Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260075
гр. ВРАЦА, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 25.11.2020 г. в състав:
Председател:М. Аджемова
Членове:Мирослав Досов
Магдалена Младенова мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар
Галина Емилова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 419
по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. 10929/31.07.20 г. на "Водоснабдяване и канализация"
гр. Враца срещу решение на районен съд гр. Враца № 407/16.07.20 г. постановено
по гр. дело № 3693/19 г. в ЧАСТТА, с която районен съд е уважил предявениите
срещу дружеството осъдителни искове правно осн. чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД общо за сумата 35 492.63 лв. представляваща обезщетение за причинени на
ищците сем. Д. и Ц. П. имуществени вреди върху собствения им недвижим имот
находящ се в село *** в резултат авария
на подземен водопровод, заедно със законната лихва считано от 25.11.18 г. до окончателното
изплащане на сумите. С решението на първостепенния съд са присъдени и съдебни
разноски.
В жалбата се релевират оплаквания за допуснати от
районен съд нарушения материално и процесуално правни норми, доколкото съдът е
приел, че по делото са доказани съдържащите се в хипотезата на правната норма
на чл. 49 и във вр. с чл. 45 ОТ ЗЗД факти, без по делото да са събрани
доказателства в тази връзка. Дружеството намира още, че по делото не са
представени доказателства, че претендираните имуществени вреди са причинени
именно на ищците Ц.П.П. и на Д.Й.П., а също и че не е доказан исковия размер на
вредите.
При заявените оплаквания, дружеството моли за
отмяна в атакуваната част решението на първостепенния съд, като
незаконосъобразно, немотивирано и противоречащо на събраните доказателства.
Ищците в производството Ц.П.П. и Д.Й.П. също са
останали недоволни от решението на районен съд и с жалба вх. № 11081/03.08.20
г., чрез процесуалния си представител адв. М.Д. от Вр.Адвокатска колеги,
атакуват същото в ЧАСТТА, с която исковата им претенция за имуществени вреди е
отхвърлена за сумата над 35 492.63 лв. до сумата 45 000 лв., тъй като районен
съд е уважил възражението на ответника "ВиК" гр. Враца за прихващане
със сумата 9 507.37 лв. представляваща
изплатено им /на ищците/ застрахователно обезщетение от ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс груп". Според въззивниците, районен съд правилно е
определил размера на претендираното от тях обезщетение за причинени им
имуществени вреди общо за двамата в размер на 45 000 лв., но е уважил
възражението за прихващане на правено от ответното дружество без събрани
доказателства и в нарушение нормата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивниците П. молят на отмяна решението на
районен съд в отхвърлителната негативна за тях част и уважаване изцяло на
предявените от тях осъдителни искове, като основателни и доказани.
С вх. № 3639/31.08.20 г. е постъпило възражение от
Ц. и Д. П., чрез адв. М. Д., в което се мотивира становище за неоснователност
на жалбата на "ВиК" ООД гр. Враца.
Страните нямат доказателствени искания.
Претендират присъждане на съдебни разноски.
След самостоятелна преценка на събраните
доказателства и доводите на страните окръжен съд намира следното:
Постъпилите въззивни жалби са редовни от външна страна
и са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни в
производството и имат за предмет съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.
Атакуваното решение на районен съд и валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира за
ЧАСТИЧНИ ОСНОВАТЕЛНА жалбата на
"ВиК" ООД гр. Враца и за НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на ищците в производството
Ц.П.П. и съпругата му Д.Й.П., при следните съображения:
Първостепенният районен съд гр. Враца е бил
сезиран с искова молба вх. № 15168/02.09.19 г. на съпрузите Д.Й.П. и Ц.П.П.,
подадена чрез процесуалния им представител адв. М.Д., уточнена с молба на адв. Д.
вх. № 18293/17.10.19 г., на стр. 93 и молба вх. № 19016/28.10.19 г., стр. 106,
с която ищците са предявили осъдителни субективно съединени искове срещу
ответника "ВиК" ООД гр. Враца с обща цена на исковете 45 000 лв. или
по 22 500 лв. за всеки от тях. Семейство П. твърдят в исковата си молба, че в
режим на СИО са купили недвижим имот находящ се в село ***, с адм. адрес ***,
представляващ УПИ ІІ-536 в кв. № 58 по плана на селото, заедно с изградената в
имота жилищна двуетажна жилищна сграда, с частична сутеренна част, под всекидневната
кухненския бокс, като в помещение на първия етаж е разположен самостоятелен
търговски обект, хранителен магазин функциониращ от 1993 г., който се
стопанисва от съпруга в качеството му на регистриран ЕТ с фирма "Ц.П.".
Според ищците, на 25.11.18 г. внезапно се появили множество пукнатини във
външните стени от северната и източната страна на сградата граничеща
непосредствено с ***, а също и във вътрешните носещи стени. Едновременно с това
се забелязало пропадане на земни маси в посока от североизточната страна на
сградата, от улицата към основите на къщата. Ищците намират, че настъпилите
повреди водели до компрометиране основите на собствената им сграда изразяващо
се в настъпило слягане на земни маси поради външна причина. На 27.11.18 г. се
изяснила конкретната причина за слягане на земната маса и съответно
компрометиране на сградата на сем. П.. Била установена авария на централна
подземна водопроводна тръба, преминаваща под ***. Било установено, че аварията
са намирала от североизточната страна на сградата на ищците. Служители на
ответника "ВиК" ООД гр. Враца предприели ремонтни дейности по
отстраняване на аварията на 28.11.18 г., били издадени разрешения на изкопни
работи и съответни протоколи. След извършване на аварийния ремонт не било
преустановена появата на нови и увеличаването на съществуващите пукнатини в
сградата. В исковата молба се описват изготвен на 11.12.18 г. протокол от представители на община Козлодуй, протокол от
13.12.18 г. изготвен с участие на застрахователя на ответното дружество, ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс груп" и представители за застрахования
ответник. И в двата протокола се описвали повредите по конструкцията на
сградата на ищците, като в първия са посочвало, че причина на повредите е авария
на ВиК мрежата, а във втория протокол се посочвало, че нанесените щети на
сградата са в резултат на изкопни дейности извършени от страна на "ВиК"
гр. Враца. И в двата протокола имало предписания за извършване на ремонтни
работи. По нататък в исковата молба, се описва предприетото от ищците техническо
изследване на сградата, извършените ремонти работи и направените разходи
/изпълнение на сондажно инжекционни работи 31 225 лв.; изпълнение на линейно
хидроизолиране чрез инжектиране и заздравяване на работни фуги и пукнатини за 6
700 лв.; изготвяне на проект за укрепване на земната основа 900 лв.; укрепване
на носещи стени на тъговския обект и подмяна на теракот с обща стойност 740
лв.; наеми след преместване на търговския обект на стойност 400 лв./ общо в
размер на сумата 39 965 лв.
В обобщение, ищците твърдят, че в резултат на
авария на поддържаната от ответника ВиК мрежа на с. *** и съществените
ремонтните дейности за отстраняване на аварията, на собствената им сграда били
нанесени повреди изразяващи се в компрометиране основите на сградата довело до
увреждане носимоспособността на конструкцията на сградата, което им дава
основание за предявят на осн. чл. 49 и във вр. с чл. 45 от ЗЗД осъдителни
искове срещу ответника "ВиК" ООД да бъдат обезщетени за причинените
им имуществени вреди общо, за двамата ищци, в размер на сумата 45 000 лв., по
22 500 лв. за всеки.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество
"ВиК" гр. Враца представя отговор, с който оспорва предявените искове,
като мотивират твърдение, че по делото не са доказани всички задължителните
предпоставки за реализиране на деликтната отговорност по чл. 49 и във вр. с чл.
45 от ЗЗД, както и че не е доказано вредите, чиято обезвреда се претендира, са
понесени именно от ищците, а също и че не е доказан размерна на вредите.
Ответникът заявява възражение за прихващане на претендираното обезщетение със
сумата 9507.37 лв. представляваща застрахователно обезщетение изплатено на
ищците от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" във вр. с направена от
"ВиК" ООД гр. Враца застраховка "Обща отговорност към трети
лица".
По делото са представени писмени доказателства,
разпитани са свидетели, както и е изслушана техническа експертиза изготвена от
вещо лице Л. А., основно и допълнително заключение, които обсъдени в тяхната
цялост и взаимна връзка, дават основание на окръжен съд да приеме следното от
фактическа страна по спора:
От представените на стр. 15 нот. акт № 25/92 г. и
акт. за сключен гр. брак на стр. 107 се установява, че описаната в исковата
молба двуетажна масивна жилищна града находяща се в село ***, с адм. адрес ***,
изградена в УПИ ІІ-536, кв. № 58 по рег. план на селото, е собственост при
режим на СИО на ищците в производството - съпрузите П..
На стр. 13 от делото е представен препис от
протокол от 11.12.18 г. изготвен от служители на община Козлодуй в изпълнение
на заповед на кмета на община гр. Козлодуй № 66№/04.12.18 г., в който се съдържат
констатации, че сградата на ищците в село *** има два надземни етажа и частичен
сутерен, като едно от помещенията на първия етаж се ползва за магазин. На
улицата пред къщата имало изкоп за отстраняване на авария, в който се виждали
водопроводни тръби и влажна почва. По фасадата на сградата, към улицата с
изкопа, се виждали пукнатини разположени под различен ъгъл с ширина от 1 мм до
1 см.; Вътре в помещенията на първия и втория етаж също имало множество
пукнатини. В търговския обект имало наклон на част от пода в посока към изкопа
на улицата и положени временни вертикални подпори между тавана и пода; Върху
външната бетонна настилка около фасадата на сградата имало пукнатина
продължение на тази от цокъла на стената. В протокола се съдържа извод, че конструкцията
на сградата е с намалена носимоспособност, в резултат от авария на
водопроводната мрежа и препоръки за укрепване на сградата съгласно изготвен
проект.
На стр. 12 е представен констативен протокол от
13.12.18 г. подписан от представители на застраховател ЗАД "Булстрад Виена
иншурънс груп", застрахования "ВиК" ООД гр. Враца и пострадалия Ц.П.,
в който отново се описват щетите по процесната сграда, като е посочено, че те
са вследствие извършени изкопни дейности от работници на "ВиК" гр.
Враца с отстояние до сградата 8 м., наложили се поради настъпила авария на
подземен водопровод.
На стр. 10 е представен трети протокол изтотвен и
подписан от посочения застраховател и ищците и сем. П., в който се описват щетите
по сградата и се посочва, че следствие от спукване на подземен питеен
водопровод по *** разположен източно спрямо жилищната сграда, се наблюдава
съществено изменение на нивото на прилежащата територия към обекта /сградата/
около 30 см. и неопределено под сградата, изразено чрез множество характерни
пукнатини в елементи от конструкцията на сградата, причинени от неравномерни
слягания при основата. Имало деформации на касите на вратите и дограмата в
помещението, което се ползвало за магазин. Прави се препоръка за действия за
укрепване конструкцията на сградата.
В проведеното на 21.02.20 г. открито съдебно
заседание са разпитани свидетели, които установяват следното: Свидетелят М. Я.
е представител на фирмата изпълнила проекта за укрепване къщата на ищците в
село ***. Той твърди, че през декември 2018 г. с проектанта инж. А. М. отишли
на място в село ***. След обследване на сградата и основите било констатирано
омокряне на почвата под фундментите на сградата от 1.80 м. до 2.8 м. дълбочина.
Имало видими слягания в района на аварията, които в посока на сградата
затихвали. Според свидетеля били констатирани напукани фасадни стени, напукани
вътрешни стени по конструкцията, които били следствие на омокряне на земната
основа под фундаментите на сградата. Установени били и множество пукнатини и
във вътрешността на сградата и в магазина. В това помещение, пукнатината
продължавала и по пода с наклон към изкопа на улицата. Инженер М. изготвил
проект за укрепване на сградата и тя била укрепена чрез метод за изграждане на инжекционни
микропилоти.
Според свидетеля, в целия регион били характерни
льосови почви. Льосът бил прахова глина, която при овлажняване или намокряне
рязко губи механичните си свойства, става нестабилен и води до пропадане на
изградените конструкции върху него.
Свидетелят твърди, че ищецът Ц.П. го запознал с
предисторията на пукнатините. Ищецът разказал, че пукнатините се появили във вр.
с авариите по водопроводната мрежа, като при следваща авария пукнатините се
увеличавали. Свидетелят си спомня, че ищецът споделил, че първата авария била в
края на лятото на 2018 г.
Разпитаният свидетел Т. П. е съсед и приятел на
ищците. Той твърди, че в селото имало много случаи на аварии водопроводната
мрежа. Спомня си, че при последната авария, не тази на ищците, се напукала
оградата от към улицата на негов съсед и цялото кръстовище на улицата слегнало
с около един метър, което слягане и в момента личало. Свидетелят разбрал за
възникналата авария на тръбопровода в селото пред имота на ищците. Дошли
представители на "ВиК", събрали се и други хора от селото.
Работниците от "ВиК" започнали да копаят и излязла вода. Аварията
била голяма. Трапът, който работниците изкопали се пълнел с вода. Била спряна
водата на цялото село за да се отстрани аварията. Свидетелят лично видял
пукнатините по фасадата на сградата на ищците. Той помогнал, като предоставил
на ищеца винкели, които да постави в магазина в къщата, за да подпре плочата за
да не се спука.
Разпитан е и свидетелят Б. П., син на ищците. Той
живее в гр. София, но си идвал в село *** през почивните дни. Разказва, че
щетите по сградата се появили на 25.11.18 г., а за аварията се разбрало два дни
по-късно, когато водата избила на повърхността на улицата пред къщата на родителите
му. Водопроводната мрежа минавала на около 7-8 м. от сградата. На 28.11.18 г.
екипите на "ВиК" отстранили аварията. След това родителите му
написали жалба до община гр. Козлодуй, дошли служители на общината, съставили
протокол, в който били отразени повредите на сградата и били направени
предписания за незабавни мерки отстраняването им и укрепване на сградата. Бил
изготвен и протокол от ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп", подписан и
от гл. инженер на "ВиК" и от родителите му за щетите по сградата и
предписания за поправянето им. Според свидетеля всички разходи по укрепване на
сградата били заплатени от родителите, като се наложило да изтеглят кредит, тъй
като спестяванията ми не стигнали.
По делото е прието заключение на вещо лица Л. А. -
стр. 167. Експерта, след оглед на място през м. 12. 2019 г., установява, че на
първия етаж от сградата на ищците ремонта е завършен изцяло, като след
извършените СМР за периода от м. 11-12 2018 г. до огледа няма нови пукнатини по
зидовете. По външните стени на сградата имало следи от пукнатини запълнени през
2018 г. Ремонта на втория етаж не бил завършен, като там по стените ясно се
констатирали пукнатини запълнени с укрепващи разтвори, без да са измазани
външно.
Вещото лице твърди в заключението си, че в региона
на село *** били характерни льосови почви. При тези почви, строителството трябвало
да бъде извършено при изолиране от влияние на външни фактори – вода, замръзване
и др., най-малко 80 см. под нивото на терена. Експерта твърди, че ако има
слягане на терена, по някаква причина, то основите на сградите се компрометират
и се получава "завъртане" на сградите и напукване на стени. Отварят
се големи фуги в стените и пукнатини по подовите конструкции. Според експерта,
щетите в процесния имот са от слягания на земната основа и компрометиране на
основите на жилищната сграда в процесния имот. Щетите били съществени, основно
по конструкцията на сградата, което водело до пукнатини в тухлените стени и на
двата етажа и основно на подовата конструкция на плочата между етаж и мазе. В
конкретния случай за спиране на процесите на деформация, нямало друг начин
освен укрепване основите на сградата, според предписанията на специалистите в
материалите приложени към делото. Експерта А. твърди, че не може да определи
мястото на теча при аварията във водоснабдителната мрежа. Посоката на движение на
изтичащите води се определяла от нивото и интензивността на теча, които към
момента не можели да се установят за да се определи на какво разстояние са
достигнали. Вещото посочва, че по делото не се представени протоколи за
извършените от работници на ответника "ВиК" ООД действия по
отстраняване на конкретната авария.
Във вр. изложеното, в обясненията си в с. з. на
21.02.20 г., стр. 176, в. л. Л. А. твърди, че има няколко начина да се овлажни льосовата
почва – дъждовна вода, подпочвени води или както е в случая авария /спукан/
питеен водопровод. Според експерта, при отстояние 8 м. на авариралия водопровод,
повредите в основите на процесната сграда са в зависимост от това, какъв период
от време и интензивност е бил теча. Г-жа А. намира, че той може да е бил месец,
два, дори повече, но да е констатиран в определен момент, когато щетите са се
показали, тоест са били вече видими. Според експерта, ако теча е бил само два
дни, няма как стигне до сградата на ищците.
Според вещото лице, причина на причинените вреди
на сградата на ищците е аварията на подземен водопровод от водоснабдителната
мрежа на село ***, община гр. Козлодуй и получилото се слягане на земни маси в
основата на сградата довело до компрометиране на основите й. За да стигне до
този извод, експерта изключва останалите възможности, с оглед конкретните
обстоятелства. Около стените на къщата на ищците имало трайни настилки
/тротоарни плочи, бетонови и асфалтови пътеки/, улицата имала нужния наклон,
при което вещото лице изключва възможността повредата да е причинена от
неправило отичащи се дъждовни води. Експерта твърди, че нямало проучване за подпочвените води, точно под
сградата на ищците, но имало такова за района на АЕЦ Козлодуй и то сочело
по-дълбоки подпочвени води.
Вещото лице А. е изготвило и допълнително
оценително заключение, в което е определило пазарната стойност на СМР, които
според него /в. л. А./ са нужни за ремонт на първия и втория етаж от жилищната
сграда – за първия етаж 10 585 лв. и за втория етаж 10 814.76 лв., а за
укрепване основите на сградата с изпълнение на сондажно – инжекционни работи 31
225 лв. или общо 52 625 лв. В допълнителното си заключение на стр. 192 вещото
лице е описало и оценило ремонти дейности, които не са описани и чието
обезщетение не е претендирано от ищците. В исковата молба се претендира
обезщетение за извършване конкретни спешни и неотложни дейности по обследване
на сградата и основите, укрепване на същите до настоящия момент, като ищците са
посочили и направените от тях разходи, а именно: - изпълнение на сондажно
инжекционни работи 31 225 лв.; изпълнение на линейно хидроизолиране чрез
инжектиране и заздравяване на работни фуги и пукнатини за 6 700 лв.; изготвяне
на проект за укрепване на земната основа 900 лв.; укрепване на носещи стени на
търговския обект и подмяна на теракот с обща стойност 740 лв.; наеми след
преместване на търговския обект на стойност 400 лв./, като общо направените според
ищците разходи с в размер на сумата 39
965 лв., но те претендират да бъдат обезщетени за описаните от тях СМР със
сумата 45 000 лв.
С молба вх. № 19016/28.10.19 г., стр. 106, ищците
са уточнили петитума си, като освен описаните СМР в исковата молба добавят и още
две – инженерно-геоложко и хидрогеоложко становище относно нанесени щети на
сградата на стойност по фактура 300 лв. и ремонт на AL дограма и ПВС дограма на сградата на стойност по
фактура 620 лв. или общо направените от тях разходи били на стойност 40 885 лв.
Ищците не са правили изменение на исковата си
претенция по отношение вида и размера на СМР описани в исковата молба и в
уточняващата молба на стр. 106, за които претендират ответното дружество да им
се изплати обезщетение.
Останалите събрани по делото писмени доказателства
/оферти, договори, протоколи, снимки, фактури/ са във вр. с направените
неотложни укрепителни работи на основите и стените на процесната сграда, които
разходи ищците оценяват на исковата сума 45 000 лв.
Други доказателства относоми към предявените
искове, по делото не са представени.
При възприетата от окръжен съд фактическа
обстановка по спора, от правна страна
окръжен съд намира следното:
Изложените в исковата молба обстоятелства, дават
основание на съда да приеме, че предявените субективно съединени искове срещу
ответника "ВиК" ООД гр. Враца са правно основание чл.50 от ЗЗД.
Предявените осъдителни искове са на собственици на
недвижим имот срещу ВиК оператор за сума, съставляваща обезщетение за вреди,
причинени на имуществото им от наводнение вследствие аварирал уличен подземен
водопровод, определено по размер на разходите за отстраняването им, черпещ
правното си основание в разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД.
Правната квалификация на иска се обуславя от
фактите, изложени в исковата молба - в случая твърдения, че претърпените вреди
са произлезли от самата вещ - аварирал подземен уличен водопровод, в резултат на
което големи количества вода са изтекли и намокрили основите на собствената на
ищците жилищна сграда находяща се в село ***. В този случай, отговорността на
юридическото лице е по чл. 50 от ЗЗД за вреди от вещ вследствие проява на
нейните същностни/вътрешни, специфични качества, свойства и недостатъци, без да
е осъществявано някакво особено въздействие върху нея от органи или длъжностни
лица. Отговорността по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е
такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е
солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира
според икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. Както е изяснено
в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, когато при ползването на дадена
вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са
произлезли вреди от вещи, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД. В този смисъл,
отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за
повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Следователно за причинени
от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е съществувала техническа
възможност за пълното й обезопасяване. Именно такъв е настоящият случай при
съобразяване, че не се касае до конкретни действия свързани с неправилна
експлоатация, а до вещ /подземен водопровод/, разположена под земята и изложена
на въздействието на средата, без възможност за пълен контрол във всеки един
момент на техническото й състояние и обезопасяване. Присъща на подземните
водопроводи е потенциалната опасност от причиняване на вреди при тяхната
експлоатация, каквито и грижи да бъдат полагани, без обективно да има
техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от аварии, съответно
настъпването на вредите, да бъде предотвратено.
Безспорно по делото са установени елементите на
посочения деликтен състав - доказано е наводняването основите на собствената на
ищците жилищна сграда в периода от 25.11.18 до
28.11.18 год. вследствие на авария на уличен водопровод. В конкретния
казус, от писмените доказателства, разпита на свидетелите и от изслушаната,
неоспорена от страните техническа експертиза на в. л. А., се установява, че настъпилата вреда за ищците
/компрометиране основите на процесната сграда довело до нарушаване
носимоспособността на конструкцията на сградата и напукване на стени/ е
резултат от слягане на земната основа под сградата причинено от намокряне на
почвата след авария /спукване на тръба за питейна вода/ на водопреносната мрежа
под *** в село ***, община гр. Козлодуй, като видно от заключението на вещото
лице, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между теча от уличния водопровод
и настъпилите за ищците имуществени вреди.
За да приеме, че веща, от която са произлезли
вредите за ищците се намира под надзора на ответника по смисъла на чл. 50 от ЗЗД, съответно следва да се ангажира неговата отговорност за обезврена, окръжен
съд съобрази следното: Основополагащ принцип е, че всеки гражданин следва да
има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност - чл.
2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за
водоснабдителните и канализационните услуги. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от
Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината са публична общинска собственост, но същевременно
законът установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане- чл. 198о от Закона
за водите. Тези дейности могат да бъдат извършвани само от точно определени
правни субекти - ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Операторът, който
разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198о
и сл. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съобразно която ВиК операторите,
какъвто оператор е и ответното дружество, са длъжни да поддържат водоснабдителната
и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с
изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната
среда.
С оглед на посочената нормативна уредба,
монополистът - ВиК оператор е материално правно легитимиран да отговаря по
предявените искове за вреди от ВиК съоръжение в обслужваната от него обособена
територия, след като тя е под негов изключителен надзор, а по делото ответникът
не оспорва, че района на село *** е именно под неговия надзор.
По заявените от ищците в петитума на исковата
молба твърдения, че причинените им имуществени вреди произтичат едновременно от
авария на водопроводната мрежа и от осъществени ремонтни дейности за отстраняване
на възникналата авария, окръжен намира следното: Тези твърдения от една страна
не съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти,
а от друга страна те са взаимно изключващи и са в противоречие с правната
логика, доколкото е невъзможно да се носи едновременно отговорност по чл. 50 от ЗЗД и отговорност за противоправни действия по чл. 45 и във вр. с чл. 49 от ЗЗД. В този ред на мисли следва да се посочи, че
в исковата молба няма конкретни твърдения, че работниците отстранили аварията
са извършили неправомерни действали /например
отстраняване на аварията е извършено несвоевременно, некачествено и т. н./ и
съответно по делото не се събирани доказателства в тази връзка – по делото не
са представени доказателства от ищците кога /дата и час/ при ответника е регистрирана
аварията на *** в село ***; по делото няма искане от страна на ищците за
представяне на съответната отчетна форма за изпълнение на ремонтните работа на ***,
от която да се установи колко служители на ответника са участвали в ремонтните
работи; какви превозни средства са използвани; в какво точно се е състоял
ремонта /диаметър на авариралия тръбопровод, на каква дълбочина е разположен,
размер на изкопа, дали става дума са асфалтирана улица и дали подлежи на
възстановяване и т. н./, съответно няма конкретни твърдения в исковата за нарушения на някои от изложените дейности
при от отстраняване на аварията, за да се прецени дали ремонтните работи
извършени от работници на ответника са причина за настъпилите имуществени
вреди. При това положение, окръжен съд намира, че уврежданията по сградата на ищците не са пряко следствие от
виновното поведение на аварийния екип или на работниците на ответното
дружество, тоест по делото няма твърдения и доказателства за наличие на
фактическия състав на на чл. 45 и във вр. с чл. 49 от ЗЗД, за да се ангажира
отговорността на ответника на това правно основание.
Относно вида и размера на нанесените на ищците
имуществени вреди, за установяване на които те носят изцяло доказателствена
тежест, което им е указано от първостепенния съд, окръжен съд намира следното:
В исковата молба и в допълнителна молба с вх. № 19016/28.10.19 г. на стр. 106,
която окръжен съд преценява правно, като уточнение на исковата претенция по
отношение размера на нанесените вреди, ищците сем. П. са оценили направените от
тях разходи за поправянето на нанесените върху сградата им вреди /обследване
основите на сградата, укрепване на същите/ общо в размер на сумата 40 885 лв.,
а именно: - 1. изпълнение на сондажно инжекционни работи за 34 бр. ИМП с обща
стойност 31 225 лв.; - 2. изпълнение на
линейно хидроизолиране чрез инжектиране и заздравяване на работни фуги
пукнатини с обща стойност 6 700 лв.; - 3. изготвяне на проект за укрепване на
земната основа 900 лв.; - 4. укрепване на носещи стени на търговски обект и
подмяна на теракот на обща стойност 740 лв.; - 5. наеми след преместване на
търговския обект на стойност 400 лв.; - 6. инженерно-геоложко и хидрогеоложко
становище относно нанесени щети на сградата на стойност 300 лв.; - 7. Ремонт на
AL дограма и ПВС дограма
на сградата на стойност 620 лв.
Окръжен съд намира, че повредите върху собствената
на ищците жилищна сграда в село *** посочени в исковата молба са доказани, тъй
като те са отразени в представените по делото три протокола от 11.12.18 г.,
стр. 13; от 13.12.18 г., стр. 12 и от 16.12.18 г., стр. 10, анализирани в
обстоятелствената част на изложението. Съдържащите се в протоколите констатации
за повредите върху сградата и необходимостта от незабавното им отстраняване, са
идентични, като протокола от 13.12.18 г., на стр. 12, е подписан и от
представител на ответното дружество "ВиК" ООД, тоест протокола
съдържа неизгодни за дружеството факти. За да цени посочените протоколи и
най-вече протокола от 13.12.18 г., окръжен съд приема, че той като частен
свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила, тъй като удостоверява
неизгоди за издателя му, "ВиК" ООД гр. Враца, факти.
Освен в посочените протоколи, вида на нанесените
върху сградата на ищците повреди се установяват и от разпитва на свидетелите по
делото. Основното заключението на в. л.
Л. А. на стр. 167 също съдържа извод, че на жилищната сграда на ищците са
нанесени повреди в резултат на слягане
на земната почва и компрометиране основите на сградата довело до увреждане и нарушаване целостта и носимоспособността на
конструкцията на сградата.
Относно размера на претърпените от ищците вреди,
по делото са събрани следните доказателства: В допълнителното заключение на в.
л. А. на стр. 192, т. 1, в която част окръжен съд възприема заключението за
обективно, е посочено, че пазарната стойност на укрепване основите на сградата
с изпълнение на сондажно-инжекционни
работи на 34 бр. ИМП, описани в т. 1 от молбата на ищците на стр. 106, е на
стойност 31 225 лв.
Следва да се посочи, че окръжен съд намира, че в
останалата част, по т. 2 и т. 3, оценката на експерта А., е без значение за
спора. В тази част експерта е описал и посочил пазарната стойност на СМР в
процесната сграда, за които ищците сем. П. не претендират обезщетение. Това е
така, тъй оценените от експерта А. СМР не са описани от ищците в исковата молба
и в уточняващата я молба на стр. 106. Евентуалното възприемане от страна на съда на
допълнителното заключение изцяло, тоест и в частта по т. 2 и т. 3, би било в
противоречие с диспозитивното начало в процеса – чл. 6, ал. 2 от ГПК, според
който текст предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. Освен това, по делото липсват доказателства, а и при
разпита си в с. з. на 19.06.20 г., стр. 198,199 вещото лице А. не е
категорична, че оценените от нея в допълнителното заключение СМР, са пряка и
непосредствена последица от увреждането на сградата, според изискването на чл.
51 от ЗЗД.
По отношение размера на останалите претендирани от
ищците вреди, окръжен съд цени част от представените от тях фактури, като
приема, че те представляват доказателство за направени от ищците разходи,
доколкото само тази част от представените фактури съдържат реквизитите на съществените
елементи на конкретната сделка – страни по сделката, време и място на издаване,
подробно описание вида на стоката /услугата/, стойност и начин на плащане. Става
сума за следните фактури: - 1. от 18.02.19 г., стр. 37 за услуга изготвяне на
проект за укрепване на земна основа на стойност 900 лв.; - 2. фактура 10.04.19
г. на стр. 38 за услуга инженерно-геоложко и хидрогеоложко становище относно
нанесени щети на сграда на стойност 300 лв.; 3. - фактура 19.03.19 г. на стр.
121 за доставка на AL дограма и ремонт на ПВС
дограма на стойност 620 лв.
В останалите представени фактури от страница 29 до
36 и от стр. 39 до стр. 41, има данни за получател и доставчик, дата на
издаване, но не е посочено, за първата група фактури, точно за доставяне на
какви стоки или услуги е заплатена сумата, а при втората група, не може да се
направи извод, че сумите са платени именно във вр. с вида на СМР описани в
молбата на ищците от 28.10.19 г. на стр. 106 – изпълнение на линейно
хидроизолиране чрез инжектиране и заздравяване на работни фуги и пукнатини с обща стойност 6 700 лв.; укрепване на
носещи стени на търговски обект и подмяна на теракот с обща стойност 740 лв. Не
са представени доказателства за направени разходи за наеми от 400 лв. във вр.
преместване търговския обект на ищеца Ц.П..
Ето защо окръжен съд приема за доказана стойността
на претендираните от ищците имуществени вреди описани в молбата им от 28.10.19
г., както следва: - 1. укрепване основите на сградата с изпълнение на сондажно-инжекционни работи на 34 бр. ИМП е
на стойност 31 225 лв.; - 2. изготвяне на проект за укрепване на земната основа
900 лв.; - 3. инженерно-геоложко и
хидрогеоложко становище относно нанесени щети на сградата на стойност 300 лв.;
- 4. Ремонт на AL дограма и ПВС дограма
на сградата на стойност 620 лв. или общо сумата 33 045 лв.
По отношение размера на останалите претендирани от
ищците имуществени вреди, според окръжен съд по делото не са събрани
доказателства, при което исковата претенция следва да се отхвърли, а именно: -
изпълнение на линейно хидроизолиране чрез инжектиране и заздравяване на работни
фуги пукнатини с обща стойност 6 700 лв.; - укрепване на носещи стени на
търговски обект и подмяна на теракот на обща стойност 740 лв.; - наеми след преместване на търговския обект на
стойност 400 лв. или общо 7 840 лв.
Сумата, за която окръжен съд намира, че
обезщетението за имуществени вреди е доказано, следва да се намали със сумата 9
507 лв., с оглед признанието от ищците на неблагоприятен за тях факт, пред настоящата
инстанция, виж заявеното във въззивната им жалба, че са получили сумата 9
507.37 лв. от ЗАД "Булстрад Виена Иншуранс Груп" АД по договор за
направена от ответника "ВиК" ООД гр. Враца застраховка "Обща
застраховка към трети лица". В подкрепа на това признание, пред районен
съд на стр. 81 е представено писмо на застрахователя до ищците, че сумата 9
507.37 лв. е подготвена да им се изплати, като тя представлява застрахователно
обезщетение за настъпила авария на уличен водопровод и възникнала отговорност
на застрахования ответник, като е определена на база изготвена комплекса
експерта оценка по договорените лимити на застрахователния договор. А на стр.
82 е представено писмо вх. № 9 400-235/11.07.19 г. на ищците сем. П. до
застрахователя ЗАД "Булстрад Виена Иншуранс Груп" АД, в което те
оспорват размера на определеното им обезщетение, като описват причинените им
имуществени вреди, които напълно съвпадат с процесните.
Това намаление не е прихващане по смисъла на чл.
103 и чл. 104 от ГПК, за каквото по делото не са налице материално правни
предпоставки, а следва от принципа залегнал в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД,
според който обезщетението е равностойно на действителните вреди. Този принцип
очевидно би се нарушил, ако ищците получат едновременно обезщетение за едни и
същи имуществени вреди, както от лицето по чийто надзор се намира вещта
причинила вредите, така и от застрахователя пред когото
деликвента
е застрахован.
Окръжен съд не споделя възражението на ответното
дружество, че по делото не е доказано, че разходите за укрепване на процесната
жилищна сграда са извършени от ищците сем. Ц. и Д. П., тъй като според
представените фактури сумите за
заплащани от ЕТ "Ц.П.", а не от семейство П.. Едноличният търговец,
какъвто е ищецът Ц.П., е носител едновременно на търговски и граждански права и
задължения и при регистрацията му като ЕТ не възниква нов правен субект. На
лицето се признава правото да бъде страна по търговскоправни отношения в
рамките на собствения му персоналитет. В конкретния случай, тъй като се
претендира от деликвента обезщетение за причинени имуществени вреди върху жилищна сграда собственост на ищците в режим
на СИО, сключвайки сделки и заплащайки за извършените СМР ищецът Ц.П. е
действал не във вр. с търговската си дейност като ЕТ, а като физическо лице,
при което не може да се отрече правото на обезвреда при равни права на ищците
сем. П..
При невъзприемане на изложената теза, отново
следва да се направи правния извод, че вредите са настъпили в имуществената
сфера на ищците сем. П. при равни права, като се има предвид, че по делото е представен
договор за поръчка от 27.12.18 г., стр. 108, с който ищците сем. П. и ЕТ Ц.П. е
споразумяват сем. П. да възложи на ЕТ Ц.П., за тяхна сметка да извърши всички
дейности по укрепване основите и стените на процесната сграда собственост на
възложителите.
В заключение на изложеното, исковата претенция
следва да бъде уважена на основание чл. 50 от ЗЗД общо за двамата ищци за
сумата 23 583 лв. /доказаният размер на причинените имуществени вреди от 33 045
лв. минус полученото застрахователно обезщетение от 9 507 лв./ или по 11 791.50
лв. за всеки от тях. Като в останалата част до претендираната общо сума от 45
000 лв. или по 22 500 лв. за всеки от ищците, предявените искове следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
При този
извод на въззивната инстанция, жалбата на "ВиК" ООД гр. Враца е
основателна за сумата над 23 583 лв. до сумата 35 492. 63 лв., поради което за
тази разлика частта от обжалваното решение на районен съд, с което предявените
осъдителни искове са уважени, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като по изложените
правни съображения предявените срещу "ВиК" ООД субективно съединени
искове на сем. П. следва да се ОТХВЪРЛЯТ са сумата над 23 583 лв. до сумата 35
492.63 лв., с променена правна
квалификация по чл. 50 от ЗЗД.
Решението
на районен съд следва да се ОТМЕНИ и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищците сем. П. съдебни разноски за районен съд по съразмерност за
разликата над сумата 2 201.08 лв. до присъдените от районен съд 3 312.65 лв.
В останалата
част, с която субективно съединените искове на ищците сем. Д. и Ц.П. са уважени
общо за сумата 23 583 лв. или по 11 791.50 лв. за всеки от ищците, заедно със
законната лихва считано от 25.11.18 г. до окончателното изплащана на сумите,
атакуваното решение на районен съд следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, с посочената промяна
на правната квалификация по чл. 50 от ЗЗД.
Неоснователна
е въззивната жалба на сем. П., срещу частта от решението на районен съд, с
която предявените от тях искове за отхвърлени, за сумата над 35 492.63 лв. до
исковата сума 45 000 лв., при което и в тази част акта на първостепенния съд
следва да бъде ПОТВЪРДЕН, с промяна на правната квалификация на предявените
искове по чл. 50 от ЗЗД.
Следва да
се посочи, че различията в правната квалификация на предявените искове дадена
от първостепенния съд и от настоящата инстанция, не налагат изцяло отмяна на първоинстанционното
решение, доколкото според въззивния съд не се налага да се дават указания на
страните, при което точната правна квалификация може да се извърши и с
въззивното решение.
По разноските окръжен съд намира следното:
При изхода от спора, на осн. 78, ал. 8 от ГПК за
първостепенния съд на ответника "ВиК" ООД следва да се присъди
допълнително сумата 172.02 лв., която наред със сумата 137.33 лв. присъдена от
районен съд, представлява съдебните разноски на дружеството по съразмерност
направени пред районен съд общо в размер на 309.35 лв.
За настоящата инстанция, при частичната
основателност на жалбата на "ВиК" ООД, ответниците сем. П. следва да
бъдат присъдени за съдебни да заплатят на "ВиК" ООД разноски по
съразмерност в размера на 372 лв. На въззивниците сем. П. не следва да се
присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция, тъй като жалбата им е
неоснователна.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца №
407/16.07.20 г. постановено по гр. д. № 3639/19 г. по описа на същия съд в
ЧАСТТА, с която районен съд е уважил предявените от сем. Ц. и Д. П. срещу
"ВиК" ООД гр. Враца обективно съединени осъдителни искове с правно за
разликата над сумата 23 583 лв. до сумата 35 492.63 лв.
Посоченото решение на районен съд се ОТМЕНЯ и в
частта за разноските, с която ответникът "ВиК" ООД гр. Враца е осъден
да заплати на ищците сем. Д. и Ц. П. съдебни разноски по съразмерност за
разликата над сумата 2 201.08 лв. до присъдената от районен съд сума от 3
312.65 лв. и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от съпрузите Ц.П.П. с ЕГН **********
и Д.Й.П. с ЕГН ********** *** срещу "ВиК" ООД гр. Враца с ЕИК ***
субективно съединени осъдителни искове, общо за двамата ищци за сумата над 23
583 лв. до сумата 35 492.63 лв., представляваща обезщетение за причинените на
ищците имуществени вреди изразяващи се в повреди на собствената им двуетажна
жилищна сграда находяща се в село ***, с адм. адрес *** произлезли от вещ –
вода при авария на подземен водопровод от водопроводната мрежа на селото, с
променена квалификация на предявените искове по чл. 50 от ЗЗД, като
неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана от ответника
"ВиК" ООД гр. Враца част от цитираното
решение на районен съд гр. Враца, с която предявените осъдителни субективно
съединени искове от съпрузите Д. и Ц. П. срещу "ВиК" ООД гр. Враца
са УВАЖЕНИ общо за сумата 23 583 лв. или
по 11 791.50 лв. за всеки от ищците, които суми представляват обезщетение за
причинените им имуществени вреди изразяващи се в повреди на собствената двуетажна жилищна сграда находяща се в село ***,
с адм. адрес ***, произлезли от вещ – вода при авария на подземен водопровод от
водопроводната мрежа на селото, заедно със законната лихва считано от 25.11.18
г. до окончателното изплащане на сумите, с променена квалификация на
предявените искове по чл. 50 от ЗЗД.
Решението на районен съд се потвърждава и в частта
за присъдените на ищците сем. П. съдебни разноски до сумата 2 201.08 лв.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана от ищците сем. Д.
и Ц. П. част от цитираното решение на
районен съд гр. Враца, с която предявените осъдителни субективно съединени
искове на съпрузите Д. и Ц. П. срещу "ВиК" ООД гр. Враца са ОТХВЪРЛЕНИ общо за сумата над 35 492.63 лв.
до исковата сума от общо 45 000 лв. или по 22 500 лв. за всеки от ищците, които
суми представляват обезщетение за причинените им имуществени вреди изразяващи
се в повреди на собствената двуетажна
жилищна сграда находяща се в село ***, с адм. адрес ***, произлезли от вещ –
вода при авария на подземен водопровод от водопроводната мрежа на селото, с
променена квалификация на предявените искове по чл. 50 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.П.П.
с ЕГН ********** и Д.Й.П. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно
допълнително на "ВиК" ООД гр. Враца с ЕИК *** сумата 172.02 лв. представляваща съдебни разноски по
съразмерност за първостепенния районен съд.
ОСЪЖДА Ц.П.П.
с ЕГН ********** и Д.Й.П. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на
"ВиК" ООД гр. Враца с ЕИК *** сумата 372 лв. представляваща съдебни
разноски по съразмерност за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател .... Членове 1..... 2........