№ 6715
гр. София, 09.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110168010 по описа за 2024 година
Ищецът „.........” ЕООД е предявил пред Софийски районен съд осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против ответника „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
В исковата молба ищецът сочи, че договорът, във връзка с който е възникнало
претендираното от него вземане, е сключен с клона на ответника в гр. Б., поради което желае
спорът да се разгледа от Б.кият районен съд, като се позовава на чл. 108, ал. 1 ГПК.
Софийски районен съд, като прецени предпоставките, определящи местната
подсъдност на предявения иск, намира от правна страна следното:
Ищецът изрично е посочил, че желае спорът да бъде разгледан от съда по
местонахождението на поделението на „...........” ЕАД в град Б., като в исковата молба са
налице твърдения, че спорното правоотношение произтича от преки отношения с
поделението на юридическото лице, намиращо се в гр. Б..
Изборната местна подсъдност представлява предоставена от закона на ищеца
възможност, само и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд, който не
е местно компетентен да разгледа спора по правилата на общата или особената местна
подсъдност, когато са налице посочените критерии, свързани с особения предмет на делото.
Веднъж направен, при наличието на съответните предпоставки, този избор не може да бъде
дерогиран служебно от съда или по възражение на ответника.
До изборна местна подсъдност се достига в хипотезата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК,
съгласно който по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на
юридически лица, исковете могат да се предявяват, освен по седалището или
управлението на последните, и по местонахождението на поделението или клона.
Специфичното при тази местна подсъдност е, че тя възниква като възможност
единствено, когато поделението или клона на юридическото лице, при преките отношения с
които е възникнал конкретният материалноправен спор, не са персонифицирани, т.е.
правосубектни, поради което и същите не стават страна по делото, а такава е самото
юридическо лице. Освен това, поделението или клона трябва да съществуват към момента на
предявяване на иска срещу юридическото лице, за да се обоснове изборната местна
подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Целта на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е да осигури достъп до съд при по
ефективен начин за ищеца, когато има спор с ответник, който има развита обособена мрежа
от структури в страната.
За изясняване на приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е необходимо да се даде
отговор на въпроса какво значение се отдава на понятието поделение по смисъла на този
законов текст.
1
Във връзка с гореизложеното, съдът съобрази тълкуването на понятието поделение за
целите на Кодекса на труда, направено в Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 год. по
Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГК ВКС, от които могат да се изведат задължителните
и белезите, които не са задължителни.
Основната характеристика за относителна самостоятелност на съответното обособено
структурно звено е организационно – управленската. Това структурно звено следва да е
обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната
структура на предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./ с
относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на
поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./ В някои случаи
обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи и/или
самостоятелна сметка, може да осъществява определена част от общата дейност на
предприятието или пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено
населено място, община, област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице.
Тълкуването на разпоредбата в изложения смисъл е безспорно установено в доктрината –
виж в този смисъл проф. Ж. С.., БГПП, С.2020, стр. 128, както и съдебната практика -
Определение № 56 от 12.02.2009 г. по ч. т. д. № 407/2008 г., I т. о., ВКС, Определение № 219
от 23.04.2009 г. на по ч. т. д. № 157/2009 г., I т. о., ВКС, докладчик съдията Тотка Калчева,
както и Определение № 119 от 2.03.2012 г. по в. ч. т. д. № 102/2012 г. на Апелативен съд
Варна. В този смисъл и Определение № 59 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 485/2008 г.,
II т. о., в което е посочено, че правилно и в съответствие с утвърдената съдебна практика
на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ГПК (отм.), аналогична на чл.
108, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че доколкото спорът по процесния застрахователен
договор е възникнал от преки отношения на ищеца с поделението на настоящия
жалбоподател в гр. Варна, то съобразно посоченото правило компетентен по правилата на
местната подсъдност е Варненският районен съд. В този смисъл: и определение №
1/06.01.2010г. по ч. т. дело № 737/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Определение №653 от
12.10.2011 г. по т. дело № 13 / 2011г. ТК, ІІ т. о. и Решение № 70 от 14.10.2010 г. по в. т. д. №
197/2010 г. на Апелативен съд Б..
В практика на Върховния съд се приема, че разпоредбата чл. 89, ал. 1 ГПК отм.,
идентична като съдържание с чл. 108 ГПК, не се прилага само в случай, че работниците
на ЮЛ са само временно командировани на различно място, какъвто очевидно не е
настоящия случай - определение № 68 от 1968 г. на II г.о на ВС.
По аргумент за противното ясно се извежда смисълът на разпоредбата и кога тя се
прилага, а именно когато имаме работници с място на работа в съответното място различно
от седалището и те са упълномощени трайно да сключват сделки от името на дружеството,
като договора е сключен с тези упълномощени служители там в поделението и договора се
изпълнява там, както е и настоящия случай.
В подкрепа на тълкуването на понятието поделение, в изложения от настоящия
състав смисъл, е и историческото тълкуване на разпоредбата. В разпоредбата на чл. 166.
Закон за гражданското съдопроизводство отм от 1891 г.. е посочено: Искове противъ
компании, общества и дружества се предявяватъ въ онзи окръженъ съдъ, въ окръга на
който се намира тяхното управление или фирма; а по договори, сключени съ техните
местни кантори или агенти, исковете могатъ да се предявяватъ и по мястото, гдето се
намиратъ тия кантори и агенти, като нормата е със същото съдържание в ЗГС от 1930 г.,
но вече е чл. 63.
Под понятието кантора се разбирало клон, а под понятието агенти се разбирало
представители. В този смисъл изрично и становището на проф. С., Гражданско
съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125-126 при старата уредба по приложението на чл.63.
Законъ за гражданското съдопроизводство отм., като се прави разграничението дали агента
е местен или пътуващ.
Изборната подсъдност не се прилагала, само в случай, че агентът е пътуващ,
същият аргумент e приет при новата уредба, когато в ГПК от 1950 агенти и кантори са
2
заменени от клонове и поделения - определение № 68 от 1968 г. на II г.о на ВС, в което се
приема, че ако работниците са командировани изборната подсъдност не се прилага.
Оттук следва, че въпреки промяната на понятието съдържателните му белези са постоянни и
еднакви, аналогично на понятието поделение е постоянен агент. В този смисъл проф. С.,
Гражданско съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125-126 и проф. А. „Гражданско
съдопроизводство“ том. I, С.1910, с.100-102, които ясно приемат, че при съществуване на
(„агенти“,„агентури“), които представляват търговеца и сключват от неговото име договори,
каквито търговецът обикновено сключва - при спор във връзка с договор сключен от
поделението, исковете може да се предявят и по местонахождението на клона или агента.
В горния смисъл е сравнително правната тълкуването и прилагането на
разпоредбата на чл. 108, ал.1 ГПК виж за това тълкуване Германия, Италия и Русия, от
където е въведена в България, в който смисъл е посочено изрично от проф.Петър А.
„Гражданско съдопроизводство“ том. I, С.1910, с.102, който изрично добавя, че чл. 166. ЗГС
отм.,следва да се прилага за банките, тъй като имат многобройни агентури. В този
смисъл и проф. С., Гражданско съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125.
По-конкретно в Коментара на (германския) Гражданския законник
(Zivilprozessordnung, съкр. ZOP) е посочено, че поделение – е всеки офис (букв. бизнес
място), определено от собственика на ЮЛ, което е различно от седалището и което е
определено за 1) продължително време 2) по самостоятелно решение 3) да сключва сделки и
да води търговия 4) от името и за сметка на търговеца.
За определяне на самостоятелността като елемент на поделението се извеждат не
вътрешните отношения между поделението и основния оперативен адрес на търговеца, а се
преценява дали "на външен поглед" личи самостоятелност на поделението.
