Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на четиринадесети
ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 1041 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на В.П.Г. и Х.М.Г. срещу Решение № 499767/02.10.2018 г. по
гражданско дело № 15808/2016 г. на Софийския районен съд, 69 състав, в частта,
с която е признато за установено по отношение на въззивниците, че всеки от тях дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от по 149,30 лева – цена за доставена до имот с адрес:
София, ж.к. ******, топлинна енергия за периода от месец ноември 2012 г. до
месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 08.12.2015 г.
до пълното им изплащане; сумата от по 14,05 лева – лихва за забава за плащане
на горната сума за периода от 31.12.2012 г. до 27.11.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 75636/2015 г. на Софийския районен съд,
69 състав.
В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и
противоречие на материалния закон. Излагат се аргументи, че по делото не било
доказано наличието на облигационна връзка между страните. Излагат се доводи, че
въззивниците Георгиеви не били собственици на отопления имот. Излагат се
доводи, че не било доказано доставянето на топлинна енергия до процесния имот,
както и че същата не била доставяна с необходимото качество, като подробно се
посочват изискуемите се според въззивниците Георгиеви параметри. Излагат се
доводи за нищожност на клаузи в общите условия на „Т.С.“ ЕАД по отношение на
падежите на задълженията за заплащане на топлинна енергия, тъй като същите
зависели от обявяване на фактурите в интернет, а не всички потребители имали
възможност да следят сметките си в мрежата. Излагат се доводи, че била
извършена доставка на непоискани продукти в нарушение на чл. 62 ЗЗП. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете, и
отхвърляне на същите. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок (започнал да тече на 10.12.2018 г.)по делото не е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД.
В
законоустановения срок (започнал да тече на 10.12.2018 г.) по делото не е
постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач по делото – „Т.С.“
ЕООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 8006327/22.03.2016 г., подадена от името на
„Т.С." ЕАД, ЕИК ******срещу В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН **********,
с която е поискано от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответниците
му дължат разделно, по ½ част за всеки от тях, следните суми: сумата от 298,60
лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до
имот с адрес: гр. София, ж.к. ****** за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015 г. до
окончателното ѝ заплащане; сумата от 45,87 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода 31.12.2012 г. –
27.11.2015 г.; сумата от 17,68 лева, представляваща главница за цена за
услугата дялово разпределение за процесния имот за периода 01.11.2012 г. –
30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015
г.; сумата от 1,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
цена за услугата дялово разпределение, дължима за периода 31.12.2012 г. –
27.11.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по частно гражданско дело № 75636/2015 г. на Софийския районен съд, 69
състав, като му се присъдят разноски.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците В.П.Г.,
ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН **********. Поддържа, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал.
1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответниците В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН **********
са депозиран отговори на исковата молба с идентично съдържание, с който
предявените искове се оспорват. Поддържа се, че в процесния имот няма радиатори
и уреди за отчитане, каквито няма и в общите част на сградата етажна
собственост, считано от 2000 г. насам. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенциите по исковата молба.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по
предявените искове.
По делото е
приложено ч.гр.д. № 75636/2015 г., по описа на СРС, 69 състав, видно от което
същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3087217/08.12.2015 г.
На 16.12.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 75636/2015 г., по
описа на СРС, 69 състав, поправена с определение от 04.05.2018 г., постановено
по ч.гр.д. № 75636/2015 г. с която е разпоредено длъжниците В.П.Г., ЕГН **********
и Х.М.Г., ЕГН ********** да заплатят разделно, при квоти от по ½, на
кредитора „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/ сумата от 298,60 лева, представляваща цена
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец 11.2012 г. до
месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015
г. до окончателното ѝ заплащане; 2/ сумата от 17,68 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 11.2012 г. до месец април 2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2015 г. до окончателното
ѝ заплащане; 3/ лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на 45,87 лева за периода 31.12.2012
г. – 27.11.2015 г.; 4/ лихва за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение в размер на 1,33 лева за периода 31.12.2012 г. –
27.11.2015 г. както и разноските по делото в размер на 325,00 лева.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжниците В.П.Г., ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН ********** на 29.12.2015 г., като в законоустановения
срок за това длъжниците са подали възражения срещу издадената заповед за
изпълнение, във връзка с което заявителят е бил уведомен от заповедния съд за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта спрямо длъжниците В.П.Г.,
ЕГН ********** и Х.М.Г., ЕГН **********, като такива са представени в срок на 22.03.2016
г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността
на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му
потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Действащата към
периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги
урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно
решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005
г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Относно въпросът
за наличието на облигационна връзка между страните в производството с предмет
доставка на топлинна енергия в процесния имот за претендирания период,
настоящият съдебен състав намира следното:
Видно от
документите по делото, в хода на първоинстанционното производство ответниците
не са оспорили, че са били собственици на процесния имот през претендирания в
исковата молба период. В тази връзка следва да бъде посочено, че в подадените
от всеки от ответниците отговори на исковата молба, последните изрично
заявяват, че в жилището им, което е процесното, няма радиатори, както и
монтирани уреди за отчитане, каквито не са монтирани и в общите части на
сградата етажна собственост, считано от 2000 г., което следва да се приеме за
индиректно признание на обстоятелството, че именно ответниците са собственици
на процесния топлоснабден имот.
На следващо
място следва да се посочи, че от приетата по делото Молба от Държавна спестовна
каса за вписване на законна ипотека се установява, че за обезпечение
изплащането на отпуснат от Държавна спестовна каса на ответниците В.П.Г., ЕГН **********
и Х.М.Г., ЕГН ********** заем за жилищно строителство е поискано вписване на
законна ипотека върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 59,
находящ се в гр. София, ж.к.
„******, което е допълнителна индикация за това, че именно ответниците са
собственици на процесния недвижим имот и като такива имат качеството потребител
на топлинна енергия.
По делото е
установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са
одобрени от ДКЕВР през 2008 г. и 2014 г., като се установи от прието заключение
по съдебно-техническата експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата,
отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, поради което съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2008 г. и
2014 г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а
именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
При извършване
на съвкупна преценка на така посочените доказателства по делото, настоящият
съдебен състав намира, че ищцовото дружество е установило при условията на
пълно и главно доказване, че именно ответниците са имали качеството потребител
на топлинна енергия за битови нужди през процесния период и именно в това си
качество са станали страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и е
следвало да отговарят за заплащането на цялото количество потребена енергия в
имота.
С оглед
изложеното, за неоснователни следва да се приемат възраженията на ответника, че
не се намира във валидни облигационни отношения с ищцовото дружество.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, в
която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.
11.2012 г. – м. 04.2015 г., както и че количеството топлинна енергия от
конкретната абонатна станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за
търговско измерване – общ топломер, който периодично е преминавал метрологичен
контрол, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че за процесния
период м. 11.2012 г. – м. 04.2015 г. начислените суми за топлинна енергия в
процесния имот са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон
фирмата за дялово разпределение е изчислявала реалното потребление на топлинна
енергия и е извършвала изравняване между начислената и дължимата сума в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установява се
още, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие, като същите са изчислявани за всеки месец по реда
на чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-334/24.04.2007 г. и изчисленията са извършвани
съгласно методиката и по формули, посочени в
Наредба
№ 16-334/24.04.2007 г.
От заключението
на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява още, че през
процесния период в процесния имот е потребявана и начислявана единствено
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. За процесния топлоснабден имот
не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, доколкото се
установява, че в същия имот са демонтирани 6 броя радиатори, като същевременно
не е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства, в това число заключенията на
съдебно-техническата и счетоводна експертиза, които съдът изцяло кредитира като
верни, задълбочени и неопровергани от другите събрани по делото доказателства,
по делото е установено, че през процесния период в сградата, в която е имота се
потребява енергия отдадена от сградна инсталация, като потреблението за
процесния период е установено, че е в размер на 560,67 лв.
Доколкото по
делото се установи наличието на облигационна връзка между страните в
производството с предмет доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот
представляващ апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „******, настоящият
съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е разгледал
заявеното с отговора на исковата молба при условията на евентуалност възражение
за недължимост на процесните суми, поради изтекла за същите погасителна
давност.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е дължимостта на вземания за доставена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 59, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, дължими за период м. 11.2012 г. – м. 04.2015 г.
Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от
повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид
това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В
частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни.
За периода от м.
11.2012 г. до м. 01.2014 г. страните са обвързани от Общите условия на ищеца
при продажбата на топлинна енергия за битови нужди /2008 г./.
Съгласно
приложимите за периода от м. 11.2012 г. до м. 01.2014 г. Общи условия на ищеца
при продажбата на топлинна енергия за битови нужди, стойността на потребената
енергия се заплаща на месечни вноски в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се дължат, т.е. срокът за изпълнение на задължението е определен в
договора. Задълженията към топлопреносното предприятие са периодични платежи,
за които е относима 3-тригодишна погасителна давност. Изискуемостта на
най-ранното месечно задължение е настъпила на 31.12.2012 г., поради което към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение – 08.12.2015 г., месечните задължения, формиращи главницата за
доставена ТЕ, не са погасени по давност.
По отношение на
задълженията за периода м. 02.2014 г. – м. 04.2015 г. са приложими Общите
условия на ищеца при продажбата на топлинна енергия за битови нужди /2014 г./.
Според чл. 33 ал. 1 от тези ОУ задълженията също се плащат ежемесечно, като
същите следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок от публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Падежът на вземанията е всеки месец, а не
след издаване на фактура по изравнителните сметки. Предвид горното 3-тригодишна
погасителна давност за вземанията за периода м. 02.2014 г. – м. 04.2015 г. не е
изтекла и същите не са погасени по давност.
Предвид гореизложеното
неоснователни се явяват възраженията, направени с отговорите на исковата молба,
че претенциите на ищеца, заявени с исковата молба са погасени по давност.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че на 07.08.2015 г. /т.е. преди подаването на заявлението по чл.
410 ГПК/ от страна на ответниците е заплатена сума в размер на 300 лева, с
която са погасени сума за главница, дължима за процесния период в общ размер от
262,15 лева. Предвид установеното въз основа на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза, както и като взе предвид извършеното плащане
от 07.08.2015 г. настоящият съдебен намира, че предявените искове за главници
за доставена в процесния топлоснабден имот през процесния период топлинна
енергия са основателни до сумата от общо 298,60 лева
Предвид всичко
гореизложено се налага извод, че всеки от ответниците е задължен спрямо ищеца
за по ½ част от сумата за главница за доставена и незаплатена топлинна
енергия, респективно ответникът В.П.Г.,
ЕГН ********** дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 149,30 лева, а ответникът Х.М.Г., ЕГН ********** сума в размер на 149,30 лева, представляващи цена за
доставена до имот с адрес: София, ж.к. ******, топлинна енергия за периода от
месец ноември 2012 г. до месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху
тези суми от 08.12.2015 г. до пълното им изплащане, поради което правилно
първоинстанционният съд е уважил така предявените искове за главница за
доставена в имота на ответниците топлинна енергия за процесния период.
По отношение предявеният иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД за законна лихва за забава на плащане на посочената по-горе главница
за топлинна енергия за периода от 31.12.2012 г. до 27.11.2015 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
Съгласно
приложимите за периода от м. 11.2012 г. до м. 01.2014 г. Общи условия на ищеца
при продажбата на топлинна енергия за битови нужди /2008 г./, стойността на
потребената енергия се заплаща на месечни вноски в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се дължат, т.е. срокът за изпълнение на задължението е
определен в договора, като от страна на ответника не са представени
доказателства, че е заплатил в срок задълженията си за доставена и потребена
топлинна енергия, поради което и за периода 31.12.2012 г. – 28.02.2014 г. дължи
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия.
По отношение на
задълженията за периода м. 02.2014 г. – м. 04.2015 г. страните в настоящото
производство са били обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В раздел IX от горепосочените Общи
условия са уредени въпросите свързани със заплащането на топлинната енергия и
услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 33, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са
заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването
на задължения за обезщетение за забава върху вземането за потребено количество
топлинна енергия е поставено под условия, доказването на сбъдването на което е
в тежест на продавача – ищец в настоящото производство. По делото не са
представени доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от
обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол №
53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, поради което и предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 01.03.2014 г. – 27.11.2015 г.
се явява неоснователен.
Предвид
гореизложено се налага извод, че по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответниците дължат на ищцовото дружество лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2012 г. – 28.02.2014 г.,
като съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
размерът на лихвата за забава за така посочения период е 24,66 лева, поради
което исковете за лихва за забава се явяват основателни за сума в общ размер от
24,66 лева и за период 31.12.2012 г. – 28.02.2014 г.
Следователно
всеки от ответниците е задължен спрямо ищеца за по ½ част от сумата за
лихва за забава за периода 31.12.2012 – 28.02.2014 г. върху главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия, респективно ответникът В.П.Г., ЕГН ********** дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 12,33 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2012 г. – 28.02.2014 г., а
ответникът Х.М.Г., ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сума в размер на 12,33
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 31.12.2012 г. – 28.02.2014 г., като за разликата до уважения спрямо
всеки от ответниците размер от 14,05 лева и за период 01.03.2014 – 27.11.2015
г., исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
установената по делото недължимост на суми за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия за период 01.03.2014 – 27.11.2015 г.,
през който страните са били обвързани от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол
№ 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, то настоящият съдебен състав намира, че не следва
да се произнася по направеното във въззивната жалба възражение за нищожност на
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от същите общи условия, тъй като
търсената от въззивниците защита с това възражение е постигната и предявените
искове за този период са отхвърлени.
Предвид горното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, както следва: 1/ в частта,
с която е признато за установено по предявения от Т.С. ЕАД срещу В.П.Г., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.П.Г. дължи на
Т.С. ЕАД сума в размер над 12,33 лева до пълния уважен размер от 14,05 лева,
представляваща лихва за забава на плащане на главница за топлинна енергия за
периода от 01.03.2014 г. до 27.11.2015 г.; 2/ в частта, с която е признато за
установено по предявения от Т.С. ЕАД срещу Х.М.Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х.М.Г. дължи на Т.С. ЕАД
сума в размер над 12,33 лева до пълния уважен размер от 14,05 лева,
представляваща лихва за забава на плащане на главница за топлинна енергия за
периода от 01.03.2014 г. до 27.11.2015 г., като
вместо това: 1/ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, срещу В.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, бъде отхвърлен за сумата от 1,72
лева /разликата между сумата от 14,05 лева и сумата от 12,33 лева/, представляваща лихва за забава на плащане на главница за топлинна
енергия за периода от 01.03.2014 г. до 27.11.2015 г.; 2/ предявеният от „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Х.М.Г., ЕГН **********
с адрес: *** иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, бъде отхвърлен
за сумата от 1,72 лева /разликата между сумата от 14,05 лева и сумата от 12,33
лева/, представляваща лихва за забава на плащане на главница за топлинна
енергия за периода от 01.03.2014 г. до 27.11.2015 г.
По разпределяне отговорността за разноски в
заповедното производство и в производството пред СРС:
При този изхода
на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, както
следва: 1/ в частта, с която В.П.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза
на Т.С. ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното производство
за разликата над 152,41 лева до 166,75 лева /или за сумата от 14,34 лева/; 2/ в
частта, с която В.П.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД,
ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство пред
СРС за разликата над 398,62 лева до 414,51 лева /или за сумата от 15,89 лева/; 3/ в
частта, с която Х.М.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД,
ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното производство за
разликата над 152,41 лева до 166,75
лева /или за сумата от 14,34 лева/; 4/ в частта, с която Х.М.Г., ЕГН **********
е осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство пред СРС за разликата над 398,62 лева до
414,51 лева /или за сумата от 15,89 лева/.
При този изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът Т.С. ЕАД, ЕИК ******следва да бъде осъден да заплати в полза на В.П.Г.,
ЕГН ********** сумата от още 1,43 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
По отговорността за разноски в производството пред
СГС:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.
От името на Т.С.
ЕАД е депозирана молба от 13.11.2019 г., с която се прави искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Настоящият
съдебен състав намира, че в полза на въззиваемата страна Т.С. ЕАД не се дължат
разноски, тъй като видно от документите по делото от страна на последната не е
депозиран отговор на въззивната жалба, като същевременно процесуален
представител на дружеството не се е явил и не е взел участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание. Предвид горното и доколкото по отношение на
въззиваемата страна Т.С. ЕАД се установи, че не е осъществено процесуално
представителство в производството пред СГС, което да обоснове дължимост на
възнаграждение за юрисконсулт, то в полза на същата не следва да бъдат
присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Ответникът -
въззивник В.П.Г., ЕГН ********** е представил доказателства за извършени
разноски в производството пред СГС за държавна такса в размер на 25 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С молба от 13.11.2019 г.
въззиваемата страна Т.С. ЕАД е направено възражение за прекомерност на
претендираните от насрещните страни в производството адвокатски възнаграждения,
като във връзка със същата, настоящият съдебен състав намира, че претендираното
от въззивницата Г. адвокатско възнаграждение в производството пред СГС не е
прекомерно и отговаря на фактическата и правна сложност на делото,
процесуалното поведение на упълномощения представител, както и на минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното
и с оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция Т.С. ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в
полза на В.П.Г., ЕГН ********** сумата от 3,42 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Ответникът -
въззивник Х.М.Г., ЕГН ********** е
представил доказателства за извършени разноски в производството пред СГС за
държавна такса в размер на 25 лева.
Предвид горното
и с оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция Т.С. ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в
полза на Х.М.Г., ЕГН ********** сумата
от 0,26 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производството пред СГС, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Третото лице
помагач не е направило разноски и такива не му се следват.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 499767/02.10.2018 г. по
гражданско дело № 15808/2016 г. на Софийския районен съд, 69 състав, както
следва: 1/ в частта, с която е признато за установено по предявения от Т.С. ЕАД
срещу В.П.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В.П.Г. дължи на Т.С. ЕАД сума в размер над 12,33 лева до пълния
уважен размер от 14,05 лева, представляваща лихва за забава на плащане на
главница за топлинна енергия за периода от 01.03.2014 г. до 27.11.2015 г.; 2/ в
частта, с която е признато за установено по предявения от Т.С. ЕАД срещу Х.М.Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х.М.Г.
дължи на Т.С. ЕАД сума в размер над 12,33 лева до пълния уважен размер от 14,05
лева, представляваща лихва за забава на плащане на главница за топлинна енергия
за периода от 01.03.2014 г. до 27.11.2015 г., както и в частта за разноските,
както следва: 1/ в частта, с която В.П.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати в
полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
заповедното производство за разликата над 152,41 лева до 166,75 лева /или за
сумата от 14,34 лева/; 2/ в частта, с която В.П.Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
в исковото производство пред СРС за разликата над 398,62 лева до 414,51 лева
/или за сумата от 15,89 лева/; 3/ в частта, с която Х.М.Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в заповедното производство за разликата над 152,41 лева до 166,75 лева
/или за сумата от 14,34 лева/; 4/ в частта, с която Х.М.Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в исковото производство пред СРС за разликата над 398,62 лева до
414,51 лева /или за сумата от 15,89 лева/, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу В.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 1,72 лева /разликата
между сумата от 14,05 лева и сумата от 12,33 лева/, представляваща лихва за
забава на плащане на главница за топлинна енергия за периода от 01.03.2014 г.
до 27.11.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу Х.М.Г., ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от
1,72 лева /разликата между сумата от 14,05 лева и сумата от 12,33 лева/,
представляваща лихва за забава на плащане на главница за топлинна енергия за
периода от 01.03.2014 г. до 27.11.2015 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на В.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 1.43 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на В.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 3,42 лева, представляваща разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Х.М.Г., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 0,26 лева, представляваща
разноски за държавна такса в производството пред СГС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 499767/02.10.2018 г. по
гражданско дело № 15808/2016 г. на Софийския районен съд, 69 състав в
останалите обжалвани части.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.