№ 41
гр. Разград , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213300600078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 13/24.02.2021 г., постановена по НЧХД № 170/2020 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимите С. Е. Ч. и Е. Х. Ч., и двамата от гр. Разград, са признати
за виновни в това, че на 11.09.2019 г. в гр. Разград, в съучастие помежду си като
съизвършители, са причинили на М. М. А. от с. гр. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.
130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК съдът ги е
освободил от наказателна отговорност и им е наложил на всеки един от тях
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на М. М.
А. сумата от 1800.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения
граждански иск в останалата част до предявения размер от 5000.00 лева като неоснователен.
Подсъдимите С. Е. Ч. и Е. Х. Ч. са осъдени също и да заплатят на М. М. А. сумата
792.00 лева – деловодни разноски, и по сметка на Районен съд – Разград сумата 72.00 лева –
държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
Против присъдата е постъпила жалба от адв. Ана Мария Н. – служебен защитник на
1
подсъдимите С. Е. Ч. и Е. Х. Ч.. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
Основното възражение е, че съдът е следвало служебно да провери процесуалната
допустимост на тъжбата, вследствие на което да прекрати производството на основание чл.
289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Като основание за това се сочи, че тъжбата не е
отговаряла на законовите изисквания към момента на депозирането и, за което съдът е дал
указания за отстраняването им, които указания са изпълнени и нередовностите са
отстранени след изтичане на шест месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 81, ал. 3 от
НПК. Последният бил абсолютна процесуална предпоставка за образуване на дело от частен
характер и неспазването му водело до прекратяване на производството както в
наказателната, така и гражданската му част.
В съдебно заседание, въззивниците С. Е. Ч. и Е. Х. Ч. нередовно призовани, не се
явявават. Същите не са открити на известните им адреси и са налице данни, че са в чужбина
на неизвестни адреси. Производството пред първоинстанционния съд също е протекло в
отсъствие им по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. Представляват се от адв. Ана Мария Н.,
служебен защитник, назначен им от първоинстанционния съд. Последната поддържа
жалбата на съображенията, подробно изложени в нея и основно оспорващи допустимостта
на тъжбата, чиито нередовностите са отстранени след изтичане на шест месечния
преклузивен срок, предвиден в чл. 81, ал. 3 от НПК.
Искането е за отмяна на обжалваната присъда, прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 25, ал. 5, т. 2 от НПК и възлагане на съдебните разноски на
частния тъжител.
В съдебно заседание частния тъжител М.А.ов се явява лично и с упълномощен
повереник адв. Бекирова. Застъпват становище за правилност и законосъобразност на
обжалваната присъда и молят същата да бъде потвърдена от въззивния съд.
След като прецени събраните по делото доказателства и провери оплакванията по
жалбата, както и изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 313 ал. 1
от НПК, съдът установи следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Разград при
спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали,
обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на
2
първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към атакуваната присъда
фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимитe Е. Х. Ч. и С. Е. Ч. са баща и син. Идвамата са неосъждани.
Тъжителят Мехмед Мехмед А.ов в предходен период бил женен за сестрата на
подсъдимия Енгин Черкез, но се развели и отношенията му с подсъдимите се влошили.
Тъжителят претендирал, че Енгин Черкез му дължи пари, което именно влошавало
отношенията им.
Вечерта на 11.09.2019 г., около 17.30 ч., тъжителят М.А.ов бил пред дома си на ул.
„Дончо Сумпаров“ № 65 в гр. Разград заедно със свидетеля Марчо Сашев. С автомобил пред
тях спрели двамата подсъдими и Сабиха Черкез, съпруга на Е.Ч. и майка на С.Ч.. Двамата
подсъдими слезли от автомобила и отишли при тъжителя, като между подсъдимите и
тъжителят възникнало пререкание относно финансовите претенции на тъжителя.
Подсъдимият Е.Ч. казал на тъжителя, че няма да му върне пари и му казал „Щял си да ме
биеш“. Тъжителят отрекъл да е казвал това и казал, че само си иска парите. Тогава към него
се приближил подсъдимият С.Ч. и ударил тъжителят с юмрук в лицето. При това тъжителят
загубил равновесие и паднал на земята. Свидетелят Марчо Сашев се намесил, като избутал
подс. С.Ч., но в този момент подсъдимият Е.Ч. започнал да рита падналия на земята
тъжител. Св. Сашев опитал да предпази падналия на земята М.А.ов, но не можал да удържи
двамата подсъдими, които започнали да ритат тъжителя, както бил на земята. Свидетелят
Марчо Сашев започнал да вика за помощ, при което намиращите се на известно разстояние
на улицата свидетели Александър Иванов /баща на Сашев/ и Сашо Сашев /брат на Марчо
Сашев / дошли на мястото на инцидента. При това подсъдимите преустановили побоя над
тъжителя, качили се в автомобила си и се отдалечили. Тъжителят лежал на земята –
очевидно в недобро състояние. След известно време успял да седне. Дошъл екип на спешна
медицинска помощ и тъжителят бил транспортиран до ЦСМП гр. Разград за оказване на
медицинска помощ.
Видно от заключението на назначена съдебно-медицинска експертиза, резултат на
инцидента пострадалият М.А.ов е получил следните увреждания: кръвонасядания над лявата
вежда, клепачите на лявото око, подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на
склерата на лявото око от двете страни на ириса; охлузвания на двата лакетя; оток на лявата
ушна мида; спонтанни и палапторни болки в коремната област. Вещото лице изключва
пострадалият да е изпадал в травматична кома. След ударите по главата тъжителят е
получил леко изразено по тежест сътресение на мозъка, протекло като дезориентация,
зашеметяване. Травмите могат за бъдат получени от нанесен удар с юмрук в областта на
лява орбита и приземяване на терена назад – с опора в лактите. Възможно е и да е имало
удар с ритник в областта на лицето. Обичайният оздравителен период е около две седмици.
Описаните увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия.
3
При така установеното от фактическа страна първоинстанционния съд е направил
законосъобразния извод, че от обективна и субективна страна подсъдимите Е. Х. Ч. и С. Е.
Ч. са осъществили състава на престъпление по по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК -
на 11.09.2019 г. в гр. Разград, в съучастие помежду си като съизвършители, са причинили на
М. М. А. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Правилно районния съд е приел, че спрямо двамата подсъдими са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от тях деяние се санкционира с
лишаване от свобода до две години или с пробация, подсъдимите не е осъждани и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението –
предмет на делото, не са причинени имуществени вреди. Предвид на това ги е освободил от
наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК им е наложил административни
наказания глоба в минималния, предвиден в закона, размер от по 1000 лева.
Присъденото обезщетение е в рамките на справедливия размер, като липсват
основания за неговото намаляване. Първостепенният съд е изложил обстойни мотиви, които
настоящата инстанция възприема изцяло. Не са подценени, нито са надценени
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне размера на присъденото
обезщетение.
С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно на двамата подсъдими са
възложени разноските по делото и са осъдени да заплатят държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
По жалбата
Действащата към настоящия момент, а и към датата на извършване на
инкриминираното с тъжбата деяние, разпоредба на чл. 81, ал. 3 от НПК (Доп. – ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 5.11.2017 г., изм., бр. 7 от 2019 г.) гласи „Тъжбата трябва да бъде подадена
в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението,
или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното
производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6“. Следователно и след поредицата изменения в
последните години цитираната разпоредба урежда две отделни хипотези, установяващи
началната дата на срока за подаване на тъжба. „Регламентираната в закона втора хипотеза
има предвид случаите, когато прокуратурата е сезирана за извършено спрямо частния
тъжител престъпно посегателство и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да
инициира образуване на производство от частен характер. Досъдебното производство следва
да е прекратено, съответно да е отказано образуване на такова именно на посоченото в
закона основание - защото престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Иначе
казано, става дума за едно и също деяние, от което частният тъжител се явява пострадал“
(Решение № 310 от 12.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1166/2017 г., I н. о., НК).
В процесния случай още на следващия ден след инцидента – 12.09.2019 г.,
4
тъжителят М.А.ов подал жалба до РУ на МВР – Разград срещу двамата подсъдими за
нанесения му побой, по повод на която била образувана предварителна проверка.
С Постановление от 25.10.2019 г. прокурор от Районна прокуратура – Разград
постановил отказ да бъде образувано наказателно проидводство за престъпление от общ
характер, като е приел, че телесните увреждания на тъжителя осъществяват
медикобиологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Постановлението било връчено на М.А.ов на 28.10.2019 г. и следователно от този момент
спрямо него е започнал да тече срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.
Междувременно с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. е обявено
извънредно положение и е влязъл в сила Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
(ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението (настоящото
производство не е от изрично изброените в приложението).
Съгласно параграф 13 от ЗИД на същия закон (ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) сроковете продължават след изтичане на седем дневен срок от обнародването
му, т. е. от 22.05.2020 г.
С разпореждане от 22.05.2020 г. съдия – докладчикът по делото дал на тъжителя
седем дневен срок да отстрани нередовностите в тъжбата, като посочи в необходимата
пълнота обстоятелствата, които характеризират деянията на двамата подсъдими, както и да
внесе държавна такса в размер на 12 лева за образуване на делото. Разпореждането било
връчено на тъжителя на 15.06.2020 г.
С молба, входирана в съда на 17.06.2020 г., М.А.ов изпълнил указанията на съда, и с
разпореждане на съдия – докладчика делото било внесено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
При така установената процесуална ситуация е видно, че допълнението към
тъжбата, с което са изправени нередовностите в нея, е депозирано в срока по чл. 81, ал. 3
НПК, а не след неговото изтичане, каквото оплакване се инвокира с жалбата. От 28.10.2019
г., когато на тъжителя е било връчено постановлението за отказ да се образува наказателно
производство за престъпление от общ характер, до 13.03.2020 г., когато по силата на
цитирания закон спират да текат процесуалните срокове по съдебни производство, са
изтекли 4 месеца и 14 дни. Шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК е продължил от
22.05.2020 г. и за тъжителя изтича на 08.07.2020 г. Следователно, като е изправил
нередовностите в тъжбата с молба, депозирана на 17.06.2020 г., тъжителя е спазил както
шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, така и седемдневния срок, даден му от съдия –
5
докладчика по делото за допълване на тъжбата.
Вярно е, че в конкретния случай се касае за прокурорски акт за отказ да се образува
наказателно производство от общ характер на обсъжданото основание, а не за спиране на
наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, но със самото сезиране на
районната прокуратура за извършеното спрямо него престъпно посегателство, и то в
рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно
производство от частен характер, частният тъжител го е запазил. „Това е така, защото
жалбата, съдържаща описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до
прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар
последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за
престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита
спазен - чл. 184 НПК, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС“ (Решение № 315
от 23.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 257/2010 г., III н. о.).
И след като нередовностите в тъжбата са отстранени преди изтичане на
шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, като е разгледал делото по същество и
е постановил присъда, първоинстанционния съд не е допуснал визираните в жалбата
съществени процесуални нарушения по чл. 14, ал. 1 от НПК и чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК. В този и смисъл е и цитираната от служебния защитник съдебна практика
- Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г., III н. о.
При служебната проверка по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция
не констатира основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда, както и
основания за връщането на делото, поради което присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
С оглед пътвърждаването на осъдителната присъда спрямо двамата подсъдими и
искането за възлагане на съдебните разноски на частния тъжител се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 13/24.02.2021 г., постановена по НЧХД №
170/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7