Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260133
гр. Русе, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на 20 септември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря ИВАНКА
ВЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА гр. дело № 188 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищците П.Р.А. и Р.Р.А., чрез техния баща и законен представител Р.П.А. твърдят,
че са деца на З. Не. Н.от гр. Р. На
24.03.2015 г. около 18.26 ч. на главен път І-5 при км. 31+900 по пътя Русе – Б.,
между управлявания от нея автомобил „С. Д.“ с рег. № СО ****АХ
и р. т. а. „М.“ модел „TGA18.840 4X2 BLS“ с рег. № IF **AXG, управляван от В. К., настъпило ПТП, при което тя
загинала. По случая било образувано ДП № 562/2015 г. по описа на РОП (ДП №
718/2015 г. по описа на ОД на МВР Русе). Съобразно промените в КЗ, ищците
отправили писмена застрахователна претенция пред ответника за заплащане на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на
майка им, съгласно чл.380 от КЗ. Според ищците ПТП е настъпило по вина на р.
шофьор, управлявал т. а. „МАН“, но според експертизите, назначени в ДП, ПТП е
настъпило по вина на З. Н.Н. Ищците считат, че
ответното застрахователно дружество следва да обезщети претърпените от тях
неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им, настъпила при процесното ПТП.
Причината за нейната смърт били травмите, които тя получила в областта на
главата, шията, гърдите, корема и крайниците. Тежките гръдни и коремни травми
били несъвместими с живота, довели до тежки увреждания на вътрешните органи и
остра кръвозагуба. Към момента на процесното ПТП
управляваният от З. Н. автомобил имал застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество с полица № 22114002445469, валидна от 17.10.2014 г. до
16.10.2015 г. В резултат на ПТП ищците в много млада възраст били лишени от
своята майка – най-важният човек в живота им. Молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за всеки от ищците, ведно
със законната лихва от 24.03.2015 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответният
застраховател прави възражение за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на пострадалата
и че дружеството не носи отговорност за претърпените от тях болки и страдания,
тъй като застрахователят заплаща обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди причинени на трети лица от застрахования. Когато ПТП е причинено от починалия
водач, неговите близки нямат право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, защото било налице съвпадение на
застрахован и пострадал, което изключва неговата отговорност и от там
отговорността на застрахователя. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалата и поради това, че тя е управлявала
автомобила без поставен обезопасителен колан. Оспорва
правото на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
дружеството, тъй като починалият при пътния инцидент наследодател е виновен за
процесното ПТП, а полицата на „С. Д.“ е сключена със ЗК „Лев инс“ АД. Оспорва интензитета на претърпените от тях болки и
страдания и счита предявените искове за завишени по размер, което противоречи
на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика за приложение на
принципите за справедливост при определяне размера на обезщетението. Предвид
възраженията за неоснователност на предявените искове за главница, счита и
претенциите за присъждане на законни лихви, като акцесорни
на вземането за главници, за неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени изцяло
предявените от ищците искове и претендира направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото не е спорно, че на 24.03.2015
г. около 18.26 ч. на главен път І-5 при км. 31+900 по
пътя Р. – Б., между управлявания от З. Н. Н. автомобил „С. Д.“ с рег. № СО ****
АХ и румънски т. а. „МАН“ модел „TGA18.480 4X2 BLS“ с рег. № IF ** AXG, управляван от В. К., в резултат на челен удар между предните им части
настъпило ПТП, при което Н. загинала.
Не е спорно, че ищците са деца на
пострадалата при процесното ПТП, както и че към този момент превозното средство
„С. Д.“ с рег. № СО **** АХ, управлявано от
починалата, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответния застраховател „ЗК Лев инс“ АД, с полица № 22114002445469
с начална дата на покритие 17.10.2014 г. и крайна дата – 16.10.2015 г.
Не се спори и по обстоятелството,
че с постановление от 25.11.2019 г. прокурор от Окръжна прокуратура Русе е
прекратил ДП № 562/2015 г. по описа на РОП (ДП № 718/2015 г. по описа на ОДМВР
Русе), водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като
е приел, че настъпилото ПТП е в резултат движението на З. Н. в насрещната лента
на пътното платно и причина за настъпването му е единствено поведението на
пострадалата, която допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, в
резултат на което последвала собствената ѝ смърт. С определение от
22.06.2020 г. на Русенски окръжен съд по ЧНД № 419/2020 г., влязлото в сила на
28.07.2020 г., производството по делото е прекратено поради недопустимост на
жалбата на настоящите ищци против горното постановление.
От показанията на св. Н.Н. се установява, че същият познава ищците, баща им и
починалата им майка и съпруга и изнася данни за емоционалното състояние на
малолетните деца след смъртта ѝ. И на двамата се отразила много тежко
загубата на майка им – били депресирани, посещавали психолог, плачели и
отказвали да се возят в автомобил. Имали много силна емоционална връзка с майка
си, споделяли колко им липсва и след смъртта й се затворили и не контактували с
други деца.
Според заключението на вещото лице
по назначената автотехническа експертиза т. а. МАН
преди произшествието и в момента на удара се е движил в средата на своята пътна
лента за движение, а С. Д. се е намирал в лентата за насрещно движение към
момента на сблъсъка. При отстояние около 140-145
метра между двата автомобила, водачът К. е възприел, че насрещно движещият се
автомобил е навлязъл в неговата лента за движение, при което е задействал
спирачната уредба на т. а. Ударът между автомобилите е настъпил в предните им
леви части със застъпване около 1.20 метра. Т.а. МАН спрял на пътното платно и
частично на левия банкет, а т.а. Ситроен спрял вляво и извън пътното платно,
като в резултат на нараняванията от произшествието, водачът Н. е загинала на място.
Видно от заключението, З. Н. е имала техническа възможност да предотврати
произшествието, ако се е движила в лентата си за движение, без навлизане в
лентата за насрещно движение, както и чрез завъртане на волана и отклоняване на
автомобила на дясно. Основната техническа причина за настъпване на процесното
ПТП е навлизане и движение на т.а. Ситроен Джъмпи с
рег. № СО ****АХ в лентата за насрещно движение, в която
се е движил т.а. МАН с рег. № IF **AXG, управляван от В. К. Според вещото лице, Н. не е
била с правилно поставен предпазен колан, но дори да беше поставен, коланът не
е можел да окаже съществено отражение върху вида и тежестта на травматичните
увреждания, тъй като деформираните части от автомобила са навлезли в купето,
достигнали са до тялото на водача и тяхното директно механично въздействие е
довело до установените увреждания и последвалата смърт.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира предявените искове по чл.226 от КЗ (отм.) за процесуално
допустими – предявени са от правоспособни и дееспособни лица, дружеството-ответник
е юридическо лице и не са налице процесуалните пречки за предявяването им, но недоказани
по своето основание.
Съгласно чл.226,
ал. 1 от КЗ (отм.)
увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Според чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното. За да е налице непозволено увреждане, следва да се докаже
наличието на предвидените в закона предпоставки: противоправност на деянието,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
По смисъла на чл. 257, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ (отм.) трети лица са тези, на които
застрахованият по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е причинил неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на
моторно превозно средство, за които застрахованият отговаря. Доколкото обаче със самоувреждането си при процесното ПТП, застрахованият по застраховката
„ГО“ водач на т.а. Ситроен З. Н. е осъществил
състава на чл.45 от ЗЗД, то е налице съвпадане на качеството на застрахован,
пострадал и деликвент, поради което липсва основание
за ангажиране гражданската отговорност на ответника застраховател за
причинените от смъртта на деликвента болки и страдания
на ищците, негови деца и следователно те нямат качеството на трети лица, в
полза на които да се е породило прякото право на обезвреда
срещу застрахователя. Прякото право срещу застрахователя възниква само,
доколкото възниква деликтното право срещу застрахования
по застраховка „ГО“ и в този смисъл то е функционално обусловено от отговорността
на виновния водач, а последният съвпада с пострадалия водач, т. е. виновният и
пострадалият са едно и също лице.
Обстоятелството, че
отговорността, която следва от деликта винаги е отговорност за нарушаване на
позитивната законова забрана да не се вреди другиму, чрез конкретно
противоправно поведение – действие или бездействие, несъмнено води до извод, че
личната отговорност за виновно поведение по чл. 45 от ЗЗД не може да бъде
ангажирана при самоувреждане на деликвента,
независимо от формата на вината. В този смисъл той обективно не може да носи
отговорност спрямо самия себе си по правилата на деликта. На това основание, фактът,
че процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на майката на ищците – З. Н.,
е виновно предизвикано от същата в качеството ѝ на застрахован в
ответното дружество със задължителна застраховка „ГО“ като водач на т.а. Ситроен
Джъмпи с рег. № СО **** АХ,
сам по себе си поради наличие на съвпадение в личността на застрахован и
пострадал, изключва ангажиране на деликтната ѝ
отговорност за възмездяване на вредите, настъпили за нея самата от собственото ѝ
виновно поведение.
С поведението си застрахованата Нинова
е причинила собствената си смърт, което не се явява противоправно и по
отношение на самата нея, респективно на найните деца,
което изключва наличието на правна възможност ищците, независимо от причинените
им болки и страдания, да могат успешно да претендират обезщетяване по реда на
чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.) пряко от застрахователя.
Включването в кръга на третите
лица, имащи право на застрахователно плащане на низходящите на управлявалия МПС,
виновен за собствената си смърт водач на същото, застрахован със застраховка „ГО“,
противоречи не само на предмета и обекта на застрахователна закрила на тази
застраховка, но и на основния принцип на същата – да покрие гражданската
отговорност, която застрахованият носи, а не всяка настъпила вреда.
С оглед горното, предявените
искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Неоснователността
на главните искове има за последица неоснователност и на акцесорните
искове за мораторна лихва от датата на деликта до предявяване на исковата молба,
които също следва да се отхвърлят.
Мотивиран от изложеното,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.Р.А. и Р.Р.А., чрез техния баща и законен
представител Р.П.А., чрез пълномощника адв. М.Р., със съдебен адрес:***, искове
с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „С.ш.“ № **А, за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. за всеки от ищците, причинени от
смъртта на тяхната майка З. Н. Н., настъпила при ПТП на 24.03.2015 г., ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане,
както и мораторна лихва в размер на 50629.14 лв. за всеки от ищците, считано от
датата на деликта – 24.03.2015 г. до подаване на исковата молба.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: