Присъда по дело №2070/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 20
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20212120202070
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Бургас , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. МИХАЙЛОВА
и прокурора Георги Евтимов Попов (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Наказателно дело
от общ характер № 20212120202070 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. М. К. - роден на *** в гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас,
***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 05.01.2021 г. в гр.Бургас, от
заведение *** , отнел чужди движими вещи , а именно - 1 бр. мобилен телефон, марка
„Ксиоми“ / Xiaomi/ , модел „Редми 8“ /Redmi 8/, на стойност 239.00 лв. /двеста тридесет и
девет лева/, ведно със силиконов протектор, на стойност 10.00 лв. /десет лева/ и СИМ-карта
на оператор „Виваком“, на стойност- 10.00 лв. /десет лева/, всички вещи, употребявани на
обща стойност - 259.00 лв. /двеста петдесет и девет лева/, от владението на собственика им
Т.С. Л.,родена на 26.09.1974 г., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА подсъдимия К. М. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Бургас разноски в размер на 58.50 лв. /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/,
както и 5 лв. по сметка на БРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в
15-дневен срок, считано от днес.
1
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт от БРП с който
е повдигнато обвинение на К. М. К., за това, че на 05.01.2021 г. в гр.Бургас, от заведение
***, находящо се в *** , отнел чужди движими вещи , а именно - 1 бр. мобилен телефон,
марка „Ксиоми“ , модел „Редми 8“, на стойност 239лв., ведно със силиконов протектор на
стойност 10 лв. и СИМ-карта на оператор „Виваком“, на стойност 10лв., всички вещи
употребявани на обща стойност 259лв., от владението на собственика им Т. С. Л., без
нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен -
престъпление по чл.194, ал.3,вр. ал.1 от НК.
Прокурорът пледира, че така повдигнатото обвинение се явява доказано, като с оглед
на чистото съдебно минало на подсъдимия и възстановяването на вредите той следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи наказание по реда на чл.78а
НК. Предлага да се определи наказание глоба в размер на 1000 лв.
Редовно призован, подс.К. се явява в съдебно заседание. Не оспорва фактическата
обстановка в обвинителния акт, изразява съжаление и моли за налагане на минимално
наказание.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:
На 05.01.2021г пострадалата Т.Л. била на работното си място в пицария ***,
находяща се в *** гр.Бургас. Около 10 часа в заведението дошъл неин познат- подс.К., с
когото преди около 20 години за кратко работели заедно. Около 10,30ч. Л. влязла по работа
в кухнята, като на една от масите във фоайето, където се намирал и подсъдимия, оставила
мобилния си телефон, марка „Ксиоми“, модел „Редми 8“. Телефонът бил с активирана СИМ-
карта на оператор „Виваком“, а на гърба му имало поставен силиконов протектор.
Възползвайки се от отсъствието на Л., К. взел телефона й от масата и напуснал веднага
заведението.
Следобед същия ден той отишъл с автомобила си до бензиностанция ***, намираща се в
***. Попитал служителя на бензиностанцията - св. Г., дали може да зареди гориво в
пластмасови туби. След като същият му отговорил положително, К. напълнил 45 литра
дизелово гориво, на обща стойност 90.00 лева, в пластмасови туби, които носел в
багажника. След като напълнил горивото той обяснил на св.Г., че в момента не разполага с
пари в брой, като го помолил като гаранция да му остави мобилен телефон. Св. Г. се
съгласил и К. му предал мобилния телефон, който бил отнел по-рано същия ден от Л.. Той
обяснил , че това е мобилния телефон на жена му, като обещал, че веднага отива да изтегли
пари от банкомат и се връща, за да плати горивото. След като К. напуснал
бензиностанцията, повече не се върнал.
Пострадалата Л. установила липсата на мобилния си телефон и предположила, че К. е
взел същия, тъй като в заведението нямало никой друг освен него. Веднага съобщила в
полицията, като работата по издирването на извършителя и вещта били възложени на
св.***- на длъжност разузнавач в сектор „КП“ при Пето РУ- Бургас. Още на следващия ден
Т. установил К., който признал за извършеното престъпление и посочил къде се намира
мобилния телефон. С протокол от 06.01.2021г. св.Г. доброволно предал на полицейските
служители мобилния телефон, ведно със СИМ-картата и силиконовия протектор. На
следващия ден вещите били върнати с разписка на пострадалата Л., без липси и повреди.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза,
стойността на отнетите вещи е както следва: 1бр. мобилен телефон, марка „Ксиоми“ /
Xiaomi/, модел „Редми 8“ /Redmi 8/ - 239.00 лв. /двеста тридесет и девет лева/ , силиконов
протектор -10.00 лв. /десет лева/ и СИМ-карта на оператор „Виваком“- 10.00 лв. /десет лева/,
всички вещи на обща стойност- 259.00 лв. /двеста петдесет и девет лева/. Всички вещи са
върнати на пострадалата до приключване на разследването.
1
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 2186 от НК, тъй като отнетите вещи не
са възстановени от подсъдимия, а са намерени от полицейските органи и са предадени с
протокол за доброволно предаване от св.Г.. От това следва, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК.
По аргумент за по-силното основание е неприложима и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съдът прие, че деянието, което е предмет на разглеждане по досъдебното производство не
се характеризира с липса на обществена опасност или с явна незначителност на
обществената му опасност, като предпоставка да се приеме, че не е престъпно.В контекста
на изложеното, извършеното от К. деяние очертава типичната за този вид посегателства
обществена опасност, което налага на използването на санкционните средства на
наказателното право.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия събран по делото
доказателствен материал разгледан поотделно и в съвкупност, а именно от свидетелските
показания на св.Л., Г., Т., протокол за доброволно предаване, извършения оглед на
веществено доказателство, изготвената съдебно-оценъчна експертиза, както и др. писмени
доказателства приложени в ДП.
С действията си подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 194, ал. З, вр. с ал. 1 от НК.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК определя кражбата като
отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с
намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца, като обект на това
престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за
упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна за да е налице осъществен състав на престъплението кражба
предмета на престъплението може да бъде само чужда движима вещ на определена
стойност, която не е във владение на дееца и е отнета от него чрез действие, с което се
прекратява фактическата власт на досегашния владелец без съгласието му, като деецът
осъществява своя фактическа власт върху вещта.За осъществяване на състава на това
престъпление от субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че лишава от
фактическа власт владелеца на чуждата вещ с намерение противозаконно да я присвои.
Такова намерение ще е налице когато деецът след деянието желае да се разпорежда с
предмета в свой или чужд интерес, какъвто е настоящия случай.
Извършената от К. кражба представлява маловажен случай, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление е оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.От тук следва, че
маловажен случай е налице, когато с оглед всички обстоятелства по делото, свързани с
деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Размерът
на предмета на престъплението не е единственият критерий, който характеризира случая
като маловажен.
Предвид горното преценката дали едно деяние е маловажен случай се извършва на
основата на установените факти по делото, които се отнасят до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното.
В случая стойността на процесната вещ е под размера на една МРЗ към
2
инкриминираната дата, същата е върната на нейния собственик – свидетелката Л. в
състояние, което позволява използването й по предназначение и К. е неосъждан
/реабилитиран по минали осъждания/.
Изложената и установена по безспорен начин в хода на разследването фактическа
обстановка води до извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 194, ал. З, вр. с ал. 1 от НК. Престъплението е извършено при форма на
вината "пряк умисъл". Това е така тъй като същият е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването
на тези последици в преследване на противоправната си цел.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се вземе чистото му съдебно минало, а като
отегчаващи престъпната му упоритост при извършването на посегателството.По отношение
на К. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като:
За извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
една години или пробация, или глоба от сто до триста лева; Деецът не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава XXVIII НПК; Причинените
имуществена варди са изцяло възстановени; Не са налице отрицателните предпоставки,
визирани в чл. 78а, ал. 7 НК.
По изложените по-горе доводи съдът на основание чл. 78а ал. 1 НК освободи К. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба. С оглед
установеното от фактическа страна, при определяне на размера на административното
наказание глоба, съдът намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на дееца е ниска. Обществената опасност на деянието не показва по-
висока степен от обичайната за този вид престъпления. С оглед на тези констатации съдът
намира, че глобата следва да бъде определена към минималния предвиден в закона размер
от 1000 лева, който е съобразен с имущественото състояние на подсъдимия и неговото
семейно и финансово положение.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР-Бургас направените съдебно-деловодни разноски в размер на 58,50
лева за изготвени експертизи. Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди и да
заплати в полза на бюджета на РС-Бургас направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
3