МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО АНД № 5980/2020г. ПО ОПИСА НА ПРС-
ХVІ н.с.
С постановление от 24.09.2020г.
Районна прокуратура - Пловдив е внесла предложение обв.П.К. да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 10.02.2019г.
на път II-64 км 49, област Пловдив , при управление на моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с регистрационен № **, е нарушил правилата за движение по ЗДвП и по-конкретно:
- чл.20, ал.2 от ЗДВП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с
релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с
превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат,когато възникне опасност за движението“
- чл.23 /1/ от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него,когато то намали скоростта или спре рязко.
- чл.75 /1/ от ППЗДвП „Водачът в зависимост от скоростта на движение,от
състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното
пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се
пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то
намали скоростта или спре рязко“, като по непредпазливост е причинил средна
телесна телесна повреда на И. А. К.,
ЕГН:**********, изразяваща се в контузия на лявата ръка със счупване на
лъчевата кост на ръката в областта на гривнената става /китката/, причинило
трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1.5-2месеца - престъпление по чл.343, ал.1, буква «Б», предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на РП-Пловдив в съдебно заседание,
поддържа обвинението, счита че са налице предпоставките на чл.78а от НК.
Пледира за налага на наказание “глоба” в размер на минимума от 1000лева и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Адв. Д. – защитник
на обвиняемия – пледира за невиновност на обвиняемия тъй като същия не е
нарушавал правилата за движение по пътищата и че не е налице непредпазливост
като форма на вина.Счита, че водача не е имал време да реагира и да предотврати
настъпване на ПТП.
Обвиняемия К. не
признава вината си, като моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият П.Й.К. е роден на ***г***, живущ ***,
б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН
**********.
Обв. К.
е правоспособен водач на МПС, с валидно СУМПС до 13.10.2021.Същият стопанисвал
лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4“ с
рег. № ***, който е негова собственост. Този автомобил към
инкриминираната дата – 10.02.2019г., бил
технически изправен, в движение, с валидно сключена за 2019г. застраховка „Гражданска отговорност”.
Пострадалият
И. А. К. е правоспособен водач на МПС, с валидно до 13.09.2020г СУМПС.
Същият бил собственик на лек
автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № ***, като съобразно
установените писмени доказателства към инкриминираната дата – 10.02.2019г., МПС
е било технически изправно, в движение,
с валидно сключена за 2019г. застраховка
„Гражданска отговорност”.
На 10.02.2019г около 14.00ч св.И. К.
потеглил с личното си МПС- лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. №
***от с.К. за гр.Пловдив.В автомобила на предна дясна седалка
стояла съпругата му-св.В.К.. Както св.И. К.,така и св.В. К. били с поставени предпазни колани.Времето било ясно, слънчево, сухо и
имало много добра видимост. След като преминали през населеното място на
с.Труд, пътното платно се разширявало в две ленти, които били разграничени с прекъсната пътна маркировка. Водачът К. се движел
със скорост от около 80км/ч. като спазвал дистанция от около 30м от лекия автомобил, който се намирал пред неговия. Докато управлявал МПС, забелязал че водачът на намиращия се пред него лек
автомобил предприел маневра – движение
на дясно.Вгледал се и констатирал, че на пътното платно имало някакво препятствие.Погледнал в огледалото за задно виждане и установил,
че зад неговия автомобил не се движело друго МПС, затова намалил скоростта и в следващия момент преустановил движението на
управляваното от него возило непосредствено преди препятствието. Последното се
оказало пластмасов палет . Водачът К. преустановил движението до
степен че спрял,тъй като не могъл да заобиколи този палет, поради обстоятелството че в този момент в дясната лента за движение
имало други движещи се автомобили. За да се обозначи на пътя, той пуснал аварийните светлини на автомобила си. Забелязъл
че малко по-напред от неговия автомобил, от другата страна на пътя вдясно, на самия банкет
бил спрян малък камион с каросерия.Предположил че въпросният палет е изпаднал
от този камион. В следващият момент погледнал
в огледалото за задно виждане и забелязъл как лек автомобил - марка „Ауди”, модел „А 4“ с рег. № ****, се
приближавал с много висока скорост към автомобила му.Констатирал и това че
водачът на въпросното возило, наближавайки го не намалил скоростта на движение.При това
и предупредил съпругата си, че ще настъпи опасност от удар между двата
автомобил, като и след няколко секунди последвал такъв.Това бил управлявания
от обв.К. автомобил.Обв.К. не могъл да реагира своевременно на опасността от удар с лек
автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № ***и поради тази причина
настъпил удар в предната част на управляваното от него МПС и в задната част на
този управляван от св.К.. След удара сам слязъл от автомобила си, като преди това позвънил на тел112 и съобщил за
настъпилото ПТП.
Произшествието е настъпило в хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня,при добра видимост на дневна светлина.Платното за
движение в мястото на произшествието имало настилка от асфалт, която по време на произшествието
е била суха.
Водачът
на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“ с рег. № ***-св.К.
и водачът на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 4“ с рег. № ***-обв.К. били тествани от
пристигналите на МП органите на реда за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна и за двамата водачи. Били извикани и два екипа на Бърза помощ,които
транспортирали св.К. и съпругата му, както и обв.К. в спешен кабинет на УМБАЛ
„Св.Георги“ Пловдив.На място били извършени прегледи, като се констатирало че
вследствие на удара и настъпилото ПТП св. К. имал счупена кост на лявата китка
и което наложило да бъде гипсирана.
С оглед установяване на
техническата причина за настъпилото ПТП, в хода на ДП-во е била назначена автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е установила, че скоростта на движение на л.а.“Ауди А4“, управляван от обв.К. в момента на удара е била около 68км/ч, като водачът на това МПС е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако бе реагирал на разстояние
по-голямо от 52м от спрелия л.а.“Киа Спортидж“, управляван от св. К.. Като основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка, експертът счита
това, че водачът на л.а.“Ауди А4“- П.Й.К.
не е реагирал своевременно на опасността от удар със спрелия на платното пред
него л.а. „Киа Спортидж“.
В хода на разследването при предявяване материалите на обв. К. и неговия
защитник са били направени искания за провеждане на допълнителни разпити и
назначаване на допълнителна
авто-техническа експертиза по изрично формулирани
от тях въпроси.Това искане е било уважено и са проведени съответните
процесуално следствени действия. Заключението по допълнителната авто-техническа експертиза е установило, че
оставянето на следи при екстрено спиране не е задължително, а това в по-голяма
степен важи за автомобилите с антиблокираща спирачна система- ABS, която
теоретично държи колелото на границата на въртенето т.е. обороти близки но по-големи
от нула, а при липса на плъзгане няма да останат
следи. Направено е на следващо място само констатацията, че технически правилно
е, водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, а също така и че технически правилно е
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато
възникне опасност за движението. В случая водачът на л.а. „Киа Спортидж“ е
спрял на платното за движение, тъй като е възникнала опасност за движението му,
препятствие на платното пред него.Продължаване на движението на л.а. “Киа
Спортидж“ би довело до удар в това препятствие.След като водачът на л.а.“Киа
Спортидж“ е спрял и то не екстрено, а плавно, той е пуснал аварийните светлини,като по този начин се е обзначин на
платното по единствения възможен начин,за който имал време. От друга страна пак
като уточнение експертът е изтъкнал и това, че технически правилно е водачът на
пътно превозно средство, да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,когато то
намали скоростта или спре рязко. В анализираната пътна ситуация, при спразване на минималната дистанция съобразена с
безопасността на движението, така че
задно движещия се л.а.“Ауди“ да спре безопасно при
предприемане на рязко спиране на предно движещия се неизвестен автомобил,
водачът му е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара с л.а „Киа Спортидж“ и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. За да
настъпи удар, водачът на л.а. „Ауди“ или се е движел на дистанция, която
не е била съобразена с безопасността на движението така че задно движения се
л.а. „Ауди“ да спре безопасно при предприемане на рязко спиране на предно
движещия се неизвестен автомобил или е закъснял с реакцията си.
В хода на ДП-во е била назначена СМЕ, като видно от това
заключение на вещото лице, на
пострадалото лице И. А. К. вследствие на
настъпилото ПТП предизвикано от К. е
била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразваща се в контузия на лявата
ръка със счупване на лъчевата кост на ръката в областта на гривнената става
/китката/,причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за
около 1.5-2месеца.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът
прие гореизложената фактическа обстановка от гласните доказателства - показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, а именно И. К., В.
К., Л.Д., С.А., частично от обясненията на обвиняемия К., от изготвените по
делото 2 автотехнически експертизи и съдебно-медицинска експертиза, както и от
писмените доказателства по делото.Съдът кредитира изцяло изготвените 2
автотехнически и съдебно-медицинска експертиза, които не са оспорени от
страните, отговорили са пълно, ясно и точно на зададените въпроси.От
автотехническите експертиза се установява, че на водача К. са били необходими
2,8 секунди за реакция и плавно спиране.Изводът на двете експертизи е че ако е
бил избрал адекватна скорост на движение К. е могъл да реагира свовременно.От
съдебно-медицинската експертиза става ясно, че пострадалия К. е получил телесно
увреждане от настъпилото ПТП, което отговоря на средна телесна повреда по
смисъла на НК и се изразява в в контузия на лявата ръка със
счупване на лъчевата кост на ръката в областта на гривнената става
/китката/,причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за
около 1.5-2месеца.Изцяло с фактите от експертизите кореспондират и
гласните доказателства на свидетелите И. К. и В. К., които съдът изцяло
кредитира.От показанията на св.К. е видно, че действително К. е имал повече от
2,8 секунди да реагира тъй като след възприемане на управлявания от него
автомобил К. е имал време да предупреди съпругата си, че ще настъпи удар,
двамата дори са имали време да си сложат и предпазните колани.Именно тук съдът
ще отбележи, че не кредитира обясненията на обвиняемия, само в частта че същия
не е възприел автомобила на К., защото неустановен по делото автомобил рязко
завил, който пречел на видимостта му и възприел автомобила на К. в момент
когато удара бил неизбежен.Няма нито едно доказателство за съществуване на
такъв автомобил, той не е възприет от нито един от свидетелите и според съда
позоваването на тази теза е чисто защитна реакция от страна на обвиняемия.Съдът
кредитира обясненията му, че след настъпилото ПТП е останал на място и е
съобщил за настъпилото ПТП.Показанията на св.Д. и А. не са от съществено
значение за изясняване на обектИ.ата истина и няма да бъдат обстойно
анализирани, като съдът само ще отбележи, че ги кредитира и от същите се черпят
факти, за безспорно настъпилото ПТП.Съдът следва да отбележи и че изцяло
кредитира писмените доказателства по делото, а именно протокол за оглед на ПТП,
медицинска документация, справка за водач/нарушител, характеристика,
свидетелство за съдимост, справка от тел.112 и др., които са събрани по
надлежния процесуален ред и не са оспорени от страните.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С действията си по описания по-горе начин според съда П.Й.К., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343,
ал.1, буква «Б», предл. второ, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, тъй като
на 10.02.2019г. на път II-64 км
49, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“,с регистрационен № **,
е нарушил правилата за движение по ЗДвП
и по-конкретно:
чл.20, ал.2 от ЗДВП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с
релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с
характера и интензивостта на
движението,с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ като
по непредпазливост е причинил средна телесна
телесна повреда на И. А. К., ЕГН:**********, изразваща се в контузия на лявата ръка със счупване на лъчевата кост на
ръката в областта на гривнената става /китката/, причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около
1.5-2месеца.
От обективна страна, обв.К. на 10.02.2019г. на път II-64 км
49, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“, с
регистрационен № **, е нарушил правилата
за движение по ЗДвП е нарушил правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДВП и
по непредпазливост е причинил е причинил телесна
повреда на И. А. К., ЕГН:**********, изразваща
се в контузия на лявата ръка със счупване на лъчевата кост на ръката в областта
на гривнената става /китката/,причинило трайно затрудняване движенията на горен
ляв крайник за около 1.5-2месеца. Разпоредбата на чл. 343, ал.1 от НК е бланкетна и
същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени.
Налице е според съда категорично установено нарушение на императивни
разпоредби на ЗДвП, а именно на 20, ал.2. Така, установява се категорично, че К.
не е изпълнил задължението си и е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДВП като
не се е съобразил с
характера и интензивостта на
движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а е бил длъжен като водач да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре.
