№ 148
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602705 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
С разпореждане от 20.04.2021 г. по НЧХД №1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в
съдията- докладчик е прекратил наказателното производство по делото с оглед нередовност
на тъжбата и предвид липсата на описано в нея престъпление от частен характер на
основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.1 и т.2 от НПК.
Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният тъжител Г. А.С.,
който и в законоустановения срок е подал „молба“ за която съдията- докладчик от СРС е
приел, че има характер на частна жалба срещу разпореждането и е изпратил по
компетентност на СГС. Макар и в молбата да не се правят конкретни искания към въззивния
съд, се изразява недоволство към разпореждането и действията на съдията – докладчик от
СРС, поради което и същата следва да се приеме като жалба срещу разпореждането на СРС.
В молбата не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивния съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето, срещу което е подадена тъжбата,
на свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени
доказателства.
1
В жалбата не се иска събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител заявява, че иска
този съд да постанови на друг съдия, който уж не знае защо е съдия, да бъде приобщена
Преписка № 18 822 на СРП, по която вече осем години пише жалби за едно и също нещо.
Твърди, че е необходимо за разкриване на обективната истина да бъде призован и
прокурорът по преписката, на който не знае името, тъй като отказват да му я предоставят.
Твърди, че трябва да се направи и графологична експертиза на призовкаря С., тъй като
съдията Кънев отказва да призовава за съдебно заседание и пише глупости, че не знаел къде
живее. Посочва, че такова нещо един съдия не може да пише.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба ‚ както и тези,
изложени от частния тъжител в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното:
Производството пред СРС е било образувано въз основа на постъпила тъжба от Г.
А.С. срещу С. С. - призовкар при СРС, ГО. С разпореждане от 05.02.2021 г. съдията-
докладчик е дал указания на тъжителя да внесе държавна такса в размер на 12 лева за
депозирането на тъжбата и разглеждането й от съда; да посочи трите имена, адрес за
призоваване и единен граждански номер на лицето С. С.; да посочи датата или датите, на
които е било извършено деянието или деянията, да посочи мястото на извършване - град,
село, квартал и т.н., да посочи в какво точно се състои инкриминираното деяние и какви
конкретни действия е извършил С. спрямо личността или имуществото на тъжителя, от
които той се счита за пострадал, за да се прецени дали описаното в тъжбата деяние
осъществява състав на престъпление от частен характер.
С разпореждането на тъжителя е била дадена възможност да изпълни указанията на
съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като изрично е бил уведомен, че при
неизпълнение на дадените указания и непривеждане на тъжбата в съответствие с
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК в този срок, тъжбата ще бъде върната, а производството,
образувано въз основа на нея, ще бъде прекратено.
Видно е, че съобщението с дадените указания е било връчено на тъжителя на
08.04.2021 г., като на 13.04.2021 г. той е депозирал молба, но както правилно е констатирал
и съдията- докладчик при СРС с нея, частният тъжител не е изпълнил нито едно от дадените
му указания. Същият не е внесъл дължимата държавна такса от 12 лева за разглеждане на
делото, като не е представил и изисканата декларация от съдията- докладчик за
имуществено състояние, на база на която съдията- докладчик е указал на частния тъжител,
че евентуално би могъл да го освободи от заплащане на държавна такса.
В допълнително депозираната от частния тъжител молба той не е уточнил трите
имена, адреса за призоваване и единния граждански номер на лицето С. С.. Не е
конкретизирал датата или датите, на които е било извършено деянието или деянията,
мястото на извършване, в какво точно се състои инкриминираното деяние и какви
конкретни действия е извършил С. спрямо личността или имуществото му, от които той се
счита за пострадал. В тази молба както е констатирал съдията- докладчик, лицето може да се
приеме, че е поискал назначаването на адвокат, какъвто не му е бил назначен от съдията-
докладчик от СРС, по съображения, че за да бъде назначен служебен повереник, трябва да се
представи декларация за имущественото състояние на С., за да прецени съдът дали са
2
налице предпоставките на чл.100, ал.2 от НПК, каквато не е била депозирана.
На база на това съдията- докладчик е приел, че дадените указания за привеждане на
тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК не са били изпълнени в
предоставения срок, поради което и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК
образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като тъжбата не
отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК.
Въззивният съд прие, че тези изводи на съдията- докладчик от първостепенния съд са
правилни и законосъобразни. В допълнение само следва да се отбележи, че в молбата си
частният тъжител е настоял съдът служебно да изиска прокурорската преписка, като е
твърдял, че в нея се съдържат всички данни за обстоятелства, за които съдът му е дал
указания. Според въззивния съд обаче в рамките на наказателни производства от частен
характер задължение на частния тъжител е да се снабди с нужните му документи и
доказателства и съответно на база на тях да индивидуализира деянието, което инкриминира
и за което иска да бъде образувано и водено наказателно производство от частен характер
срещу определено лице. За тази цел частният тъжител най- малкото е могъл да поиска от
съда да му издаде съдебно удостоверение, на база на което да се снабди със сочената от него
прокурорска преписка, за да може от материалите в нея да уточни тъжбата си, ако счита, че
именно там се съдържат данни за всички относими обстоятелства, които следва да посочи в
тъжбата. В конкретния случай частният тъжител не е поискал съдействие от съда, като не е
поискал дори и удължаване на срока за изпълнение на дадените му указания, като е твърдял,
че първостепенният съд има задължение служебно и сам да изиска всички нужни на частния
тъжител документи и материали, което разбиране не е в съответствие със закона и с
правилата, уреждащи развитието на наказателните производства от частен характер. Нещо
повече- в молбата си, частният тъжител дори не е поискал изрично назначаването на
служебен повереник, съответно не е пожелал да му се даде възможност да изпълни
указанията на съда след назначаването на такъв, поради което правилно и законосъобразно
съдията- докладчик от първостепенния съд е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията
на чл.81 от НПК, като в дадения му от съда срок, частният тъжител не е отстранил
нередовностите по същата, нито е направил каквото и да е било усилие в тази насока. Ето
защо и правилно е приел, че дори и само на това основание производството по делото
следва да бъде прекратено.
Като допълнителен аргумент за този свой извод, съдията- докладчик от
първостепенния съд е посочил и още едно обстоятелство, а именно, че описаното в тъжбата
(че лицето С. С., в качеството си на призовкар при СРС, ГО, се е подписал от името на
тъжителя и на баща му върху призовка, която била адресирана до тях и същата била счетена
за надлежно връчена), сочи на престъпление от общ, а не от частен характер- такова по
чл.311, ал.1 от НК, поради което съдебно производство може да бъде образувано само по
внесен в съда обвинителен акт от прокурор, но не и по тъжба на пострадалия.
Въззивният съд изцяло споделя и този правен извод на съдията- докладчик от
първостепенния съд, като следва само да допълни, че твърденията на тъжителя във всички
негови молби и тъжби, депозирани по настоящето дело, че е подал сигнал и в
прокуратурата, но прокурорът не работил по преписката не могат да бъдат основание за
образуване на наказателно дело от частен характер за същите деяния, за които той твърди да
е сезирал прокуратурата, независимо дали по този сигнал се работи или не. За да бъде
образувано въз основа на тъжба наказателно производство от частен характер пред съда е
необходимо в нея да се описва ясно, точно и недвусмислено деяние, което покрива
признаците на престъпление от частен характер, което в конкретния случай не е налице.
Фрагментарно посочените от тъжителя факти в тъжбата му до СРС сочат на престъпление
3
от общ характер, което се преследва по общия ред и може да бъде разгледано и решено от
съда само на база внесен в съда ОА от прокурор, а не и въз основа на частна тъжба подадена
от лицето, считащо себе си за пострадал от конкретното деяние. Изразеното становище на
съдията- докладчик от СРС по този въпрос изцяло се споделя и от въззивния съд, поради
което и не е необходимо да бъде преповтаряно.
За тъжителя остава открита възможността да защити правата си по като се обърне за
съдействие към съответните полицейски органи и прокуратурата, както е посочил и
съдията- докладчик от първостепенния съд.
На база изложеното въззивният съд счита, че съдията- докладчик правилно и
законосъобразно е прекратил наказателното производство, образувано пред СРС въз основа
на подадената от Г. А.С. тъжба срещу лицето С. С., поради което и разпореждането му като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, доколкото и при
извършената служебна проверка от въззивния съд по реда на чл.314 от НПК не бяха
констатирани процесуални нарушения, налагащи изменяване или отмяна на обжалваното
разпореждане.
Същевременно и доколкото частният тъжител и жалбоподател не е внесъл дължимата
държавна такса за образуваното пред СРС и пред СГС производство, то и с настоящето
решение, същият следва да бъде осъден да заплати дължимата от него държавна такса
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 20.04.2021 г. по НЧХД №1576/2021 г. по
описа на СРС, НО, 99 с-в.
ОСЪЖДА Г. А.С. ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на съдебната власт и
по сметка на СРС държавна такса за образуване на производството пред СРС в размер на 12
лв., както и държавна такса за образуване на производството пред СГС в размер на 5 лв.,
както и по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4