Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 01 октомври 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 17 септември 2019 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №348…… по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 15 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари (ДВ бр. 108/2002 г.).
Делото е образувано след постъпила жалба от „Филипов транс" ЕООД,
представлявано от Е. Ф., действащи чрез адв. В. Р., срещу Заповед №РД-01-372 от
08.05.2019г., издадена от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ гр. София. Със заповедта са прекратени правата на оспорващото
дружество, произтичащи от Лиценз на Общността №14378 за превоз на товари и му е
наредено да върне заверени копия към лиценза и отписване от регистъра по чл.6,
ал.1 от Закон за автомобилните превози, на МПС към същия лиценз.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност
на административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, в представени по делото писмени бележки на
05.07.2019г. и следващи такива-на 12.09.2019г. оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли
като неоснователна, като излага аргументирани доводи в подкрепа на становището
за законосъобразност на издадения административен акт. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
На 21.11.2018г.,
Енчо Филипов, в качеството си на управител и представляващ „Филипов транс"
ЕООД-превозвач с лиценз на Общността №14378 за международен автомобилен превоз,
представил пред ОО(Областен отдел) АА(Автомобилна администрация) Русе при ИА „Автомобилна
администрация“ гр. София справка за доказване на финансова стабилност -приложение
№3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари. Справката е входирана с №30-13-25-8433 на 21.11.2018г.(л.10
от адм. преписка). Извършилият служебна справка служител И. К.е записала на
втора страница на документа буквално „Има задължения-да се изчистят в 14-дневен
срок“. Управителят на дружеството чрез уведомително писмо бил запознат с
констатацията на ОО АА Русе още на същата дата на входиране на справката(л.14
от адм. преписка). Декларирал е, че е запознат, че в 14-дненвен срок следва да
представи в ОО АА документ от ТД на НАП, удостоверяващ липсата на задължения
или разрешение за отсрочване/разсрочване при наличието на такива.
Непредставянето
на доказателства в тази насока станало причина началникът на ОО АА Русе да издаде
и Заповед за налагане на принудителна административна мярка(ПАМ)
№РД-14-3002/18.12.2018г.(л.18,19 от адм. преписка). Уведомление за нея било
изпратено на „Филипов транс" ЕООД, видно от писмото до дружеството(л.15
адм. преписка), с изх. №30-13-8433/1/18.12.2018г. Указно е на управителя на „Филипов
транс" ЕООД, че като страна в административното производство, може да се
запознае с всички документи по преписката в сградата на ОО АА Русе. Заповедта е
връчена на 27.12.2018г., няма данни и не се и твърди да е оспорена пред съда.
Бездействието на
„Филипов транс" ЕООД довело началникът на ОО АА Русе до решението да изготви
писмо/доклад до изпълнителния директор на ИА АА София, с предложение за
предприемане на процедура по прекратяване на правата, произтичащи от лиценз
№14378, чиито носител е дружеството „Филипов транс" ЕООД(л.16 и сл. от адм.
преписка). Това станало с доклад от 01.04.2019г., с №30-13-25-8433/2/. В него е
описано случилото се до него момент, както и това, че е извършена нова справка в
архива и база данни „Лицензи“, че е изтекъл тримесечния срок по наложената ПАМ,
а превозвачът не е доказал/не представил доказателства/, че отговаря на изискванията
на чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтП за финансова стабилност. Според началникът на ОО АА
Русе, било налице основание за предприемане на процедура по прекратяване на правата,
произтичащи от лиценз №14378.
На 11.04.2019г.,
до управителя на „Филипов транс" ЕООД е изготвено и отправено писмо(л.22 и
сл. от адм. преписка), имащо характера на уведомление по чл.26 от АПК, с което
той е информиран за започване на процедура по прекратяване на правата,
произтичащи от издаден лиценз на Общността. В него подробно е описана
фактологията до него момент. Указано му е, че може в 7-дневен срок да се
запознае с документите по преписката, както и че може да изрази становище по
тях, да направи писмени искания и възражения. Това писмо е получено на
17.04.2019г., като е адресирано до седалището на дружеството.
Отново „Филипов
транс" ЕООД не предприело никакви действия, което станало причина на
08.05.2019г. изпълнителният директор на ИА "АА" София да издаде
оспорената заповед (л. 26-28 от адм. преписка). В обстоятелствената част на
заповедта е изложил фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена
заповедта – доклада на началника на ОО "АА" Русе и съдържанието му, наложената
ПАМ, обстоятелството, че оспорващото дружество не е представило нито един
документ в дадения в съобщението по чл. 26, ал. 1 от АПК срок и до момента на
издаване на заповедта, които да удостоверят, че отговаря на финансовата
стабилност. Органът е посочил, че превозвачите, притежаващи лиценз на Общността
за извършване на превоз на товари, са задължени ежегодно да доказват, че
отговарят на изискванията за финансова стабилност, съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3
от Наредба № 11.
Като правно
основание за издаване на заповедта, административният орган е посочил чл. 11,
ал., т. 1, б. "б", във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП и
чл. 6, чл. 9, ал. 3, т. 2, б. "а" и чл. 14а от Наредба № 11.
Заповедта е връчена на оспорващия на 13.05.2019г. (л. 24 от адм. преписка),
съгласно известие за доставка. Жалбата срещу нея е подадена чрез пощенски
оператор на 27.05.2019г.
Правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна – адресат, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално
допустима.
Заповедта е
издадена от компетентен орган - изпълнителният директор на ИА "Автомобилна
администрация", съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 и чл. 11 от ЗАвтП и чл. 14 и чл. 14а от Наредба № 11 и съгласно
заповед за оправомощаване № РД -08-344 от 17.08.2018 г. на Министъра на
транспорта и информационните технологии(л.8 от адм. преписка).
Заповедта е
издадена в писмена форма. Съдържа фактически и правни основания и при издаването
й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. В заповедта ясно и конкретно са изложени фактическите основания, въз
основа на които административният орган е издал оспорения административен акт.
Такива фактически основания са посочени и в писмените документи, въз основа на
които е издадена оспорената заповед - докладът на началника на ОО
"АА" - Русе, заповедта му за прилагане на ПАМ. Посочени са и правните
основания за нейното издаване.
Административният
орган е изяснил всички обстоятелства от значение за случая. Осигурил е
възможност на оспорващото дружество да участва в административното производство
по издаване на заповедта. Ето защо твърденията на оспорващия за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на формата
при издаване на оспорената заповед са неоснователни и недоказани.
Заповедта съответства и на материалния закон. Финансовата стабилност на
превозвача е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата,
които извършват международен превоз на пътници и товари. Тя е съвкупност от
обстоятелства, визирани в чл. 7, ал. 6 ЗАвтП, която доказва финансова
възможност за извършване на дейността в съответствие с изискванията. Предвид
това, финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се
намира през целия период на извършване на разрешената дейност. Законодателят е
приел, че доказването на финансовата стабилност следва да става на определен
период от време. Трябва ясно да се прави разлика между състоянието на финансова
стабилност и доказването на финансова стабилност пред компетентния орган.
Доказването на финансовата стабилност е свързано с представянето на точно
определени документи, посочени в чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11 превозвачите доказват
финансовата си стабилност ежегодно в 10-дневен срок от заверяването на годишния
финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор или преди
изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за
който е издадена банковата гаранция.
Между страните не е спорно, че жалбоподателят притежава издаден лиценз на
Общността № 14378 за извършване на международен автомобилен превоз на товари,
както и че са му издадени 2 бр. заверени копия от лиценза. Като превозвач,
притежаващ такъв лиценз, оспорващото дружество е длъжно всяка година да
доказва, че е финансово стабилно, респективно - че продължава да отговаря на
изискването по чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП. Това задължение е регламентирано в
надлежно публикуван нормативен акт и следователно му е било известно. Нещо
повече, били са му известни и последиците от непредставяне в срок на исканите
документи, тъй като правните последици са определени в закона и наредбата и
също не са променяни. С оглед на това правните очаквания на превозвача не биха
могли по какъвто и начин да бъдат свързани с липсата на задължение, с незнание
на срока за неговото изпълнение или с неяснота относно правните последици от
неизпълнението. Трябва да се подчертае, че в случая оспорващият няколкократно е
уведомяван, че не е спазил предвидения в закона срок за доказване на
финансовата си стабилност и е предупреден за последиците от това му поведение.
Обстоятелството, че оспорващото дружество е престанало да отговаря
изискването за финансова стабилност е безспорно установено по делото от
влязлата в сила Заповед №РД-14-3002/18.12.2018г. на Началника на Областен отдел
"АА" – Русе. В нея изрично е посочено, че превозвачът не е представил
в срок изискуемите се документи, с които да гарантира, че отговаря на
изискванията за финансова стабилност.
Основното в настоящия казус е, че оспорващото дружество е имало възможност
да представи доказателства, че отговаря на изискването за финансова стабилност.
Това не е сторено след уведомяването му за представяне на удостоверение по
чл.87, ал.6 от ДОПК(виж л.14 от адм. преписка), не е станало и след издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, не е сторено и след указанията за това с писмото,
изх. № 30-13-25-8433/3/ от 11.04.2019г.
Буди недоумение защо дружеството не е предприело каквито и да било действия
в тази насока, а се защитава едва във фазата на издадената заповед за по
прекратяване на правата, произтичащи от лиценз №14378.
В тази насока на зададен от съда въпрос към адвоката на жалбоподателя, бе
отговорено(виж л.81 гръб), че наистина „Филипов транс" ЕООД не е предприел
действия да уведоми ИА АА за извършени действия по плащане на задължения в НАП.
Непредставянето на изискуемите от нормативните актове документи за
установяване на финансова стабилност препятства възможността на
административния орган да определи стойността на показателя по чл. 6, ал. 3 от
Наредба № 11 и да прецени спазено ли е изискването по чл. 6, ал. 2 от същата
наредба. Ето защо административният орган правилно е приел, че показателят на
оспорващия по чл. 6, ал. 3 от Наредба № 11 е равен на нула и не е доказана
финансовата му стабилност, с което е престанал да отговаря на изискванията по
чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1, б.
"б" от ЗАвтП е разпоредил прекратяване на правата, произтичащи от
лиценза на Общността № 14378. Като последица от прекратяването на тези права правилно на основание чл. 9,
ал. 3, т. 2 б. "а" от Наредба № 11 са отписани от регистъра по чл. 6,
ал. 1 от ЗАвтП моторните превозни средства към лиценза, респ. са отнети и
съответстващите им 2 броя заверени копия от лиценза.
Съдът, независимо от бездействието на „Филипов транс" ЕООД в
проведеното административно
производство, му даде указания за доказателствената тежест, като посочи, че
дружеството-превозвач следва да докаже, че към датата на издаване на оспорената
заповед е отговаряло на изискванията за финансова стабилност. Поради бездействието
на оспорващия, съдебният състав служебно събра доказателства в тази насока/за
финансовата стабилност/. Представените от НАП, офис Русе документи(л.60-74) обаче
само подкрепят становището на АО, че „Филипов транс" ЕООД към датата на
издаване на заповедта е имал задължения, такива, които законът не позволява/чл.7,
ал.6 от ЗАвтП/- задължения за данъци и осигурителни вноски. Внимателният прочит на
документите от НАП, включително и тези, представляващи част от преписката по
изпълнително дело №**********/03.05.2019г. сочи, че „Филипов транс" ЕООД
не е бил изчистил своите публични задължения към датата на издаване на Заповед
№РД-01-372 от 08.05.2019г. от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ гр. София.
Но както посочихме и по-горе, не само тези факти имат значение, а основното
тук е бездействието на дружеството-превозвач, което по никакъв начин не
отговаря на дадените не един път указания от администрацията на ОО АА Русе и ИА
АА София и не представя доказателства за финансова стабилност.
Вярно е, че по делото е представено удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК(л.30),
с дата на издаване-12.06.2019г.- повече от месец след тази на административния
акт, от което е видно, че към нея дата „Филипов транс" ЕООД няма
задължения. Тук обаче съдът няма как да приложи разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, а следва да се съобрази с ал.1 на същата норма, според която „Съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му“. А към 08.05.2019г., заповедта е била изцяло съобразена с изискванията
на закона.
Да се приложи чл.142, ал.2 от АПК сега, би означавало да се толерира поведението
на дружеството-превозвач в проведеното административно производство, където то
е бездействало, вместо да съдейства на АО за установяване на обективните
обстоятелства в процедурата, и то, след като нееднократно е било поканвано към това.
Удостоверението по чл.87, ал.6 от ДОПК по-скоро би било полезно на етап
изпълнение на административния акт-т.е. в изпълнителното производство по реда
на чл.268 и сл. от АПК да стопира изпълнението на Заповед №РД-01-372 от
08.05.2019г., издадена от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ гр. София, но не и да мотивира настоящия съдебен състав към
уважаване на жалбата.
Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл.
11 от ЗАвтП е императивна. При наличието на предвидените в нея предпоставки
административният орган е длъжен да прекрати правата, произтичащи от лиценза на
Общността. Той действа в условията на обвързана компетентност. Нормата не
предвижда различни мерки, от които органът да избира най-благоприятната, с
която се постига целта на закона. След като административният орган при
издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона
възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение
на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
Няма как да се приемат за основателни доводите и възраженията на адвоката
на дружеството, насочени основно към твърдението, че когато е била извършена
проверката за финансовото състояние на Филипов транс" ЕООД, представлявано
от Енчо Филипов, последното е имало задължения само досежно влязло в сила НП.
Дори и това да е било така, в тежест на превозвача е било да докаже пред АО, че
отговаря на изискванията на закона за финансова стабилност. Неговото бездействие
и неглижиране на указанията за участие в административното производство е
довело до издаване на административния акт, който съдът намира за
законосъобразен.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден
административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК,
изискващи неговата отмяна. Оспорването - като неоснователно, следва да се
отхвърли.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8, изр.
второ от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя
в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Филипов
транс" ЕООД, представлявано от Е. Ф., ЕИК ********* срещу Заповед
№РД-01-372 от 08.05.2019г., издадена от изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“, гр. София.
ОСЪЖДА Филипов транс" ЕООД, представлявано
от Е. Ф., ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" София 100 лв. (Сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Русенски
административен съд пред Върховния административен съд.
Съдия: