№ 49
гр. *, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100197 по описа за 2022 година
Предявени са от „*- *” ЕАД срещу В. М. К. и Д. М. К. установителни
искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че:
1) В. М. К. дължи на ищеца следните суми: 2340,23 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. -
м.04.2020г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. *, общ. *, жк *, *; 364,58
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г.; 17,08 лв., представляваща дялово разпределение за периода от
м.09.2018г. до м.04.2020г..; 3,46 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г., ведно със законната лихва от
13.10.2021г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №1362/2021
год. по описа на РС- *.
2) Д. М. К. дължи на ищеца следните суми: 2340,23 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. м.
01.04.2020 в топлоснабден имот, находящ се в гр. *, общ. *, жк *, *; 364,58
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г.; 17,08 лв., представляваща дялово разпределение за периода от
м.09.2018г. до м.04.2020г..; 3,46 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г., ведно със законната лихва от
13.10.2021г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №1362/2021
год. по описа на РС- *.
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на
собственици (всеки по ½ ид.ч.) са потребители на топлинна енергия по
1
отношение на имот, находящ се в гр. *, общ. *, жк *, *. Поддържа се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая
са влезли в сила по отношение на ответниците. Твърди се, че според ОУ
заплащането на топлинната енергия се извършва в 45- дневен срок от датата
на публикуване на фактурите на интернет страницата на Продавача. Твърди
се, че дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в
която се намира имотът, се извършва от фирма „* СЪРВИСИС“ ЕООД.
Поддържа се, че е ползвана топлинна енергия през процесния период,
изготвени са изравнителни сметки и не са заплатени дължимите суми.
Претендират се разноски.
Всеки ответник в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който
оспорва предявените искове. Твърди се, че ответниците не са обитавали
жилището и същото не се отоплява и липсват уреди за измерване на
топлинната енергия. Поддържа се, че вземанията на ищеца са погасени по
давност. Претендират се разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК по искане на ищцовото дружество по
делото е привлечено трето лице помагач „* сървисис“ ЕООД, което с писмена
молба изразява становище за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С
писмена молба изразява становище по спора, моли исковете да бъдат уважени
и да бъдат присъдени разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на ответниците адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците чрез техния процесуален
представител моли исковата претенция да бъде отхвърлена, претендира
разноски. Представя писмена защита.
Третото лице – помагач „* сървисис“ ЕООД не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
2
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва
да се приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се
явяват собственици на процесния имот. В тази насока е представен Договор за
покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, от който се
установява, че на 27.04.1978г. Главна дирекция за изграждане на * при СГНС,
представляван от инж. *** продава на *, ЕГН: ********** новопостроено
жилище № 51, находящо се в жилищна сграда - блок № * в ж.к. „*“ на ул.
„305-та“. От удостоверение, издадено от Столична общиа, район „*“ се
установява, че блок № 312 е идентичен на бл. № 36-39,а във вход „В“
номерацията на апартаментите е от № 38 до № 60. От препис – извлечение от
акт за смърт № 0604 от 04.08.1999г. на *, ЕГН: ********** се установява, че
той е починал на 03.08.1999г. А от удостоверение за наследници на * се
установява, че ответниците В. М. К. и Д. М. К. са негови синове, следователно
наследници на процесния имот при квоти ½ идеални части.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е
наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно по
силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение
между ответниците и ищеца през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.
Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта
на суми към ищеца, е това дали ответниците фактически са ползвали имота.
3
Поради което наведеното в отговора на исковата молба в този смисъл
възражение, че ответниците не са живели в този имот, няма касателство с
основателността на исковата претенция.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в
нея е въведена система за дялово разпределение.
Страните в производството спорят за реално доставеното и
консумирано количество топлинна енергия, поради което по делото е
допусната и назначена съдебно техническа експертиза.
Съгласно приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадено, е установена разлика в стойностите на
изравнителните сметки, подавани от разпределителното дружество „*
сървисис“ ЕООД към „* *“ ЕАД и индивидуалните изравнителни сметки. За
периода 01.05.2018г. - 30.04.2019г. е подадена сумата от 211,29 лева, а по
изравнителна сметка при „* сървисис“ е начислена сумата от 227,80 лева, или
е подадено за плащане с 16,51 лева по - малко от сумата по индивидуалната
изравнителна сметка. За периода 01.05.2019г.- 30.04.2020г. е подадена сумата
от 1976,51 лева /за процесния период не е осигурен достъп за отчет на
индивидуалните разпределители на отоплителните тела в имота/, а съгласно
изравнителната сметка сумата е - -233,92 лева. Като при изслушването
вещото лице посочва, че тази сума не е възстановена на абоната.
Установява се стойността на потребеното количество топлинна енергия
за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., без да са взети предвид изравнителните
сметки от „* сървисис“, да е в размер на 4508,65 лева, като след извършено
прихващане между дължимата от абоната сума от 227,80 лева за периода
01.05.2018г. – 30.04.2019г. и дължимата от * * сума от 233,92 лева за периода
01.05.2019г.- 30.04.2020г., общата сума за топлинна енергия възлиза на
4502,53 лева.
Съдът не кредитира заключението на ССче по точка четвърта за общата
стойност на начислената и неплатена сума за топлинна енергия, доколкото в
изчисленията не е включен целия исков период – сумата е изчислена за
периода 05.2018г. - 02.2020г., тоест не са включени месеците март и април
2020г.. Не кредитира и заключението по т.5, доколкото има разлика в
посочените стойности на мораторната лихва в текстовата част и в таблицата,
не става ясно как и за какъв период е изчислена сумата от 532, 38 лева
/посочена в текстовата част/, не е ясно и как е изчислена получената сума в
таблицата - 729,16 лева, която съвпада с претенцията на ищеца, но съдът не я
взема предвид. В останалата част съдът кредитира заключението по ССче
като обективно и безпристрастно дадено и съвпадащо с представените по
делото счетоводни документи - фактури и изравнителни сметки.