Като пряка и непосредствена
последица от невнимателното управление на МПС и нарушаването на цитираната
разпоредба на ЗДвП, свързана с движението по пътищата, се явяват настъпилите
телесни увреди за пострадалият К., които съгласно изготвената и кредитирана от
съда съдебно-медицинска експертиза следва да се определят като средна телесна
повреда по смисъла на разпоредбата на чл.129, ал.2 вр .с ал.1 от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА, деянието е
извършено непредпазливо, като обвиняемият е имал възможността да предвиди и
предотврати престъпния резултат - при форма на вината несъзнавана
непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази възможност се
преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както от
обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните
особености на личността на дееца. В случая, деянието е извършено през деня, при
липса на валежи, мъгла и пр., т.е. ясна видимост, като не се установяват
каквито и да било пречка обвиняемият да възприеме движението на пострадалата. В
крайна сметка, като се има предвид, че възприемането на опасността на пътя от
страна на обвиняемият не е била препятствана от някакви обективни фактори,
следва да се счете, че настъпилото пътно - транспортно произшествие се дължи на
неправилната преценка на К.. Следователно, освен, че е имал възможността да
предвиди и предотврати престъпния резултат, обвиняемият е и бил длъжен да го
стори.
Разпоредбата
на чл.23 /1/ от ЗДвП гласи
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него,когато то намали скоростта или спре рязко, на чл.75 /1/ от ППЗДвП „Водачът в зависимост от скоростта на движение,от
състоянието на пътната провърхност и от спирачните възможности на управляваното
пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се
пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то
намали скоростта или спре рязко“.Както се изясни от описаната
фактическа обстановка по която не се спори автомобилът управляван от К. към
момента на удара е бил спрял и не е бил в движение.Ето защо според съда и тези
две разпоредби на ЗДВП няма как обективно да бъдат нарушени от обвиняемия,
поради което и съдът го оправда по така повдигнатото обвинение.Ако съществуваше
твърдения от обвиняемия автомобил, който бил завил рязко и именно той докато е в движение
беше ударен от К. то тогава цитираните разпоредби щяха да бъдат налице.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на обвиняемият
справедливо наказание, съдът съобрази разпоредбата на чл. 343, ал.1, б.”б” пр.2
вр. с чл. 342, ал.1 от НК, където
предвиденото наказание от законодателя е лишаване от свобода до три години или
пробация. К. е пълнолетно лице, не е осъждан, от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди, не е налице законова пречка по чл. 78а, ал.7 от НК, поради
което съдът намира, че в случая е задължен да приложи разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 от НК, в каквато насока е и постановлението на РП Пловдив.
Поради изложените по-горе мотиви,
съдът намира, че няма законова пречка да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК. При
преценка на размера на административното наказание глоба, която следва да
наложи, съдът отчита следното: обвиняемият има добри характеристични данни,
понастоящем същият работи.Липсват каквито и да било регистрирани противообществени
прояви, оказал е съдействие в хода на разследването.От фактите по делото се
установи, че на пътното платно е имало паднал палет, което е наложило спирането
на св.К. и в крайна сметка тогава е настъпило ПТП-то причинено от К..Този факт
обаче не може да бъде оставен без внимание от съда и се цени като изключително
смекчаващо обстоятелство, тъй като заради неправилно укрепен товар на пътя се е
появило препятствие, което е наложило спирането на К.. Като прецени тежестта на
извършеното деяние, както и поведението на К. след настъпване на ПТП – останал
е на място до пристигането на полицейските органи, на които е съдействал също,
позвънил е на тел.112, стигнал е до пострадалия, макар и той самия да е бил със
тежко увреждане то следва да му бъде определено административно наказание глоба
на минималния размер, а именно – 1 000
лв. Така определеното по размер административно наказание съответства напълно
на обществената опасност на деянието и на дееца и не е необходимо да се налага
кумулативно предвиденото наказание лишаване от права тъй като и видно от
справката за водач/нарушител на обв.К. същия не е бил наказван за нарушения по
ЗДВП над 10 години, с изключение на два ел. фиша за превишена скорост.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
съдът постанови направените по делото разноски на съдебното производство в
размер на 20 лева и на досъдебното в размер на 1 256 лева
/хиляда двеста петдесет и шест лева/, направени в хода на досъдебното
производство разноски по делото, следва да бъдат заплатени от обвиняемия.
По изложените мотиви, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: