№ 8367
гр. С, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110134922 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД и на чл.79, ал.1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от „ф-ма“ ЕООД,
ЕИК ***** с адрес гр.С, бул.“Б“ № 49, бл.53Е, вх.В, след проведено производство по
реда на чл.410 ГПК. Посочва се, че дружеството подало заявление въз основа на което
било образувано ч.гр.дело №13432/2022г., 25 състав, СРС. Била издадена заповед за
изпълнение, с която било разпоредено на К. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ЖК М 3, бл.342, вх.2, ет.18, ап.91 да заплати на кредитора сумата от 182,62 лева (сто
осемдесет и два лева и 62 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит
№**********/15.01.2015г., сключен между заявителя и Г П В, починал на 01.02.2016г.,
преди крайния падеж на задължението по договора, настъпил на 01.08.2016г., ведно
със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, 29,30лева
(двадесет и девет лева и 30 стотинки), представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 01.01.2016 г. до 01.08.2016 г.
Моли се да бъде установено съществуването на вземане за посочените суми.
Предявява се и осъдителен иск – за осъждане на ответника К. П. М. да заплати
сумата 153,62 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги по
Договор за кредит №**********/15.01.2015г., сключен между заявителя и Г П В,
починал на 01.02.2016г., преди крайния падеж на задължението по договора,
настъпило на 01.08.2016г., ведно със законната за период от 15.03.2022 г. до изплащане
на вземането. Претендират се разноските.
1
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от К. П. М., но във възражението
по ч.гр.дело №13432/2022г., 25 състав, СРС е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което следва да се разгледа.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед твърденията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 13432/2022г., 25 състав, СРС, от което се установява,
че на 15.03.2022г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.03.2022 г. за сумата по
заявлението, с изключение на сумата 153,62 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от услуги по Договор за кредит №**********/15.01.2015г. Против
заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника, длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви
иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, което ищеца е спазил, и въз основа на
исковата му молба е образувано настоящото исково производство за установяване на
дължимостта на сумата по ЗИ.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между „ф-ма“
ЕООД и Г П В, е сключен Договор за потребителски кредит П к С №********** от
15.01.2015г., по силата на който кредитора и настоящ ищец е отпуснал в заем на Г П В
сумата от 500 лв., която сума превел на кредитополучателя Г П В на 15.01.2015г. на
посочената от него сметка, открита в банка „ОББ“ АД /л.22 от делото/.
От приложени по ч.гр.д. № 13432/2022г., 25 състав, СРС Препис-извлечение от
акт за смърт и удостоверение за наследници, се установява, че Г П В е починал на
01.02.2016г., преди крайния падеж на задължението по договора, настъпило на
01.08.2016г. и е оставил за свой единствен наследник по закон ответника по делото К.
П. М..
К. П. М. встъпва във всички права, които Г П В е имал към момента на смъртта
си, включително и правата по ЗЗП по отношение на процесния договор.
Видно от представения Договор за потребителски кредит П к С №********** от
15.01.2015г. същия е формиран от няколко различни по оформление, шрифт и
предназначение документи, като всяка страница носи подписа на клиента - Договор за
потребителски кредит П к С който представлява формуляр с данни, попълнени с
различни шрифтове на определените за това места; Декларации; Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услиги; ОУ към ДПК; Погасителен план;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити; Искане за отпускане на потребителски кредит.
Видно от Договор за потребителски кредит П к С №********** от 15.01.2015г.
2
ГПР по договора е 49.89%, но не е посочено какви задължения се включват в ГПР.
Вписан е срок на договора от 18 месеца, дължима сума по кредита 678,42лв. и
възнаграждение по избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
499,86лв.
В раздел Допълнителни услуги на ОУ е описано какво представлява всяка една
допълнителна услуга и ред за ползването й. Никъде в ОУ не са посочени конкретни
цени на отделните допълнителни услуги или пакет от такива. Няма изобщо предвидена
такса за отделните услуги. Не са представени и тарифа или някаква методика за
определяне на цената на пакет допълнителни услуги. Абсолютно неясно е как е
определена таксата за пакет за предоставяни допълнителни услуги, почти равна на
размера на отпуснатия ПК- таксата е само с 0,14 лв. по-малко от размера на отпуснатия
кредит.
От страна на ответника е направено възражение единствено за изтекла
погасителна давност, т.е претенциите не са оспорени по размер. За да се приложи
института на погасителната давност обаче на първо място следва да се установи дали
неоспорените по размер задължения изобщо са възникнали.
Съдът намира, че ответникът е наследил правата на Г П В , който е имал
качеството потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, поради
което съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Към датата на
сключване на договора за ПК между страните, отношенията по повод отпускането на
потребителски кредити, са регламентирани от Закона за потребителския кредит /Обн., ДВ,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./в редакцията му към 28.07.2015 г.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
не по-малко от 12 пункта. Видно от договора, същия има формата на формуляр,
дописван е, има разнородност на шрифта, поради което не може да се приеме, че е
спазено изискването за форма.
Отделно от това договорът страда и от пороци на отделни клаузи. Съгласно чл.10а от
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал.4
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния договор е
вписано, че се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на
стойност 499,86лв. В договорът изобщо не са посочени услугите по вид, а още по-
малко по стойност. Не е ясно защо и как, а граничи и с абсурдното, при отпуснат ПК в
размер на 500лв. да се дължат неясни по вид такси на стойност почти равна на сумата,
3
отпусната като заем. Съгласно изискването на закона таксите трябва да са ясно и точно
определени в договора, такова определяне обаче изобщо липсва. Както беше посочено
по-горе, тази празнота не може да се замести и от ОУ, доколкото в тях са посочени
видове допълнителни услуги и ред за ползването им, но не и начин за определяна на
таксите, дължими за същите. Съдът намира и, че изначално определяне на дължима
такса за услуги, които не е ясно дали ще бъдат предоставени изобщо противоречи на
целта на закона. Отделно от това е видно, че единствената услуга, която би могло да се
предполага, че ще бъде използвана – тази за приоритетно отпускане, е такава, свързана
с усвояване на кредита и не може да бъде изисквана.
Предвид така изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбите
на чл.10а, ал.1, 2 и 4 от ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в
частта относно такса за пакет допълнителни услуги, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК
/Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна./.
Отделно от това, според чл. 11, ад. 1, т. 10 ЗПК в договорите за потребителски
кредит следва изрично да бъде посочен годишният процент на разходите, както и е
необходимо посочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В настоящия случай след
изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР/. В този ред следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / като
глобален израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
4
цената на ресурса. В конкретния случай е неясно дали таксата за допълнителни услуги
е включена в ГПР. Ако не е, а следва да бъде включена доколкото видно от
погасителен план, е калкулирана в месечната погасителна вноска, ГПР ще надхвърли
значително законово разрешения размер. Поради изложеното следва да се приеме, че
кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е основен елемент на правоотношението.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към
датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно обаче от ДПК същия е със срок на действие до 01.08.2016г., когато става
изискуема главницата в пълния непогасен размер. Заявление за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 15.03.2022г. и до подаването му е изтекъл пълния срок на
пет годишната погасителна давност, т.е. възражението на К. П. М. се явява
основателно и всички искове следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, но от същия няма
направено искане за присъждане на такива, а и няма реализирани разноски.
Така мотивиран, съдът на осн.чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ф-ма“ ЕООД, ЕИК ***** с адрес гр.С, бул.“Б“ №
49, бл.53Е, вх.В против К. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК М 3, бл.342,
вх.2, ет.18, ап.91 искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл.
240 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 182,62 лева (сто осемдесет и два лева и 62 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит №**********/15.01.2015г., сключен
между заявителя и Г П В, починал на 01.02.2016г., преди крайния падеж на
задължението по договора, настъпил на 01.08.2016г., ведно със законна лихва за
период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 29,30лева (двадесет и
девет лева и 30 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за
период от 01.01.2016 г. до 01.08.2016 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №13432/2022г. по описа на СРС, 25-ти
състав, както и осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 153,62 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от услуги по Договор за кредит №**********/15.01.2015г., сключен
между заявителя и Г П В, починал на 01.02.2016г., преди крайния падеж на
5
задължението по договора, настъпило на 01.08.2016г., ведно със законната за период от
15.03.2022 г. до изплащане на вземането
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6