По повод останалите елементи на ФС се обобщава, че за да се предяви иска по
местонахождение на поделението: трябва да става въпрос за имуществено отношение с
поделението, без значение дали на основание договорна претенция или на основание
претенция, произтичаща от закона; отношението (връзката) с поделението означава връзка
със стопанската дейност на това поделение. Искът трябва да е свързан със стопанската
дейност на поделението. Това не означава, нито че вземането трябва да е възникнало пряко
от стопанските операции на поделението, нито че сделката трябва да е сключена на мястото
на самото поделение, нито че сделката трябва да е сключена директно от самото поделение.
Примери за самостоятелни поделения/филиали от немската съдебна практика се
извеждат: филиал на банкова дейност; филиал на застрахователно дружество; поделение на
мобилен оператор, което сключва договори; офис на туроператор, където могат да се
извършват резервации.
Необходимо е да се посочи, че изводите на съда се споделят и в направено в
практиката на Европейския съд по правата на човека тълкуване на чл. 6 от ЕКПЧ,
приложимо и за ЮЛ, а именно, че засегнатата страна следва да има избор за упражняване
ефективно право на защита като избере кой съд да сезира, предвид място на възникване на
облигационно отношение.
В този смисъл е и практиката на СЕС, която приема, че във всеки случай в който
търговец трайно и организирано насочва търговската си дейност към дадена територия,
следва да може да бъде предявен иск срещу него там за правоотношения възникнали от тази
дейност, като следва да се има предвид, че „място на дейност“ обозначава всяка трайна
структура на съответното предприятие. Следователно не само дъщерните дружества и
клоновете, но и други подразделения на предприятието, например офисите му, биха могли
да съставляват място на дейност по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Римската
конвенция, въпреки че нямат правосубектност (Jan Voogsgeerd v. Navimer SA (Case C-384/10),
[20ll] ECR 1-13275 para. 54.).
В заключение, чл. 108 ГПК изрично използва понятието поделение или клон, тъй
като има алтернативност на хипотезите в правната норма, не може да се поставя изискване
формално да има регистриран клон или друго формално вписване, а е достатъчно да има
3
фактическо поделение, разбирано като обособена самостоятелна организационна част от
предприятието, в който смисъл е и цитираната практика и доктрина.
С оглед изложеното следва да се приеме, че за доказване на съществуването на
поделение следва да са налице ясно обозначена трайна, финансова и организационно
обособена териториална структура, в която има работници с постоянно място на работа,
местни ръководители и упълномощени лица да сключат сделки от името на дружеството,
която е типична структура на работа за банки, застрахователи и търговци предоставящи
комунални услуги газ, вода, парно, както и трите мобилни оператора.
В случая, ответникът има постоянни служители с място на работа в офис в гр. Б. и
ръководители на всеки отделен офис, които работят постоянно с клиенти на ответника и
сключват сделки от негово име, които се изпълняват на територията на гр. Б..
От начина на структуриране на организацията на работата на „...........” ЕАД съдът
приема, че е налице трайно отделена организационна единица в предприятието, която
представлява всеки офис, тъй като работата дружеството е трайно организирана чрез
множество офиси из страната, всеки е финансиран, самостоятелно оборудван, има
самостоятелна йерархична структура на служители в него с ясни задължения и
отговорности, и правомощия за сключване на всички договори от името на ответника. Чрез
всеки офис „...........” ЕАД насочва търговската си дейност към определен район на страната.
Ето защо, твърденията на ищеца, че чрез поделението на ответника в гр. Б. са
възникнали спорните правоотношения е достатъчно, спорът да се подведе под хипотезата на
преки провоотношения възникнали с поделение на ответника и подсъдността да се определи
по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК.
С оглед изричното изявената воля на ищеца, настоящото съдебно производство пред
СРС следва да бъде прекратено и делото на бъде изпратено на Б.кия районен съд по реда на
чл.118, ал. 1, изр. 2 ГПК - в този смисъл и Определение№ 6476/07.02.2025 г. по гр, дело №
62530/2024 г. на СРС, II ГО, 156 състав и цитираната там практика.
Така мотивиран, на основание чл. чл.108, ал. 1, изр. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 68010/2024г. по описа на СРС, 87 състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.2 ГПК
на Б.кия районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4