РЕШЕНИЕ
№ 22014
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110150060 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “Т. С.” ЕАД, ЕИК
...против Р. Ш. Х. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца следните суми: главница от 01.05.2019г. до 30.04.2022 г. в
размер на 1864,93 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
ведно със законна лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2020г. до 02.03.2023 г. в размер на 228,59 лева,
главница от 01.04.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 64,33 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
08.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.06.2020 г. до
02.03.2023 г. в размер на 11,50 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
1
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.
Поддържа, че съобразно действащите общи условия купувачите са длъжни да
заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани
фактури, в 45 – дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата
на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки.
Изтъква, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира и разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответникът Р. Ш. Х., в
който отговор оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Ответникът оспорва допустимостта на исковете като заявява,
че в списъка на доказателствата към исковата молба липсват приложени
доказателства, че същият е бил предявен в едномесечния срок от депозиране
на писменото възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Оспорва
изцяло основателността на предявените искове.Твърди, че не е налице
облигационна връзка с ищцовото дружество.Заявява, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като ищецът не е представил писмени доказателства за
отчитане на количеството доставена ТЕ.Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
На дата 25.10.2024 г. е постъпила молба от Р. Ш. Х., ЕГН **********, с
която е представен касов бон за заплатени задължения в размер на 3489,61
лева.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкпуност, ведно с доводите и становищата на
страните, по реда на чл. 235, ал. 2, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изпадането на
2
ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже плащане на вземанията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
С оглед заявеното от ответника в молбата и представените доказателства за
извършено плащане, се налага извод, че вземането, предмет на заповедта е
било платено на дата 25.10.2024 г., от което е видно, че ответникът е заплатил
на ищеца сумите от 1929,26 лева главница, сумата 240,09 лева мораторна
лихва, 886,78 лева съдебни разноски, 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение и 383,48 лева законна лихва. Предвид изложеното от
ответника, неоспорено от представителя на ищеца, съдът счита, че исковата
претенция е изцяло погасена, като на основание чл. 235 ГПК исковете следва
да се отхвърлят. Съдът констатира, че ответникът не е погасил единствено
юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.
По разноските:
При този изход от делото, право на разноски има единствено ищеца.
Същият претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., срещу Р. Ш. Х., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1864,93 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., за топлоснабден имот –находящ се в гр. С., ул. „Д.“
№.., абонатен № ...ведно със законната лихва от 28.03.2023 г, сумата от
228,59 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
3
за периода от 15.09.2020 г. до 02.03.2023 г., сумата от 64,33 лева,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.04.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. както
и сумата от 11,50 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 15.06.2020 г. до 02.03.2023 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 11059 по ч.гр.д. № .../2023 г., СРС, 38
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Р. Ш. Х., ЕГН
**********, да заплати на „Т. ...” ЕАД, ЕИК ..., сумата от 100 лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4