Решение по дело №334/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Решение №159/27.05.2021г. по АНД №20213530200334 по описа за
2021г.на РС – Търговище:
Настоящото производство е образувано по внесено от Районна прокуратура - град
Търговище постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия П. М. П. от
гр.София от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 313 ал.1 във
вр. с чл. 26,ал.1 от НК, изразяващо се в това, че за времето от 04.12.2015 г. до 04.12.2017 г. в
гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина в
писмени декларации по „Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за условията и реда за
заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на
сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и липа или семейства,
отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно
образование, но не по-късно от 20 годишна възраст“, които се дават пред орган на властта -
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Търговище, за удостоверяване на
обстоятелства във връзка с издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на
платената пътна мрежа. Предлага се на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание по чл. 78а НК глоба около средния законов размер от 2500 лева.
Представителят на Районна прокуратура - град Търговище поддържа внесеното
предложение.
В съдебно заседание обвиняемият П., редовно призован, не се явява като не е посочил
уважителни причини за това. В с.з. участва упълномощения от обвиняемия защитник адв.
Н.С. от ТАК, който заявява, че обвиняемият признава, че е подал посочените в обвинението
декларации. Защитникът настоява съдът да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и да му наложи глоба в размер от 100 лева до 300 лева, колкото е предвидения
размер на наказанието в санкционната част на чл. 313 ал.1 НК.
Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за
установена следната фактическа обстановка:
Ha 01.02.2012г., в гр.Търговище обв. П. М. П. закупил лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№****, с мощност 120 kW. За целта бил
сключен договор за покупко-продажба между обв.П. като купувач и продавача Д. Д. от
гр.Търговище.
На 21.11.2013г. на обв.П.П. било издадено Експертно решение №0419
177/21.11.2013г. от ТЕЛК, в което било посочено, че П. е със 72% трайно намалена
работоспособност. Поради факта, че попадал в категорията „лица с 50 и над 50 на сто
намалена работоспособност“, обв.П. решил да се възползва от възможността, посочена в
чл.10в ал.1 от Закона за пътищата, а именно да бъде освободен от заплащане на винетна
такса за лекия си автомобил. Същевременно той знаел, че лекият му автомобил марка
„Мерцедес“ модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№****, с мощност 120 kW не попада във
визираната от закона категория, а именно лек автомобил с мощност до 117.64 kW(160 к.с.).
Поради това обвиняемият решил да декларира, че автомобилът му е с мощност под
реалната, а именно, че е с мощност117kW. В изпълнение на намисленото на 14.12.2013г., в
гр.Търговище, обв. П. посетил сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ и декларирал
в „Заявление - декларация“ №105/14.12.2013г. по Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за
условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност
или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания
до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20 -
годишна възраст от винетни такси при ползване на републиканските пътища/заглавие в сила
от 22.07.2011г. до 01.01.2019г./, че лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ЦЛК 200
1

Компресор“, с рег.№**** е с мощност 117 kW, и подал същото до Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Търговище, чрез Д. К. - социален работник. Към
горепосоченото заявление-декларация обв. П. приложил необходимите документи.
На 04.12.2015г.,в гр.Търговище, обв.П. отново посетил сградата на Дирекция
„Социално подпомагане“ и декларирал в „Заявление - декларация“ №13/04.12.2015г. по
Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и
над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или
семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване
на средно образование, но не по-късно от 20 - годишна възраст от винетни такси при
ползване на републиканските пътища/заглавие в сила от 22.07.2011г. до 01.01.2019г./, че
автомобилът му марка „Мерцедес“ модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№**** е с мощност
117 kW, и подал същото до Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Търговище,
чрез Д. К. - социален работник. Към горепосоченото заявление-декларация обв.П. приложил
необходимите документи.
