РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 2                                                11.06.2021 г.                                                гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                    втори въззивен граждански състав

На:    дванадесети януари                                                 две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                               Мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 2699 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т.М., гражданка на Л., подадена чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Ненчо Драгнев, против решение № 260035/25.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 989/2019 г. по описа на РС-Несебър, с което Т.М. е осъдена да заплати на Етажната собственост „Афродита 2“, находяща се в КК „Слънчев бряг“, западна част, представлявана от Юрий Макаров – председател на УС, сумата от 206 евро – дължима такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., сумата от 344 евро – за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., сумата от 275 евро – за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законните лихви върху сумите, начиная от 23.10.2019 г. до окончателното им изплащане, както и 845 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Счита се, че съдът неправилно не е уважил възражението на ответната страна по чл.51, ал.2 ЗУЕС, като се сочи, че твърдението на благоприятно за страната обстоятелство не може да дерогира доказателствената тежест – основен принцип в правото е, че отрицателните факти не се доказват. В тази връзка се сочи, че в отговора на исковата молба изрично е заявено, че ответницата не е обитавала апартамента и който твърди обратното е следвало да го докаже, напр. със сметки за консумираната вода и електричество. Според въззивницата, друг съществен порок е систематичното тълкуване и прикрепяне на институт от чл.51, ал.3 към нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС – изискването за уведомяване на управителя писмено. В тази връзка се сочи, че ответницата не твърди да й се е наложило да отсъства повече от 30 дни, за да иска заплащане на разходите на половина, а твърди, че въобще не е ползвала имота и за нея липсва изискване за писмено предупреждение. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Етажна собственост „Афродита 2“, находяща се в КК „Слънчев бряг-запад“, представлявана от Председателя на УС Юрий Макаров, подаден чрез пълномощник адв.Таня Пеева. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на визираните в нея пороци на обжалваното решение. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на НРС като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна собственост „Афродита 2“, находяща се в КК „Слънчев бряг – запад“, общ.Несебър, представлявана от Юрий Макаров – председател на УС, против Т.М., за заплащане на сумата от 206 евро – дължима такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., сумата от 344 евро – за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., и сумата от 275 евро – за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законните лихви върху сумите, начиная от 23.10.2019 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е собственик на недвижим имот в Етажната собственост „Афродита 2“, находяща се в ПИ № 51500.507.635, като притежава апартамент 110 на ет.4, с площ от 26.30 кв. м, ведно с 0,4987 % ид. ч от общите части на сградата, равняващи се на 8,11 кв. м, с идентификатор на обекта № 51500.507.635.1.110. Твърди се, че с решение на ОС на ЕС от 17.08.2016 г. е бил определен размер на паричните вноски за поддръжка и управление на общите части от 12 евро/кв.м., дължими за периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г., а с решение на ОС на ЕС от 31.07.2017 г. размерът на паричните вноски бил намален на 10 евро/кв.м., дължими за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г. С решение на ОС на ЕС от 30.07.2018 г. размерът на вноските бил определен на 8 евро/кв.м., дължими за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2018 г., като било взето решение и определен срок до 01.10.2018 г., за доброволно плащане на неплатените такси поддръжка, дължими за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2018 г. от всеки собственик в ЕС, като било възложено на председателя на УС да започне процедура по съдебно събиране на неплатените такси след изтичане на срока за доброволно плащане. Твърди се, че в тази връзка до ответницата било изпратено електронно писмо, в което й било напомнено, че същата дължала за първия период 206 евро, за втория – 344 евро и за третия – 275 евро, но заплащане в срока за доброволно изпълнение не е постъпило, нито е платено след изтичане падежа на последното задължение – 30.06.2019 г. Предвид на това, претенцията до съда е за осъждане на ответницата да заплати на ищцовата ЕС посочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

В процеса ответницата Т.М. е представлявана от назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, който е депозирал писмен отговор в срок. Исковата претенция е оспорена със следните възражения – в трите решения на ОС на ЕС начинът на разпределение на сумите, дължими от всеки собственик, бил определен в разрез с нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС, като е следвало да се определи такса, разпределена по равно между собствениците, обитателите и ползвателите, а не съобразно дела им в общите части; твърди се, че се касае за комплекс от затворен тип, поради което управлението следвало да се извършва съобразно сключен договор за управление с нотариална заверка на подписите; твърди се, че ответницата не е обитавала имота си през 2016 г. – 2019 г., поради което и по аргумент на чл.51, ал.2 ЗУЕС не дължи заплащането на такси.

Ищецът е ангажирал писмени доказателства – нотариален акт, протоколи от ОС на ЕС и писмо, от които се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства за собствеността на ответницата, взетите решения на общите събрания и уведомяването й за дължимите суми. Доказателства от страна на ответницата не са ангажирани.

Предвид събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно, че решенията на общото събрание са влезли в сила, като е преценено за неоснователно възражението на ответницата, че решенията противоречат на нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС и в този смисъл са незаконосъобразни и не я задължават да заплаща търсените суми. В тази връзка, съдът е приел, че съображения относно незаконосъобразността на решенията на ОС на ЕС могат да бъдат предмет само на специално инициирано производство по чл.40, ал.2 ЗУЕС, провеждащо се в определени от нормата срокове, които важат и относно възражения за нищожност на взетите решения, като след влизането в сила на решенията на ОС на ЕС те са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези гласувалите против, неучаствалите на събранието и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Поради това, НРС е приел, че процесните решения на проведените общи събрания са влезли в сила и са задължителни за изпълнение от страна М., поради което за нея е възникнало задължение да заплати съответните вноски съобразно гласуваните решения. По отношение на възражението, че комплексът е такъв от затворен тип, съдът е приел, че този факт не променя органите на управление в една етажна собственост, заложени в ЗУЕС, като по делото не се представя, нито се твърди от ответницата да е сключила договор по чл.2 ЗУЕС и в този смисъл да счита, че дължи на друго лице, а не на ЕС, поради което и след като липсва такова съглашение, то съобразно правилата на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС ответницата-етажен собственик е длъжна да заплаща разходите по поддържането и управлението на общите части. По отношение на възражението за недължимост съобразно чл.51, ал.2 ЗУЕС, районният съд е приел, че тази норма следва да се тълкува систематично с нормата на чл.51, ал.3 ЗУЕС, като по делото липсват доказателства, от които да се установи, че собственикът е уведомил председателят на ЕС за отсъствие и липсват доказателства, които да водят до основателност на правоизключващото възражение на ответницата, в чиято тежест е да докаже, че обектът е ползван от нея по-малко от 30 дни, като съдът не са споделени доводите на особения представител, че е достатъчно само да се твърди този факт. В тази връзка е прието е, че фактът на обитаване на обекта по-малко от 30 дни в календарната година е благоприятен за ответницата и затова тя носи доказателствената тежест да го установи, което в случая не е сторено. По горните мотиви, НРС е приел исковата претенция за основателна и е уважил същата в претендираните размери, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

 

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото не се оспорва от страните и същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, поради което не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд. НРС е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК. Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за основателност на иска по чл.38 ЗУЕС, респ. за неоснователност на възраженията на ответницата, които изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка, като ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

По делото не спори, че ответницата е етажен собственик в сградата в режим на ЕС „Афродита 2“ в КК Слънчев бряг. Безспорно е също, че взетите решения на ОС на ЕС, на които се основава исковата претенция, са влезли в сила, поради което същите обвързват етажните собственици, вкл. и ответницата. Не се спори и относно обстоятелството, че М. не е плащала определените с решенията на ОС на ЕС такси за поддръжка и управление на общите части, предмет на настоящия осъдителен иск.

Наведените във въззивната жалба възражения са насочени единствено против изводите на районния съд за неоснователност на направеното с отговора на исковата молба възражение за недължимост на таксите на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, като се счита, че доказателствената тежест за установяване, че ответницата не е обитавала апартамента, е върху ищеца. Други възражения не са направени в жалбата.

Въззивната инстанция не споделя изложените от въззивницата доводи и намира възраженията в жалбата й за неоснователни. Съображенията на съда на следните:

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, не се заплащат разходите за поддръжка и управление на общите части … от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В случая, ответницата е заинтересованото лице, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, поради което тя носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства факта, че е пребивавал в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“, респ. че не обитава имота, като нейно е и задължението по чл.7, ал.3, вр. ал.2, т.5 и чл.13, ал.2 ЗУЕС за вписване на тези обстоятелства в книгата на ЕС, че няма да пребивава в имота и за какъв период. По въпроса за разпределението на доказателствената тежест и начина за доказване на отрицателни факти е налице трайна съдебна практика на ВКС, в която се приема, че коя страна и кои факти доказва се определя от материалноправната норма, чиито изгодни правни последици страната претендира. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), за да се приеме, че отрицателният факт не се е осъществил (в този смисъл са и мотивите по ТР № 6/15.07.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия случай, след като ответницата се позовава на на правната възможност по чл.51, ал.2 ЗУЕС да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, то в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. и личното си отсъствие от обекта, както и отсъствието в него на други обитатели за процесния период, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван. В този смисъл, районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест във връзка с твърденията и възраженията на страните и същите са били наясно с предмета на делото и фактите, които следва да доказват. Въпреки това, ответницата не е ангажирала доказателства, за да установи възражението си по чл.51, ал.2 ЗУЕС, че не е ползвала имота си лично или чрез другиго за релевантния период (например чрез справка от граничните власти относно посещенията й в страната и др. под.), нито е представила доказателства да е уведомила управителя на ЕС, че няма да пребивава в имота и за какъв период (чл.7, ал.3, вр. ал.2, т.5 и чл.13, ал.2 ЗУЕС). Ето защо, правилен е извода на НРС, че М. не е доказала възражението си за недължимост на таксите за поддръжка на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, като изложените в този смисъл възражения от въззивницата са изцяло неоснователни.

Предвид изложените съображения и с оглед безспорния по делото факт, че ответницата не е извършвала плащания на дължимите такси за процесния период, независимо от уведомяването и за това от управителя на ЕС, настоящата инстанция намира предявения иск за основателен, поради което следва да бъде уважен в претендираните размери. В тази връзка и доколкото други възражения не са направени във въззивната жалба, БОС намира същата за неоснователна, като обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и искането на въззиваемата страна за разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивницата М. следва да заплати на Етажната собственост „Афродита 2“ сумата от 350 лв. за направените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260035/25.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 989/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

ОСЪЖДА Т.М., гражданка на Л., БУЛСТАТ *********, с адрес КК „Слънчев бряг”, ПИ № 51500.507.635, ет.4, ап.110, да заплати на Етажната собственост „Афродита 2”, находяща се в КК „Слънчев бряг – запад“, представлявана от Юрий Макаров- председател на УС, сумата от 350 лв. за направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.