№ 181
гр. П., 30.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора И. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500338 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподател П. на РБ редовно призовани не изпращат представител.
Ответник К. Х. А., редовно призован не изпраща представител.
За Апелативна прокуратура като контролираща страна се явява
прокурор П..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. №14575/01.06.2022 г. от П. на РБ, чрез
Окръжна прокуратура-П. против Решение 664/17.05.2022г. по гр.д. №
2947/2021г. на П.ския окръжен съд, I гр.състав, в частта му, с която се осъжда
П. на РБ, с адрес: гр. С., бул. ”В.” №2, да заплати на К. Х. А., с ЕГН
********** и адрес: гр. С., област П., ул. „Б.Б.“ № 2, сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
1
резултат на воденото срещу него наказателно производство - досъдебно
производство №973/2018г. по описа на Първо РУП- П., пр. пр. №11 421/2018г.
на РП- П., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 6, вр. чл.194, ал. 1, вр.
чл.18, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е приключило с
постановление за прекратяването му от 09.03.2020г., влязло в сила на
08.04.2020 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 08.04.2020г. до окончателното му
изплащане. Жалбоподателят излага съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като моли съда да го отмени в същата, като отхвърли
изцяло предявения иск, евентуално, да го отмени частично, като присъди по-
нисък размер на претендираното от ищеца обезщетение. Иска се и отмяна
решението в частта за разноските, които П. е осъдена да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част от иска. Излагат се съображения, че твърденията
на ищеца за причинени му вследствие на воденото срещу него наказателно
производство неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на престиж и
опетняване на доброто име в обществото, са недоказани. Счита се, че не
следва да се кредитират показанията разпитаните по искане на ищеца
свидетели, поради тяхната заинтересованост. Освен това, се посочва, че няма
никакви доказателства за психичното състояние на ищеца, като документи от
медицински прегледи, рецепти със съответни за състоянието му
медикаменти, които да са му били предписани. Нямало събрани също така
доказателства ищецът да е търсил квалифицирана медицинска помощ и
лечение в сферата на своите оплаквания, което говори, че са били в степен на
изразеност, която не изисква спешност и професионална намеса, както и че А.
е имал капацитет за самостоятелно справяне. Счита също за недоказани
твърденията на ищеца за накърнено име и престиж, заради обществения
отзвук, тъй като не се установява фактът на задържане да е станал
обществено достояние, а от тук да е предизвикал и негативно отношение,
което да е било възприето от ищеца. Нямало данни и каква е била
обществената нагласа преди това към ищеца, а от тук и факта на образуване
на досъдебното производство да е променило тази нагласа. Не било доказано
по никакъв начин и обстоятелството, че прекратяването на трудовото
правоотношение с „К..“ АД се дължи на привличането му на обвиняем, тъй
като трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Изтъква
2
се също, че основанието за прекратяване на наказателното производство е
посоченото в чл.24 ал.1 т.1 НПК, а именно - деянието не съставлява
престъпление. В случая обаче, то не е престъпно, тъй като е маловажен
случай по смисъла на чл.93 т.7 НК, поради което е и счетено, че са били
налице предпоставките на чл.218б от НК, заради което е било изпратено за
налагане на административно наказание. От Решение № 260664/17.12.2020г.
на П.ски районен съд обаче става ясно, че неналагането на административно
нарушение се дължи на процесуален порок, а не на липса на деяние, което да
съставлява нарушение. В заключение, се поддържа, че по делото не е било
доказано ищецът да е претърпял негативните преживявания, които е посочил
и тези негативни преживявания да са такива, че душевният мир на
съответното увредено лице да е „дълбоко потресен”, както се изисква от
меродавната правна теория и съдебна практика. Намира, че единствено
негативни преживявания от такова естество се явяват неимуществени вреди
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, които подлежат на обезщетяване на основание
ЗОДОВ. В случай, че въззивният съд не възприеме изложените аргументи,
жалбоподателят алтернативно се позовава на чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, поради което
моли така определеният размер на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди да бъде намален. Ако и това съображение не бъде
уважено от въззивния съд, моли да бъде намален визирания размер на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди като
неоснователно и прекомерно завишен и съответно - несъобразен с принципа
на чл.52 ЗЗД, както и с меродавната съдебна практика по подобен род дела.
Възразява, че във връзка с определянето на размера на обезщетението от
5000лв., първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви, поради
което не става ясно какъв е критерият за определянето точно на тази парична
сума. С нея не са направени доказателствени искания.
По жалба е постъпил в законния срок писмен отговор от въззиваемия К.
Х. А., с който се оспорват изцяло наведените в същата доводи и възражения,
за което са изложени конкретни съображения. Иска се въззивната инстанция
да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като
правилно и законосъобразно. С отговора не са направени доказателствени
искания.
Прокурорът: Поддържам жалбата, оспорвам отговора. Нямам
3
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
ОП П.. Действително определеното обезщетение от 5000 лева е прекомерно и
не съответства на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост. Считам,
решението не е съобразено с ТР №3/22.04.2005 на ВКС, в който смисъл е Р
135/2016 на ВКС по гр. дело № 158/2016 г. и Постановление № 4/1968 на
Пленума на ВС.
В момента се явява адв. К. Д., пълномощник на ответника .
Адвокат Д. бе запознат с извършените до момента действия.
Адв. Д.: Не възразявам.
Прокурорът: Спрямо цитираните от мен решения на Върховния съд,
като едното от тях има задължителен характер е обстоятелство, че съдът е
длъжен да съобрази всички конкретни обстоятелства по делото, което същият
не е направил. Още повече, с цитираното от мен ТР са дадени указания
относно прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ относно съпричиняване на
вредоносния резултат. Какво е характерното в случая, което съдът не е взел
предвид? Това е материалноправния характер на постановлението, с което се
прекратява наказателното производство и изпращане на делото за налагане на
административно наказание със съответно наказателно постановление, в
последствие произнасяне на съда, с което е отменено нак. постановление.
Както в постановлението за прекратяване на нак. производство, така и в
самото решение на съда категорично се приема, че ищецът е осъществил
кражба. Характера на самото постановление за прекратяване на нак.
производство е преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко
наказуемо. В тази връзка ще ви помоля да съобразите задължителната
практика в тази насока относно деяния, по които е водено наказателно
производство и за които в последствие е установено, че деянието е
4
административно наказание, съобразно ТР № 2/2010 на ВКС по т.д. № 2/2010
г. Съобразно Постановление № 7/4.11.1985 на Пленума на ВС всички тези
деяния, за които са били предмет за налагане на административно нарушение,
деянията запазват престъпния си характер. Със самото постановление за
прекратяване на наказателното производство и изменение на правната
квалификация, какъвто е предмета на настоящия случай е преквалифицирано
деяние, т.е. запазен е престъпния характер. Всички останали, последващи
действия не могат да бъдат предмет на настоящото производство по ЗОДОВ.
Затова съдът е следвало да съобрази всички тези обстоятелства, отчитайки
всички доказателства с видеозаписи и констатираното от съда и прокурора,
че ищецът е извършил инкриминираното деяние, т.е. кражба.
На следващо място. П. е осъдена, като е прието за утежнено
обстоятелство факта, че лицето е било задържано за срок от 72 часа по ЗМВР.
В случая не са представени никакви доказателства и няма такива задържането
по ЗМВР да е прието за незаконосъобразно. В този смисъл, моля да имате
предвид Решение № 9381/13.07.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8436/2009 г. и
Решение № 385/24.05.2022 г. по адм. д. № 2222/2021 г. на Административен
съд - С.. Освен това, това производство не може да бъде предмет на
настоящото относно задържане на лицето, тъй като би могло да изпълни
хипотеза по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която хипотеза не може да бъде
реализирана от гражданския съд, а единствено от административния съд и в
този смисъл е ТР № 2/19.05.2015 г. В логиката на разсъжденията, моля да
обърнете внимание, че цялото производство, което се е разгърнало - от
издаване на наказателното постановление до постановяване на решението на
съда, с което е отменено наказателното постановление, по това производство
могат да бъдат претендирани вреди от държавата на основание чл. 1 ал. 1 от
ЗОДОВ съобразно коментираното от мен ТР и то процедура, която следва да
бъде разгледана като първа инстанция от административния съд и
съответната върховна инстанция. Подобен случай имаше в Апелативния съд,
където беше обезсилено цялото решение на Окръжен съд П.. Това ми са
съображенията.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, неоснователно е изложеното от П.
твърдения, както и всички изложени твърдения във въззивната жалба.
На първо място, решението е правилно и законосъобразно. Съдът се е
5
мотивирал подробно по отношение на всички претендирани от П. твърдения.
Безспорно е, че доверителят ми е бил задържан за 24 часа, впоследствие за
72 часа, поради повдигано обвинение за извършено престъпление по
длъжност, по което е бил оправдан и постановлението за прекратяване на П. е
на основание поради липса на извършено престъпление. Тоест, не поради
маловажност или поради наличие на административнонаказателна
отговорност, а поради липса на доказателства за извършено престъпление.
Следователно повдигнатото му обвинение безспорно е незаконно и от това
възниква отговорността на държавата за причинените на доверителя ми
вреди. Считам, че едно незаконно повдигнато обвинение, задържането му за
такъв дълъг период в ареста, нощно претърсване в дома му, както и
последвалото уволнение от работа поради това, че е повдигнато обвинение за
длъжностно престъпление са достатъчно уронващи престижа и въздействащи
върху личността действия от страна на държавното обвинение, които следва
да бъдат оценени. Дали тази оценка е справедлива на първоинстанционния
съд? Личното ми мнение е – не. Не е достатъчно тези 5 000 лева да обезщетят
претърпените от него вреди, но фактът, че решението е обосновано и
мотивирано добре и съответства на практиката на съдилищата, поради което
не сме го обжалвали и ви молим да го потвърдите като законосъобразно и
правилно, както и да ни присъдите разноски за настоящата инстанция
съобразно представения договор.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 01.11.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6