Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, ………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа
докладваното от съдията Веселина Чолакова адм.дело № 395 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.126 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.46, ал.5 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба на З.Р.С. ЕГН **********,
лично и като законен представител на Р.З.С., ЕГН **********, А.З.С., ЕГН **********,
В.З.С., ЕГН **********, чрез адв.П.Р., против
Заповед № 017/28.01.2022 г. на Кмета на Район „Младост” при Община Варна, с
която е прекратено наемното правоотношение за ползваното от З.Р.С. и членовете
на семейството й общински жилищен имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Никола
Корчев” №5. С жалбата се релевират основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК- заповедта
е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Направените оплаквания се свеждат до следното: жалбоподателите
се позовават на разпоредбата на чл.21, ал.1, т.5 от НУРУЖНГНПО, според която
наемните правоотношения се прекратяват, поради неплащане на наемната цена или
на консумативните разноски за повече от 6 месеца. Сочи, че според установеното
в оспорената заповед дължимите консумативи не са били заплатени за общо 5
месеца, както и че на 02.09.2021 г. са били заплатени задълженията към ВиК,
поради което не е осъществен състава на цитираната разпоредба. Излага
съображения, че адресатите на заповедта
не са били уведомени за производството по реда на чл.26, ал.1 от АПК, с което е
допуснато нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че от писмото
на Зам.-кмета на Район „Младост” при Община Варна/л.20-21 от адм.преписка/ от
12.08.2021 г. се установява, че производството е било стартирало към момент, в
който не са настъпили част от фактите - неплащането на консумативи за периода
от 16.08.2021 г. до 17.01.2022 г. Иска се от съда да отмени оспорената заповед.
Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват
от адв.Р., който поддържа жалбата.
Ответникът – Кметът на Район „Младост”
Община Варна се представлява от гл. юрисконсулт С., която изразява становище за
неоснователност на жалбата. С депозиран по делото писмен отговор на жалбата, се
сочи се че при приемането на оспорената заповед са спазени всички изисквания на
процесуалния и материалния закон. Излага съображения, че действително е налице
противоречие между чл.21, ал.1, т.1 от НУРУЖНГНПОЖ и чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС,
доколкото първата разпоредба определя неплащането на наемната цена или
консумативните разноски за повече от 6 месеца, а втората повече от три месеца. За
установеното противоречие между наредбата и закона се позовава на чл.15, ал.3
от ЗНА, съответно приложима е разпоредбата от Закон за общинската собственост.
Твърдението в жалбата, че са били заплатени задължения към ВиК в размер на
148,89 лв., са опровергани с изготвена справка от „ВиК Варна” ООД относно
задължения на абонатен №1276443 – З.С., от която е видно, че към момента на
издаване на оспорената заповед наемателите имат задължения за периода
16.08.2021 г.- 17.01.2022 г. Посочва, че съгласно представените документи,
безспорно се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед е изтекъл
уговорения срок за настаняване в общинско жилище, поради което е настъпил
фактическия състав на чл.21, ал.1, т.5 от НУРУЖНГНПОЖ. Изложени са твърдения,
че жалбоподателката за периода от 2018 г. до 2021 г. включително не е подавала
декларации за семейно и имотно състояние до 31.12 на всяка от посочените години. Възражението
на жалбоподателите, че не са получили писмо от 12.08.2021 г., е опровергано с
факта, че писмото е съобщено чрез сина й – Д. С.. Позовава се на разпоредбата на чл.18а, ал.9 от ПАК, поради което
приема, че лицата са редовно уведомени за започналото производство по
прекратяване на наемните правоотношения. Моли за отхвърляне на жалбата и
претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
На 23.07.2014 г. бил сключен договор/л.67-70
от адм.преписка/ за отдаване под наем на общински жилищен имот от Фонд
„Настаняване на наематели” между Кмета на район „Младост” при Община Варна и З.Р.С.
за ползването на имот, частна общинска собственост, находящ се в гр.Варна,
представляващ етаж от къща с обща площ 42.09 кв.м., с жилищна площ 22.82 кв.м.,
състоящ се от две стаи и кухня и изба, находящ се на ул.”Никола Корчев” №5. Договорът
за наем бил сключен за три години.
Съгласно Заповед №338/05.10.2017 г./л.45
от адм.преписка/ на Кмета на район „Младост” при Община Варна бил продължен
срока на настаняване с три години на З.Р.С., Д. З.С., Р.З.С., Р. З.С., А.З.С., В.З.С..
Въз основа на цитираната заповед на 05.10.2017 г. бил сключен договор/л.46-49
от адм.преписка/ за отдаване под наем на общински жилищен имот от Фонд
„Настаняване на наематели” между Кмета на район „Младост” и З.Р.С. за
ползването на имот, частна общинска собственост, находящ се в гр.Варна,
ул.”Никола Корчев” №5.
С писмо рег. № РД21016673МЛ от 12.08.2021
г./л.20-21 от адм.преписка/ Кмета на район „Младост”, уведомил
наемателите/жалбоподателите, че срокът на договора за отдаване под наем на
общински жилищен имот в гр.Варна, ул.”Никола Корчев” №5, е изтекъл, считано от
06.10.2020 г. Наемодателят се е позовал на писмо от 30.07.2021 г. от управителя
на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД за натрупани задължения към
дружеството за периода от 23.01.2015 г. до 15.07.2021 г. в общ размер на 5 825
лв. Посочено било в писмото, че въпреки поканата за доброволно плащане от
01.12.2020 г. към настоящия момент не са били представени доказателства за
извършено плащане на задължението. Посочено е в писмото до жалбоподателите, че
имат непогасени задължения към район „Младост” за наем на жилището за периода
от 01.05.2021 г. до настоящия момент в размер на 133.64 лв. и законна лихва. След извършена проверка по
административната преписка, Зам.-кмета на район „Младост” при Община Варна е
установил, че З.С. не е изпълнила изискването на чл.14, ал.8 от НУРУЖНГНПОЖ на
Община Варна, като не е представила декларация за семейно и имотно състояние за
2018 г., 2019 г., 2020 г. В писмото изрично е посочено, че на основание
изложеното, на основание чл.26, ал.1 от АПК ще започне производство по
прекратяване на наемните правоотношения.
Предвид това била издадена оспорваната в
настоящото производство Заповед № 017/28.01.2022 г./л.9-10 от адм.преписка/ на Кмета
на район „Младост” при Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение със З.С., Д. С., Р.С., Р. С., А.С., В.С. в жилище
общинска собственост находящо се в гр.Варна, ул.”Никола Корчев” №5.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от лице с правен интерес, против индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол и е допустима.
Оспорването се явява процесуално
допустимо, като предявено в 14-дневен срок от датата, на която е получена
заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен по материя, територия и степен административен орган. Съгласно чл.21,
ал.3, изр.1 от Наредба на ОбС
Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите,
настаняване и продажба на общински жилища /Наредбата/ наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. По силата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, настаняването се извършва със
заповед от Кмета на района по местонахождение на жилището. В случая, имотът се
намира в район „Младост” и оспорената заповед е издадена от Кмета на район „Младост”
при Община Варна, който се явява компетентният орган да издаде заповедта за
настаняване.
В процесното общинско жилище по силата на
Заповед №338/05.10.2017 г., издадена на основание чл. 13, ал.3, във вр. чл.14, ал.
1, изр.1 от Наредбата, наред с жалбоподателката З.С. се настаняват и членовете
на нейното семейство Р.З.С., А.З.С., В.З.С.. Последното води на извода, че
наемното правоотношение между Район „Младост“ е възникнало не само спрямо
жалбоподателката, а и спрямо членовете на нейното семейство. Правно основание
за настаняване на жалбоподателката и членовете на нейното семейство в общинското
жилище се явява настанителната заповед, с характер на властническо
волеизявление. Съгласно чл.14, ал.1, изр.1 от Наредбата, заповедта за
настаняване действа спрямо всички членове на семейството.
По валидността на акта:
Оспорената заповед е мотивирана с неизпълнение
от З.С., Д. С. и Р. С. на изискването по чл.14, ал.8 от НУРУЖНГНПОЖ декларация за семейно и имотно състояние,
както и неплащане на задължения към „ВиК Варна” ООД за периода 16.08.2021 г. –
17.01.2022 г.
Следователно, спазено е минимално
изискуемото съдържание по отношение на заповеди за прекратяване на наемно
правоотношение, съобразно чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската
собственост.
Изложените фактически и правни основания
са достатъчно ясно и конкретно формулирани и дават възможност на адресата да
организира защитата си, а съдът да извърши проверка за материалноправна
законосъобразност на акта. Настоящият съдебен състав не констатира и допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това
основание. Видно от доказателствата по делото, оспорващото лице е било
уведомено за започване на административното производство. Неоснователно е
възражението в жалбата, че лицата не са получили писмото, с което ги
уведомяват, че ще започне производство по прекратяване на наемното
правоотношение. Писмото от 12.08.2021 г. на Зам.-кмета на район „Младост” при
Община Варна, адресирано до З. Р. С., е получено лично от Д. С. на 16.08.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.9 от АПК „когато
страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението”, в случая лицето Д. С. не е изявил воля, че не е съгласен да получи съобщението, поради което
съобщаването е станало чрез Д. С., по предвидения в кодекса ред.
Но дори и да се приеме, че писмото от 12.08.2021
г., с което З. С. е уведомена за започналото
административно производство по прекратяване на наемното правоотношение, не е
редовно връчено, това не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като нито ЗОС, нито НУРУЖНГНПОЖ
предвиждат задължение за административния орган да покани или подсети наемателя
да изпълни дълга си, преди да упражни правомощието си по прекратяване на
наемните отношения. Настоящият съдебен състав приема, че е спазена процедурата
по издаване на заповедта, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правата на жалбоподателите.
Актът е издаден при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта му.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл.46, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост. За
да бъде прекратено наемното правоотношение на визираното основание е необходимо
имотът да е общинска собственост, съответно наемателят да го обитава по силата
на валиден договор за наем с общината, както и да е изпълнена някоя от изрично
изброените хипотези по чл. 46, ал. 1 от ЗОС. Не е спорно по делото, че е
изпълнена първата предпоставка, а именно - имотът е общински /АОС № 37/06.01.1997
г. на район „Младост” – л.95 от адм.преписка/.
Втората предпоставка за издаване на
заповедта също е налице. По делото е приложен сключен между страните договор от
23.07.2014 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, продължен съгласно
Заповед №338/05.10.2017 г. на Кмета на район „Младост” за още три години. Както
е посочено в оспорената заповед, договорът за наем е изтекъл на 06.10.2020 г.
Спорът между страните е по отношение
наличието на третата предпоставка за издаване на заповедта, а именно: наличие
на основание за прекратяване на наемното правоотношение на
основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Административният орган е
посочил факти, обосноваващи правно основание по чл. 46, ал. 1, т. 1
от Закона за общинската собственост, т. е. да не са плащани наемната цена,
както и консумативни разноски за повече от три месеца. Неплащането на наем или
каквито и да е консумативни разноски, свързани с ползването на общинското
жилище, за повече от три месеца представлява основание за прекратяване на
наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, поради което
и непокриването на което и да е задължение не само за три месеца, а за по-дълъг
период преди издаване на заповедта за прекратяване изпълнява изцяло фактическия
състав на предвиденото в закона основание. Наемното правоотношение включва като
свой съществен елемент задължение на наемателя да заплаща редовно всички
консумативни разходи за ел.енергия, топлоенергия, вода, телефони и др. свързани
с ползването на общинското жилище – чл.22 от договора от 05.10.2017 г. Заплащането на тези разноски е възложено на
оспорващото лице в качеството му на ползвател/наемател на общинското жилище.
В този смисъл безспорно се установява по
делото, че по отношение на оспорващия е налице дадената в чл. 46,
ал. 1, т. 1 от ЗОС предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение
– неплащането на консумативните разноски за повече от 3 месеца. От приетите и
неоспорени от страните доказателства – за клиент №1276443/л.18 от адм.преписка/
се установява, че към 18.01.2022 г. абонатния номер има задължения в размер на
261.75 лв., като първото задължение на сформираната сума е по фактура от
24.08.2021 г. От представена справка на л.17 от адм.преписка за клиентски
№1276443 – абонат З.Р.С., се установява, че има задължение към 07.12.2021 г. в
размер на 257.52 лв. От справката е видно, че най-ранното задължение е за
периода от 21.04.2020 г. до 18.05.2020 г. Извършено е било плащане в размер на
1055.81 лв., но е останало непогасено задължение в размер на 257.52 лв.
С изложеното се опровергават твърденията в
жалбата, че жалбоподателите са заплатили задълженията към „ВиК Варна” ООД.
Неоснователно се твърди, че задълженията са установени за период след издаване
на оспорената заповед. Видно е от приложената справка на л.17 от адм. преписка,
че най-старото задължение е за периода 21.04.2020 г. – 18.05.2020 г. Безспорно
се установява, че жалбоподателите са погасили част от задълженията, но същите
са били заплатени на 31.08.2021 г., след като са били уведомени, че ще започне
производство по прекратяване на наемното правоотношение. Видно от покана за
доброволно плащане /л.40/ от „ВиК Варна” ООД до адреса на жалбоподателите, с
посочен клиентски номер, ги уведомяват, че за периода от 23.01.2015 г. –
15.07.2021 г. дължат сума в общ размер на 5245.22 лв. Безспорно е, че за
периода и към датата на издаване на оспорения административен акт
жалбоподателят не е заплащал дължимите консумативни разходи за вода.
Неоснователно е възражението, че поради
противоречието на Наредбата и Закон за общинската собственост, по отношение на
продължителността на срока за който не са били заплатени задълженията за
консумативни разноски. Приложение следва да намери разпоредбата на чл.15, ал.3
от ЗНА, според която приложен следва да бъде Закон за общинската собственост.
От събраните по делото доказателства се
установява, че наемателят на общинското жилище не е погасил дължими суми за
консумативни разноски на общинското жилище за период, надвишаващ в пъти
нормативните срокове, при които се прекратява наемно правоотношение.
В хода на съдебното производство не са
опровергани фактическите констатации за дължими суми за коннсумативни разходи. Не
са представени каквито и да било доказателства за изпълнение на останалите
финансови задължения.
В тази връзка следва да се посочи, че
законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото
издаване и без значение е дали сумите са изплатени на по-късен етап или не.
Второто основание на което е издадена оспорената
заповед е разпоредбата на чл.21, ал.1, т.5 и т.9 от НУРУЖНГНПОЖ, според които наемните
правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване на
наемателя в общинско жилище, определен с настанителната Заповед на Кмета на
района и посочени неверни данни в подадените годишни декларации, както и при
неспазване на срока по чл. 14, ал. 8. Съгласно чл.14, ал.8 от Наредбата настанените
със заповед наематели са длъжни да предоставят ежегодно в срок до 31 декември
декларации за семейно и имотно състояние за текущата година, както и в едномесечен
срок при промяна на обстоятелствата.
По делото безспорно се установява, че към
датата на издаване на заповедта е изтекъл срока за настаняване, поради което от
формална страна са настъпили визираните в чл.21, ал.1, т.5 от НУРУЖНГНПОЖ
предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение. В заповедта фактически
основания за това не са посочени, но същите безспорно се установяват от
представените доказателства.
От представената административна преписка,
както и от доказателствата в производството пред съда се установява, че действително
З.Р.С. не е предоставила в срок до 31.12 декларация за семейно и имотно
състояние за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. Според подписания от самата З.С.
договор за наем от 05.10.2017 г. и по-специално чл. 25 от същия тя се е
задължила ежегодно писмено до 31. 12. да декларира данните по чл. 4, ал. 1 от
НУРУЖНГНПОЖ, т. е. тя е знаела, че следва лично да подаде и подпише такава
декларация. Изложеното навежда към основанието за прекратяване на договора на
основание чл.21, ал.1, т.9 от НУРУЖНГНПОЖ, във връзка с чл.14, ал.8 от
НУРУЖНГНПОЖ. В случая не
са налице предпоставките на чл.46, ал.4 от ЗОС за продължаване на наемното
правоотношение.
С декларация за семейно и имотно състояние
от 18.09.2017 г./л.51-52 от адм.преписка/ на З.Р.С., същата е декларирала, че
семейството й се състои от петте й деца – Д. С., Р. С., А.С., Р.С., В.С.. В този смисъл
членовете на семейството са задължени съгласно чл.14, ал.8 от НУРУЖНГНПОЖ
ежегодно да предоставят в срок до 31 декември декларации за семейно и имотно
състояние за текущата година, както и в едномесечен срок при промяна на
обстоятелствата.
По отношение на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, е достатъчно да бъде установено по
несъмнен начин наличието на която и да е от алтернативно изброените
предпоставки по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, каквито в случая се явяват тази по
т. 1 от ЗОС - неплащане на консумативните разноски за
повече от три месеца.
Съдът намира процесната заповед за
пропорционална и съответна на преследваната от закона цел – опазване на
общинската собственост и целесъобразното й управление в интерес на обществото.
Ето защо не са налице основания за отмяна
на Заповед № 017/28.01.2022 г. на Кмета на район
„Младост“ при Община Варна, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателите следва да заплатят направените разноски от
ответника. В случая ответната страна е направила разноски в размер 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, което е съответно на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПрП.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Р.С. ЕГН **********,
лично и като законен представител на Р.З.С., ЕГН **********, А.З.С., ЕГН **********,
В.З.С., ЕГН **********, срещу Заповед № 017/28.01.2022 г. на Кмета на район
„Младост“ при Община Варна, с която е прекратено наемното правоотношение, за
настаняване на жалбоподателите в общинско жилище, находящо се в гр.Варна,
ул.“Никола Корчев“ №5.
ОСЪЖДА З.Р.С. ЕГН **********, лично и като законен представител на Р.З.С.,
ЕГН **********, А.З.С., ЕГН **********, В.З.С., ЕГН ********** *** разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.5 от
ЗОбС, решението на Административния съд е окончателно.
СЪДИЯ: