ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 922
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Българо-Американска кредитна банка“
АД /“БАКБ“ АД/ с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 2, чрез юрисконсулт К.Е., срещу разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
10568 от 14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 19468 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., с
което е отхвърлено заявление вх. № 76298 от 09.12.2021г., в частта му, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу ВЛ. М., за разликата над 8282,68 лева до 17016,19 лева - главница, дължима по
договор за револвиращ потребителски кредит от 06.06.2018г., за 524.14 лева- договорна
лихва; 2023.07 лева - лихва за забава, за 18.00 лева разноски по изпълнение, както и за
разноските над уважените до претендираните размери.
В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно
необосновано и незаконосъобразно, като се търси неговата отмяна и постановяване на
съдебен акт, с който да бъде уважено изцяло заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, с допускане на незабавното и изпълнение и издаване на
изпълнителен лист срещу длъжника ВЛ. М., ЕГН: **********, от гр. ......................, ул.
......................., за всички суми, удостоверени в приложеното към заявлението извлечение от
счетоводните книги на банката.
Излагат се съображения, че неправилно заповедния съд е приел, че банката не е
изпълнила надлежно своето задължение за уведомяване на длъжника за настъпилата по
кредита предсрочна изискуемост, съответно такава не е настъпила към момента на
депозиране на заявлението. Счита, че ЧСИ е извършило необходимия брой посещения, едно
1
от които в неработен ден, като при всяко посещение е лепено и уведомление на входната
врата на къщата на адреса, посочен в договора от длъжника, където, по силата на сключения
договор, се счита за получено съобщението, ако е достигнало до адреса. След изтичане на
двуседмичния срок за получаване на съобщението, то същото счита за редовно връчено.
Сочи, че тъй като банката не е разследващ орган, не следва да издирва променени адреси на
длъжника, който недобросъвестно не е посочил промяна на адреса, както и, че не може да се
вменява във вина на ЧСИ, че не е извършил такава проверка, както и проверка за сключени
трудови договори, тъй като съдебния изпълнител извършва връчване на документи между
равнопоставени гражданскоправни субекти, а посочените в разпореждането на РС справки
представляват лични данни, като същите могат да се извършват само в лимитирани случаи,
като конкретния не влиза в тях, тъй като ЧСИ действа като куриер и е ограничен от
посочения адрес. Счита, че проверките за адрес и трудов договор за лични данни и
изискването им от трето лице би представлявало нереглементиран достъп до лични данни.
Твърди, че недобросъвестността на длъжника не следва да влече благоприятни за него
последици, съответно до отрицателни такива за кредитора.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, с правен интерес, при спазване на срока
по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 76298 от
09.12.2021г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Българо-
Американска кредитна банка“ АД срещу длъжника ВЛ. М., ЕГН: **********, от гр.
......................, ул. ......................., за вземания по договор за револвиращ потребителски кредит
от 06.06.2018г., удостоверени в извлечения от счетоводните книги на банката. В
обстоятелствената част на заявлението е уточнено, че банката е предприела необходимите
действия за уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита, посредством „Български пощи“ ЕАД и чрез частен съдебен изпълнител. Посочено
е, че поканата за настъпилата предсрочна изискуемост, приложена към заявлението, е
връчена на длъжника чрез ЧСИ Д.М., на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, след изтичане на
предвидения в закона 14 дневен срок от залепване на уведомлението за явяване в кантората
на ЧСИ за получаване на документите, като твърди, че с връщане на известието за доставяне
на уведомлението до длъжника настъпва предрочната изискуемост на кредита и вземанията
по него имат действие спрямо длъжника от 17.06.2021 г.
РС Пловдив е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
следните суми: 8282,68 лева - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит от 06.06.2018г. за вноски в периода от 20.04.2019г. до 20.05.2021г.; договорна лихва
в размер на 2438,14 лева за периода 20.04.2019г.– 17.06.2021г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.12.2021 г. до
окончателното и погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на
214,42 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 24,34 лева, съразмерно с
2
уважената част от претенцията. Отхвърлено е заявлението в частта му, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист за разликата над 8282.68 лева до 17016.19 лева- главница, за 524.14 лева- договорна
лихва; 2023.07 лева- лихва за забава, за 18.00 лева разноски по изпълнение, както и за
разноските над уважените до претендираните размери.
С обжалваното разпореждане РС Пловдив е приел, че не е удостоверено упражненото
право от заявителя да направи кредита предсрочно изискуем, за доказване на което следва
да се представи по делото официален или изходящ от длъжника документ, в какъвто смисъл
е разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК. Посочено е, че от представения протокол за
невръчено уведомление не се удостоверява редовно връчване по реда на чл. 47 от ГПК, на
първо място, защото не са удостоверени в представения протокол, в който са отразени 3
посещения, конкретни извършени от връчителя действия във връзка с търсенето на лицето
или направени отпити за лично връчване, за да се удостовери предпоставка за връчване чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, както и това, че длъжникът не е бил
търсен на адресите, съобразно последователността на чл. 38 от ГПК, като няма данни да е
извършвана справка за наличие на трудов договор, за да се прецени дали може да бъде
връчена чрез работодател, като липсата на адрес по месторабота не може да се презюмира, а
следва да се удостовери с надлежни документи, които не били представени. В
разпореждането се сочи, че разпоредбите на чл. 47 ГПК са императивни и предвиденият в
тях ред представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при
наличие на точно определени предпоставки, като поради неспазване на предписаната от
процесуалната норма на ГПК процедура, фикцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК не
може да бъде приложена. Предвид изложеното е направен извода, че не може да се приеме,
че волеизявлението на кредитора за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника, съответно предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника и е отхвърлил заявлението за предсрочно изискуемата главница.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
За да приеме за изискуемо паричното вземане по договора за кредит, следва
заявителят да представи доказателства, че е осъществил правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита, като това негово изявление да е достигнало до длъжника, както е
разяснено в ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Заявителят е избрал да съобщи на длъжника изявлението си посредством изпращане на
покана-уведомление, чрез ЧСИ. Чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ дава възможност на частния съдебен
изпълнител да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по
граждански дела, като съгласно чл. 43 от ЗЧСИ, ЧСИ може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки,съобщения и книжа при условията и по
3
реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Съдът е длъжен да прецени дали
изявлението на банката е достигнало до знанието на длъжника, включително, когато се
твърди наличие на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК, дали са били налице всички
предпоставки на закона за приемане на редовно проведена процедура по реда на чл. 47 от
ГПК. В конкретния случай, за да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при
удостоверени предпоставки – ненамиране на адресата и друго лице за определеното в закона
време, или установяване на отсъствието на адресата от адреса, следва освен залепване на
уведомление на посочения по делото адрес по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, ако адресатът не
се е явил да получи книжата, да бъде изпълнена и процедурата по чл. 47, ал. 3 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба следва, след служебна проверка на адресната регистрация
на адресата, при положение, че посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия му
адрес, да се разпореди връчване и по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2 на
чл. 47 от ГПК, като бъде проверена служебно и местоработата на длъжника и разпоредено
връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на
стопанска дейност. Едва след изпълнение на така посочените задължения при връчването,
може поканата да се приеме за връчена с изтичането на срока за получаването и от
канцеларията на ЧСИ, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. Тъй като нито се твърди, нито се
удостоверява от приложените към заявлението доказателства за изпълнение на изискванията
на закона, включително извършвани справки за адресна регистрация, месторабота,
осъществяване на стопанска дейност, то не е налице редовно изпълнена процедура за
връчване на Уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Както е посочено и в обжалваното
разпореждане, нормите са с императивен характер, поради което следва да бъдат спазвани
при връчване чрез прилагане на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК, независимо от
уговореното в договора. До същият извод е стигнал и районния съд, като е приел, че не е
обявена надлежно предсрочната изискуемост на длъжника по договора за кредит, за което е
отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение на сумите по кредита, за които се твърди
предсрочна изискуемост.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
Заповед № 10568 от 14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 19468 по описа на Районен съд
Пловдив за 2021г., е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10568 от 14.12.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
постановено по ч. гр. д. № 19468 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., с което е
отхвърлено заявление вх. № 76298 от 09.12.2021г., подадено от „Българо-Американска
4
кредитна банка“ АД с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 2, чрез юрисконсулт К.Е., срещу ВЛ. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
....................., ул. ......................., общ. .................., обл. ......................., в частта му, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за разликата над 8282,68 лева до 17016,19 лева - главница, дължима по
договор за револвиращ потребителски кредит от 06.06.2018г., за 524.14 лева- договорна
лихва; 2023.07 лева - лихва за забава, за 18.00 лева разноски по изпълнение, както и за
разноските над уважените до претендираните размери.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5