№ 854
гр. Варна, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря И.ка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110201568 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на П. Т. К. чрез процесуален представител срещу НП
на Началник група в Сектор ПП към ОДМВР Варна, с което му е наложено административно
наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника лаконично моли съда да мени обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален представител.По същество
поддържа и доразвива основанията за отмяна на наказателното постановление. Позовава се
на липса на компетентност на АНО да издава НП. Счита, че нарушението не е доказано т.к. в
показанията си актосъставителя и свидетеля по АУАН нямали конкретен спомен за
процесният случай. Счита, че е недопустимо актосъставителят да дава свидетелски
показания. Моли съда да кредитира показанията на св.Д., разпитана като свидетел при
условията на водене от страна на въззивника. Оспорва пълномощията на процесуалният
предствавител на АНО.
Представител на органа, издал НП в писмено становище моли съда да го потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 01.08.2024г. полицейски служители към Сектор „ПП“ при ОДМВР Варна – св. Пл.В. и
св.М.П. осъществявали контрол над движението на ППС по ул. „Мир“, в района на входа на
медицинско заведение „Майчин дом“, където имало уширение на пътното платно, в посока
към центъра на гр.Варна.
При това покрай полицейските служители преминавали автомобили.
Един от преминаващите автомобили бил л.а. „Сеат Алхамба“ с рег. №Р1074КС,
управляван от въззивника К..
По време движението си въззивникът К. не използвал обезопасителен колан и това
1
било възприето от св. Пл.В. и св.М.П., поради което въззивникът бил спрян за извършване
на проверка.
Св. В. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на
който подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл. 137а
ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски
служител – св.М.П.. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен на въззивника, който вписал в графата за възражения, че няма такива.
В срок по преписката не били постъпили възражения.
На 11.11.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по ЗДП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционните
норми на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП на въззивника било определено административно
наказание.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства -
показанията на св. Пл.В. и св.М.П.; акт за установяване на административно нарушение,
който представлява доказателство по смисъла на ЗДП; справка за нарушител и др.
В показанията се пред съда св. Пл.В. и св.М.П. сочат, че с оглед изминалият период от
време, както и предвид рутинността на казуса нямат спомен за конкретният случай, тъй като
такива случай са често срещани при изпълнение на служебните им задължения. И двамата
свидетели изрично подчертават както актосъставителя В., така и свидетеля при
установяване на нарушението – П., че подобен вид нарушения ги установяват визуално при
приближаване на автомобила към тях и при подхода му покрай тях в непосредствена
близост за извършване на проверка.
Свид.В. е категоричен, че за да състави процесният АУАН, то е възприел лично
нарушението и поддържа написаното от него в акта.
Св.П. изрично конкретизира, че преди да подпише АУАН също се запознава със
съдържанието му, в случая че се съставя на лице което управлява МПС без поставен
обезопасителен колан и едва тогава полага подпис под графата „свидетел“.
В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото доказателство по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
Пред съда депозира показания и св. М.Д.. В показанията си пред съда св.Д. сочи
„….Видях го, че дойде. Посегна да си маха колана. Видях, че към него се отправи един
полицай……….. Той после беше доста афектиран, защото бил е обвинен, че е бил без колан,
а пък аз го видях. Нали знаете как човек преди да слезе има едно забавяне, за да се развърже,
като си маха колана. Аз това го видях. Нали не може човек веднага да тръгне да излиза,
защото е вързан……….. Аз се загледах вече като беше извън колата……... Вече като имаше
човек навън, тогава се загледах……….
Същевременно на въпроси на защитата и съда сочи :“….Аз нямаше как да видя дали
беше с поставен колан, завързан докато караше колата, защото нали знаете, че това в 4 часа
вече слънцето е така, то блести върху прозорците. Просто видях като спираше, защото
катаджията извърши действия. Аз като вървя гледам някой нещо мърда и тогава виждам. И
като извърши действия, като спря, видях, че се забави да махне колана. Иначе аз през
прозореца няма как да го видя това…..“.
Съдът намира, че показанията на св.Д. са изпълнени с множество вътрешни
2
противоречия и в крайна сметка не става ясно видяла ли е изобщо нещо и какво е то. При
преценка достоверността на същите съдът намира, че показанията на същата имат за цел
единствено да подкрепят защитната позиция на въззивника предвид на установените близки
отнощения на свидетелката с въззивника К., но не и да спомогнат за изясняване на
обективната истина.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.Д. от една страна предвид
на установените близки отнощения на свидетелката с въззивника К., и от друга страна както
вътрешните противоречия в самите показания, така и предвид на противоречието между тях
и останалите гласни и писмени доказателства.
С оглед изложеното съдът намери, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения
по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правна квалификация на всяко от извършените от въззивника нарушения.
Въз основа на квалификацията на всяко деяние правилно е била определена санкционната
норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанията с
императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Жалбоподателят оспорва компетентността на АНО да издава НП както и
компетентността на актосъставителя.
Съдът предвид приложените доказателства за заеманите длъжности както на АНО,
така и на актосъставителя - справка от Директор ОД на МВР – Варна рег. № 365000-
45123/26.06.2025 г. с приложено Удостоверение рег. № 365000-45119/26.06.2025 г. относно
административно наказващия орган и заеманата от него длъжност, справка от Директор ОД
на МВР – Варна рег. № 365000-45115/26.06.2025 г. с приложени към същата 2 броя
Удостоверения с рег. № 365000-45104/26.06.2025 г. и рег. № 365000-45112/26.06.2025 г.,
относно заеманата длъжност по отношение на актосъставителя и свидетеля вписан в АУАН,
справка от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна рег. № 819000-
34137/30.06.2025 г., с която се прилага месечен график за изпълнение на служебните
задължения рег. № 819р-28464/26.07.2024 г., както и часови график с рег. № 819р-
27695/29.07.2024 г. за нарядите при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, както
и предвид приложената по АНП Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи намира възраженията в тази насока за неоснователни.
По същество защитата счита, че нарушението не е доказано. Съдът намира и това
възражение за неоснователно и доколкото по-горе вече са изложени мотиви защо приема че
нарушението е доказано не е необходимо тяхното преповтаряне.
По отношение на тезата, че актосъставителят не може да обладава качеството
„свидетел“ позовавайки се на римското право, съдът намира, че липсва каквато и да било
подобна забрана в действащото към момента законодателство, поради което не споделя
подобни възражения.
Защитата оспорва и пълномощията на процесуалният предствавител на АНО. Съдът
3
намира и това възражение за неоснователно предвид надлежно представеното пълномощно
по делото.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0819-003242/11.11.2024г., издаден от Началник група в
Сектор ПП към ОДМВР Варна, с което на П. Т. К. е наложено административно наказанио
ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. І от ЗДП.
ОСЪЖДА П. Т. К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4