На 07.12.2016г., в гр.Търговище, обв.П. посетил сградата на Дирекция „Социално
подпомагане“ и декларирал в „Заявление - декларация“ № НАР19/Д-Т/88 от 07.12.2016г. по
Наредба № Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за условията и реда за освобождаване на
лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица
или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до
завършване на средно образование, но не по-късно от 20 - годишна възраст от винетни такси
при ползване на републиканските пътища/заглавие в сила от 22.07.2011г. до 01.01.2019г./, че
автомобилът му марка „Мерцедес“ модел ,ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№**** е с мощност
117 kW, което подал до Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Търговище, чрез
Д. К. - социален работник. Към горепосоченото заявление - декларация обв. П. приложил
необходимите документи.
На 04.12.2017г., в гр.Търговище, обв.П. посетил сградата на Дирекция „Социално
подпомагане“ и декларирал в „Заявление - декларация“ № НАР 19/Д-Т/701 от 04.12.2017г.
по Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50
и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или
семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване
на средно образование, но не по-късно от 20 - годишна възраст от винетни такси при
ползване на републиканските пътища/заглавие в сила от 22.07.2011г. до 01.01.2019г./, че
автомобилът му марка „Мерцедес“ модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№**** е с мощност
117 kW, което подал до Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Търговище, чрез
М. Г. - социален работник. Към горепосоченото заявление - декларация обв.П. приложил
необходимите документи.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването почеркова експертиза
се установява, че и в четирите документа : „Заявление - декларация“ №105/14.12.2013г.,
„Заявление - декларация“ №13/04.12.2015г., „Заявление - декларация“ НАР19/Д-Т/88 от
07.12.2016г., „Заявление - декларация“ № НАР19/Д-Т/701 от 04.12.2017г., подписите след
позиция „Декларатор“ са положени от обв.П. М. П..
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: събраните на досъдебната фаза писмени доказателства/подадените заявления –
декларации до Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Търговище, СРМПС на лек автомобил
марка „Мерцедес“ модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№****, експертни решения от ТЕЛК
и др./, свидетелски показания на разпитаните свидетели С. Д., Д. К., М. Г. и др.,
заключението, изготвено по допуснатата в досъдебното производство почеркова експертиза.
Съдът кредитира експертното заключение, което не е оспорено от страните по делото, и
2

изяснява въпроса за авторството на подадените заявления – декларации, които са основните
доказателства по настоящото дело. Липсват данни, които да обосновават пречки за
кредитиране показанията на разпитаните свидетели. Съвкупната преценка на всички
посочени доказателства очертава една безспорна и категорично установена фактическа
обстановка, включваща изпълнителните деяния и авторството им .
Предвид установените факти и обсъдени доказателства съдът прие, че от обективна
страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал.1 във вр. с чл. 26
ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк
умисъл. Приложеното по делото СРМПС на закупения и притежаван през инкриминирания
период от обвиняемия автомобил показва ясно и недвусмислено, че мощността на този
автомобил е била 120 kW. Притежавайки този документ, обвиняемият е съзнавал
съществуването на посоченото обстоятелство, а и попълвайки визираните заявления -
декларации същият е следвало да се базира именно на данните в посочения документ. При
това положение като е декларирал други данни за мощността на автомобила, различни от
отразените в СРМПС, той е потвърдил неистина за удостоверяване на това подлежащо на
деклариране обстоятелство в писмена декларация, дадена пред орган на власт, какъвто по
смисъла на чл. 93 т.2 НК е директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Търговище.
Обвиняемият е извършил три такива деяния, всяко от които от субективна страна се
отличава с формата на вина – пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. За осъществяването на тази форма на вина съдът прави преценка въз
основа на изгодните последици, които следват за обвиняемия в резултат на след
декларирането на неверните обстоятелства относно мощността на автомобила, а именно
освобождаване от заплащане на винетна такса. За описаното деяние от 14.12.2013г.
прокурорът не поддържа обвинение във внесеното постановление поради изтекла по
отношение на същото давност на основание чл. 80 ал.1 т.4 НК предвид образуването на
наказателно преследване през 2020г.
С трите деяния, извършени съответно на 04.12.2015г., на 07.12.2016г. и на
04.12.2017г., обвиняемият осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление, те са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Трайно установена съдебна практика е
за „непродължителен период от време“ по смисъла на чл. 26 ал.1 НК да се приема периода от
една година между отделните деяния – в т.см. е произнасянето в Тълкувателно решение №
52 от 9.XI.1988 г. по н. д. № 34/88 г., ОСНК. Ето защо съдът прие, че отделните три деяния,
всяко от които осъществява състава на чл. 313 ал.1 НК, в своята взаимовръзка съставят едно
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 НК.
След установяване реализирането от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл. 313ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК от страна на обвиняемия, при
решаване на въпроса за реализиране на наказателната му отговорност за същото съдът
прецени, че в случая спрямо него са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК.
Извършеното от обвиняемия престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на
извършването му се санкционира с лишаване от свобода до три години или с глоба от 100
лева до 300 лева, поради което попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал.
1 б. ”а” от НК. От приложената справка за съдимост на обвиняемия е видно, че същият не е
осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. От събраните
доказателства следва, че не са причинени съставомерни имуществени щети от
престъплението. Няма данни за наличие на обстоятелствата по чл. 78а ал.7 НК като в този
смисъл е относимо задължителното Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по
3

т. д. № 2/2010 г., ОСНК, докладчик съдията Вероника Имова, според което ограничението
по чл. 78а, ал. 7 НК "... както и при множество престъпления", не се отнася за
продължаваните престъпления, поради което институтът за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е приложим за извършените след
13.10.2006 г. престъпления при условията на чл. 26 НК. Ето защо след като на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по
отношение на него санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание
глоба в размер на 1800.00 лева. При определяне размера на глобата съдът отчете тежестта на
степента на обществена опасност на извършеното престъпление, което включва три отделни
деяния, реализирани ежегодно в рамките на три последователни години, а това
обстоятелство не определя степента на обществената опасност като ниска, а като
сравнително висока спрямо престъпления, изразяващи се в еднократно деклариране на
неистина. Фактът, че през инкриминирания период обвиняемият е бил служител от
системата на МВР, се отчита като отегчаващо обстоятелство, тъй като на по – силно
основание от гражданите, които не са ангажирани служебно със системата на държавната
власт и администрация, работещите в тези системи следва да демонстрират поведение,
съобразено изцяло с изискванията на закона. Предвид имуществения характер на
административното наказание съдът взе предвид и данните за материалното положение и
имотно състояние на обвиняемия, обективирани в наличната по делото декларация, според
която семейството му/той и съпругата му/ реализират месечен доход от 1450 лева, към който
се добавя и получаваната от него инвалидна пенсия от 630 лева, или получаваният общ
месечен семеен доход е в размер на 2080 лева, а наред с това притежава апартамент в град
София, земеделска земя /16 дка/, и два леки автомобила. При така анализираните данни
съдът прецени като справедливо определянето на наказание в размер над минималното
предвидено в закона, а именно 1800 лева. В тази връзка е неоснователно искането на
защитника за налагане на глоба в размер от 100 лева до 300 лева, тъй като такава била по
размер глобата, предвидена в чл. 313 ал.1 НК. Разпоредбата на чл. 78а ал.5 НК гласи, че
когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В
случая санкционната част на чл. 313 ал.1 НК предвижда алтернативна санкция от лишаване
от свобода до три години или глоба от 100 лева до 300 лева, и наличието на предвидено
наказание лишаване от свобода води до невъзможност за прилагане на чл. 78а ал.5 НК и
съответно до налагане на глоба в размер до 300 лева.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен и съгласно общото правило на чл. 189
ал.3 НПК съдът осъди същия да заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище направените
по делото разноски за експертиза в ДП в размер на 472,45 лева.
Така наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите на
генерална и специална превенции.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	159
Дата:	31 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия:	Анета Иванова Петрова

Дело:	20213530200334
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Решение по дело №334/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите