Присъда по дело №4579/2020 на Районен съд - Варна

МОТИВИ   към присъда по  НОХД  № 4579/2020 г. на  Районен съд – Варна, тридесет и седми наказателен състав.

 

 

 

Подсъдимият  С.Н.Ж., ЕГН ********** *** е предаден на съд за извършени  престъпления: по чл. 354а., ал. 5,  вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК - За това, че на  09.07.2020  г., в с.Синдел, област  Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло – 0.25 грама, със съдържание на наркотично - действащ компонент тетрахидроканабинол от – 8.8 %, на стойност – 1.50 лева.

и престъпление по чл.343б., ал.3 от НК -  За това, че на 09.07.2020 г., в с.Синдел, област Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № В 40-20 СХ, след употреба на  наркотични вещества – канабис и метамфетамин, установено по надлежния ред – с техническо средство – Дрегер  „Drug  Test  5000“  с фабричен   №  ARKA – 0045,  проба  011/09.07.2020 год.

 

 

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разбира предявените му обвинения. Дава обяснения по фактическата обстановка на инкриминираните деяния.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита, че същите са доказани от фактическа и правна страна и пледира на подсъдимия С.Ж.  да бъде наложено  наказание за извършеното деяние по чл.343б. ал.3 от НК в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на петстотин лева.  За деянието по   чл. 354а., ал. 5,  вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК  моли  съда да  наложи  наказание глоба  в размер на  петстотин лева. Предлага  на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД №5769/2018 г. на Районен съд – Варна.

 

Защитата на подсъдимия пледира на първо място,  за оправдателна присъда, с мотив, че подсъдимият не извършил престъпленията по чл. 343б., ал.3 и чл.354а., ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК. Изразява своята позиция, че описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт не само, че не са били потвърдени, а са били опровергани от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие.  Поставя акцент в своята пледоария върху разминаването според него между показанията на свидетелите возещи се в автомобила на подсъдимия и полицейските служители в хода на извършената проверка.

Поради гореизложените съображения, пледира съдът да постанови оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен.

 

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разбира предявеното обвинение. Дава обяснения по фактическата обстановка на деянията, като не се признава за виновен.

 

 

От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимия, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Видно от ОА на Районна прокуратура – Варна, подсъдимия  С.Н.Ж.  не притежавал необходимата по закон правоспособност за управление на МПС и съответно не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.

 

На  09.07.2020 г.  около 15.00 часа в с.Синдел, област Варна, подсъдимия Ж. привел в движение и управлявал л.а. „Фолксваген вито“ с рег. № В 40-20 СХ, червен на цвят, след като бил  употребил наркотици – марихуана и метамфетамин. Подсъдимият също носел в левия джоб на панталона си найлонов плик, който бил завързан по средата на „възел“  и съдържал суха, зелена на цвят растителна маса, представляваща наркотично вещество – марихуана. В автомобила били св.А.С., който стоял на предна дясна седалки, както и св.|М.С., който бил на задна лява седалка. Ж. управлявал автомобила в центъра на с.Синдел в посока към детската градина в селото. Автомобилът управляван от Ж. ***, когато на кръстовището с ул.“Стара планини“ бил забелязан от св.С.Р., св.И.П. и св.И. – полицейски служители. Същите са били изпратени в с.Синдел във връзка с получен сигнал, че св.А.С. нарушава обществения ред при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Венто“, червен на цвят. Свидетелят Р., който управлявал полицейския автомобил, веднага подал звуков  и светлинен сигнал и подсъдимия Ж.  спрял автомобила. Полицейските служители слезли от автомобила и разпоредили на подсъдимия и свидетелите – С. и С. да излязат от автомобила. Свидетелят Р. извършил личен обиск на подсъдимия и открил в левия джоб на панталона му, наркотично вещество, след което |Ж. бил задържан и отведен в сградата на  Четвърто РУ при ОД МВР – Варна. Подсъдимият предал доброволно открития у него найлонов плик, който съдържал суха, зелена  на цвят растителна маса, представляваща наркотично вещество – марихуана. На същата дата в 17.22 часа полицейските служители - св.В.А. и св.А.А. извършили проверка на подсъдимия Ж. за употреба на наркотични и други упойващи вещества с техническо средство -  Дрегер „Drug Test 5000“ с фабр. №  ARKA-0045, проба – 11, като било установено, че подсъдимия  Ж. е употребил – канабис /марихуана/ и метамфетамин, за което от полицейските служители бил съставен протокол и бил попълнен Талон за изследване № 0022521. Подсъдимият приел показанията на техническото средство, като това било отразено и в попълнения талон.

Същият бил отведен в МБАЛ – ВМА – Варна за медицинско изследване и вземане на  биологични проби за химико-токсилогично лабораторно изследване.  Ж. отказал да даде биологични проби за изследване, което било отразено в съставен протокол.

 

               По случая било образувано ДП № 2261/2016 г. по описа на Четвърто  РУ при ОД МВР – Варна.

 

 

От заключението на изготвената съдебно физико-химична  експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като компетентно и обосновано, се установява, че съдържащата се в предадения от подсъдимия найлонов плик  суха зелена на цвят растителна маса, представлява марихуана /индийски коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 8.8 % и с нетно тегло растителната маса – 0.25 грама. Общата стойност на наркотичното вещество е в размер на – 1.5 лева.

 

 

Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия  С.Н.Ж.  е осъждан.

 

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението  на изготвената експертиза.

 

Като непротиворечиви, искрени и логични съдът кредитира показанията на свидетелите  - С.Р., И.П., И.И., В.А., А.А.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите – А.С. и М.С.. Същите са в приятелски отношения с подсъдимия и са в насока  защита  по повдигнатото му обвинение  за неговото оневиняване.

Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитира заключението   на съдебната  експертиза.

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др.

 

Предвид горното, съдът намира от правна страна, че подсъдимия С.Н.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК за това, че на 09.07.2020 г., в с.Синдел, област  Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло – 0.25 грама, със съдържание на наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол от – 8.8 %, на стойност – 1.50 лева.

 

По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство, сравнително младата възраст на подсъдимият,  тежкото социално битово положение на подсъдимия Ж..

При тези данни за личността на извършителят и за обективните характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а. от НК. Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за лична употреба.

 

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.

 

Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай съобразно възведената квалификация по чл. 354а.,  ал.5 от НК, не приема, че са налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК.

 

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.354а.,  ал.5 от НК.

 

Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9, ал.2 от НК се изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и оттам не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9,  ал.2 от НК поради липса или явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.

 

В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно престъпление трябва да е обществено опасно деяние - чл. 9, ал.1 от НК, което да прави обществено оправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда за обществено приемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а. от НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на държането на високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение.

Всички случаи на престъпления от този вид обаче следва да имат определена степен на обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано третирането им като престъпления (в този смисъл  Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., докладчик съдията Е.А.,  Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по  н. д. № 744/2009 г., НК, II н. о., докладчик председателят Л.М.и др.).  На тази плоскост следва да бъде разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д. 1776/2011г. с което е изменено реш. по в.н.о.х.д № 475/2010г. на АС - Варна, с което е прието, че въпреки, че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и е държал високорисково наркотично вещество на стойност - 120,90 лева, то деянието е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не са високи, както по отношение на количеството, така и по отношение на стойността и е приел,че правната квалификация следва да е по чл. 354а., ал.5 от НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и стойността е с 10 пъти по-голяма от настоящата. От това решение на ВКС могат да се изведат и критериите за маловажност на деянието съобразно съставомерността му по  ал. 5 на чл. 354а.  от  НК.

 

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.

 

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло  - 0.25 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол -  8.8 % , което е включено в приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични „Списък І – растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”

 

Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителната стойност на инкриминираните рискови вещества.

 

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

 

По делото без противоречиво е установен характера на наркотичните вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия, той е осъществил по отношение на високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал.5, във вр. ал. 3, пр.2, т. 1 от НК.

 

Доколкото по делото не се установи Ж. да е придобил или държал високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че с посочените действия е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.

 

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България.

 

За да определи наказанието на подсъдимия Ж., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира следното:

 

Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет на подсъдимия Ж., независимо от негативните данни за личността на подсъдимия, изведени от справката му за съдимост.

 

Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че извършеното покрива състава на чл.354а.,  ал.5,  вр.  ал.3, пр.2,  т.1 от НК. Такова е било и становището на ВОС по  ВНОХД № 86/2013 г. по аналогичен казус, като съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.

 

Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на вината, пряк умисъл, при които той е съзнавал обществено опасния характер на действията си, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

 

         При определяне вида и размера на наказанието.

 

По горе подробно са изложени отчетените от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващите отговорността обстоятелства са именно онези, които натежават в посока квалификация на извършеното като маловажен случай, независимо от предходната съдимост на лицето. Поради това съдът намира, че следва да наложи наказание  „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева, необходима, за да се въздейства  превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

 

Съда счита, че следва да бъде даден шанс на подсъдимия – С.Н.Ж. за интегритет в обществото и за преодоляване на вредните му навици, неговото семейство и той самия са положили усилия той да промени начина си на живот, да превъзмогне употребата на упойващи вещества, започнал е работа. Именно поради това следва да му бъде даден шанс и така биха реализирани в пълна степен целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК. 

 

 

По обвинението по чл. 343б., ал. 3 от НК:

Съдът не сподели становището на прокуратурата и постанови оправдателна присъда.

 

Аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 102 от НПК предмет на доказване в наказателния процес е извършено ли е престъпление и участието на обвиняемия в него. Престъпният състав на  чл. 343б, ал. 3 от НК изисква да се докаже, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По делото безспорно се установи, че С.Н.Ж.  е управлявал лек автомобил марка "Фолксваген Венто", рег.№ В 40-20 СХ. Спорно е дали шофирането е извършено след като подсъдимия Ж. е употребил наркотични вещества.

 

В хода на досъдебното производство разследващите органи са събрали факти, които са дали основание на наблюдаващият прокурор да повдигне срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по  чл. 343б., ал. 3 от НК. Обвинението се крепи основно на проба № 011 от техническо средство "Дръг тест 5000", фабричен номер ARКА 0045 и на показанията на полицейските служители – свидетелите С.Р., И.П., В.А., А.А.. Според техническото средство пробата на подсъдимия е дала положителен резултат за употреба на канабис и метамфетамин. Свидетелите В.А. и А.А. допълват, че С.Ж. при изпробването му с техническо средство – „Дръг Тест“ е бил „абсолютно адекватен“, „беше контактен“, „отговаряше на въпросите адекватно“. Тези факти според представителя на държавното обвинение са напълно достатъчни да се повдигне и поддържа обвинение срещу подсъдимия и се пледира за осъдителна присъда.

 

Съдът не споделя аргументите на прокуратурата, като счита, че по делото не са събрани достатъчни факти, които безспорно и категорично да докажат обвинението спрямо подсъдимия.

 

Доказателствата, върху които следва да се гради обвинението и да се основава осъдителна присъда, следва да бъдат събрани съгласно чл. 105, ал.2 от НПК при условията и реда, предвидени в НПК. Те трябва да бъдат събрани чрез способите изрично определени в чл. 136 НПК - разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства.

 

Съдът счита, че фактите, установени в хода на досъдебното производство не са събрани по реда и чрез способите, които предвижда Наказателно-процесуалния кодекс. Основният факт, който подлежи на доказване в производството е дали в организма на подсъдимия С.Н.Ж. са били налични наркотични вещества. Прокурорът приема, че това е безспорно установено с проба № 011 от техническо средство "Дръг тест 5000", фабричен номер ARКА 0045. Този факт, обаче, е установен извън процесуално. Видно от протокола за извършено изследване /л.27 от ДП/, че проверката е започнала в 17:10 часа на 09.07.2020 г. От уведомителното писмо на разследващия полицай до Районна прокуратура – Варна  се установява, че разследването по делото е започнало с първото действие по него – разпит на свидетел, извършено на 09.07.2020 г. в 18:15 часа. Явно става дума за разпит на свидетеля С.Х.Р. /л.10 от ДП/.

От съпоставянето на тези обстоятелства става безспорно ясно, че констатирането на наркотични вещества в организма на подсъдимия е било извършено преди да започне разследването. Това действие, извършено от служители на полицията, не е измежду процесуално следствените действия, които законодателят е предвидил в чл. 212, ал.2 от НПК и които е приравнил на постановление за образуване на досъдебно производство.

 

С използването на техническото средство е установен факт преди да е образувано досъдебно производство, от което следва, че това действие е извън процесуално и установените с него факти нямат доказателствена стойност, защото използваното доказателствено средство – техническо средство не е събрано или не е изготвено по условията и реда, предвидени в НПК. Използването на това техническо средство не е способ за доказване изрично предвиден в чл. 136 от НПК.

 

Относно часът на спирането му и непосредствено действията му преди извършената проверка, се подкрепят не само неговите обяснения, но и тези на возещите се в автомобила А.С. и М.С., които сочат, че след като е бил подаден сигнал от полицаите подсъдимия  е   "глътнал тревата която носел в джоба си".

 

Същевременно след предвижването до Четвърто РУ на ОД МВР - Варна, е изготвена Заповед за задържане на лице – рег. № 442зз-412/09.07.2020 г., без да е посочен час на задържане и час на освобождаване.

Декларация, че е запознат подсъдимия С.Н.Ж. с правата си при задържането,  по делото не е приложена.

 

След това му е направена пробата.Той отказал медицинската проба, за което са приложени като писмени доказателства – Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози изготвен от д-р И.Б.– МБАЛ – Варна - ВМА изготвен на 09.07.2020 г. в 18.55 часа. Това обстоятелство, за отказа от кръвна проба, не е и спорно.

 

При така установената от съда фактическа обстановка не само не може по безспорен начин да се докаже обвинението, но въобще не е налице извършено престъпление от С.  Ж.  по чл. 343б, ал.3 от НК. Той не е шофирал, след употреба на наркотични вещества. Наркотичното вещество - марихуана и метамфетамин е взето от него непосредствено след спирането на управлявания от него автомобил на 09.07.2020 год. Извършената проба с техническото средство не е непосредствено, или дори малко време след спирането, а близо два часа след това.

 

В немалко решения на ВКС на РБ, е застъпено становището, че за да е съставомерно деянието по чл. 343б., ал.3 от НК, следва пробата да е извършена непосредствено след спирането за проверка от полицейския патрул. Това е така, тъй като на место непосредствено би се установило, без да се отделя извършителя от автомобила и местопроизшествието, има ли наличие на алкохол или, както е в конкретния случай, непосредственото след спирането наличие на наркотично вещество.Това следва да е така, тъй като е обвързано с обективната страна на престъплението-шофиране след употреба на алкохол или упойващи вещества.

 

Следва да се отбележат показанията на свидетелите, двамата полицейски служители – А.А. и В.А., че не е имало към момента на извършване на проверката никакви външни белези или прояви за неадекватно състояние или поведение на подсъдимия – С.Н.Ж..

 

В този смисъл е нарушен чл. 3, ал.1 от Наредба № 30/2001г, за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, а именно в съставения АУАН, не е описано видимото състояние на водача - подсъдимия С.Н.Ж.. Липсват вписани и обяснения или отказ от такива от страна на подсъдимия. /л.39 от ДП /. Това е от значение, тъй като пак съобразно съдебната практика, шофирането под влияние на наркотични вещества е обвързано със поведението на водача, застрашаващо движението и здравето на околните.

 

Необходимо е поведението на водача да е повлияно от приема на такива вещества. / Р  №   483/17.12.2015 год. по н.д.  № 1488/2015 год.,  на ВКС, I н.о /.То е от значение за обществената опасност на деянието, да е в такава степен, че да е едно от условията по чл. 9, ал.1 от НК.т.е. такава обществена опасност, която наред с другите признаци, да прави деянието престъпление. Липсата на обществена опасност на деянието, не е престъпление. Дори и в случай, че формално са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението, би могло да е налице хипотезата на  чл. 9, ал.2 от НК- липса или явна незначителност на обществената опасност.

 

Съдът счита, че направената проба с техническо средство е в нарушение и на посочената по-горе наредба за установяване на наличие на наркотични вещества, тъй като пробата с техническото средство не е извършена непосредствено след спирането на подсъдимия и на местото където е спрян за проверка.

 

Меродавен е резултата от пробата към момента на деянието -15.25 часа на 09.07.2020 год.

 

В този смисъл е и Р.№ 603/12.01.2012гг на ВКС по н.д.№ 2807/2011 г., I н.о/.

 

Това  нарушение  безспорно е  доказано  и  отразено  в АУАН бл. № 840245/09.07.2020 г. в който е посочено, че акта е съставен в – 15.25  часа, а  Протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е съставен  във времеви интервал  от 17.10 часа до 17.50 часа на 09.07.2020 год.,  т.е  около два часа след спирането му от органите на МВР.

 

Констатираното след това наличие на наркотично вещество, не е преди шофирането на автомобила, т.е. в конкретния случай липсва обективен признак от състава на престъпление по чл. 343б., ал.3 от НК, шофиране на автомобила, след употреба на наркотично вещество. Липсата на дори един от признаците на състава на престъплението, не е престъпление. / В този смисъл е  Н.Д. №  894/2018 г., I  Н.О. -   ВКС/.

 

 

В заключение съдът намира, че фактът, установен чрез техническото средство, а именно, че подсъдимия С.Ж. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества не е констатиран по процесуалните норми, предвидени в НПК. Техническото средство "Дрегер Дръг" не е процесуално средство да доказва факти, годни за наказателния процес. Този факт е установен преди да бъде образувано досъдебното производство. Обстоятелството е установено с уред, който дава само предварителна информация за наличието на наркотични вещества, но не и категоричен извод за това.

 

Съдът постанови веществените доказателства – тест касета с проба № 011 от 09.07.2020 г. от техническо средство, ,Dreger Drug test 5000", с фабр. № ARКА-0045, на подсъдимия С.  Н.  Ж., както и опаковките от наркотични вещества  на съхранение в Четвърто РУ при ОД МВР – Варна да се отнемат  в полза на държавата и след приключване на производството да бъдат унищожени.

 

Подсъдимият следва да заплати и 30.00 лв. по сметка на РС - Варна, както и направените разноски в размер на  86.61  лв. в полза на ОД МВР - Варна .

 

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                       СЪДИЯ  при   ВРС:

МОТИВИ   към присъда по  НОХД  № 4579/2020 г. на  Районен съд – Варна, тридесет и седми наказателен състав.

 

 

 

Подсъдимият  С.Н.Ж., ЕГН ********** *** е предаден на съд за извършени  престъпления: по чл. 354а., ал. 5,  вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК - За това, че на  09.07.2020  г., в с.Синдел, област  Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло – 0.25 грама, със съдържание на наркотично - действащ компонент тетрахидроканабинол от – 8.8 %, на стойност – 1.50 лева.

и престъпление по чл.343б., ал.3 от НК -  За това, че на 09.07.2020 г., в с.Синдел, област Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № В 40-20 СХ, след употреба на  наркотични вещества – канабис и метамфетамин, установено по надлежния ред – с техническо средство – Дрегер  „Drug  Test  5000“  с фабричен   №  ARKA – 0045,  проба  011/09.07.2020 год.

 

 

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разбира предявените му обвинения. Дава обяснения по фактическата обстановка на инкриминираните деяния.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита, че същите са доказани от фактическа и правна страна и пледира на подсъдимия С.Ж.  да бъде наложено  наказание за извършеното деяние по чл.343б. ал.3 от НК в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на петстотин лева.  За деянието по   чл. 354а., ал. 5,  вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК  моли  съда да  наложи  наказание глоба  в размер на  петстотин лева. Предлага  на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД №5769/2018 г. на Районен съд – Варна.

 

Защитата на подсъдимия пледира на първо място,  за оправдателна присъда, с мотив, че подсъдимият не извършил престъпленията по чл. 343б., ал.3 и чл.354а., ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК. Изразява своята позиция, че описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт не само, че не са били потвърдени, а са били опровергани от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие.  Поставя акцент в своята пледоария върху разминаването според него между показанията на свидетелите возещи се в автомобила на подсъдимия и полицейските служители в хода на извършената проверка.

Поради гореизложените съображения, пледира съдът да постанови оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен.

 

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разбира предявеното обвинение. Дава обяснения по фактическата обстановка на деянията, като не се признава за виновен.

 

 

От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимия, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Видно от ОА на Районна прокуратура – Варна, подсъдимия  С.Н.Ж.  не притежавал необходимата по закон правоспособност за управление на МПС и съответно не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.

 

На  09.07.2020 г.  около 15.00 часа в с.Синдел, област Варна, подсъдимия Ж. привел в движение и управлявал л.а. „Фолксваген вито“ с рег. № В 40-20 СХ, червен на цвят, след като бил  употребил наркотици – марихуана и метамфетамин. Подсъдимият също носел в левия джоб на панталона си найлонов плик, който бил завързан по средата на „възел“  и съдържал суха, зелена на цвят растителна маса, представляваща наркотично вещество – марихуана. В автомобила били св.А.С., който стоял на предна дясна седалки, както и св.|М.С., който бил на задна лява седалка. Ж. управлявал автомобила в центъра на с.Синдел в посока към детската градина в селото. Автомобилът управляван от Ж. ***, когато на кръстовището с ул.“Стара планини“ бил забелязан от св.С.Р., св.И.П. и св.И. – полицейски служители. Същите са били изпратени в с.Синдел във връзка с получен сигнал, че св.А.С. нарушава обществения ред при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Венто“, червен на цвят. Свидетелят Р., който управлявал полицейския автомобил, веднага подал звуков  и светлинен сигнал и подсъдимия Ж.  спрял автомобила. Полицейските служители слезли от автомобила и разпоредили на подсъдимия и свидетелите – С. и С. да излязат от автомобила. Свидетелят Р. извършил личен обиск на подсъдимия и открил в левия джоб на панталона му, наркотично вещество, след което |Ж. бил задържан и отведен в сградата на  Четвърто РУ при ОД МВР – Варна. Подсъдимият предал доброволно открития у него найлонов плик, който съдържал суха, зелена  на цвят растителна маса, представляваща наркотично вещество – марихуана. На същата дата в 17.22 часа полицейските служители - св.В.А. и св.А.А. извършили проверка на подсъдимия Ж. за употреба на наркотични и други упойващи вещества с техническо средство -  Дрегер „Drug Test 5000“ с фабр. №  ARKA-0045, проба – 11, като било установено, че подсъдимия  Ж. е употребил – канабис /марихуана/ и метамфетамин, за което от полицейските служители бил съставен протокол и бил попълнен Талон за изследване № 0022521. Подсъдимият приел показанията на техническото средство, като това било отразено и в попълнения талон.

Същият бил отведен в МБАЛ – ВМА – Варна за медицинско изследване и вземане на  биологични проби за химико-токсилогично лабораторно изследване.  Ж. отказал да даде биологични проби за изследване, което било отразено в съставен протокол.

 

               По случая било образувано ДП № 2261/2016 г. по описа на Четвърто  РУ при ОД МВР – Варна.

 

 

От заключението на изготвената съдебно физико-химична  експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда като компетентно и обосновано, се установява, че съдържащата се в предадения от подсъдимия найлонов плик  суха зелена на цвят растителна маса, представлява марихуана /индийски коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол от 8.8 % и с нетно тегло растителната маса – 0.25 грама. Общата стойност на наркотичното вещество е в размер на – 1.5 лева.

 

 

Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия  С.Н.Ж.  е осъждан.

 

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението  на изготвената експертиза.

 

Като непротиворечиви, искрени и логични съдът кредитира показанията на свидетелите  - С.Р., И.П., И.И., В.А., А.А.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите – А.С. и М.С.. Същите са в приятелски отношения с подсъдимия и са в насока  защита  по повдигнатото му обвинение  за неговото оневиняване.

Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитира заключението   на съдебната  експертиза.

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др.

 

Предвид горното, съдът намира от правна страна, че подсъдимия С.Н.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК за това, че на 09.07.2020 г., в с.Синдел, област  Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло – 0.25 грама, със съдържание на наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол от – 8.8 %, на стойност – 1.50 лева.

 

По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство, сравнително младата възраст на подсъдимият,  тежкото социално битово положение на подсъдимия Ж..

При тези данни за личността на извършителят и за обективните характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а. от НК. Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за лична употреба.

 

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.

 

Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай съобразно възведената квалификация по чл. 354а.,  ал.5 от НК, не приема, че са налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК.

 

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.354а.,  ал.5 от НК.

 

Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9, ал.2 от НК се изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и оттам не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9,  ал.2 от НК поради липса или явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.

 

В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно престъпление трябва да е обществено опасно деяние - чл. 9, ал.1 от НК, което да прави обществено оправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда за обществено приемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а. от НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на държането на високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение.

Всички случаи на престъпления от този вид обаче следва да имат определена степен на обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано третирането им като престъпления (в този смисъл  Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., докладчик съдията Елена  Авдева,  Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по  н. д. № 744/2009 г., НК, II н. о., докладчик председателят Лиляна Методиева и др.).  На тази плоскост следва да бъде разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д. 1776/2011г. с което е изменено реш. по в.н.о.х.д № 475/2010г. на АС - Варна, с което е прието, че въпреки, че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и е държал високорисково наркотично вещество на стойност - 120,90 лева, то деянието е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не са високи, както по отношение на количеството, така и по отношение на стойността и е приел,че правната квалификация следва да е по чл. 354а., ал.5 от НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и стойността е с 10 пъти по-голяма от настоящата. От това решение на ВКС могат да се изведат и критериите за маловажност на деянието съобразно съставомерността му по  ал. 5 на чл. 354а.  от  НК.

 

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.

 

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло  - 0.25 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол -  8.8 % , което е включено в приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични „Списък І – растения и вещества с висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”

 

Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителната стойност на инкриминираните рискови вещества.

 

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

 

По делото без противоречиво е установен характера на наркотичните вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия, той е осъществил по отношение на високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал.5, във вр. ал. 3, пр.2, т. 1 от НК.

 

Доколкото по делото не се установи Ж. да е придобил или държал високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че с посочените действия е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.

 

Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България.

 

За да определи наказанието на подсъдимия Ж., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира следното:

 

Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет на подсъдимия Ж., независимо от негативните данни за личността на подсъдимия, изведени от справката му за съдимост.

 

Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че извършеното покрива състава на чл.354а.,  ал.5,  вр.  ал.3, пр.2,  т.1 от НК. Такова е било и становището на ВОС по  ВНОХД № 86/2013 г. по аналогичен казус, като съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.

 

Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на вината, пряк умисъл, при които той е съзнавал обществено опасния характер на действията си, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

 

         При определяне вида и размера на наказанието.

 

По горе подробно са изложени отчетените от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващите отговорността обстоятелства са именно онези, които натежават в посока квалификация на извършеното като маловажен случай, независимо от предходната съдимост на лицето. Поради това съдът намира, че следва да наложи наказание  „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева, необходима, за да се въздейства  превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

 

Съда счита, че следва да бъде даден шанс на подсъдимия – С.Н.Ж. за интегритет в обществото и за преодоляване на вредните му навици, неговото семейство и той самия са положили усилия той да промени начина си на живот, да превъзмогне употребата на упойващи вещества, започнал е работа. Именно поради това следва да му бъде даден шанс и така биха реализирани в пълна степен целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК. 

 

 

По обвинението по чл. 343б., ал. 3 от НК:

Съдът не сподели становището на прокуратурата и постанови оправдателна присъда.

 

Аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 102 от НПК предмет на доказване в наказателния процес е извършено ли е престъпление и участието на обвиняемия в него. Престъпният състав на  чл. 343б, ал. 3 от НК изисква да се докаже, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По делото безспорно се установи, че С.Н.Ж.  е управлявал лек автомобил марка "Фолксваген Венто", рег.№ В 40-20 СХ. Спорно е дали шофирането е извършено след като подсъдимия Ж. е употребил наркотични вещества.

 

В хода на досъдебното производство разследващите органи са събрали факти, които са дали основание на наблюдаващият прокурор да повдигне срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по  чл. 343б., ал. 3 от НК. Обвинението се крепи основно на проба № 011 от техническо средство "Дръг тест 5000", фабричен номер ARКА 0045 и на показанията на полицейските служители – свидетелите С.Р., И.П., В.А., А.А.. Според техническото средство пробата на подсъдимия е дала положителен резултат за употреба на канабис и метамфетамин. Свидетелите В.А. и А.А. допълват, че С.Ж. при изпробването му с техническо средство – „Дръг Тест“ е бил „абсолютно адекватен“, „беше контактен“, „отговаряше на въпросите адекватно“. Тези факти според представителя на държавното обвинение са напълно достатъчни да се повдигне и поддържа обвинение срещу подсъдимия и се пледира за осъдителна присъда.

 

Съдът не споделя аргументите на прокуратурата, като счита, че по делото не са събрани достатъчни факти, които безспорно и категорично да докажат обвинението спрямо подсъдимия.

 

Доказателствата, върху които следва да се гради обвинението и да се основава осъдителна присъда, следва да бъдат събрани съгласно чл. 105, ал.2 от НПК при условията и реда, предвидени в НПК. Те трябва да бъдат събрани чрез способите изрично определени в чл. 136 НПК - разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства.

 

Съдът счита, че фактите, установени в хода на досъдебното производство не са събрани по реда и чрез способите, които предвижда Наказателно-процесуалния кодекс. Основният факт, който подлежи на доказване в производството е дали в организма на подсъдимия С.Н.Ж. са били налични наркотични вещества. Прокурорът приема, че това е безспорно установено с проба № 011 от техническо средство "Дръг тест 5000", фабричен номер ARКА 0045. Този факт, обаче, е установен извън процесуално. Видно от протокола за извършено изследване /л.27 от ДП/, че проверката е започнала в 17:10 часа на 09.07.2020 г. От уведомителното писмо на разследващия полицай до Районна прокуратура – Варна  се установява, че разследването по делото е започнало с първото действие по него – разпит на свидетел, извършено на 09.07.2020 г. в 18:15 часа. Явно става дума за разпит на свидетеля С.Х.Р. /л.10 от ДП/.

От съпоставянето на тези обстоятелства става безспорно ясно, че констатирането на наркотични вещества в организма на подсъдимия е било извършено преди да започне разследването. Това действие, извършено от служители на полицията, не е измежду процесуално следствените действия, които законодателят е предвидил в чл. 212, ал.2 от НПК и които е приравнил на постановление за образуване на досъдебно производство.

 

С използването на техническото средство е установен факт преди да е образувано досъдебно производство, от което следва, че това действие е извън процесуално и установените с него факти нямат доказателствена стойност, защото използваното доказателствено средство – техническо средство не е събрано или не е изготвено по условията и реда, предвидени в НПК. Използването на това техническо средство не е способ за доказване изрично предвиден в чл. 136 от НПК.

 

Относно часът на спирането му и непосредствено действията му преди извършената проверка, се подкрепят не само неговите обяснения, но и тези на возещите се в автомобила А.С. и М.С., които сочат, че след като е бил подаден сигнал от полицаите подсъдимия  е   "глътнал тревата която носел в джоба си".

 

Същевременно след предвижването до Четвърто РУ на ОД МВР - Варна, е изготвена Заповед за задържане на лице – рег. № 442зз-412/09.07.2020 г., без да е посочен час на задържане и час на освобождаване.

Декларация, че е запознат подсъдимия С.Н.Ж. с правата си при задържането,  по делото не е приложена.

 

След това му е направена пробата.Той отказал медицинската проба, за което са приложени като писмени доказателства – Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози изготвен от д-р Ирина Белчева – МБАЛ – Варна - ВМА изготвен на 09.07.2020 г. в 18.55 часа. Това обстоятелство, за отказа от кръвна проба, не е и спорно.

 

При така установената от съда фактическа обстановка не само не може по безспорен начин да се докаже обвинението, но въобще не е налице извършено престъпление от С.  Ж.  по чл. 343б, ал.3 от НК. Той не е шофирал, след употреба на наркотични вещества. Наркотичното вещество - марихуана и метамфетамин е взето от него непосредствено след спирането на управлявания от него автомобил на 09.07.2020 год. Извършената проба с техническото средство не е непосредствено, или дори малко време след спирането, а близо два часа след това.

 

В немалко решения на ВКС на РБ, е застъпено становището, че за да е съставомерно деянието по чл. 343б., ал.3 от НК, следва пробата да е извършена непосредствено след спирането за проверка от полицейския патрул. Това е така, тъй като на место непосредствено би се установило, без да се отделя извършителя от автомобила и местопроизшествието, има ли наличие на алкохол или, както е в конкретния случай, непосредственото след спирането наличие на наркотично вещество.Това следва да е така, тъй като е обвързано с обективната страна на престъплението-шофиране след употреба на алкохол или упойващи вещества.

 

Следва да се отбележат показанията на свидетелите, двамата полицейски служители – А.А. и В.А., че не е имало към момента на извършване на проверката никакви външни белези или прояви за неадекватно състояние или поведение на подсъдимия – С.Н.Ж..

 

В този смисъл е нарушен чл. 3, ал.1 от Наредба № 30/2001г, за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, а именно в съставения АУАН, не е описано видимото състояние на водача - подсъдимия С.Н.Ж.. Липсват вписани и обяснения или отказ от такива от страна на подсъдимия. /л.39 от ДП /. Това е от значение, тъй като пак съобразно съдебната практика, шофирането под влияние на наркотични вещества е обвързано със поведението на водача, застрашаващо движението и здравето на околните.

 

Необходимо е поведението на водача да е повлияно от приема на такива вещества. / Р  №   483/17.12.2015 год. по н.д.  № 1488/2015 год.,  на ВКС, I н.о /.То е от значение за обществената опасност на деянието, да е в такава степен, че да е едно от условията по чл. 9, ал.1 от НК.т.е. такава обществена опасност, която наред с другите признаци, да прави деянието престъпление. Липсата на обществена опасност на деянието, не е престъпление. Дори и в случай, че формално са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението, би могло да е налице хипотезата на  чл. 9, ал.2 от НК- липса или явна незначителност на обществената опасност.

 

Съдът счита, че направената проба с техническо средство е в нарушение и на посочената по-горе наредба за установяване на наличие на наркотични вещества, тъй като пробата с техническото средство не е извършена непосредствено след спирането на подсъдимия и на местото където е спрян за проверка.

 

Меродавен е резултата от пробата към момента на деянието -15.25 часа на 09.07.2020 год.

 

В този смисъл е и Р.№ 603/12.01.2012гг на ВКС по н.д.№ 2807/2011 г., I н.о/.

 

Това  нарушение  безспорно е  доказано  и  отразено  в АУАН бл. № 840245/09.07.2020 г. в който е посочено, че акта е съставен в – 15.25  часа, а  Протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е съставен  във времеви интервал  от 17.10 часа до 17.50 часа на 09.07.2020 год.,  т.е  около два часа след спирането му от органите на МВР.

 

Констатираното след това наличие на наркотично вещество, не е преди шофирането на автомобила, т.е. в конкретния случай липсва обективен признак от състава на престъпление по чл. 343б., ал.3 от НК, шофиране на автомобила, след употреба на наркотично вещество. Липсата на дори един от признаците на състава на престъплението, не е престъпление. / В този смисъл е  Н.Д. №  894/2018 г., I  Н.О. -   ВКС/.

 

 

В заключение съдът намира, че фактът, установен чрез техническото средство, а именно, че подсъдимия С.Ж. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества не е констатиран по процесуалните норми, предвидени в НПК. Техническото средство "Дрегер Дръг" не е процесуално средство да доказва факти, годни за наказателния процес. Този факт е установен преди да бъде образувано досъдебното производство. Обстоятелството е установено с уред, който дава само предварителна информация за наличието на наркотични вещества, но не и категоричен извод за това.

 

Съдът постанови веществените доказателства – тест касета с проба № 011 от 09.07.2020 г. от техническо средство, ,Dreger Drug test 5000", с фабр. № ARКА-0045, на подсъдимия С.  Н.  Ж., както и опаковките от наркотични вещества  на съхранение в Четвърто РУ при ОД МВР – Варна да се отнемат  в полза на държавата и след приключване на производството да бъдат унищожени.

 

Подсъдимият следва да заплати и 30.00 лв. по сметка на РС - Варна, както и направените разноски в размер на  86.61  лв. в полза на ОД МВР - Варна .

 

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                       СЪДИЯ  при   ВРС: