Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 26.06.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА ДИМТРОВА и в присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 274 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на
"МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул."Иван Вазов" № 24, вх. А, ет. 7,
представлявано от управителя М.М., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03001818000731-091-001/04.10.2018г.,
издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната
агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение № 349/13.03.2019г.
на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи
/"ОДОП" при "ЦУ" на НАП"/, с който за
дружеството-жалбоподател са установени задължения за ДДС за данъчен период 24.06.2014 г. – 31.12.2015 г. в размер
на главницата от 316 833.05 лв. и размер на лихвата от 107 178.98 лв.
С жалбата се релевират
доводи за неправилно приложение на материалните и процесуални разпоредби, както
и правни норми на европейското законодателство. Жалбоподателят счита, че
ревизиращите органи едностранно, непълно и избирателно са обработил
представените доказателства, като са възприели единствено тези, подкрепящи
констатациите, изложени в ревизионния доклад /РД/. Оспорва аргументите, че се
намират в хипотезата на чл. 122 ДОПК, тъй като през периода на ревизионното
производство са оказали пълно съдействие при събиране на исканите
доказателства. Оспорва се становището на ревизиращите, че предоставяните от
дружеството услуги не са "социални" и не попадат в обхвата на
освободените от ДДС доставки по смисъла на чл. 40, т. 1 от ЗДДС. Иска се постановяване на решение за отмяна на
ревизионния акт в оспорената част и присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, се представлява от адв. Ц. П. и адв.Й.Д., които
поддържат жалбата и доразвиват доводите си. Представят писмени бележки, молят
за присъждане на направените по делото разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – директорът на
дирекция "ОДОП"-Варна, чрез упълномощения гл.юрисконсулт З.Е.,
оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й като неоснователа и за присъждане на разноските
по делото. Представя писмени бележки.
След преценка на събраните
по делото доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
І. По допустимостта на
жалбата:
РА № Р-03001818000731-091-001/04.10.2018г.
е бил обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 349/13.03.2019г. на
директора на дирекция "ОДОП"- Варна. Последното е било съобщено на
дружеството-жалбоподател на 03.04.2019г. чрез известие за доставяне /т.19 от
административната преписка/, а жалбата до АС-Русе е подадена на 16.04.2019г. по
пощата – л.19 от делото. Видно е спазването на предвидения в чл. 156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване.
Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от адресат на оспорения РА и
при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради което съдът намира
същата за процесуално допустима.
ІІ. По валидността, формата
и процесуалната законосъобразност на РА:
Ревизията на "МОМТРЕЙД
- РУСЕ" ООД обхваща задължения за ДДС за периода от 24.06.2014 г. до 31.12.2015 г., като
същата е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001818000731-020-001/08.02.2018г.
/л.5, т.17/, издадена от Е.С.Х., на длъжност "Началник сектор". Е.Христова
е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с издадената от
директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-1465/31.08.2018 г. /л.3, т. 17/. С
така издадената ЗВР е определен срок за извършване на ревизията три месеца от
датата на връчването й, което е било сторено на 15.02.2018г. /л.4, т. 17/. В
последствие заповедта е изменена със Заповеди №
Р-03001818000731-020-002/11.05.2018г. и
№ Р-03001818000731-020-003/10.07.2018г. От ревизиращия екип в състав
гл.инспектор по приходите
Й.Р.К./ръководител на ревизията/ и гл.инспектора по приходите Деница Пламенова
Вълканова е съставен в срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК РД № Р-03001818000731-092-001/30.07.2018г./л.158-137,
т. 17/, връчен на РЛ на 06.08.2018г. В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК, удължен до
20.09.2018г. с уведомление № Р-03001818000731-РУС-001/14.08.2018г.
/л.160, т. 17/, е подадено от ревизираното лице писмено възражение срещу
ревизионния доклад, заведено с вх.№ 11058/20.09.2018г. /л.162-161, т. 17/. В
срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден ревизионен акт № Р-03001818000731-091-001/04.10.2018г.
/л.171-165/ от органа възложил ревизията – началник сектор Е.С.Х. и главния
инспектор по приходите Й.Р.К. - ръководител на ревизията. При извършената по
време на съдебното заседание от 24.09.2019г. на основание § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 184 от ГПК проверка, жалбоподателят не е
оспорил авторството на ЗВР, РД и РА, поради което съдът приема, че са съставени
от органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУУ.
Видно е от гореизложеното, че
оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната
компетентност по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и притежаващи квалифициран
електронен подпис, поради което съдът намира същият за валиден.
Установява се, че
ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл. 120, ал.1 ДОПК съдържание, а представляващия
неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117, ал. 2 ДОПК, с оглед на което съдът приема за
спазена установената от закона форма. Установено е и спазването на предвидените
за процедурата срокове.
Съдът намира, че РА е
мотивиран, тъй като по ясен и недвусмислен начин са изложени съображенията на
административния орган за издаването му, даващ в пълна степен възможност на
адресата му да разбере какви са установените задължения и въз основа на какви
фактически установености те са определени. В РА подробно са описани извършените
в хода на ревизията процесуални действия, установените факти и основанията за
извършеното облагане, включително са обсъдени и възраженията на жалбоподателя.
ІІІ. По материалната
законосъобразност на РА.
В хода на ревизионното
производство е установена фактическа обстановка, която не е спорна и съдът
възприема изцяло, както следва: Установено е, че "МОМТРЕЙД - РУСЕ"
ООД е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията – гр.Русе. Понастоящем то е със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Иван Вазов“ № 24, вх. А. Управител на дружеството е М.
Л. М., който е и собственик на 50% от дружествения дял. Декларирало е основен
предмет на дейност :“Друга социална работа без настаняване, неквалифицирана
другаде“. Дружеството е регистрирано като доставчик на социални услуги с
Удостоверение за регистрация № 1292-01/14.11.2013г. за личен асистент за
възрастни хора, Удостоверение за регистрация № 1292-02/14.11.2013г. за
социален асистент за възрастни хора и
Удостоверение за регистрация № 1292-03/14.11.2013г. за домашен помощник за
възрастни хора, издадени от Агенция „Социално подпомагане“ към МТСП.
Регистрирано е и по ЗДДС, считано от 24.06.2014г., като регистрацията е по
избор, независимо от облагаемия оборот.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени
искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ №
Р-03001818000731-040-001/21.02.2018г., № Р-03001818000731-040-002/24.04.2018г.,
№ Р-03001818000731-040-003/16.05.2018г. и №
Р-03001818000731-040-004/10.07.2018г. С тях са изискани всички първични
счетоводни документи, счетоводни регистри, касови и банкови документи за
ревизирания период, както и доказателства, удостоверяващи социалния характер на
предоставяните услуги, в т. ч. договорите и всички съпътстващи ги документи, сключени
с контрагенти – физически и/или юридически лица, с легализиран превод на
български език, във връзка с дейността на дружеството – полагане на грижи за
възрастни хора в Германия.
На основание чл. 47 ДОПК на
Агенция „Социално подпомагане“ – София е изпратено Искане за извършване на
действия от други контролни органи /л.117-Б/, с което е поискана информация
относно ревизираното лице. От АСП е предоставена такава информация с писмо
изх.№ 24-00-0146#1/03.058.2018г.,
от която се установява, че "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД има активна
регистрация от 2013г. като доставчик на социални услуги в общността на
територията на Р България. Представени са заверени копия на изисканите
документи – заявление за регистрация, удостоверения за регистрация, отчети за
дейността на дружеството за периода от 2013г. – 2016 г., Заповед №
207/11.05.2017г. на зам.изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане, с която е заличена регистрацията на "МОМТРЕЙД - РУСЕ"
ООД като доставчик на социални услуги и Решение № РД05-69/19.06.2017 г. на
Министъра на труда и социалната политика, с което е отменена цитираната
заповед, справка за актуално състояние на трудовите договори на "МОМТРЕЙД
- РУСЕ" ООД, от която е видно, че към дата 19.05.2017 г. дружеството е
имало наети по трудови правоотношения 63 лица, от които 7 са били назначени на
длъжност "социален асистент", 55 – на длъжност „личен асистент“, а 1
– на длъжност "офис мениджър", писма, договори и др. От
предоставената справка от АСП се установява, че по данни от Регистъра на
доставчиците на социални услуги през ревизирания период /2014 г. – 2015 г./ "МОМТРЕЙД
- РУСЕ" ООД е изпратил в АСП отчети за дейността си за 2013 г. и 2014 г.,
като за 2015 г. липса такъв отчет. По данни от отчета за 2014 г. информацията
е, че услугата „Личен асистент на възрастни хора“ е предоставяна на 28
потребители само в Германия. Според изразеното от АСП становище в т. 2 от
справката, съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 ЗСП български физически лица, регистрирани по ТЗ и
юридически лица и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически
лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на ЕС,
или на друга държава от Европейското икономическо пространство, могат да
предоставят социални услуги на територията на Р България само след вписване в
регистъра към АСП.
В ревизионната преписка /от
л. 2 до л. 286 вкл. – том 18 и от л. 287 до л. 574 вкл., - том 19/ са приложени
"Договори за услуги". По тях възложители са различни физически лица –
немски и австрийски граждани, а изпълнител е "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД,
като предметът на договора обобщено се свежда до командироване от страна на
изпълнителя на работници в дома на възложителя за обслужване и помощ в
домакинството на клиента. Относно обхвата на дейностите, които следва да
извършват тези работници се препраща към приложение към договора, което
представлява анкетна карта, изготвена от посредника. Във всеки от договорите са
посочени както името на възложителя, така и името на лицето-посредник.
Уговорени са и клаузи, свързани с плащането - цена на услугата, срок и начин на
плащане, по банкова сметка ***. Действителността на извършените плащания се
установява по безспорен начин от събраните в хода на ревизионното производство,
писмени документи – извлечения и справки от банкови сметки на дружеството в Първа
инвестиционна банка" АД /л. 414 до л. 429 от том 3/.
В хода на ревизионното
производство е осъществен обмен на информация по чл. 7, 15, 16 и 25-27 от Регламент 904/2010/ЕС с номер VAT_DE_180009_BG_026397_20180123_G_SI_F (л. 12 – 13, том 17), иницииран от данъчната
администрация на ФР Германия, с който Р България е уведомена, че услугите,
декларирани към немски посредници, неправилно са декларирани от ДДС номера BG
********* през 2014-2017
г, като това следва да бъде променено, тъй като българското дружество не
извършва услуги за немски посредници. Уведомяват, че "МОМТРЕЙД -
РУСЕ" ООД предлага домашна помощ на немски клиенти, съгласно нормите за
свобода на предоставяните услуги. Посочено е, че според глава 3а(1) на немския ДДС закон, услугите за
полагане на грижи не са обект на облагане в Германия, тъй като мястото на
изпълнение на услугата е там, където търговецът е регистриран и извършва своята
дейност - в случая България. Това
означава, че българското дружество не следва да бъде регистрирано в Германия,
поради което вече издадения данъчен номер ще бъде прекратен. Т.е. оборотите,
формирани от услугите за полагане на грижи, извършени в Германия, на немски
граждани, следва да се облагат според българския ДДС закон в България.
След анализ на събраните
писмени доказателства ревизиращите органи са констатирали, че през ревизирания
период "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД извършва услуги за полагане на грижи,
чрез изпращане на работници за обгрижване на индивидуални клиенти в Германия и
Австрия. Констатирано е, че "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД предлага домашна
помощ на немски и австрийски клиенти за определено време, съгласно европейските
норми за свобода на предоставяните услуги. Договорите за услуги се сключват
между българското дружество и немските и австрийските клиенти – физически лиза,
с посредничеството на юридически лица, регистрирани в Германия и Австрия.
Съгласно представените договори "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД изпраща квалифициран
персонал в семейства в Германия и Австрия, имащи нужда от такива услуги. За
извършените доставки от "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД са издадени фактури към
немските и австрийски посредници за извършени услуги по чл. 21 ал. 2 ЗДДС, с
място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС – Германия и
Австрия. Същите са намерили отражение в подадените отчетни регистри по ЗДДС –
дневник за продажби на "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД и в кл.17 на СД, както и
в представената счетоводна отчетност, като вътреобщностни доставки /ВОД/,
облагаеми със ставка 0 % доставки към контрагенти от Германия и Австрия: ATU65138246
– HAC – Help Around the Clock; DE271486224 – “Wernert Kerstin”; DE265997597 –
Respekto; DE814657504 – Respekto; DE815428493 – Wendlandfee; DE255558330 –
Fa.Uwia; DE272635632 – Vita Fonfara GmbH; DE280872962 – Vermittlung Agentur
Anita, за извършени
услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС. Плащането
по доставките постъпва от клиентите физически лица по банков път в
"МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД.
В отговор на връчено
ИПДПОЗЛ№ Р-03001818000731-040-003/16.05.2018г. (л. 90- 91, том 17), ревизираното лице е представило
договори, сключени между "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД и чуждестранни
физически лица, съставени на чужд език, с легализиран превод на български език,
сравнителен анализ на правната уредба на социалните услуги по Европейските
стандарти, както и писмени обяснения. Въз основа на представените от страна на
ревизираното дружество документи, органите по приходите са констатирали, че
всички договори са еднотипни, с предмет полагане на грижи за домакинството и
обслужване на немски граждани, но няма договореност за извършване на „социални
услуги“ – не са посочени индивидуалните потребности на немските клиенти. Предвид
обстоятелството, че мястото на фактическото извършване на услугата е на
територията на друга държава членка, ревизиращите органи са приели, че за
определяне на характера на извършваните от "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД
услуги, освен приложението на ЗСП, следва да се съобрази и обстоятелството, че
на територията на тази друга държава – Германия/Австрия правно релевантно е и законодателството
на същата. Констатирано е, че за да се приложи освобождаването по чл. 40 т. 1 ЗДДС за "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД, последният следва да разполага с
доказателства, съгласно законодателството на тази друга държава, които да
удостоверяват социалния характер на извършваните на нейна територия услуги. С
цел доказване на правото на освободени доставки на социални услуги на основание
чл. 40 т. 1 ЗДДС, дружеството е представило само Сравнителен анализ на
законодателствата в различни страни членки на ЕС, направен от Български център
за нестопанско право на база данни от интернет (л. 56 – л.68, том 17).
След като са анализирали
представените от дружеството първични документи за извършени продажби,
ревизиращите органи са направили извод, че същите са с невярно съдържание –
като получатели по доставките са вписани ЮЛ от Германия и Австрия, а всъщност
получатели по доставките са ФЛ граждани на Германия и Австрия. В представената
за проверка счетоводна отчетност на дружеството са отчетени като ВОД, облагаеми
със ставка 0% продажби, във връзка с доставки на услуги към ЮЛ от Германия и
Австрия. Не са отчитани продажби към ФЛ граждани на Германия и Австрия, каквито
реално са извършени, т.е. водената счетоводната отчетност не дава възможност за
установяване на основата за облагане с данъци. За целите на извършваната
ревизия не са представени всички необходими документи и писмени обяснения,
въпреки че са изрично изискани по ДОПК в трите ИПДПОЗЛ за доказване на режима
на доставките, които РЛ е извършвало към ФЛ граждани на Германия и Австрия.
Поради изложеното данъчните органи са приели, че са налице предпоставките на
чл. 122 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 ДОПК и основата за облагане на задълженото лице
за ревизираният период с данък върху добавената стойност, следва да бъдат
определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Изготвени са Уведомление с №
Р-03001818000731-113-01/11.07.2018г. на основание чл.124 ал.1 от ДОПК и
Уведомление с № Р-03001818000731-139-01/11.07.2018г. на основание чл.17 ал.1
т.2 от ДОПК и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ №
Р-03001818000731-040-004/10.07.2018г. за попълване на Декларация по чл.124,
ал.3 от ДОПК, приложена към Искането, връчени на 16.07.2018г. Във връзка с
искането са представени Становище и исканата Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК
(л. 41 – л. 44,
том 17).
В хода на ревизията е
направен анализ на всички относими към ревизираното лице обстоятелства по реда
на чл. 122 ал. 2 ДОПК, подробно описан на стр. 6 – 7 от РД. Констатирано е, че
жалбоподателят извършва услуги с получатели – данъчно незадължени физически
лица, установени в страна членка, с място на изпълнение на услугите на
територията на страната, предвид разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДДС и същите не
се предоставят от постоянен обект в Германия или Австрия. Установено е, че
оборотите, формирани от услугите за полагане на грижи, извършени в Германия на
немски клиенти, следва да се облагат според българския ДДС закон в България,
т.е. услугите, декларирани към немските посредници неправилно са декларирани от
ДДС номера BG*********
през 2014 г. – 2015 г., тъй като българското дружество не извършва услуги за
немски посредници, а за физически лица. Предвид изложеното е направен извода,
че за извършените услуги, документирани с фактури, подробно описани на стр.17-30
в РД, данъкът е станал и изискуем по реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. С оглед
на което и на основание чл. 122 ДОПК, във вр. с чл. 86 ал. 1 и ал. 2, във вр. с
чл. 12, чл. 21 ал. 1 и чл. 25 ЗДДС, с оспорения РА са определени задължение за
ДДС по ЗДДС, както следва:
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.07.2014г. - 31.07.2014г. се установява резултат ДДС за внасяне 399.17 лв. и
дължима лихва 167.79 лв. върху сумата 399.17 лв. за периода 15.08.2014г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.08.2014г. - 31.08.2014г. се установява резултат ДДС за внасяне 11530.82 лв. и
дължима лихва 4744.13 лв. върху сумата 11530.82 лв. за периода 16.09.2014г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.09.2014г. - 30.09.2014г. се установява резултат ДДС за внасяне 14789.31 лв. и
дължима лихва 5965.28 лв. върху сумата 14789.31лв. за периода 15.10.2014г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.10.2014г. - 30.10.2014г. се установява резултат ДДС за внасяне 16557.34 лв. и
дължима лихва 6535.42 лв. върху сумата 16557.34 лв. за периода 15.11.2014г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.11.2014г. - 30.11.2014г. се установява резултат ДДС за внасяне 17195.16 лв. и
дължима лихва 6638.67 лв. върху сумата 17195.16 лв. за периода 16.12.2014г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.12.2014г. - 31.12.2014г. се установява резултат ДДС за внасяне 14588.53 лв. и
дължима лихва 5510.48 лв. върху сумата 14588.53 лв. за периода 15.01.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.01.2015г. - 31.01.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 17319.49 лв. и
дължима лихва 6383.09 лв. върху сумата 17319.49 лв. за периода 17.02.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.02.2015г. - 28.02.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 19250.83 лв. и
дължима лихва 6944.98 лв. върху сумата 19250.83 лв. за периода 17.03.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.03.2015г. - 31.03.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 19045.53 лв. и
дължима лихва 6717.32 лв. върху сумата 19045.53 лв. за периода 15.04.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.04.2015г. - 30.04.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 17511.55 лв. и
дължима лихва 6030.19 лв. върху сумата 17511.55лв. за периода 15.05.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.05.2015г. - 31.05.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 20358.49 лв. и
дължима лихва 6829.37 лв. върху сумата 20358.49 лв. за периода 16.06.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.06.2015г. - 31.06.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 21217.49лв. и
дължима лихва 6946.35 лв. върху сумата 21217.49 лв. за периода 15.07.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.07.2015г. - 31.07.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 21177.93 лв. и
дължима лихва 6750.69 лв. върху сумата 21177.93 лв. за периода 15.08.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.08.2015г. - 31.08.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 21587.39 лв. и
дължима лихва 6694.97 лв. върху сумата 21587.39 лв. за периода 15.09.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.09.2015г. - 30.09.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 19721.95 лв. и
дължима лихва 5951.78 лв. върху сумата 19721.95 лв. за периода 15.10.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.10.2015г. - 31.10.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 21276.10 лв. и
дължима лихва 6225.40 лв. върху сумата 21276.10 лв. за периода 17.11.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.11.2015г. - 30.11.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 21180.97 лв. и
дължима лихва 6032.51 лв. върху сумата 21180.97 лв. за периода 15.12.2015г. –
04.10.2018г.
ЗА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.12.2015г. - 31.12.2015г. се установява резултат ДДС за внасяне 22125.00 лв. и
дължима лихва 6110.56 лв. върху сумата 22125.00 лв. за периода 15.01.2016г. –
04.10.2018г.
или общо за данъчен период
от м.07.2014 г. до м.12.2015г. вкл. главница в размер на 316 833.05 лв. и
лихва в размер на 107 178.98 лв.
В решението на директора на
дирекция "ОДОП"- Варна са
изследвани същите факти, като се акцентира на обстоятелството, че дружеството
жалбоподател не е успяло да докаже в хода на ревизионното производство, че
извършените от него услуги по процесните фактури са „социални услуги“ по
смисъла както на българското, така и на немското законодателство. В тази връзка
са коментирани и разпоредбата на чл.132, пар. 1, буква „ж“ и чл. 133 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета, която кореспондира с номрата на чл. 40 т.1
българския ЗСП, като е посочено, че
доколкото не е спорно между страните, че "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД не е
„публичноправен“ субект по смисъла на чл. 132, пар. 1, б.“ж“ от директивата,
процесните сделки могат да бъда освободени от ДДС на основание тази разпоредба,
само доколкото дружеството попада в обхвата на понятието „други организации,
признати за благотворителни от съответната държава членка“ по смисъла на тази
разпоредба. В тази връзка обаче ревизираното лице не било представило
доказателства в хода на ревизионното производство. Вторият важен момент в
решението е обстоятелството, че жалбоподателят не е представил документи,
съгласно изискванията на ЗСП и ППЗСП, с които да докаже твърденията си, че
предоставените от него услуги са със социален характер. Отговорено е на всички
възражения на жалбоподателя, свързани с твърдения за неизяснена фактическа
обстановка, разпределение на доказателствената тежест, както и относно
установените в хода на ревизионното производство обстоятелства по чл. 122 ал. 1 ДОПК. Въз основа на тези констатации, в решението е направено заключение, че
правилно ревизиращият екип е приел, че извършените услуги, документирани с
процесните фактури, са облагаеми по смисъла на ЗДДС и данъкът е станал изискуем
по реда на чл. 86 ал.1 ЗДДС, с оглед на което органът по приходите
законосъобразно е установил задължение за ДДС по ЗДДС за ревизираните периоди в
посочените размери. Поради изложеното с решението е потвърден обжалвания РА.
В хода на съдебното
производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като съгласно заключението
на
вещото лице за
отчетените в счетоводството на дружеството сделки по изброените в РА фактури,
не е начислен ДДС. Всички плащания по процесните фактури са извършени по банков
път по банкова сметка *** "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД, разкрита в Първа
инвестиционна банка АД и като такива са осчетоводени. Посочени са и лицата,
извършили плащания по процесните фактури. По отношение на начисляването на ДДС
с РА е констатирано, че органът по приходите е приел стойността на извършената
услуга по процесните фактури да служи за данъчна основа, върху която е начислен
дължимия данък. По този начин не е приложена разпоредбата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС,
съгласно която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че
данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. След
прилагане на правилото на чл. 67 ал. 2 ЗДДС, вещото лице е изчислило дължимия
данък по данъчни периоди, като общо дължимия размер на главницата е променен на
264.027.60 лв., а на лихвата – 89 315.83 лв.
След изготвянето на тази експертиза,
жалбоподателят е представил анкетните карти към всички договори, декларации на
немски граждани, ползвали услугите на "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД, фактури(Rechnung), които са предоставени на
немските ФЛ, ползватели на услугите, всички на немски език, с легализиран
превод на български език, превод на § 14 от Социалния кодекс на ФР Германия,
както и сравнително правен анализ „Стандарти и контрол на социалните услуги в
Европа“. С оглед на така представените писмени доказателства е назначена
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е
систематизирало получената информация (преводи на фактури /Rechnung/) в табличен вид, посочвайки отново, както и в първата
експертиза, № на фактура, стойност и получател. При съобразяване представените от жаблоподателя „Момтрейд Русе“ ООД
преводи на фактури (Rechnung), видно от таблицата с обобщени данни от общо
510 броя фактури, се установява, че
получател на услугата по всички фактури с изключение на изброените на ред №№ 1,
55, 136, 166, 316, 380 и 411 са чуждестранни граждани. Фактурите документират
извършени от „Момтрейд Русе“ ООД услуги по полагане на грижи в полза на тези
лица. В таблицата е обобщена и информация за платеца на сумата и дата на
плащане по всяка от фактурите, за които
е налице информация за плащането. Според вещото лице налице е съответствие между стойността на издадените фактури (Rechnung)
от „Момтрейд – Русе“ ООД и направеното плащане по тези фактури от ползвателя на
услугата. В съдебно заседание допълва, че новопредставените фактури е видяла
само в превод. Като осчетоводени фактури, т.е такива, каквито са приложени в
счетоводството на дружеството е съобразила изцяло ревизионния акт и изводите за
начина на осчетоводяване на фактурите е направила въз основа на РА.
В съдебно
заседание жалбоподателят е представил 4 бр. декларации от немските посредници
по договорите, с които последните декларират, че за периода 2014 г. – 2015 г. "МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД е
предоставяло социални услуги по смисъла на немското и австрийско
законодателство по отношение на изброените в декларациите лица. Ответната
страна представя извадка от Дневника за продажби на "МОМТРЕЙД - РУСЕ"
ООД за м. юни 2015 г.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Спорът между страните е
формиран по въпросите дали услугите, документирани в процесните фактури,
издадени от "МОМТРЕЙД
- РУСЕ" ООД, представляват „социални услуги“ по
смисъла на закона, респ. представляват ли същите освободена доставка съгласно
чл. 40 т. 1 ЗДДС?
На първо място следва да
бъде обсъдено възражението на жалбоподателя относно провеждането на ревизията в
хипотезата на чл. 122 ДОПК. Съдът намира същото за неоснователно тъй като
категорично се установи от събраните доказателства, а и от заключенията по
двете съдебно-счетоводни експертизи, че дружеството е издало и осчетоводило
процесните фактури за доставка на услуги на юридически лица – посредници, с
адреси в Германия и Австрия. По този начин са били включени тези фактури и в
дневниците за продажби за съответните данъчни периоди. Същевременно безспорно
се доказа, че в действителност услугите не са предоставяни на юридически лица, а
на физически – немски и австрийски граждани, т.е. процесните фактури са с
невярно съдържание, което от своя страна възпрепятства установяването на
основата за данъчно облагане. При това положение правилно органът по приходите
е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 122 ал. 1 т. 3, т. 4 и т .5 ДОПК и е определил данъчната основа, съответно и дължимия данък по реда на тази
норма.
На следващо място –
правилно органът по приходите е определил мястото на изпълнение на доставката
за целите на данъчното облагане съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДДС По
смисъла на чл. 12 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла
на чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на
изпълнение на територията на страната. Съгласно правилото на чл. 21 ал. 1 ЗДДС
мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно
незадължено лице, както е в настоящия случай, е мястото, където доставчикът е
установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се
предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото,
където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то
мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място
на установяване на
независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на
доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на
доставчика. За дефинирането на понятието „постоянен адрес“ следва да се имат
предвид както дефиницията на §1, т. 10 от ДР на ЗДДС, така и практиката на СЕС,
съгласно която постоянният обект се характеризира с достатъчно равнище на
постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и
техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за
собствените нужди на този обект (C-73/06, C-605/12, С-190/95). Доказателства в тази насока не са
представени от жалбоподателя в хода на производството, поради което правилно
органът по приходите е определил, за нуждите на облагане с ДДС, мястото на
изпълнение на доставката на услуги в България, където доставчикът е установил
своята икономическа дейност.
За разрешаване на
основния спор между страните, съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗДДС
предвижда като освободени доставки да се третират доставките на стоки и услуги,
изрично посочени в глава четвърта на същия закон, където попадат и доставките,
свързани със социални грижи и осигуряване. Съгласно действащата към процесния
данъчен период разпоредба на чл. 40 т. 1 ЗДДС
(ДВ бр.63 от
2006г., в сила от 01.01.2007г.)
освободена доставка е извършването на социални услуги по Закона
за социално подпомагане.
Нормата кореспондира с тази на чл. 132 пар. 1, б.“ж“ от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета относно общата система на данъка върху добавена стойност, съгласно
която държавите членки освобождават доставката на услуги и стоки, тясно
свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги
предоставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други
организации, признати за благотворителни от съответната държава – членка.
От горното следва,
че определящ за данъчното третиране на доставката е характерът на извършваните
услуги. За да бъде определена една услуга като социална следва да се има
предвид и легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 1 т.6 от ДР на ЗСП.
Съгласно цитираната норма "Социални услуги" са дейности, които
подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на
живот и се извършват в специализирани институции и в общността, а т. 7 от същия
параграф уточнява, че „социални услуги в общността" са услуги,
предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. Предвид факта, че
в хода на производството безспорно се установи, че мястото на фактическото
извършване на услугите по процесните договори е на територията на друга държава
членка, следва да се приеме, че за определяне на характера на извършваните от
жалбоподателя услуги, приложението на българския ЗСП трябва да се съобрази и с
обстоятелството, че на територията на тази друга държава правнорелевантно е
законодателството на същата. Поради изложеното, за да се приложи
освобождаването по чл. 40 т.1 ЗДДС, следва ревизираното лице да разполага както
с доказателства, удостоверяващи социалния характер на извършваната дейност на
територията на Р България, така и с доказателства, удостоверяващи социалния
характер на извършваната на територията на държавата членка, в случая Германия
и Австрия, услуга.
Съгласно чл.16 ал. 1 ЗСП (в редакцията от 2010 г.) социалните услуги се основават на целенасочена
социална работа в подкрепа на лицата за: 1. осъществяване на ежедневни дейности
и 2. социално включване. В разпоредбата на чл. 16 ал. 2 ЗСП, относима към
ревизирания период, е регламентирано предоставянето на социални услуги въз
основа на индивидуална оценка на потребностите и съобразно желанието и личния
избор на лицата. Според нормата на чл. 40 ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП), въз основа на подадената молба и
приложените документи, органът по ал. 1 т. 1-3 в 20-дневен срок извършва социална
оценка на потребностите на лицето от социални услуги съгласно приложение № 10,
която се отразява в доклад-предложение по образец съгласно приложение № 8.
Съгласно чл. 40г ал. 1 от ППЗСП доставчиците на социални услуги изготвят
индивидуален план след оценка на нуждите на всеки потребител и формулиране на
целите, които трябва да бъдат постигнати. Разпоредбата на чл. 40д ал. 1 ППЗСП
предвижда доставчикът на социални услуги да води регистър на потребителите,
който трябва да съдържа информация, изрично посочена в ал. 2.
В хода на
ревизионното производство дружеството-жалбоподател, в отговор на изискани от
органа по приходите документи в тази насока, е представил само договорите и
т.нар. анкетни карти към тях (които
съдържат информация относно индивидуалните потребности на физическите лица), като едва в хода на съдебното
производство анкетните карти са представени и с легализиран превод на български
език. Останалите изискуеми документи обаче, които дружеството е задължено да
води съгласно чл.40, чл. 40г и чл. 40д от ППЗСП - молби за предоставяне на
социална услуга, социални оценки, доклади-предложения, индивидуални планове и
регистър на потребителите, не са представени. В хода на съдебното производство
жалбоподателят представи декларации от физически лица – немски граждани,
социални експертизи и експертизи за определяне необходимостта от грижи съгласно
немския Кодекс за социално осигуряване, както и фактури /Rechnung/ - всички и с легализиран превод на български език. В
цитираните декларации съответните лица декларират, че са получавали социални
грижи от „МОМТРЕЙД Русе“ ООД в различни периоди (син класьор т. 1). Видно е
от съдържанието им обаче, че с изключение на две лица (Отто Леман
и Георг Шпатц), всички
останали декларации и приложените към тях експертизи се отнасят за лица, на
които дружеството – жалбоподател не е предоставяло услуги в процесния период. В
част от декларациите са посочени периоди, извън процесния, а в други въобще не
е посочен период. При това положение и като се има предвид характера на тези
документи – частни такива, без достоверна дата, настоящият съдебен състав
счита, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като са неотносими към
предмета на доказване.
Колкото до представените фактури /Rechnung/ (сини класьори т. 1- т. 3 и червен класьор), видно е както
от съдържанието им, така и от заключението на вещото лице по допълнителната
ССчЕ, че като номер и дата на издаване те съответстват на представените от
жалбоподателя в хода на ревизионното производство фактури. Разликата е в
получателя – в тези, които са представени в съдебното производство като
получатели са посочени физически лица – немски и австрийски граждани, а в тези,
представени в хода на ревизионното производство – юридически лица – посредници,
с адрес в Германия и Австрия. Съдът обаче счита, че тези фактури не могат да
обосноват сами по себе си извода, че предоставените услуги, посочени в тях, са
социални по смисъла на закона. Още повече, че вида на предоставената услуга е
формулирана по следния начин: „За командироването на нашия работник ви
предоставяме следната фактура:“, от което не става ясно какъв е вида на тази
услуга. Освен това тези т.нар. фактури съдържат и неприсъщо за фактурата като
документ съдържание – обръщението „Уважаема Г-жо/Уважаеми Г-н“. Не на последно
място следва да се отбележи и обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
осчетоводило и включило в дневниците за продажби фактурите, издадени на
юридическите лица, а не тези, които са издадени на физически лица. В заключение
следва да се обобщи, че тези фактури
/Rechnung/ удостоверяват единствено, че доставката на услуги е извършено именно
на физически лица, но не и техния социален характер.
При това положение
се налага извода, че дори и да се приеме, че за да е приложима нормата на чл.
40 т. 1 ЗДДС за „МОМТРЕЙД“ ООД, следва да се съобрази само дали са изпълнени
изискванията на ЗСП, без да се вземе предвид законодателството на страните, в
които фактически са предоставяни услугите, то дружеството-жалбоподател не е
предоставило документи, които е задължено да води съгласно българското
законодателство, за да удостовери социалния характер на процесните услуги.
Жалбоподателят не е представили
и документи, които да удостоверяват социалния характер на извършваните на
територията на другите държави членки услуги, съгласно тяхното законодателство.
Представените Сравнителен анализ на законодателствата в различните страни
членки на ЕС и превода на §14 от немския социален кодекс по никакъв начин не
удостоверяват, че процесните услуги са социални такива според немското
законодателство.
Колкото до
удостоверението от „Респекто“ ООД с адрес Р Германия (л.586 - л.587, т. 19), видно е от съдържанието на същото,
че на първо място то удостоверява наличието на сключен посреднически договор,
като е посочен и предмета на договора – изпращане на български граждани,
физически лица, назначени на трудов договор в Р България, да работят на
територията на Р Германия. Всички командировани служители са обгрижвали и
гледали по домовете им възрастни хора с оглед тяхното здравословно състояние.
Удостоверено е, че въпросните дейности, които извършват както служителите, така
и дружеството на територията на Р Германия по смисъла на немските закони,
представляват социални услуги и е разрешена дейност от немското
законодателство. На второ място, следва да се отчете факта, че това
удостоверение е издадено от един от посредниците в Германия, чрез които
„МОМТРЕЙД“ ООД набира клиенти – потребители на процесните услуги, т.е. не
представлява държавна институция по смисъла на чл. 132 пар. 1, .“ж“ от
Директива 2006/112, компетентна да издава официални документи, респективно да
признава дружества за такива, които могат да предоставят „социални услуги“ на
територията на Р Германия.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят е представил 4 бр. декларации от фирми –
посредници, регистрирани в Германия, чрез които „МОМТРЕЙД“ ООД набира клиенти –
потребители на предлаганите от дружеството услуги, като видно от съдържанието
им същите удостоверяват, че през периода 2014г. – 2015 г. „МОМТРЕЙД“ ООД е
предоставяло социални услуги по смисъла на немското и австрийско
законодателство по отношение на изрично изброени лица. И за тези декларации
важи посоченото по-горе констатация - че тези фирми не представляват държавна
институция по смисъла на чл. 132 пар. 1, .“ж“ от Директива 2006/112,
компетентна да издава официални документи, респективно да признава дружества за
такива, които могат да предоставят „социални услуги“ на територията на Р
Германия.
Предвид
гореизложеното, се установява, че както в хода на ревизионното производство,
така и в хода на съдебното дирене, жалбоподателят не е представил както
доказателства съгласно българското законодателство, така и доказателства
съгласно законодателството на Германия и Австрия, издадени от компетентни
институции на съответната държава, удостоверяващи социалния характер на
услугите, извършени от „МОМТРЕЙД“ ООД.
От друга страна, за да бъде определена една услуга
като социална по смисъла на закона, следва да се държи сметка не само за характера
на тази услуга, но и за лицето, което я предоставя. Този извод се налага от
разпоредбата на чл. 132 пар. 1, б.“ж“ от
Директива 2006/112 и от практиката на СЕС във връзка с нейното приложение. В
редица свои решения СЕС изрично посочва, че целта на всички разпоредби на чл.
132 от Директива 2006/112 е да бъдат освободени някои дейности от обществен
интерес, за да се улесни достъпът до някои услуги, както и доставката на някои
стоки, като се избегнат допълнителни разходи, които биха възникнали в резултат
на облагането им с ДДС (С-616/15,
С-412/45, С-144/13).
В тази връзка формулировките, използвани за определяне на случаите на
освобождаване, посочени в цитираната разпоредба, подлежат на стриктно
тълкуване, като се има предвид, че тези случаи представляват изключение от
общия принцип, че всяка доставка на услуги, извършена възмездно от
данъчнозадължено лице, се облага с ДДС. Все пак тълкуването на тези
формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и
да зачита изискванията на присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчен
неутралитет. Изхождайки от изложеното, в практиката си по дело С-594/13, т. 18 СЕС
стига до извода, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага по
отношение на доставки на услуги и стоки, които, от една страна, са тясно
свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, и от друга страна,
са извършени от публичноправни субекти или от други организации, признати за
благотворителни от съответната държава членка (В този смисъл е и решението по дело
С- 174/11).
Що се отнася по-специално до последното условие, по принцип правилата за
признаване на заведенията, направили подобно искане, трябва да се предвидят от
всяка държава членка в националното й право. В това отношение държавите членки
разполагат с право на преценка.
В хода на
ревизионното производство се установи безспорно, че Дружеството-жалбоподател е
регистрирано като доставчик на социални услуги в България с Удостоверение за
регистрация № 1292-01/14.11.2013г. за личен асистент за възрастни хора,
Удостоверение за регистрация № 1292-02/14.11.2013г. за социален асистент за възрастни хора и Удостоверение за
регистрация № 1292-03/14.11.2013г. за домашен помощник за възрастни хора,
издадени от Агенция „Социално подпомагане“ към МТСП, с което е изпълнило
изискванията на чл. 18 ал. 2 ЗСП. Тези удостоверения дават право на
жалбоподателя да извършва социални услуги на територията на България, но не и в
държави членки. Видно е обаче от представените от „МОМТРЕЙД“ ООД документи, че
реалното предоставяне на процесните услуги е на територията на Германия и
Австрия, т.е не са предоставяни на територията на България. Вярно е, че съгласно
чл. 21 ал. 1 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е мястото, където
доставчикът е установил своята икономическа дейност, която в случая е на
територията на страната, но следва да се съобрази, че това разбиране е само по
отношение на действащите за данъчнозадължените лица разпоредби на ЗДДС. При
това положение дружеството следваше да представи доказателства, че попада в
обхвата на чл. 132 от Директива 2006/112, респективно че е признато от Германия
и Австрия за благотворително дружество, което да отговаря на едно или повече от
условията, посочени в разпоредбата на чл. 133 от Директивата. Такива
доказателства не бяха представени от „МОМТРЕЙД“ ООД.
В тази връзка
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно и
необосновано в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, се изразява
становище, че от съществено значение за освобождаване на доставките е
признаването на дружеството за „благотворителна организация“. Посочена е и
практика на ВАС от 2009г., според която за определяне на социалната услуга като
освободена доставка, определящо значение има характера на услугата, а не кой я
извършва. Следва да се има предвид обаче, че в настоящия случай трябва да се
съобразят както разпоредбите на цитираната Директива, така и сравнително
по-новата практика на СЕС по нейното прилагане при разрешаването на подобни
казуси. В тази връзка съгласно практиката на СЕС по дело С – 594/13, т. 22, за
да се ползва предвиденото в разпоредбата на чл. 132, пар. 1, б.“ж“ от Директива
2006/112 освобождаване, следва съответното дружество да бъде признато за
благотворителна организация, тъй като това се изисква в съответствие с
цитираната разпоредба. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-495/12, т.
36, съгласно което приложното поле на съдържащите се в чл. 132 пар.1 букви б), ж), з), и) и л) от Директива 2006/112 освобождавания е определено не само с оглед
на съдържанието на посочените сделки, но и в зависимост от някои характерни
особености, които трябва да имат доставчиците. В настоящия случай такива
характерни особености за доставчиците на услуги и стоки, тясно свързани със
социалните грижи и социалното осигуряване са именно да бъдат признати за
„благотворителни организации“ в съответната държава и да отговарят на едно или
повече условия, предвидени в разпоредбата на чл. 133 от Директива 2006/112.
Жалбоподателят обаче не е представил доказателства, че като доставчик на
социални услуги в Германия и Австрия отговаря на изискваният на цитираните
разпоредби. Нещо повече, в дадените писмени обяснения на управителя на
дружеството М.М. същият е посочил, че „МОМТРЕЙД“ ООД никога и по никакъв начин
не е подавало документи във връзка с регистрация на дружеството на територията
на Германия(л.
87 – л. 88, т. 17).
Следователно, без да притежава такова признание от съответните държави членки,
то не може да се приеме, че дружеството жалбоподател има право да предоставя на
територията на последните социални услуги. За него не съществува пречка обаче
да предоставя услуги, дори и с предмет -
посочените в представените договори услуги, на същата територия на
страните членки при свободно договаряне. В този смисъл е и заключението на
данъчната администрация на Р Германия, която в информацията, обменена по реда
на чл. 7, 15, 16 и 25-27 от Регламент 904/2010, посочва, че „МОМТРЕЙД“ ООД
предлага домашна помощ на немски клиенти съгласно нормите за свобода на
предоставяните услуги, но не е квалифицирало същите като социални по смисъла на
тяхното законодателство.
За пълнота на
изложението следва да се добави и следното: в цитираното решение на СЕС по дело
С-594/13, т. 26 – т. 28, на преюдициално запитване относно възможността на едно
дружество, с оглед на дейността си да предоставя квалифицирани лица, полагащи
грижи, да се позове на чл. 132, пар.1, б.“ж“ от Директива 2006/112, за да черпи
правото да бъде признато като „благотворителна организация“, макар дружеството
да не е признато в съответствие с германското законодателство като такава, е
даден следния отговор: На първо място е посочено, че понятието „организация“ е доста
широко съгласно съдебната практика и следователно търговското дружество също
може да се счита за „организация“ по смисъла на тази разпоредба. Що се отнася
до другата страна, до понятието „благотворителна“, следва да се отбележи, че
предоставянето на работници само по себе си не представлява предоставянето на
услуги от общ интерес в социалния сектор. В това отношение е без значение
както, че съответните лица са лица, полагащи грижи, така и че тези лица се
предоставят на признати заведения за полагане на грижи. Отнесено към настоящия
казус цитираното тълкуване е допълнителен аргумент в полза на изразеното
по-горе становище, че дружеството жалбоподател не е „благотворителна
организация“ по смисъла на Директива 2006/112, тъй като категорично се доказа в
хода на производството, че същото командирова/предоставя свои квалифицирани
работници в домовете на физически лица – немски и австрийски граждани, които от
своя страна полагат грижи за нуждаещи се от помощ или грижи хора.
Тъй като
жалбоподателят, в чиято тежест е доказването наличието на твърдени и
благоприятни за него обстоятелства, не представи доказателства, от които да се
установи , че предоставените от него услуги са със социален характер, поради
което за същия не е налице и правото да се ползва от чл. 40 ал. 1 ЗДДС за
освобождаване та процесните доставки.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че правилно органът по приходите е приел, че
извършените услуги, документирани с процесните фактури са облагаеми по смисъла
на ЗДДС и данъкът е станал изискуем по реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Същевременно обаче съдът преценява, че неправилно ревизиращия орган е определил
размера на дължимия данък, съответно – размера на лихвата, в какъвто смисъл е и
възражението на жалбоподателя. Видно е от заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ, т. 4, че в ревизионният акт, при определяне на данъчното
задължение, е прието стойността на извършената услуга по процесните фактури да
служи за данъчна основа, върху която е начислен дължимия данък, като не е приложена
разпоредбата на чл.67 ал. 2 ЗДДС. Съгласно тази норма, когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена. Формулата, по която се изчислява данъкът се
съдържа в нормата на чл. 53 ал. 2 ППЗДДС. Като е приложило посочената в чл. 53
ал. 2 ППЗДДС формула, вещото лице е изчислило размера на дължимия данък и на
лихвата по данъчни периоди, както следва:
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.07.2014г. - 31.07.2014г. – ДДС 332.64 лв.
Лихва за забава за
периода 15.08.2014г. – 04.10.2018г. – 139.82 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.08.2014г. - 31.08.2014г. – ДДС 9609.01 лв.
Лихва за забава за
периода 16.09.2014г. – 04.10.2018г. – 3953.44 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.09.2014г. - 30.09.2014г. - ДДС 12324.43 лв.
Лихва за периода
15.10.2014г. – 04.10.2018г. – 4971.07 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.10.2014г. - 30.10.2014г. - ДДС 13797.79 лв.
Лихва за периода
15.11.2014г. – 04.10.2018г. – 5446.19 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.11.2014г. - 30.11.2014г. - ДДС 14329.30 лв.
Лихва за периода
16.12.2014г. – 04.10.2018г. – 5532.23 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.12.2014г. - 31.12.2014г. - ДДС 12157.11 лв.
Лихва за периода
15.01.2015г. – 04.10.2018г. – 4592.07 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.01.2015г. - 31.01.2015г. - ДДС 14432.91 лв.
Лихва за периода
17.02.2015г. – 04.10.2018г. – 5319.24 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.02.2015г. - 28.02.2015г. - ДДС 16042.36
лв.
Лихва за периода
17.03.2015г. – 04.10.2018г. – 5787.49 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.03.2015г. - 31.03.2015г. - ДДС 15871.27 лв.
Лихва за периода
15.04.2015г. – 04.10.2018г. – 5579.76 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.04.2015г. - 30.04.2015г. - ДДС 14592.96 лв.
Лихва за периода
15.05.2015г. – 04.10.2018г. – 5025.16 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.05.2015г. - 31.05.2015г. - ДДС 16965.41 лв.
Лихва за периода
16.06.2015г. – 04.10.2018г. – 5691.14 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.06.2015г. - 30.06.2015г. - ДДС 17681.24 лв.
Лихва за периода
15.07.2015г. – 04.10.2018г. – 5788.63 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.07.2015г. - 31.07.2015г. - ДДС 17648.28 лв.
Лихва за периода
15.08.2015г. – 04.10.2018г. – 5625.58 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.08.2015г. - 31.08.2015г. - ДДС 17989.49 лв.
Лихва за периода
15.09.2015г. – 04.10.2018г. – 5579.14 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.09.2015г. - 30.09.2015г. - ДДС 16434.96 лв.
Лихва за периода
15.10.2015г. – 04.10.2018г. – 4959.81 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.10.2015г. - 31.10.2015г. - ДДС 17730.08
лв.
Лихва за периода
17.11.2015г. – 04.10.2018г. – 5187.83 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.11.2015г. - 30.11.2015г. –ДДС 17650.81 лв.
Лихва за периода 15.12.2015г. – 04.10.2018г. –
5027.09 лв.
ДАНЪЧЕН ПЕРИОД
01.12.2015г. - 31.12.2015г. - ДДС 18437.50 лв.
Лихва за периода
15.01.2016г. – 04.10.2018г. – 5092.14 лв.
Общ размер на
дължимия ДДС – 264027.60 лева и общ размер на дължимите лихви – 89315.83 лева.
Предвид изложеното обжалвания РА
следва да се отмени в частта му, с която
на „МОМТРЕЙД“ ООД гр.Русе са установени задължения за ДДС по приложението
на ЗДДС, за внасяне за данъчен период
26.06.2014 г. 31.12.2015 г., за разликата над 264027.60лв. до 316833.05лв. за главница и за разликата от 89315.83
лв. до 107178.98 лв. за съответните лихви за забава.
При
тази изход от делото и съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. 1-во от ДОПК, ответникът дължи на жалбоподателя заплащане
на сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от жалбата. От страна на жалбоподателя са доказани разноски
общо в размер на 8 946лв., от които 50лв. за държавна такса, 700лв. за депозит
за ССЕ и 8 196.00лв. адвокатско възнаграждение. Същевременно процесуалния
представител на ответната страна също претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 6 770.12 лв., като се позовава и на
разпоредбата на чл. 161 ал. 3 ДОПК, предвид обстоятелството, че жалбоподателят
е ангажирал в хода на съдебното производство доказателства, които е могъл да
представи в хода на ревизионното производство. Съдът намира така направеното
искане за основателно. Посочената разпоредба на чл. 161 ал. 3 ДОПК предвижда в случаите, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото
независимо от неговия изход, освен в случаите по чл.
155, ал. 3 и 4. В настоящия случай действително жалбоподателят
представи нови писмени доказателства - декларации
от физически лица – немски граждани, социални експертизи и експертизи за
определяне необходимостта от грижи съгласно немския Кодекс за социално
осигуряване, както и фактури
/Rechnung/(три тома
сини класьори и един червен класьор), които е
могъл и е следвало да представи в хода ревизионното производство. Анкетните
карти, съдържащи се в три тома черни класьори жалбоподателят е представил още в
хода на ревизията на немски език. При това положение за съда се налага извода,
че са налице предпоставките на чл. 161 ал. 3 ДОПК и в тежест на жалбоподателя
следва да останат както направените от него разноски, така и да му се възложат
разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение. Същото е
поискано в размер на 6770.12 лв., което е по-малко от минималното предвидено
съгласно разпоредбите на чл. 8 ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в най-новата й редакция ДВ
бр.45 от 2020г., поради което следва да бъде уважено изцяло.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ издадения от органи по приходите при
ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03001818000731-091-001/04.10.2018г.,
потвърден с Решение № 349/13.03.2019г. на директора на Дирекция
"ОДОП" при "ЦУ" на НАП, в частта му, с която на МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул."Иван Вазов" № 24,
вх. А, ет. 7, представлявано от управителя М.М., са установени задължения за
ДДС за данъчен период 24.06.2014
г. – 31.12.2015 г. за разликата над 264027.60
лева до 316833.05 лева за главница и за разликата над 89315.83 лева до 107178.98 лева за съответните лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на МОМТРЕЙД - РУСЕ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул."Иван
Вазов" № 24, вх. А, ет. 7, представлявано от управителя М.М., срещу
Ревизионен акт № Р-03001818000731-091-001/04.10.2018г., потвърден с Решение №
349/13.03.2019г. на директора на Дирекция "ОДОП" при "ЦУ"
на НАП, в частта му, с която на
МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул."Иван Вазов" № 24, вх. А, ет. 7, представлявано от
управителя М.М., са установени задължения за ДДС за данъчен период 24.06.2014 г. – 31.12.2015 г. до
размера на 264027.60 лева за главница и
до размера на 89315.83 лева за
съответните лихви за забава
ОСЪЖДА МОМТРЕЙД - РУСЕ" ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя М.М., Да ЗАПЛАТИ на Дирекция" Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр.Варна при ЦУ на НАП за разноски по делото сумата от 6770.12/ шест хиляди седемстотин и седемдесет лв. и 12ст/ лева.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: