№ 292
гр. С, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110147711 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149-
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу Е. Х. К. и Б. Х. К.. Конкретните претендирани
суми срещу всеки един ответник са конкретизирани с уточнителна молба с вх. на СРС №
271920 от 02.10.2023 г., както следва:
1. от Е. Х. К. се претендират ½ част от общия размер на начислените вземания, а
именно: 80,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 11.2020 г. - м. 04.2022 г., 15,87 лв. мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 08.08.2023г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 9,82 лв. -
главница за периода от м.07.2020г. до м. 09.2021г. и 1,22 лв.- лихва за забава от 15.09.2020г.
до 08.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
2. от Б. Х. К. се претендират ½ част от общия размер на начислените вземания, а
именно: 80,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 11.2020 г. - м. 04.2022 г., 15,87 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 08.08.2023г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 9,82 лв.
главница за периода от м.07.2020г. до м. 09.2021г. и 1,22 лв.- лихва за забава от 15.09.2020г.
до 08.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответниците отговарят за задълженията за цената на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****** като наследници по закон
на Х. Б. К.. Твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
с условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния
период топлинна енергия за топлоснабдения имот, с аб. № *****, като потребителите не му
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в определения за това срок, при което като не е изпълнили
1
паричното си задължение, ответниците изпаднали в забава.
Ответниците Е. Х. К. и Б. Х. К. чрез назначения им в хипотезата на чл. 47. ал. 6 ГПК
особен представител оспорват исковете като неоснователни със срочно подаден писмен
отговор. Оспорват пасивната си материална легитимация, с конкретни съображения, че не се
установявало да са собственици на имота, или да са приели наследството, оставено от баща
им Х. Б. К.. Оспорват твърденията на ищеца до имота да е доставена топлинна енергия на
твърдяната стойност. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
От съвкупната преценка и анализ на приетите писмени доказателства, в т.ч. договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /на л. 85/ и справки за
смърт и роднини в НБДН за Х. Б. К., за целите на настоящето производство се установява,
че след 30.04.2014г. и за целия исков период на основание чл. 5, ал. 1 ЗН ответниците Е. Х.
К. и Б. Х. К. се легитимират като титуляри на правото на собственост върху жилищния
имот, за който се претендират съдебно предявените вземания, при равни квоти в
съсобствеността по наследство от покойните им родители Х. Б. К. и А Н К.. Ето защо съдът
приема, че същите имат качеството клиент на топлинна енергия и съответно задължени
лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия. По арг. от чл. 30 ЗС
всеки от ответниците отговаря за разноските за съсобствения имот съобразно дела си в
съсобствеността.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че някой от
ответниците е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т С" ЕАД и
2
ответнците в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град
С.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ищцовото
дружество, което се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. За
процесния период в сградата, в която се намира процесния имот, не е имало монтирани
уреди по радиаторите и не е имало сключен договор за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Коригираният отопляем обем за имота е бил 0м3 поради демонтаж на
уредите в него. В имота не е ползвана топла вода. Вещото лице разяснява, че ищецът е
извършвал разпределението на топлинна енергия в блока ежемесечно на база отопляем обем
на имотите. Количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, било
изчислено по формулата, съгласно приложението по чл. 6.1 и 6.1.1. от Наредбата за
топлоснабдяването. Не са начислявани ТЕ за общи части, за отопление на имота от
отоплителни тела и за заграяване на топла вода, а само за отопление от сградната
3
инсталация. Според експертизата не са издавани изравнителни сметки от ищеца. Общият
размер на стойността на доставената топлинна енергия за исковия период според
екзпертизата е 154,33 лв. за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Измервателните уреди са
преминали метерологичен контрол.
От заключението на кредитираната ССчЕ се установява, че не се установяват
данни за плащане на съдебно предявените вземания. Като забележка вещото лице разяснява,
че сумите за дялово разпределение за част от исковия период както в исковата молба, така и
в счетоводството на ищеца, са посочени като главница за доставена топлинна енергия, при
което сбора на вземанията за двете главници оставал непроменен, но стойността им
поотделно се различавала от посоченото от ищеца. Според вещото лице вземането за
главница за топлинна енергия, доставена през исковия период, е 147,33 лв., а вземането за
стойността на услугата по дялово разпределение е 24,02 лв.
При това положение предявеният иск за главницата за стойността на доставената
топлинна енергия е основателен до сумата от 147,33 лв. срещу двамата ответници, или до
73,66 лв. срещу всеки от тях, респ. ще се отхвърли като неоснователен за горницата до
пълния предявен размер от 80,76 лв. Съдът не взема предвид стойността на доставената
топлинна енергия посочена от вещото лице по СТЕ, защото същата не отчита сумата, която
подлежи на възстановяване поради намалението в цената на газта.
При горните констатации следва да се разгледа наведеното от ответника в
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в"
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с постъпването
на исковата молба в съда -на 28.08.2023г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Т С" ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и следователно
са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
4
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Всички включени в исковия период парични задължения са с падеж след
28.08.2020г., поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 36, ал. 2 от същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата "дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата "дялово
разпределение" се заплаща на продавача – "Т С" ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период, още повече в конкретния случай именно ищецът е извършвал услугата.
Предвид установеното договорно правоотношение между ищеца и ответниците
през исковия период и неоспорената доставка на услугата дялово разпределение следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на „Т С“ ЕАД. Ето защо и този иск е доказан по
основание. От заключението на ССчЕ се установява, че вземането на ищеца в размер от
общо 24,02 лв., поради което и с оглед на принципа за диспозитивното начало в процеса
искът ще се уважи изцяло за предявения размер от 9,82 лв. срещу всеки от двамата
ответници.
Върху главниците се дължи и поисканата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.08.2023 г. до окончателното плащане
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
5
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Т С" начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на мораторната лихва върху главницата
за цената на доставената топлинна енергия за исковия период е 29,31 лв. , или по 14,65 лв. до
която сума искът срещу всеки от ответниците ще се уважи, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 15,87 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер на 1350 лв., в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв., 50 лв. за държавна
такса, 350 лв. за ССчЕ, 350 лв. за СТЕ и 500 лв. за депозит за възнаграждение на особения
представител на ответниците. Сторените разноски по исковете срещу всеки от ответниците
са в размер на полочината от тези суми, или по 675 лв. От тях по съразмерност от уважената
част от исковете всеки от ответникците дължи на ищеца по 615,13 лв. за разноски.
Ответниците не претендират и не са представили доказателства за сторени разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Х. К. с ЕГН **********, с адрес гр. С, бул. „Ц Б. III“, №*** да заплати
на "Т С" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. ***, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 73,66 лв. –
главница за стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на адрес
ж.к. „****** с аб. №***** за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г.
до окончателното погасяване, сумата от 14,65 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, изчислено за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г.,
както и сумата от 9,82 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2020г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 80,76 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за
6
цената на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 15,87 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 1,22 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2023г.
ОСЪЖДА Б. Х. К. с ЕГН **********, с адрес ж.к. „****** да заплати на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. ***, на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 73,66 лв. – главница за
стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С, на адрес ж.к. „******
с аб. №***** за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до
окончателното погасяване, сумата от 14,65 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, изчислено за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2023 г.,
както и сумата от 9,82 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2020г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 80,76 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за
цената на доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 15,87 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 1,22 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2023г.
ОСЪЖДА Е. Х. К. с ЕГН **********, с адрес гр. С, бул. „Ц Б. III“, №*** да заплати
на "Т С" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. *** на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 615,13 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Х. К. с ЕГН **********, с адрес ж.к. „****** да заплати на "Т С"
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. *** на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 615,13 лв. за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Т С” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7