№ 33
гр. гр.Н., 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100869
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „................“ С.А.,
Франция, чрез „................“ С.А., клон България, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „.............“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от Д.Д., с
пълномощник юк. Н.М., против А. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „К.“ № 22. В
исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основавало на договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-17424716 от 13.11.2019 г. Между страните бил сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта № PLUS-17092222 от 20.06.2019 г. С договора било
предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева, като било уговорено, че всички
задължения, произтичащи от договора били свързани с ползването на кредитна карта ще
възникнат за кредитополучателя след активирането й. Излагат се доводи, че процесния
договор за револвиваращ потребителски кредит CARD-17424716 бил сключен на 13.11.2019
г. с първата транзакция по кредитната карта. След усвояването на суми по кредитната карта,
за кредитополучателя било възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени
транзакции до 10-то число на месеца, като след издаването му настъпвал периодът, в който
картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се изпращало
на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при
липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на погасителна вноска.
1
Месечни погасителни вноски се правили до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението, най-малко в размера, посочен в тарифата. Съгласно договора за използването
на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една
година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплащал и таксите, предвидени в тарифата. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Развиват се съображения, че
револвиращия кредит се погасявал без погасителен план и дължимата сума автоматично се
погасявала със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по
револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж задължението по кредитната карта било изискуемо, като въпреки това
кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на
14.09.2021г. Навежда се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното
задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника бил в общ размер на 1299,55
лева, като на 01.04.2021г. кредитополучателят бил преустановил обслужването на заема,
поради което кредитната карта била блокирана и от кредитора било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Н. за сумите в размер
на 1066,95 лева- главница, 176,66 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2021г. до
14.09.2021г., 55,94 лева - мораторна лихва за периода от 09.09.2021г. до 16.03.2022г., ведно
със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Сочи се, че със съобщение по
ч.гр.д. № 324/2022г. по описа на Районен съд - Н. на ищеца била предоставена възможност
за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в
издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което обуславя правния
интерес от предявяване на настоящото дело.
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „................“ С.А., чрез „................“ С.А., клон България, съществува
вземането по договор CARD-17424716, обективирано в заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 324/2022г. по описа на Районен съд- Н., а именно: 1066,95 лева -
главница по договора за кредит, 176,66 лева - възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.04.2021г. до 14.09.2021г., 55,94 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 09.09.2021г. до 16.03.2022г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането. При условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за присъждане
на същите суми, в случай, че съдът отхвърли установителните искове поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че исковата молба следва да се приеме като
волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост.
2
В месечния срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Не сочат
нови доказателства. Депозират молба, с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
Наред с това молят при неявяване на ответника в съдебно заседание, да се постанови
неприсъствено решение, с което да се уважат предявените от тях искове, като им се
присъдят направените по делото разноски.
Ответника не е взел становище по предявения иск, като не е депозирал отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, а също така не се е явил в съдебно заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Не сочи доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.06.2019 г. между
страните е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-17092222 /л. 7- л.
14 вкл./, съгласно който е предоставен потребителски кредит за сумата в размер на 2000
лева, която е следвало да бъде изплатена на 12 месечни погасителни вноски, всяка от която
по 204.51 лева, при лихвен процент 24.97 % и годишен процент на разходите 35.90 %. В т.
12 от договора страните са постигнали съгласие, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева. Уговорено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя,
като издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита. Посочено е, че всички задължения, произтичащи от
договора и свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат само след активирането
от кредитополучателя на издадената кредитна карта. С клаузата на т. 14 от договора е
предвидено, че кредитополучателят ще може да извършва трансакции (операции) чрез
кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит в рамките на дневните
трансакционни лимити. Страните са се съгласили, че всяка трансакция с кредитната карта от
кредитополучателя ще представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит. Посочено е, че потвърждение за извършването на трансакциите ще се прави от
кредитополучателя чрез въвеждане на ПИН, а интернет трансакции ще се извършват с
въвеждане на информация и по процедурата, посочена в съответния сайт. В т. 15 е посочено,
че договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, както и че срокът на
валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора
за револвиращ потребителски кредит. Наред с това в т. 16 е предвидено, че за използването
на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит за срока на ползването му. Съгласно т. 21 от договора кредитната карта ще
3
бъде доставена от кредитора на кредитополучателя. Предвидено е, че задължения за
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването
й.
Към договорът е представено и приложение, обозначено като CARD-
17424716/20.06.2019 г., като от клаузата на т. 1, се установява, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиващ кредит в размер на 1000 лева. Съгласно т. 2 кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. В т. 6 е предвидено, че преди
началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира. С клаузата на
т. 9 страните са уговорили, че трансакциите, инициирани от кредитополучателя се
авторизират незабавно, ако са в рамките на одобрения кредитен лимит и приложимите
дневни лимити. В т. 13 е предвидено, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во
число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в минимален размер
съгласно тарифа към приложението. В т. 14 е посочено, че за ползването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В приложението към договора е
инкорпорирана тарифа, от която се установява, че лихвения процент е в размер на 35 %, а
годишния процент на разходите - 44.90 %. Посочено е, че дневния лимит за теглене на пари
в брой е в размер на 1000 лева, а за покупки на ПОС - до размера на кредитния лимит.
Установява се, че кредитната карта е получена от ответната страна на 13.11.2019 г.
посредством изпратена пратка с обратна разписка.
По делото са представени месечни извлечения от кредитната карта /л. 18- л. 19
вкл./. До ответника е била изпратена покана /л. 20/, в която е посочено, че плащането на
вноските по договора е било преустановено на 01.04.2021 г., като общо дължимата сума за
погасяване е в размер на 1248.07 лева, от която: главница- 1066.95 лева, договорна лихва-
176.66 лева и обезщетение за забава- 4.46 лева. Кредиторът изрично е обявил вземането за
изискуемо и е поканил ответника да го погаси.
Сочи се, че към настоящият момент Б. дължи на ищцовото дружество следните
суми: главница в размер на 1066.95 лева, възнаградителна лихва за периода от 01.04.2021 г.
до 14.09.2021 г. в размер на 176.66 лева, мораторна лихва за периода от 09.09.2021 г. до
16.03.2022 г. в размер на 55.94 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на заявлението до окончателното изплащане на вземането. За горното задължение
от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и е
образувано ч.гр.д. № 324/2022 г. по описа на Районен съд - Н., по което е издадена заповед
№ 123 от 25.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в
размер на 1066.95 лева- главница, сумата в размер на 176.66 лева- възнаградителна лихва,
дължима за периода от 01.04.2021 г. до 14.09.2021 г., сумата в размер на 55.94 лева-
мораторна лихва, начислена за периода от 09.09.2021 г. до 16.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, разноски за платена дьржавна такса в размер на 25.99 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Горните обстоятелства се установяват от представените
4
и приети по делото писмени доказателства.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл. 422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответника Б.
вече има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 324/2022 г. по описа на НсРС. В
законоустановения срок ответника Б. не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането й в негово
отсъствие /чл. 238, ал.1 от ГПК/, като с Определение № 1276 от 11.11.2022 г. са му указани
последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2,
предл. първо от ГПК. От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по чл. 240 от
ЗЗД за сумата в размер на 1066.95 лева. Вероятната основателност на главната претенция на
ищеца налага извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция на същия с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, представляваща възнаградителна лихва в размер на
176.66 лева за периода от 01.04.2021 г. до 14.09.2021 г., както и мораторна лихва в размер на
55.94 лева за периода от 09.09.2021 г. до 16.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на заявлението- 25.03.2022 г. Ето защо, съдът намира, че са налице
законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение в
съответствие със заявения петитум.
С оглед уважаването на установителните претенции не следва да се разглеждат
предявените осъдителни такива при условията на евентуалност.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответната
страна следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото производство
общо в размер на 130 лева, от които: 50 лева- заплатена държавна такса, и 80 лева-
юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на
правната помощ, както и разноските по заповедното производство общо в размер на 75.99
лева, от които: 25.99 лева- заплатена държавна такса и 50 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „................“
С.А., Франция, чрез „................“ С.А., клон България, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „.............“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от Д.Д., против А.
С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „К.“, ... за сумата в размер на 1066.95 лева-
главница, сумата в размер на 176.66 лева- възнаградителна лихва за периода от 01.04.2021 г.
до 14.09.2021 г., сумата в размер на 55.94 лева- мораторна лихва за периода от 09.09.2021 г.
до 16.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 324/2022 г. по описа на НсРС.
5
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „К.“, ... да заплати на
„................“ С.А., Франция, чрез „................“ С.А., клон България, ЕИК ..........., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. „.............“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от
Д.Д., сумата общо в размер на 130 лева, представляваща заплатени разноски по исковото
производство, и сумата общо в размер на 75.99 лева, представляващи заплатени разноски в
хода на заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6