Решение по дело №12306/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1418
Дата: 26 март 2023 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20221110212306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1418
гр. София, 26.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212306 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 5809566/2022 г., издаден от СДВР, на М. Р.
Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 15.04.2022 г., в 10.54 часа, в гр. София, по ул.
„Даскал Стоян Попандреев“ до автобусна спирка на МГТ „гробищен парк
„Бояна“ с посока на движение от бул. „Ал. С. Пушкин“ към бул.
„Околовръстен път“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
място, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал л.а. марка „Мерцедес“,
модел „ГЛЕ 450 4 Матик“ с рег. № СВ /номер/ РТ със скорост на движение от
74 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
„CORDON M2” № MD 1192 и е извършено повторно в едногодишен срок от
влизане в сила на електронен фиш Серия К № 3906772.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице М. Р. Р., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че в електронния фиш не е посочена
санкционната разпоредба от чл. 182 ЗДвП, на основание на която е наложено
наказанието по чл. 182, ал. 4 ЗДвП в условията на повторност. В този смисъл
1
е изложено, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото
последният не може да разбере на какво основание и въз основа на какви
факти е ангажирана отговорността му. На следващо място е изложено, че в
електронния фиш не е посочена датата на издаването му, както и неговият
издател, което е съществено процесуално нарушение при издаване на
електронния фиш. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител. В представени писмени бележки от процесуален
представител на СДВР са изложени съображения за неоснователност на
релевираните с жалбата възражения. С оглед на изложеното, от съда се иска
да потвърди атакувания електронен фиш, като присъди юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна. Релевирано е и възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в същата съображения. В представена писмена защита
са повторени, изложените в жалбата доводи за отмяна на електронния фиш. В
допълнение е посочено, че неправилно е издаден електронен фиш, доколкото
нарушението е установено посредством използване на мобилно АТСС.
Твърди се, че е налице противоречие при описание на правната квалификация
на нарушението – по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, доколкото се твърди, че
нарушението е извършено в населено място при ограничение на скоростта от
50 км/ч. Твърди се, че в електронния фиш липсва отразяване на разпоредбите
на чл. 189, ал. 6 и чл. 189, ал. 8 ЗДвП, както и че нарушението е извършено
виновно.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
2
фактическа обстановка:
М. Р. Р. бил санкциониран с влязъл в сила на 23.06.2021 г. електронен фиш
Серия К № 3906772/2020 г. по описа на ОДМВР-Велико Търново за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, за
което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева.
Към 15.04.2022 г. М. Р. Р. бил собственик на л.а. марка „Мерцедес“, модел
„ГЛЕ 450 4 Матик“ с рег. № СВ /номер/ РТ.
На 15.04.2022 г., в 10.54 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ до
автобусна спирка на МГТ „гробищен парк „Бояна“ с посока на движение от
бул. „Ал. С. Пушкин“ към бул. „Околовръстен път“, като се движил със
скорост от 74 км/ч. В посочения пътен участък в населено място бил поставен
допълнителен пътен знак „В26“, въвеждащ максимално разрешена скорост на
движение от 50 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD 1192. Системата за
видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Въз
основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
5809566/2022 г., с който на М. Р. Р. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП – превишаване на разрешената
максимална скорост на движение в населено място с 24 км/ч., като
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на електронен фиш Серия К № 3906772.
Към датата на извършване на нарушението (15.04.2022 г.), мобилна
система „CORDON M2” № MD 1192 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 15.03.2022 г., като срокът на валидност на проверката
е до 15.03.2023 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
3
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 5809566/2022 г.
по описа на СДВР; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № СВ /номер/ РТ; Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; справка от Български
институт по метрология с изх. № 57-00-186-1/24.10.2022 г., ведно с протокол
за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; заверено копие от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № В-46, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „CORDON M2”; писмо-справка от ОПП-СДВР, ведно със
снимков материал; справки от Столична община, ведно със схема за
организация на движението на процесния пътен участък, заверено копие от
електронен фиш Серия К № 3906772/2020 г. по описа на ОДМВР-Велико
Търново и справка от ОДМВР-Велико Търново.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD 1192, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 74 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
4
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС. На л.
42 от делото е приложена снимка на разположението на процесното АТСС,
поради което е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г.
От справките от Столична община (л. 55-59 и л. 76-78 от делото) се
установява, че процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително
поставен пътен знак „В26“, с който е въведена максимално разрешена скорост
на движение от 50 км/ч за населено място.
На следващо място, от Протокол № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се
установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 15.03.2022 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят М. Р. Р. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
5
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това,
съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Освен това
функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно
положение (спряно движение) на служебния автомобил и при липсата на
каквото и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е
поставил началото на действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. Същевременно от приложените и коментирани по-горе
писмени доказателства по безспорен начин се установява, че техническото
средство, с което е заснето нарушението, е преминало периодичен технически
преглед и е било технически изправно. С оглед на това са спазени
изискванията на закона и за така извършеното административно нарушение
законосъобразно е бил издаден процесният електронен фиш. В този смисъл е
и практиката на АССГ – Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело №
6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987
от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015
6
г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на
нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.
В случая обаче съдът счита, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на електронния фиш, които обуславят отмяната му.
В конкретния случая наказанието за така извършеното административно
нарушение е наложено на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, когато нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5
ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
„глоба“ в двоен размер, а за повторно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 ЗДвП - предвидената за съответното нарушение „глоба“ в двоен размер и
„лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок три
месеца. В настоящата хипотеза в електронния фиш изобщо не е посочена
привръзка с някоя от разпоредбите на чл. 182, ал. 1-3 ЗДвП, в които реално са
определени отделните санкции при извършване на нарушения, свързани с
превишаване на разрешената максимална скорост на движение. В този смисъл
съдът не може да прецени каква е действителната воля на
административнонаказващия орган, а оттам и да извърши надлежна проверка
за правилното приложение на материалния закон.
Отделно от това, очевидно наказващият орган твърди, че е налице
повторност на извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП, предвид посочване на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4
ЗДвП. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
„повторно“ ще е административното нарушение, което е извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 ЗДвП – в двегодишен срок,
от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. За да се прецени дали
е налице тази хипотеза, е следвало в обжалвания електронен фиш да се
посочи съответният електронен фиш или НП, които обуславят наличието на
повторност на извършеното административно нарушение. Това е необходимо
както с оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице, така и
във връзка с извършване на проверка дали процесното административно
нарушение е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на съответния
електронен фиш или наказателно постановление. В настоящия случай липсва
7
ясна индивидуализация на електронния фиш, който се твърди, че обуславя
повторността на процесното административно нарушение, доколкото не е
посочена година на издаване на електронния фиш, кой орган го е издал, кога е
влязъл в сила. Доколкото в процесния електронен фиш не е посочен който и
да от горепосочените релевантни факти, съдът счита, че атакуваният
електронен фиш няма необходимото съдържание по чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В
този смисъл са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на атакувания електронен фиш, доколкото е ограничено правото
на защита на санкционираното лице предвид невъзможността му да разбере
на какво основание и въз основа на какви факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Действително с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело №
1/2020 г., ОСС І и ІІ колегия на ВАС, е посочено, че съдът може да упражни
правомощието си да измени наказателното постановление, когато
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието. Същото правомощие на съда е изрично
регламентирано впоследствие и в разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН. В
настоящата хипотеза обаче не е налице неправилно посочена от наказващия
орган правна квалификация на нарушението или на санкционната разпоредба,
а липса на такава изобщо, доколкото съдът не може да прецени в коя хипотеза
е индивидуализирано наказанието. Липсата на точно и ясно посочване на
разпоредбата, съгласно която е наложено наказанието, както и на фактите,
които обуславят определянето му, обуславя наличието на съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на електронния фиш, а не
неправилно квалифициране на нарушението, в който случай би било
допустимо изменение на атакувания електронен фиш чрез прилагане на закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен фиш
се явява незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 5809566/2022 г., издаден от СДВР,
8
с който на М. Р. Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9