№ 171
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20253110200002 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба от „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД, против НП № 23-
0003304, издадено на 10.10.2024г. от Началника на ОО „АА“–Варна, с което
за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, на
осн.чл.104 ал.1 от ЗАвПр на „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Жалбата е процесуално допустима - предявена е в срок и от процесуално
легитимиран субект, при наличие на представителна власт, поради което е
приета от съда за разглеждане.
В жалбата се твърди, че нормата на чл. 10 §2 била препращаща и от нея
не можело да се изведе състав на административно нарушение и в НП не били
описани обстоятелствата, които обуславят извода е че е извършено. Не били
посочени релевантните факти, от които бил направен изводът, че
превозвачът не е организирал почивката на водача. Не било посочено датата и
мястото на нарушението, като не било логично да се приеме, че МПС е
управлявано само в с. Старо Оряхово. Не било ясно и как е разчетено времето
за работа и почивка. Задължение на водача било да следи времето за почивка и
той бил инструктиран за това. Не било установено с какви действия и
бездействия превозвачът е извършил нарушението. Прави искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. Б., който
1
пледира отмяна на НП на основанията, изложени в жалбата. Освен това не
ставало ясно кой точно е водачът.
Представителят на въззиваемата страна пледира НП да бъде потвърдено.
Била допусната техническа грешка при изписване ЕГН на водача, което не
водело до съществено процесуално нарушение, тъй като самоличността му
ставала ясна от доказателствата. Несъстоятелно било възражението за мястото
на нарушението, тъй като превозвачът извършвал организирал дейността си в
гр. Варна, където бил адресът на седалището на дружеството. Видно от
пътния лист, на водача в кратък интервал от време били възложени
множество, разпоредени от превозвача превози, с оглед на което се налагал
изводът, че превозвачът не е организирал работата на водача по начин, че той
да може да спазва правилата за почивка. Наложеното в последствие наказание
„Забележка“ на водача не променяло обстоятелството, че работата не е била
организирана.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
При проверка АНО установил, че видно от дигитална карта на водача,
на дата 14.11.23г., след непрекъснато управление от 4,30 часа, на водачът К.К.
не му била осигурена непрекъсната почивка от 45 минути, или поне
алтернативно – 15 минути, последвано от почивка от поне 30 минути.
Водачът управлявал от 05.08ч. и трябвало да спре в 10.09ч. Превозът бил
извършван от „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД, поради което и АНО
състави срещу дружеството АУАН затова, че не организирал работата на
водача така че да му бъде осигурена почивка. Въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление. Нарушението не било
изолиран случай и същото било установено и на другия ден.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства-
преписката по АНП, вкл. АУАН, разпечатки от дигитална карта, заповеди за
компетентност и др., включително приобщените в съдебно заповеди, както и
от показанията на св.Р., които съдът кредитира като конкретни, подробни,
добросъвестни и логични.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
При провеждането на АНП са допуснати процесуални нарушения.
АУАН и НП СА издадени от компетентни лица, оправомощени с
приложената по делото заповед.
От АУАН и НП не става ясно кой е собственика на това превозно
средство, нито кой е превозвача и изобщо въз основа на какви факти е
2
направен извода, че именно „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД е лицето,
което носи отговорност за организиране работата на водача К.Костадинов,
като не се сочи в какви правоотношения са помежду си тези лица. Не е
достатъчно това да става ясно от доказателствата по делото, като защитата се
гради срещу фактите, поради което описването им в АУАН и НП е дължимо, а
непосочването им е съществено процесуално нарушение.
Чл.104 ал.1 от ЗАвПр предвижда отговорност за превозвач, който не
осигури почивка, но от описаните факти не става ясно дали почивката не е
спазена поради действие или бездействие от страна на превозвача.
Организацията в предприятието изобщо не е била изследвана, за да се
направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна. АНО
изрично е изписал, че наказва дружеството за това, че „не е организирало
работата на водача”. АНО дължи изписване на всички признаци на
нарушението и на всички относими към тях факти, вкл. на тези, относими към
изпълнителното деяние и към неговия субект. Липсата им ограничава правото
на защита и винаги е съществено процесуално нарушение. Не става ясно от
фактическа страна какво на практика е направил, или не е направил
превозвачът за да осигури почивка на водача, или за да не му даде възможност
да ползва регламентираната от закона почивка.
Едва в съдебно заседание, при това в хода на съдебните прения,
процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на
обстоятелството, че видно от пътния лист, на водачът били възложени
множество превози в кратък период от време, което налагало извода, че
работата му не е организирана от превозвача по начин, че да се с пазват
правилата за почивките. Както е изложено по- горе, защитата се гради срещу
фактите и тяхното непосочване в АУАН и в НП я ограничава, поради което
процесуалното нарушение следва да се определи като съществено. Не е
достатъчно тези обстоятелства да стават ясни от доказателствата, същите
следва да са недвусмислено описани от фактическа страна.
Според чл.10 §2 от Регламент 561/06 на ЕС ”Транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по
такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент”. В АУАН и НП обаче изобщо не се
споменава дали водачът е бил в състояние да спази регл.3821/85 г. и глава ІІ от
регл. 561/06г. Именно това е решаващо за наказателната отговорност – дали е
създадена такава организация, че водачът да е бил в състояние да спази
регламента, или наличната, или липсваща организация е поставила водача в
невъзможност да спази този регламент. В НП не е описано от фактическа
страна, че предприятието е организирало работата по такъв начин, че водачът
не е бил в състояние да спази глава ІІ от регламент 561/06 г. Не са описани
фактите, въз основа на който е направен този извод, а само в този случай
предприятието следва да носи отговорност по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр за липса
на организация. Освен това, в глава ІІ до почивките се отнасят чл. 8 и чл. 9 от
регл. 561/06, но нито в АУАН, нито в НП са конкретизирани от правна страна
хипотезите на чл. 8 и 9 от глава ІІ . Нормата на чл.10 §2 на практика е
препращаща и в нея се инкорпорират признаците на нормите, към която
3
препраща, но това не е описано в АУАН и НП и не става ясно за какво е
наказано дружеството. Поради тези съществени процесуални нарушения, дори
да бе доказано извършеното нарушение, съдът не би могъл да измени НП като
приложи закона правилно.
Предвид горното, съдът споделя възраженията в жалбата относно
неописване на нарушението, за което е наказано дружеството и НП следва да
бъде отменено поради допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения. За пълнота следва да се посочи, че възражението относно мястото
на нарушението е несъстоятелно. Става ясно от АУАН и НП, че АНО е наказал
дружеството за нарушение, извършено в с. Ново Оряхово, където е
седалището на превозвача.
Обосновано обаче е възражението, че не са налице безспорни
доказателства, че „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД е осъществило състав
на нарушение, изразяващо се в липса на организация.
С оглед основанията за отмяна на НП, съдът е в невъзможност да
установи въз основа на какви факти е наказано дружеството и дали тези факти
действително сочат на извършено нарушение.
В хода на съдебните прения представителят на въззиваемата страна се
позовава на неописания в НП факт, че видно от товарителниците и пътния
лист, превозвачът възложил на водача множество превози за кратко време.
Видно от приложения по делото пътен лист за 14.11.23г., същият е
издаден за времето от 07.10ч до 15.57ч. , като в него по часове са описани
седем курса. Пътният лист е документ, който удостоверява маршрута и
разхода за гориво на конкретен автомобил и от него не е достатъчно да се на
прави извод, че именно превозвача е този, който е определил графика по
часове за извършване на превозите, тъй като пътният лист не е план за работа.
Приложени към преписката са и само две товарителници от 14.11.2023. На
първата като място на място на натоварване е посочен Долни чифлик, но не
става ясно какво е мястото на разтоварване, а на втората мястото на
натоварване е Старо Оряхово, а мястото на разтоварване – Руен. От тези
товарителници също не може да се направи единствен безспорен и
категоричен извод, че водачът не е имал възможност в 10.09ч. да си осигури
непрекъсната почивка от 45 минути, или поне алтернативно – 15 минути,
последвано от почивка от поне 30 минути.
Предвид горното, съдът намира, че материалният закон е приложен
неправилно, тъй като на дружеството е наложено наказание, което не е
безспорно доказано да е извършено. Това е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
В хода на производството въззивната страна е направила искане за
присъждане на разноски, които видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, възлизат на 500 лв., поради което сумата следва да бъде
присъдена в полза на „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД. С оглед чл. 18 ал.2
вр. чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвиждат минимално възнаграждение от 400
лв., възнаграждението в размер на 500 лв. не е прекомерно.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 23-0003304, издадено
на 10.10.2024г. от Началника на ОО „АА“–Варна, с което за нарушение на
чл.10 §2 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, на осн.чл.104 ал.1 от
ЗАвПр на „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна да
заплати на „ЖЕНИ ТРАНС ЕНД ТРЕЙД“ЕООД разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5