Р Е Ш
Е Н И Е
ГР.
БЕРКОВИЦА, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД град Берковица,
първи състав………………….гражданска колегия в публично заседание на деветнадесети
януари……..…………
през две хиляди двадесет и трета година………...…………………..……в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ЗДРАВКОВА
при секретаря Св. Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Здравкова……….…………………………….гр.
дело № 286 по описа за 2021г……………………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ .
Ищцата А.Г.И. твърди, че на основание трудов договор №
137/08.11.2013 и допълнително споразумение към него от 2015 година заемала
длъжността „старша сестра” при ответника Дом за пълнолетни лица с деменция с.
Бистрилица. Със заповед № 24/26.02.2021 г. й било
наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение” на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В заповедта са посочени в три пункта
нарушенията на трудовата дисциплина, за които се твърди, че е извършила. Ищцата
счита
заповедта за неправилна и незаконосъобразна, тъй като тя не съдържа
изискуемите законови реквизити, а по отношение на първото твърдяно
нарушение работодателят не е поискал обяснения.
Моли съда, да постанови решение, с което да
признае
уволнението за незаконно, да я
възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност, да осъди ответника
да ѝ заплати сумата от 7 800.00 лева на основание чл.225, ал.1 КТ,
платими ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане. Претендира и направените в производството разноски.
В срока за
отговор ответникът Дом за пълнолетни лица с деменция с. Бистрилица взема
становище за неоснователност на предявените искове и моли съда, да постанови
решение, с което да ги отхвърли. Развива подробни доводи за допуснати от ищцата
нарушения на трудовата дисциплина и служебни задължения, довели до прекратяване
на трудовия договор на посоченото основание.
В съдебно заседание и в представените писмени
становища по същество на делото, процесуалните представители на страните
поддържат твърденията и възраженията, изложени в исковата молба, съответно в отговора
по делото.
По делото са приети писмени
доказателства, изслушани са свидетелски показания и е приета съдебно-счетоводна
експертиза.
След преценка на доказателствата и становищата
на страните, съдът на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК установи от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не е спорно, че те са били обвързани от трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 137/08.11.2013 и
допълнително споразумение към него от 2015 година
като ищцата е заемала длъжността „старша сестра” при ответника. Обжалваната заповед е връчена на ищцата на 27.02.2021г., за което същата е
положила подпис на нея с отбелязване „не съм съгласна с наложеното ми наказание“.
Трудовото правоотношение е
прекратено поради
наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 330 ал. 2 т. 6
от КТ.
Съдът осъществява контрол за законосъобразност
на извършеното уволнение в рамките на въведените от страните твърдения /Решение 160 от 01.06.2016г. по
гр.д. 222/2016г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение/. Ищцата е въвела следните твърдения
за незаконност на извършеното уволнение – за нарушението, описано в пункт 1 от обжалваната
заповед, не са поискани обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ, в заповедта
липсват мотиви и фактическо описание на нарушенията по чл.
186 и чл. 187 ал. 1 т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ с обективните и субективните им
признаци. Твърди
също така, че за описаните в пунктове 2 и 3 от заповедта нарушения ищцата
следва да носи административно-наказателна отговорност.
При
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, проверката на
обжалвания акт следва да започне първо от формалните изисквания относно реда за
осъществяване на дисциплинарната отговорност и вида и съдържанието на
заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание. Спазването
на дисциплинарната процедура и приключването й с правилно оформена заповед, е
предпоставка за извършване и на проверка по същество относно твърдените
дисциплинарни нарушения.
По
настоящото дело компетентността на органа, издал обжалваната заповед, не е спорна
между страните с оглед представените писмени доказателства за страните по
трудовото правоотношение.
Съдът намира
първото възражение на ищцата за липса на дадени обяснения по реда на чл. 193
ал. 1 от КТ относно първото, описано в обжалваната заповед, нарушение
за основателно. С определението от 24.06.2021г. по чл. 140 от ГПК и доклада по
делото съдът е разпредилил доказателствената тежест
относно правнорелевантните факти като е указал на ответника, че следва да
установи законосъобразността на уволнението – заповедта да е издадена от
компетентно лице; да съдържа изискващите се от закона реквизити; да е спазена процедурата
по уволнението и връчването на заповедта, да са настъпили визираните в последната
основания, предпоставящи сочената хипотеза на уволнение и т.н. Указано е на
страните, че когато не е спазена процедурата по уволнение, съдът не разглежда
дали по същество са настъпили обстоятелствата, обуславящи прекратяване на
трудовото правоотношение.
В настоящия
случай от ответника не са ангажирани никакви доказателства за спазване на императивното
изискване на чл. 193 ал. 1 от КТ за изискване на писмени обяснения преди налагане
на дисциплинарното наказание, посочено в точка 1 от обжалваната заповед като „разминаване между предписаните и закупени
лекарства с реално даваните....в периода 05.01.2021г. до 10.02.2021г., което продължава
и към 20.02.2021г.“.
В тази връзка
следва да бъде отбелязано следното:
В отговор
на исковата молба ответникът твърди, че със Заповед № 19/10.02.2021 г. на Директора
на ДПЛД - с. Бистрилица на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„ЗАБЕЛЕЖКА“ на основание чл. 195, ал. 1, във вр. чл. 186 и чл. 187, ал. 1, т.
3, т. 4, т. 7 и т. 10 от Кодекса на труда, за допуснато нарушение, представляващо
„липса на контрол при раздаване на лекарствата на потребителите и техния
пълноценен прием“, установено с намирането на различни лекарства по пода и под
леглата на потребителите и след като са взети писмени обяснения съгласно чл.
193, ал. 1 КТ. На съда е служебно известно, че посочената заповед е обжалвана и
е образувано гр.д. № 130/2021г. по описа на РС Берковица като
настоящото производство е спряно именно до приключване на това съдебно производство.
Гр.д. № 130/2021г. е приключило с окончателен съдебен
акт на ОС Монтана от 16.11.2022г. по гр.д. № 296/2022г.,
с което посочената заповед е отменена като незаконосъобразна. В мотивите на
решението е прието, че в заповедта не е посочен период на извършеното чрез
бездействие дисциплинарно нарушение, поради което е нарушена разпоредбата на
чл. 195 ал. 1 от КТ. Предвид изложеното позоваването на ответника на посочената
заповед не следва да бъде взето предвид, тъй като тази заповед вече е отменена с
влязъл в сила съдебен акт.
Други твърдения
не се излагат и не се посочват други доказателства за изпълнение на императивното
изискване на чл. 193 ал. 1 от КТ по отношение на
нарушението, описано като „разминаване между предписаните и закупени
лекарства с реално даваните....в периода 05.01.2021г. до 10.02.2021г., което продължава
и към 20.02.2021г.“.
В Решение от
21.12.2021г. по гр.д. № 838/2021г. на ВКС,
Четвърто ГО е разгледан въпроса с какви доказателствени средства и как се
установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ системни
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ,
както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения. Според
възприетото от ВКС, което се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав, когато
дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 190, ал. 1,
т. 3 от КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина, поначало важат
общите процесуални правила, трайно възприети и прилагани в съдебната практика,
– че в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при оспорване от
страна на ищеца той да е извършил дисциплинарните нарушения, ответникът-работодател,
за когото е тежестта за доказване, може да установи (да докаже) извършването им
чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, като следва да проведе
главно пълно доказване – по несъмнен начин – на всички конкретни спорни
обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за дисциплинарно
уволнение, е осъществено всяко едно от тези дисциплинарни нарушения, обуславящи
системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Същите правила поначало са
приложими и за установяване (доказване) на обстоятелствата по искането и
даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения.
От
друга страна, налице са и някои специфики, произтичащи от спецификата на самото
основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание.
системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3
от КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е
наложено преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна
заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения –
наказанията следва да не са заличени. В случаите когато с иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ е атакувана заповед, с която дисциплинарното наказание
„уволнение“ е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, за никое
от които преди това не е налагано друго дисциплинарно наказание на ищеца,
посочените по-горе общи правила за установяване (доказване) по делото на всяко
едно от тези нарушения, са приложими изцяло. В случаите, когато работодателят е
наложил дисциплинарното наказание „уволнение“ за системни нарушения на
трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни
негови заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ и/или
„предупреждение за уволнение“, посочените по-горе общи правила за установяване
(доказване) по делото на всяко едно от тях, са приложими освен за
несанкционираните дисциплинарни нарушения, и за тези вече санкционирани
нарушения, по отношение на които ищецът със същата искова молба е предявил като
обективно съединен с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на
дисциплинарното уволнение, и иск (искове) за отмяна и на съответното наложено
преди това по-леко наказание (а ако последните искове са предявени в друго
исково производство по чл. 357 от КТ, делата следва да бъдат съединени за общо
разглеждане по реда на чл. 213 от ГПК, или производството по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като в
последния случай – след възобновяването на производството по реда на чл. 230,
ал. 1 от ГПК, съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение по другото дело). Ако по същото или по друго висящо дело ищецът не
е предявил такива искове за отмяна на вече наложените му дисциплинарни
наказания „забележка“ и/или „предупреждение за уволнение“, достатъчно е в
производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ответникът-работодател да
представи заповедите, с които ги е наложил, както и доказателства, че тези
заповеди са връчени на ищеца, за да установи (докаже) извършването от страна на
последния на тези, вече санкционирани дисциплинарни нарушения, които наред с
несанкционираните дотогава такива (едно или повече), обуславят наличието на
системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. В тези случаи, по отношение на вече санкционираните
нарушения, неатакувани от ищеца, ответникът-работодател не е необходимо да
доказва и че е искал обяснения по чл. 193 от КТ.
В настоящия
случай се установява безспорно, че по отношение на описаното в процесната
заповед първо нарушение – „разминаване между предписаните и закупени лекарства
с реално даваните....в периода 05.01.2021г. до 10.02.2021г., което продължава и
към 20.02.2021г.“, не са искани обяснения. Предвид изложеното
и с оглед възприетото в горепосоченото решение на ВКС първото
установено нарушение е незаконосъобразно поради което неминуемо отпада
признакът системност на нарушенията в обжалваната заповед, тъй като в нея са
описани само още две. Описаните две други нарушения не са достатъчни и не може
да обосноват признака системност. Това прави заповедта изцяло незаконосъобразна
и подлежаща на отмяна. Предвид нарушението на чл. 193 от КТ съдът следва отмени
заповедта без да разглежда спора по същество.
С оглед основателността на главния иск
основателен се явява и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност. Обстоятелството,
че заеманата длъжност е съкратена, не променя фактът, че с отмяната на
незаконното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова, каквото е съществувало между страните преди уволнението.
При уважаване на иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ прекратеното трудово правоотношение се възстановява
и работодателят има задължение да допусне възстановения работник (ТР № 2 от
23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 на ОСГК на ВКС, решение № 106
от 30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г. на ВКС, 4-то ГО).
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът намира следното:
Отговорността
на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, като обезщетението се определя въз основа на
пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето, през което работникът
или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не
повече от 6 месеца. Доказването на вредата – оставането без работа по трудово правоотношение,
е в тежест на ищеца /Тълкувателно решение № 6/2013 год. на ВКС по
тълк.дело № 6/2013 год., ОСГК/. В тази връзка с доклада
по делото на ищеца са дадени изрични указания.
По
делото липсват представени доказателства за оставането на ищцата без работа за
процесния период. Такива доказателства не са представени с исковата молба и не
са представи в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК във връзка с дадените указания и изготвения
доклад по делото. С доклада по делото са указани и последиците по чл. 313 от ГПК. В първото съдебно заседание ищцата е представила доказателства за
принудителна безработица, които не са приети от съда поради настъпила
преклузия. Доказателства за оставането на ищцата без работа безспорно са били налични
и най-малкото вписани в трудовата й книжка към момента на подаване на исковата
молба, поради което представянето й на по-късен момент от делото не е
допустимо. Такова би било допустимо и би могло да бъде взето предвид на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК единствено с цел установяване изтичане на периода от 6
месеца от подаване на исковата молба, но само когато такива доказателства
вече са били представени с исковата молба или в срока по
чл. 312, ал. 2 от ГПК. Предвид изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените в производството разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 700 лева, от които следва да му се присъдят 466 лева или 2/3 части за
двата уважени иска. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за
отхвърления иск или сумата от 1/3 част от заплатеното адвокатско възнаграждение
от 1370 лева т.е. 457 лева. Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на съда сума в размер на 100
лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК /по 50 лева за двата уважени неоценяеми
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ/. Държавната такса по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ остава за сметка на съда. Ответникът дължи и
сумата от 250 лева – възнаграждение за вещо лице или общо дължимите разноски в
полза на съда възлизат на сумата от 350 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението
на А.Г.И. с ЕГН **********,***, извършено със Заповед №
24/26.02.2021 г. на Директора
на Дом за пълнолетни лица с деменция, село Бистрилица, с която на основание чл. 190, ал. 1 т.
3 от КТ й
е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“
ВЪЗСТАНОВЯВА
А.Г.И. с ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност
„старша сестра” при ответника Дом за пълнолетни лица с деменция с. Бистрилица,
БУЛСТАТ **********260, с адрес в село Бистрлица, община Берковица,
ул. Живовска 7, представлявано от Директора И. Кирилов Иванов
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от А.Г.И. с ЕГН **********,***, против Дом за пълнолетни лица
с деменция с. Бистрилица, БУЛСТАТ **********260,
с адрес в село Бистрлица, община Берковица, ул. Живовска 7, представлявано от
Директора И. Кирилов Иванов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7
800 лева обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа,
ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2021г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с деменция с.
Бистрилица,
БУЛСТАТ **********260, с адрес в село Бистрлица, община Берковица,
ул. Живовска 7, представлявано от Директора И. Кирилов Иванов, да
заплати на А.Г.И.
с ЕГН **********,*** - сумата от
466 лева, представляваща направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА
А.Г.И. с ЕГН **********,*** да заплати на Дом за пълнолетни лица
с деменция с. Бистрилица, БУЛСТАТ **********260,
с адрес в село Бистрлица, община Берковица, ул. Живовска 7, представлявано от
Директора И. Кирилов Иванов, сумата от 457 лева – разноски по делото съобразно
отхвърления иск
ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица
с деменция с. Бистрилица, БУЛСТАТ **********260,
с адрес в село Бистрлица, община Берковица, ул. Живовска 7, представлявано от
Директора И. Кирилов Иванов, да
заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд Берковица сумата от 350 лева.– държавна такса по делото и
депозит за вещо лице
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 02.02.2023г.
Препис от решението да се връчи на страните
на основание чл. 8, ал. 2 от ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: