РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Смолян, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Крум Гечев
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Крум Гечев Гражданско дело №
20225440101128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Ищецът Р. М. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, е
предявил срещу Главна дирекция „***“ (***), със седалище и адрес на
управление: ***, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187,
ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 2051, 23 лева /размерът изменен в съдебно заседание/,
представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
периода от 01.08.2019г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09.11.2022г. до окончателното й изплащане.
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 293, 98 лева /размерът
изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата
за изчисляване е 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска в съда –
1
08.11.2022г.
осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР, с който се иска
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 216, 60 лева
/размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща левовата
равностойност на безплатна предпазна храна, полагаема се за 12-часови
дежурства през периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 09.11.2022г. до окончателното й изплащане.
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 59, 71 лева /размерът
изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху левовата равностойност на безплатна
предпазна храна и ободряващи напитки, начислена за периода от 01.09.2019г.
до 08.11.2022г.
Ищецът излага, че е служител в системата на МВР в Регионална
Дирекция "***" - Смолян /**-Смолян/, в граничен полицейски участък – гр.
Р., където заема длъжността „старши полицай“. Същият изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12
часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
За времето от 01.08.2019г. до 31.10.2022г. ищецът положил общо 1400 часа
нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на
1600 часа дневен труд. Твърди, че разликата след превръщането на часовете
положен нощен труд в часове дневен труд, представлява 200 часа положен
труд, който не му е заплатен от страна на ответника. Излага, че положените
часове нощен труд не са преобразувани в дневен при изплащането на
полагаемото му се възнаграждение, като не е ползвал и компенсация във вид
на почивка. В исковата молба се твърди, че по време на служебното
правоотношение на ищеца са действали последователно Наредба №
8121з[1]407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
81213- 776/29.07.2016 г„ Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от
10.01.2020г., Наредба № 81213-1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и
Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В цитираните горе наредби, с изключение на тази от
2014г., е предвиден редът за отчитане на отработеното време между 22.00 и
6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане броя на отработените часове, но не е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен. Ищецът посочва, че в
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з407 е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава
изрично норма липсва. Липсата на такава норма не да следва да се възприема
2
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота
вуредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В случая при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл.
9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В исковата молба се излага, че лишаването на ищеца от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от
КТ. Позовава се на разпоредбите на в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Излага, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
положен труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца,
следващ отчетното тримесечие. Неизпълнението за заплащане на
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му
с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи
съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима
върху дължимите възнаграждения по тримесечия. Ищецът претендира лихва
за забава за дължимото възнаграждение за периода от 11.10.2019г. до
30.09.2022г., като началната дата за изчисляване е 01.11.2019г., а крайната
дата за изчисляване е 13.10.2022г. - датата на входиране на исковата молба в
съда. Ищецът сочи, че за периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г. на основание
чл.181 ал.З от ЗМВР му се дължи плащане и на полагаемата му се левова
равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки, тъй като същият е
работил при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни
от Националния институт по метеорология и хидрология и на 12-часови
смени при сумирано изчисляване на работното време - чл.2 т.7 от Наредба №
8121з-904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до
06,00 ч. Въпреки нормативно установеното на ищеца право да получава
безплатна храна и ободряващи напитки заради специфичните условия на
труд, такива не са му били осигурявани за компенсиране поне на част от
здравословните аспекти на непрекъсваемия работен процес в режим на
дежурства с продължителност по-голяма от нормално установената 8-часова
3
такава и при неблагоприятни температури.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника – Регионална дирекция „***“ (**) – гр.
Смолян, който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Излага, че В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде
основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и
НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на
служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед
специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително
възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила,
посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните
работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. Основавайки
се на законовата делегация на чл. 187, ал. 10 (предишна ал. 9) във връзка с ал.
8 (предишна ал. 7), чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на
вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №
8121 з- 776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016
г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 93 от
30.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) и Наредба № 8121з[1]1353/15.12.2020 г.
(обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), регламентиращи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3,
съответно ал. 2, при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът, който служителят е полагал,
е по 8 часа нощен труд. Ответникът излага, че с оглед предвидената в чл. 187
от ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен
труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не
е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие
на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните
норми, които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до
норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е
делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9,
съответно ал. 10 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за
въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и
за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. Ответникът претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че съдът приеме исковата
молба за основателна, направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат редуцирани до минимално определения размер,
посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
4
В съдебно заседание, ищецът Р. Т. – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М.О., която поддържа предявените искове с
допуснатите изменения и моли за присъждане на разноските по делото
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - Главна дирекция „***“ – Смолян, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт Х., която оспорва исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на
ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът Р. Т. е работил по служебно
правоотношение при ответника в процесния период, като до момента
изпълнява длъжността „старши полицай“ в Регионална Дирекция "***" -
Смолян /**-Смолян/, в граничен полицейски участък – гр. Р.. Страните не
спорят също, че ищецът Р. Т. е полагал труд на 12-часови работни смени, по
график, включително за времето от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.
Последното се установява и от заключението на вещото лице Е. К. по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. То е изготвено след като
вещото лице е направило справка в счетоводството на ответника, със
съхраняваните при него документи, относими към случая на ищеца Р. Т.. В
заключението вещото лице посочва, че положеният от ищеца нощен труд за
процесния период – 01.08.2019г. до 31.10.2022г., който подробно е представен
в табличен вид, е заплатен на същия, без обаче часовете положен нощен труд
да бъдат преобразувани в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Видно от заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за
забава, дължима за извънреден труд за всеки отчетен тримесечен период е
описана в таблица приложение 1, като общата сума е в размер на 293, 98
лева.
Размерът на левовата равностойност на безплатната предпазна храна и
ободряващи напитки, полагаема се на ищеца за 12-часови дежурства през
периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г., е в общ размер на 216, 60 лева.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяко
месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за
който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна и ободряващи
напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 – 06:00 ч. за процесния
период от 01.09.2019г. до 08.11.2022г.е в размер на 59, 71 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице
като обективно, добросъвестно и компетентно изготвено. Същото е и
неоспорено от страните. Ето защо, съдът намира, че не същото следва да се
даде вяра.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Ищецът Р. Т. е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и съгласно ал. 2 от
5
същата норма, статутът му се урежда с този закон.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в този закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
нощен труд /от 22. 00 до 06. 00ч. / – чл. 179. ал. 1. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, условията и реда за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период са действали Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.
(отм.), НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. (отм.), НАРЕДБА № 8121з-1174
от 21.10.2020 г. (отм.) , НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. (отм.) и
НАРЕДБА № 8121 з-922 от 22.07.2022 г.издадени от министъра на
вътрешните работа, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. Текстът на чл. 3 на всички наредби
гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове нощен труд не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче,
липсват изрични разпоредби, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от предходно действащата Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., която гласи, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143.
Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл. 46, ал. 2
ЗНА, че когато нормативния акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В
случая обаче Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в
правото, доколкото правоотношенията, свързани с реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, работещи в МВР. Действително в издадените наредби /цитирани
по-горе в мотивите/липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата на това правило е обяснима с волята на законодателя да не се създава
норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Празнота в
законодателството има, когато липсва изрична норма, която да урежда
възникналите граждански правоотношения. В случая е ясно, че съдържанието
6
на правоотношението досежно полагания от служителите на МВР нощен труд
е правно регламентирано, поради което няма празнина, която да бъде
запълнена с прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ.
Според съда, не може да се приеме, че дори чл. 188, ал. 2 ЗМВР, който
предвижда за държавните служители специалната закрила по КТ, дава право
на ищеца да получава възнаграждение за положения нощен труд при
условията на КТ, в т. ч. и приравняването му на дневен. Специалната закрила
по КТ е изрично предвидена в нормите на чл. 140, чл. 140а и чл. 141, ал. 2, но
предвиденото в чл. 140, ал. 1 КТ е неприложимо в случая. Съгласно този
текст, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа. Разликата между нормалната
продължителност на работното време, която е 8 часа, и установената
максимална продължителност на работното време през нощта, налага
преизчисляването му, начина на което е предвиден в чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Тази разпоредба обаче е
неотносима към предвидената в КТ специална закрила, с която се ползват
работниците и служителите, полагащи нощен труд, защото касае начина на
изчисляването му.
За служителите в МВР е установена друга максимална
продължителност на нощния труд. ЗМВР е специален по отношение на КТ, а
и на НСОРЗ, поради което разпоредбите на специалния закон дерогират
приложението на общата норма.
След като спецификата на изпълняваните от служителите на МВР
служебни задължения по охрана на обществения ред напр., които изискват
непрекъсваемост на процеса, налага ограничаване на предвидената в КТ
специална закрила, не може да се търси равнопоставеност с другите
работници и служители, които работят по трудово правоотношение.
Освен това, полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7
ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по –
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Горното разрешение съответства и на правото на ЕС, обективирано в
решението по дело С-262/2020 г. на СЕС, както и на задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 1/2020г., постановено по тълк. дело №
1/2020г. на ОСГК на ВКС на Република България.
При всички тези изложени от настоящия съдебен състав аргументи,
главният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР е
неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен. При това положение, по същия
начин ще следва да се постъпи и с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който
следва съдбата на главния.
7
По иска по чл. 181, ал. 3 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3, изр. първо, посл. изм. ДВ бр. 60
от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. и ал. 4 и 5 ЗМВР, за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1
и ал. 3, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й
равностойност. Размерът на доволствията и условията и реда за
предоставянето им се определят ежегодно със заповед и наредба, издавани от
министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба за определяне
на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата
се безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи
за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и
осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на
служителите на Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през
нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., Издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., Загл. изм. ДВ, бр. 69
от 2020 г., в сила от 4.08.2020г.
В чл. 2 от Наредбата изчерпателно са изброени дейностите, определени
за специфични. В т. 7 са предвидени и дейности при средноденонощни
температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по
метеорология и хидрология. Няма спор, че по повод на изпълнение на
служебните му задължения, ищецът е извършвал специфични дейности като
служител на ГПУ – гр. Златоград при средноденонощни температури под +10
°С и над +30 °С.
Безспорно се установи от експертизата, че ответникът не е заплатил
левовата равностойност на предпазната храна. Както се установи от
заключението по СИЕ левовата равностойност на полагаемата се безплатна
предпазна храна и ободряващи напитки за процесния период е в размер на
216, 60 лева. Ответникът не ангажира доказателства левовата равностойност
на полагаемата се безплатна храна на ищеца да му е платена.
Ето защо, ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
левовата равностойност на полагаемата му се, но непредоставена безплатна
предпазна храна и ободряващи напитки, през периода от 01.08.2019г. до
01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.11.2022г. до
окончателното й изплащане.
При това положение, вторият акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който
следва съдбата на главния такъв по чл. 181, ал. 3 ЗМВР ще следва да бъде
уважен, а дължимата като обезщетение за забава в размер на законната лихва
на ищеца сума в размер на 59, 71 лева, ще следва да му се присъди.
При този изход на делото, на страните се дължат разноски съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ответникът е представляван от юрисконсулт и поради това му се
следва възнаграждение за него – арг. ал. 3 и ал. 8 на чл. 78 от ГПК. То се
изчислява по правилата, установени в Наредбата за заплащане на правната
помощ- чл. 78, ал. 8 от ГПК препраща към Закона за правната помощ, а
8
последният с чл. 37 визира именно цитирания подзаконов нормативен акт.
Съгласно чл. 8 от наредбата, посочените в нея възнаграждения са съобразени
с вида на оказаната правна помощ, а в чл. 23, т. 1 е предвидено за защита по
трудови дела с определен материален интерес възнаграждението да е от 100
до 360 лв.
В случая, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде определено в размер на 200 лв., доколкото по делото са предявени
четири обективно кумулативно съединени иска, като юридическата дейност
на процесуалния представителя на ответника по делото се изразява както в
съставяне на отговор на искова молба, така и в процесуално представителство
по делото.
Въз основа на така определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, на ответника се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Неоснователно се явява направеното от страна на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна,
доколкото предмет на разглеждане са четири на брой обективно кумулативно
съединени иска, като съдът намира, че видът и характерът на осъществената
от страна на адв. Орманова юидическа дейност по изготвяне на процесуални
книжа и осъществяване на представителство, напълно съответства на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р. М. Т., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град *** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
187, ал. 7 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „***“ (***), със седалище и
адрес на управление: *** да му заплати сумата от 2051, 23 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
периода от 01.08.2019г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09.11.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р. М. Т., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град *** с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Главна дирекция „***“ (***), със седалище и адрес на управление: *** да му
заплати сумата от 293, 98 лева /размерът изменен в съдебно заседание/,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение
за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното
време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, като началната дата за изчисляване е 01.09.2019г. до датата на
9
предявяване на иска в съда – 08.11.2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“ (***), със седалище и адрес на
управление: *** на основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР да заплати на Р. М. Т., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: град *** сумата от 216, 60 лева,
представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна,
полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2019г. до
01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.11.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“ (***), със седалище и адрес на
управление: *** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Р. М. Т., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: град *** сумата от 59, 71 лева /размерът
изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху левовата равностойност на безплатна
предпазна храна и ободряващи напитки, начислена за периода от 01.09.2019г.
до 08.11.2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“ (***), със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Р. М. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
град *** сумата от 63, 24 лева представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. М. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град *** да
заплати на Главна дирекция „***“ (***), със седалище и адрес на управление:
*** сумата от 178, 92 лева, представляваща разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“ (***), със седалище и адрес на
управление: *** да заплати да заплати по сметка на Районен съд – гр. Смолян
сумата от 37, 11 лева, представляваща държавна такса и разноски за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10