№ 10917
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110106745 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от
"********************" ЕООД против СО обективно кумулативно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 14
113,10 лв. – възнаграждение по договор № РПД 18-ДГ 55-16/09.08.2018 г. съгласно
фактура № 103/13.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на
исковата молба в съда – 09.04.2020 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 17
278,80 лв. - неустойка по чл. 21 от договора за периода 13.12.2019 г. - 25.03.2020 г.,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 09.04.2020
г., до погасяване на вземането.
Исковата молба първоначално е подадена пред СГС, като пр-вото по гр.д. №
670/2020 г. е прекратено поради родова подсъдност с определение от 15.03.2021 г.
Същото е обжалвано и с определение от 30.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2239/2021 г. по
описа на САС е потвърдено. Определението на САС е обжалвано и с определение №
20/14.01.2022 г. к.д. № 2661/2021 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно
обжалване. Следователно пр-во е висящо пред СРС считано от 14.02.2022 г.
Ищецът твърди, че е изпълнител по договор за изработка на три етапа. Предмет
на договора е преустройство / нов корпус и салон/ на общинско училище – 143 ОУ
„Георги Бенковски“. Сочи, че етап едно е бил изпълнен. Етап две съставлява изготвяне
на проект на документация за ремонт на общинско училище. Сочи, че не е подписан
протокол за началото на етап № 2 и оспорва началото на този етап да е било на
04.02.2019 г. Твърди, че е узнал от ответника за началото на течението на срока за
започване на работата по етап 2 на дата 19.03.2019 г., когато е получил писмо. Сочи, че
заложеният в договора срок не е могъл да бъде спазен от ищеца по обективни причини,
а именно неактуални изходни данни от „Софийска вода“, „Топлофикация“ и ЧЕЗ.
1
Твърди, че ответникът като кредитор не му е оказал съдействие, като не е предоставил
актуални изходни данни, за което задължен по чл. 26 от договора. Сочи, че изходните
данни от „Софийска вода“ ищецът е получил на 25.04.2019 г., а от „Топлофикация“ и
ЧЕЗ – на 06.06.2019 г. поради това дори срокът да е започнал да тече на 04.02.2019 г.,
то той не е текъл до 25.04.2019 г. или 06.06.2019 г. поради обективни причини,
независещи от ищеца. Изходните данни не били актуални още от 2018 г. Ищецът не би
могъл сам да се снабди с тези данни. Оспорва да му е представено нот. пълномощно,
както и не е имало актуална виза. Въпреки тези трудности ищецът твърди да е
входирал основания пакет документи в СО на дата 04.06.2019 г., в поддържания от
ответника-възложител срок. Също така, етап 3 позволява доуточняване на
информацията. Ищецът извънсъдебно е признал забава от 7 дни с цел уреждане на
отношенията между страните. Проектът бил получен и приет от ответника без
забележки на 19.06.2019 г. Проектът бил входиран от СО в СРЗИ към 19.06.2019 г. без
да бъде уведомен ищецът.
Претендира част от сумата по фактура от 13.11.2019 г., както и неустойка за
забава. Сочи в исковата молба, че процесната фактура № 103/13.11.2019 г. е на
стойност 32 524,80 лв. с вкл. ДДС; от нея ответникът е заплатил на 11.12.2019 г. сумата
от 17 818,80 лв. и остава остатък от 14 706 лв. Ищецът сочи, че сам е предложил на
ответника да си удържи неустойка за забава за процесния етап две в размер на 592,90
лв. и така претендира 14 113,10 лв. /=17 818,80 лв. -592,90 лв./.
Претендира и неустойка за забава в горепосочения размер от 17 278,80 лв. - по
чл. 21 от договора за периода 13.12.2019 г. /когато е трябвало да се заплати сумата по
фактура № 103/13.11.2019 г., а е извършено само частично плащане/ - 25.03.2020 г.
/дата преди входиране на исковата молба. Претендира по 169,40 лв. на ден неустойка.
Ответникът оспорва иска. Не се спори, че е сключен валиден договор, по силата
на който е изпълнена работата по етап едно. Първият етап се изразявал в идейна
разработка, вторият в действителното изработване на проектната документация, а
третият в съгласуване на проекта с всички институции. Процесният втори етап е със
срок 60 дни. След представяне на нова виза с протокол от 27.11.2018 г. е започнал да
тече 30-дневният срок за изпълнение на етап № 1 и е изтекъл по този начин в края на
м. 12.2018 г. На 04.01.2019 г. ищецът е входирал проекта, като приемането на работата
се осъществило на среща В СО, район Подуяне, при която е съставен и протокол за
приемане на работата по договора. Срещата се е провела на 04.02.2019 г., на нея е
присъствал според ответника представител на ищеца – арх. М. С., и според ответника
считано от тази среща е започнал етап № 2, за което арх. М. С. е била уведомена устно.
Оспорва по договора да има задължение на възложителя да възлага изпълнението на
дейностите с нарочен документ. На второ място ищецът бил уведомен с писмо от
19.03.2019 г., че срокът вече е започнал да тече, от 04.02.2019 г. На 04.04.2019 г.
ищецът входирал инвестиционен проект, но не в изискуемия обем. С писмо от
10.04.2019 г. ответникът СО уведомил ищеца, че е в забава считано от 12.04.2019 г. да
изпълни точно по договора и ищецът дължи неустойка. С писма от 19.04.2019 г.,
23.04.2019 г., 25.04.2019 г. и 17.05.2019 г. ищецът представил на ответника
допълнително документация; преписката била входирана в цялост на 17.06.2019 г.
Съставен е приемо-предавателен протокол за приемане на работата от 19.06.2019 г.,
като в него е посочена дата на приемане на работата 18.06.2019 г. Поради допусната
забава от 67 дни за периода 12.04.2019 г. - 18.06.2019 г. ответникът си е удържал от
процесната фактура № 103/13.11.2019 г. сумата от 10 050 лв. на осн. чл. 21 от
договора като неустойка за забава.
2
Счита, че етап две е започнал да тече от 04.02.2019 г. и ответникът като длъжник
е изпаднал в забава; престирал е със закъснение. Твърди /отговор от 20.08.2020 г./, че
не е било необходимо от нови изходни данни, тъй като същите са без промени. Твърди,
че е оказал съдействие като кредитор. Сочи, че съгласно чл. 2 от договора е
задължение на изпълнителя да презавери изходните данни, като в случай че
изпълнителят е счел за необходимо е могъл да получи съдействие, вкл. относно
пълномощно, каквото не спори, че не е издавано.
С допълнителна искова молба /делото на този етап е пред СГС/ от 21.09.2020 г.
ищецът оспорва устното уведомяване от 04.02.2019 г. да е надлежно. Сочи, че началото
на етап № 1 е установено с протокол, а началото на етап № 2 – на среща в СО, което
оспорва. Излага, че на добра воля без допълнително заплащане ищецът е подготвил
мотивирано предложение за нова виза, защото директорът на училището и ответникът
предпочитали вариант втори като идеен проект. Сочи, че е искал съдействие относно
новите изходни данни писмено и на срещи.
С отговор от 14.10.2020 г. ответникът сочи, че арх. М. С., присъствала на
срещата, е надлежен представител на ответника. Излага, че с писмо от 12.03.2019 г.
ищецът е поискал срокът за етап № 2 да бъде „спрян“, поради което е узнал за
разговорите по време на срещата.
Съдът след .преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.
С приетия при липса на възражения с доклада по делото / в първото с.з./ като
безспорно е отделено в отношенията между страните, че между тях е сключен валиден
договор за изработка № РПД 18-ДГ 55-16/09.08.2018 г., като работата по етап едно е
приета; че работата по етап две също е приета на 18.06.2019 г., както и че във връзка с
това е издадена фактура от 13.11.2019 г.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че е престирал точно във времево
отношение; размера на иска; че в договора е уговорена неустоечна клауза с твърдяното
съдържание и по вторият иск размера на иска; че е поканил кредитора да окаже
съдействие, във връзка с необходимите данни и документи по етап две.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си посочени по-горе и
оспорванията си, както и че е предоставил съдействие като кредитор.
Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен валиден договор
за изработка № РПД 18-ДГ 55-16/09.08.2018 г. с предмет изготвяне на инвестиционен
проект за нов учебен корпус, физкултурен салон и ремонт на 143 ОУ „Георги
Бенковски“ в ж.к. „Сухата река“.
Съгласно чл. 2 техническият проект включва разработване на проект съгласно
издадена виза, но страните не спорят, че се е наложило подновяване на визата, което е
сторено до 27.11.2018 г., когато е поставено началото на първия от трите етапи на
изпълнение по договора. Това се установява и от протокол на л. 102.
Според чл. 2 от договора на изпълнителя са предоставени налични изходни
данни, но е важно да се отбележи, че според изр. последно на чл. 2 от договора при
необходимост изпълнителят може „презавери“ изходните данни „ от името и за
сметка на възложителя“. В договора не е отразено да е издадено пълномощно, а и
ответникът не твърди да е представил пълномощно.
Работата по договора се изпълняна на три етапа – първи етап се изразява в
идейна разработка и е със срок от 30 дни, втори - в действителното изработване на
3
проектната документация и е от 60 дни, а трети се изразява в съгласуване на проекта с
всички институции и е от 60 дни. Според чл. 3, ал. 2 от договора началото и края на
сроковете се удостоверява с двустранен протокол.
Според чл. 4, ал. 4 от договора остатъка от възнаграждението /предмет на
делото/ се изплаща от възложителя в 30-дневен срок от подписване на протокол за
приемане на работата, но и след представяне на фактура /чл. 5, ал. 4/.
Според чл. 8 възложителят се задължава да представи изходна информация
според договора.
В чл. 21 е уговорена неустойка за забава в полза на изпълнителя /при забавено
плащане/ или в полза на възложителя /при забава за извършване на работата/ в размер
на 0,5 процента от общата договорна цена за всеки просрочен ден. Страните не спорят,
че неустойката е принципно в размер на 169,40 лв. на ден. Това се установява и от
заключението на ССчЕ, което съдът напълно кредитира /л. 60/.
Спорно между страните е кога е започнал да тече срокът по чл. 3,2 от договора
за етап № 2.
Страните не спорят, че протокол за началото на срока не е подписван в разрез с
уговореното в договора.
Ищецът твърди, че срокът е започнал да тече най-рано на 19.03.2019 г., когато е
бил уведомен от ответника, че срокът вече тече /което се оспорва/.
Ответникът твърди, че срокът тече от датата 04.02.2019 г., когато в СО се
провежда среща, при която се приема работата по етап № 1. Според ответника с
приемането на работата по етап № 1 автоматично започва да тече срокът по етап № 2; и
също така на срещата е присъствала арх. С. – служител на ищеца, и тя е била
уведомена устно за началото на етап № 2. Страните не спорят, че арх. С. е
присъствала, но ищецът оспорва тя да е била уведомена за началото на следващ етап;
да е имала пълномощия да приема възлагане на началото на работата по етап № 2.
Договорът е сключен на 09.08.2018 г. Видно от приемо- предавателен протокол
от 17.08.2018 г. на л. 19 от гр.д. № 670/2020 г. по описа на СГС на тази дата
управителят на ищеца е получил скици на обекта – общинско училище. На ръка в
протокола е добавено, че срокът за етап № 1 започва да тече от 21.08.2018 г.
Протоколът е двустранно подписан. По този начин началото на етап № 1 се поставя с
протокол, съгл. чл. 3, ал. 2 от договора. Съставен е и втори протокол, този път по
нарочна бланка на Общината, от 21.08.2018 г., с която се документира, че започва
изпълнението на етап № 1 /л. 20/. След снабдяване с нова виза на 17.10.2018 г. /за което
страните не спорят/ с трети нарочен протокол на бланка на Общината от 27.11.2018 г.
на л. 102 страните се съгласяват, че изпълнението на етап № 1 започва от 27.11.2018 г.
Протоколът е двустранно подписан.
По този начин срокът за изпълнение на етап № 1 изтича по време на
празничните дни в края на м. 12.2018 г.
Страните не спорят, че в срок в началото на м. 01.2019 г. ищецът е внесъл идеен
проект, във връзка с който се е провежда на 04.02.2019 г. среща в сградата на СО, р-н
Подуяне между представители на Общината и на ищеца – изпълнител. Не се спори, че
на срещата ищецът се представлява единствено от арх. С..
Съдът е извършил многократни опити за намери на адреса и по телефона арх. С.,
допусната като свидетел, но те са неуспешни. Факт е, че именно арх. С. е изпратена на
срещата като представител на ответника, но тя не е подписала протокола от 04.02.2019
4
г. /л. 104/.
Разпитана свид. Ракъджиева – ПалИ.ова /л. 44/, която към датата на разпита не е
била управител на ищеца, дава показания, че на срещата действително е присъствала
арх. С., но тя не е уведомила ищеца за това, че е било дадено началото на етап № 2. В
същия смисъл са и показанията на Трендафила Георгиева Кьосева, която към датата на
разпита отдавна не е била управител на ищцовото дружество. Сочи, че е била
възложила да се занимава с проекта арх. Ракъджиева – ПалИ.ова. Видно от
пълномощно на л. 163, то именно арх. Ракъджиева / а не арх. С./ е била упълномощена
за ищеца да го представлява пред Общината и други органи във връзка с проекта.
Показанията на свид. Ватева - присъствал на срещата архитект за ответника, са
изолирани в частта относно това, че било съобщено устно на арх. С. за началото на
работата по етап № 2. Съдът в тази им част не ги кредитира.
Така, ответникът не доказа по време на срещата от 04.02.2019 г. устно да е
уведомил ищеца за началото на етап № 2.
С Констативен протокол от 04.02.2019 г. на л. 104, подписан само от
представители на СО, е установено, че:
Се приема работата по етап № 1;
Че според СО срокът по чл. 3,2 от договора започва да тече считано от
04.02.2019 г. поради устното съобщаване на арх. С. за това обстоятелство;
С ел. писмо от 07.03.2019 г. на л. 24, което е изпратено от ищеца до ответника до
адрес на ответника, на който той получава книжа и изявления /виж например писмо на
л. 51 от 01.07.2019 г./, ищецът уведомява ответника, че изходните данни са изтекли
още през 2018 г. и е необходимо да се подновят. Следователно ответникът е бил
уведомен за това, че изходните данни са неактуални. С второ писмо от тази дата,
изпратено в 15,40 след първото /л. 26/, ищецът уведомява ответника, че следва да се
представят данни от „Софийска вода“ АД. С писмо, входирано в СО на 12.03.2019 г. /л.
27/, ищецът отново уведомява ответника, че са необходими актуални данни; че на
04.03.2019 г. ищецът е поискал такива данни сам от „Софийска вода“ АД, но няма
отговор; трябват му и данни от ЧЕЗ.
С писмо от 19.03.2019 г. на л. 31 СО като възложител уведомява ищеца, че:
Отново, арх. С. е била уведомена на 04.02.2019 г. за началото на течението на
срока;
Признава, че данните от „Софийска вода“ АД са неактуални - излага в писмото,
че възложителят СО е внесъл искане в „Софийска вода“ АД на 11.03.2019 г. за
подновяване на данните;
Въпреки това счита, че изпълнителят може да работи по неактуални данни;
Поддържа, че срокът за етап № 2 е започнал да тече считано от 04.02.2019 г.
Ищецът не спори да е получил писмото.
В срок /според поддържаното от СО/, на 04.04.2019 г. ищецът – изпълнител
входира частичен проект със заявление вх. № АП00-32/04.04.2019 г. /л. 200/. На същата
дата 04.04.2019 г. е съставен едностранен /подпис на изпълнителя има/ приемо -
предавателен протокол на л. 33. Входираното заявление и приемо - предавателният
протокол анализирани в съвкупност и във връзка с признанието на СО в отговор от
20.08.2020 г., л. 90, води на извода, че на 04.04.2019 г. в 60-дневен срок считано от
04.02.2019 г. ищецът входира частичен проект.
На 09.04.2019 г. с протокол на л. 34 ответникът констатира, че в проекта липсват
5
част В и К и Електро.
На дати 19.04.2019 г. /л. 37/ ищецът представя на ответника допълнително
документация. Ответникът не спори с отговора, че такава документация е представяна
от ищеца поетапно и на 23.04.2019 г., 25.04.2019 г. и 17.05.2019 г.
Видно от писмо от 23.04.2019 г. от СО на л. 38 на тази дата вече са били
налични актуалните данни от „Софийска вода“ АД.
Видно от писмо от 05.06.2019 г. от СО на л. 43 на тази дата вече са били
налични актуалните данни от „Софийска вода“ АД.
На дата 19.06.2019 г. с протокол на л. 48, подписан двустранно от
представителни на СО и на ищеца, работата по договора е приета по см. на чл. 264 ЗЗД
на дата 18.06.2019 г.
По договор следва етап № 3, който представлява внасяне на проекта за
одобрение от компетентните институции – РИОКОЗ, РИОСВ, ПБЗН и други. Видно от
и-мейл от 09.07.2019 г. на л. 54 от СО до ищеца, то СО е внесло проекта за одобрение.
След приемане на работата между страните по договора възниква спор относно
това дали ищецът е в забава по етап № 2. От тук нататък се представят едностранно
подписани протоколи от СО и възражения на ищеца.
Според едностранен приемо- предавателен протокол от 26.09.2019 г. на л. 61
според СО ищецът е в забава от 12.04.2019 г. до 18.06.2019 г. В протокола не се
коментира актуализацията на изходните данни. С писмо от 19.11.2019 г. на л. 72 от СО
ищецът е уведомен, че ответникът – възложител /СО/ му налага неустойка от 10 050
лв. Същата се удържа от възнаграждението.
На дата 13.11.2019 г. ищецът издава процесната фактура за 32 524,80 лв. /л. 15/,
което е цената по чл. 5, ал. 4 от договора.
В едномесечния срок по чл. 5, ал. 4 от договора ответникът на дата 11.12.2019 г.
заплаща сумата от 17 818,80 лв.
Според заключението на СТЕ на л. 80 и сл., което съдът напълно кредитира, към
момента на започване на работното проектиране изходните данни следва да са
актуални, а в случая не са били – били са актуални до 2018 г. Според в.л. е обичайна
практика възложителят да подсигури обновяването на изходните данни и да поеме
разходите за това. Внесената от ищеца проектна документация към 09.04.2019 г. не
съдържа именно проект по части „В и К“ и „Електро“ именно поради липсата на
актуални данни. Пресъгласувани изходни данни за „Софийска вода“ са представени на
25.04.2019 г. Според в.л. въпреки, че считано от 01.01.2019 г. е отпаднало изискването
да са налице предварителни договори с експлоатационните дружества за одобряване на
проект, то това не отменя необходимостта изпълнителят да работи по актуални данни.
Според в.л. изпълнителят може да работи само актуални изходни данни, понеже:
Дори да няма промени в изходните данни за различни периоди, то това следва да
се документира официално;
Работите не могат да се извършат прецизно по стари изходни данни;
Заявление за предоставяне на изходни данни се подава от възложителя или
упълномощено от него лице;
На място в.л. е установило, че в бланките на ЧЕЗ се изисква нот. заверено
пълномощно, когато заявлението не се подава от собственика. В бланките на
„Софийска вода“ АД - също.
При тези доказателства, които са и анализирани по-горе, съдът намира за
6
установено следното.
По силата на договора между страните е уговорено началото на всеки етап да се
поставя изрично само и единствено с писмен двустранен протокол. Началото на етап
№ 1 по този начин е поставено с протокол от 21.08.2018 г., втори протокол 21.08.2018
г. Отделно с трети нарочен протокол от 27.11.2018 г. страните се съгласяват, че
изпълнението на етап № 1 започва от 27.11.2018 г.
Така срокът за изпълнение на етап № 1 приключва в някой от работните дни
след Коледа на 2018 г. или в началото на м. 01.2019 г. Страните не спорят, че в срок на
определена дата в самото начало м. 01.2019 г. ищецът е внесъл идеен проект, във
връзка с който се е провежда на 04.02.2019 г. среща в сградата на СО, р-н Подуяне
между представители на Общината и на ищеца – изпълнител. Не се спори, че на
срещата ищецът се представлявал единствено от арх. С.. Ответникът твърди на тази
дата едновременно да е приета работата по етап № 1 и да е поставено началото на етап
№ 2.
На първо място, това противоречи на приетото в договора. В него не е уговорено
да се поставя начало на течение на срокове по договора чрез устно уведомяване на
срещи.
На второ място, дори не се доказа от ответника пълно и главно на тази дата
ответникът да е уведомил надлежно упълномощено от ищеца лице за поставяне
началото на течението на срока по чл. 3,2 от договора. Протокол от 04.02.2019 г. е
едностранно подписан от представители на Общината, които може и да имат
определена удостоверителна компетентност, но е и във връзка с процесния договор,
който обективира правоотношение между два равнопоставени субекта - съконтрагенти.
Съдът намира, че при липса на подписан от двете страни протокол за начало на
етап № 2 следва да се приеме датата 19.03.2019 г., когато писмено / не в съответствие с
договора, но все пак в писмена форма/ ищецът е уведомен, че се отпочва изпълнението
по втори етап.
По този начин срокът би изтекъл на 19.05.2019 г.
Същевременно се установява от СТЕ, а и ответникът с писмото от 19.03.2019 г.
не спори, че към 19.03.2019 г. / а впрочем и към 04.02.2019 г./ изходните данни относно
училището не са били неактуални.
Съгласно договора възложителят отговаря за това да представи актуални
данни – чл. 8. Изпълнителят би могъл да се снабди с тях, но по изрично уговореното в
чл. 2, изречение последно от договора, за това му е необходимо пълномощно. В този
смисъл е и СТЕ – вещото лице е посетило „Софийска вода“ АД и ЧЕЗ и е установило,
че не само, че се изисква пълномощно в случай че друго лице различно от собственика
поиска актуализация, но то следва да е и нот. заверено. Ответникът не спори, че:
Не е дал каквото и да е пълномощно;
Сам е поискал на 11.03.2019 г. нови изходни данни от „Софийска вода“ АД и те
са били готови едва на 23.04.2019 г.;
Сам е поискал нови изходи данни от ЧЕЗ и те са били готови едва на 05.06.2023
г.;
Видно от множеството писма то ищецът е поискал съдействие от ответника –
например писмо от 07.03.2021 г., 10,20 часа, писмо от 07.03.2021 г., 15,40 часа,
официално входирано писмо с вх. номер от 12.03.2019 г.
Според чл. 95 ЗЗД кредиторът – в случая възложителят ответник, е в забава
7
когато не окаже съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни. В случая в
претендирания от ответника срок – на 04.04.2019 г., ищецът е входирал проект, но в
него поради липсата на актуални данни са липсвали логично именно част В и К и
Електро. Ответникът не е съдействал на ищеца в тази връзка считано до 05.06.2019 г.,
когато му е предоставил всички актуални данни. В.л. е категорично, че дори страните и
новите данни да съвпадат, то е необходимо официално становище от
експлоатационните дружества за това. Така до 05.06.2019 г. ищецът като длъжник не е
бил в забава, понеже насрещната страна – кредиторът, е бил в забава – чл. 96, изр. 2
ЗЗД.
Непосредствено след това на 18.06.2019 г. работата е приета.
Ответникът дължи остатъка от сумата по процесната фактура, като ищецът
претендира с 592,90 лв. по-малко. Ответникът не е имал основание за задържа
остатъка. Така, основателен е искът по чл. 226 ЗЗД за сумата от 14 113,10 лв.
/=32 524,80 лв. с вкл. ДДС - 17 818,80 лв.- 592,90 лв./. В този смисъл е и ССчЕ.
Относно иска за неустойка. В полза на ищеца е уговорена неустойка за забава за
заплащането на възнаграждението. Според чл. 5, ал. 4 от договора възнаграждение се
дължи след приемане на работата и фактуриране. Фактурата е от 13.11.2019 г., срокът
за плащане по договора изтича на 13.12.2019 г. Претендира се неустойка за периода за
периода 13.12.2019 г. - 25.03.2020 г. в размер на 17 278,80 лв.
Според ССчЕ размерът на неустойката е от 18 803,40 лв.
Ответникът оспорва иска.
В договора не е уговорен таван на неустойката за забава и тя е повече от
дължимото възнаграждение по иска; тя е в размер на 42 процента от цялото
възнаграждение /по всички етапи по договора/.
Неустойката е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава
изпълнението на задължението, длъжникът се стимулира да го изпълни, и се
обезщетяват вредите от неизпълнението, чийто размер не подлежи на доказване.
Неустойката може да има и обезпечителна и наказателна, санкционираща функция.
Според ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС преценката за нищожност
на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като се съобразяват
естеството на задълженията /парични или непарични/, чието изпълнение се обезпечава,
дали изпълнението е обезпечено чрез други способи, вид на неустойката спрямо вида
на неизпълнението, съотношението между размера й и размера на вредите.
В случая неустойката е валидно уговорена с цел обезпечаване вредите на
кредитора поради допусната забава. Неустойката не излиза извън присъщите й
функции.
Съдът обаче намира, че размерът на неустойката е твърде голям. В случая
уговорената неустойка в този размер не се припокрива с присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна. Същата следва да
бъде намалена до сумата от 4 705 лв. – една трета от главницата.
8
РЕШИ:
В
ОСЪЖДА *********************, да заплати на „********************" ЕООД
ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. София,
**********************, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД , както следва: сумата от 14 113,10 лв. –
възнаграждение по договор № РПД 18-ДГ 55-16/09.08.2018 г. съгласно фактура №
103/13.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в
съда – 09.04.2020 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 4 705 лв. -
неустойка по чл. 21 от договора за периода 13.12.2019 г. - 25.03.2020 г. , ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 09.04.2020 г., до
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 ЗЗД като неоснователен за
горницата над 4 705 лв. до сумата от 17 278,80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9