Действително се установява от представените от третото - лице помагач
два броя изравнителни сметки и от заключението на СТЕ, че за периода
01.05.2019 - 30.04.2020г. ищцовото дружество дължи на абоната
възстановяване на сумата от 233,92 лева, а за периода 01.05.2018г. –
30.04.2019г. абонатът дължи сумата 227,80 лева но съдът в настоящото
производство не може да извърши служебно прихващане, без да е направено
такова искане от страните.
Ето защо съдът приема, че по делото се установява незаплатената сума
за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. да е в размер на
4
4508,65 лева.
Установява се и от заключението на ССче, което в тази част съдът
кредитира, че сумата за дялово разпределение е в размер на 34,17 лева за
периода м. 09.2018г. – м. 04.2020г.
Съдът намира, че направеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност се явява частично основателно.Приложимата
погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от
падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от
м.05.2018г. до м. 04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп.,
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните
вземания не е текла. Предвид изложеното и съобразявайки периода, през
който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 13.10.2021г. е изтекла погасителната давност за
месечните вземания за топлинна енергия, претендирани за периода от
м.05.2018г. Следователно дължимата сума от двамата ответници за топлинна
енергия е в размер на 4411,65 лева.
Съобразно изложеното претенцията срещу ответниците следва да бъде
отхвърлена в частта за сумата 268,80 лева, изчислена от съда на основание чл.
162 ГПК и съгласно представените от ищеца фактури и изравнителни сметки,
съответно да бъде уважена претенцията за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. за сумата 4411,65 лева или всеки от
ответниците дължи по 2205,83 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за
главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
5
сума, то искът за законна лихва срещу ответницата на основание чл. 162 ГПК
следва да се уважи съобразно уважената част от главницата. Доколкото се
установи частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е
начислил законната лихва върху общо претендираната сума, то искът за
законна лихва срещу ответницата на основание чл. 162 ГПК следва да се
уважи до размера от 487,71 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер
от 729,16 лева. Или всеки от ответниците дължи 243,86 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите.
Не са погасени по давност вземанията за сумите за дялово
разпределение, доколкото първият период, за който се претендира такова
вземане е м.09.2018г., което вземане падежира /с оглед спирането на
давността/ на 25.12.2021г., т.е. след датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.10.2021г.
Следователно искът в тази част се явява доказан по размер за пълната
претендирана сума от 34,17 лева и всеки от ответниците дължи по 17,09 лева.
Следва да се приеме, че ответниците не дължат обезщетение за
забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи
извода, че те са били поканени или че е следвало да заплатят дължимата сума
в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер
на 150,00 лева. Съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на
ищеца за исковия процес следва да бъде присъдена сумата 234,44 лева –
разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, а за
заповедното производство следва да бъде присъдена сумата 98,67 лева –
разноски за държавна такса.
Ответниците претендират присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева. В случая ищецът своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
чийто размер съдът намалява до 870,00 лева /845,06 лева – минималният
размер/ предвид цената на предявените искове, фактическата и правна
сложност на делото и предвид приключването му в три съдебни заседания.
Предвид това, съобразно отхвърлената част от претенциите на ответниците
следва да бъде присъдена сумата 82,55 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. М. К.,
6
ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № 50, вх. Б, ет.3, ап. 22 ДЪЛЖИ НА
„* *” ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*” № 23Б, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 2205,83 лева,
представляваща от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 243,86 лева,
представляваща от лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021 г.,
както и 17,09 лева – сума за дялото разпределение за м.09.2018г.-м04.2020г.
ведно със законната лихва от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 51, находящ
се в град *, ж.к. „*“, бл. 312, вх. В, ет.5 и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС *,
5ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството
топлинна енергия до пълния предявен размер от 2340,23 лева, иска за
мораторна лихва за периода 15.09.19г.- 04.10.21г. до пълния предявен размер
от 364,58 лева и за сумата от 3,46 лева - лихвата върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2018г.-04.10.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Д. М. К.,
ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № 50, вх. Б, ет.3, ап. 22 ДЪЛЖИ НА
„* *” ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*” № 23Б, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 2205,83 лева,
представляваща от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 13.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 243,86 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021 г.,
както и 17,09 лева – от сума за дялото разпределение за м.09.2018г.-
м.04.2020г. ведно със законната лихваот 13.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и 3,46 лева - мораторна лихва върху сумата за
дялото разпределение за периода м.09.2018г. – м. 04.2020г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 51, находящ се в град *, ж.к. „*“, бл. 312,
вх. В, ет.5 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1362/2021г. по описа на РС *, 5тисъстав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството топлинна енергия
до пълния предявен размер от 2340,23 лева, иска за мораторна лихва за
периода 15.09.19г.- 04.10.21г. до пълния предявен размер от 364,58 лева и за
сумата от 3,46 лева - лихвата върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2018г.-04.10.2021г
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. М. К., ЕГН: ********** и Д.
М. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: град *, ул. „*“ № 50, вх. Б, ет.3,
ап. 22 ДА ЗАПЛАТЯТ на „* *” ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. „*” № 23Б разделно по ½ от сумата 234,44 лева –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и разделно по ½ от сумата от 98,67 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „* *” ЕАД ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на В. М.
7
К., ЕГН: ********** и Д. М. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: град *,
ул. „*“ № 50, вх. Б, ет.3, ап. 22 разделно по ½ от сумата 82,55 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за исково производство
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис “ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8