№ 957
гр. Пазарджик, 28.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101222 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД - редовно призовани, не изпращат
законов или процесуален представител. Постъпила е молба с вх. №
17361/27.09.2021 г., в която изразяват становище по хода на делото и
съществото на спора. Молят да им се присъдят сторените разноски по делото.
Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна. Молят да им бъде изпратен незаверен препис от протокола
на посочения в молбата електронен адрес. Представят пълномощно.
Ответникът В. Г. Д. - редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Постъпила е молба с вх. № 16935/20.09.2021 г. от адв. С.Д.,
процесуален представител на ответника, в която изразяват становище по хода
на делото и съществото на спора. Представят списък с разноски по реда на чл.
80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
За третото лице помагач „Т. с.“ ЕООД – редовно призовани, не
изпращат законов или процесуален представител.
Вещото лице Б. Х. К. – редовно призована, не се явява. От същата е
постъпила молба с вх. № 16994/20.09.2021 г., в която уведомява за причините,
поради които не е изготвила заключението в срок.
Вещото лице ЦВ. ХР. К. – редовно призована, не се явява. От същата е
постъпила молба с вх. № 16989/20.09.2021 г., в която уведомява за причините,
1
поради които не е изготвила заключението в срок.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 11.09.2020 г.
ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 9004834 срещу В. Г. Д., с ЕГН:
********** за сумата от 753,91 лева, от които 602,82 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. 07.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 97,25 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2017г. до 02.09.2020г., както и суми за дялово разпределение 44,55 лева
- главница за периода от м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва
от 11,09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,9 лева - лихва
за периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело
2020522012971/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, 7-ми с-в е
уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по
настоящото дело. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК със съобщение,
получено от дружеството ни на 04.03.2021 г., съдията докладчик по
цитираното дело е указал, че ищцовото дружество може да предяви иск
относно вземането си срещу В. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
п.к. 1404, обл. София град, общ. Триадица, жк. „ Гоце Делчев“ бл. 253, вх.А,
ап.7 в едномесечен срок.
Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри
2
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане
от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и
услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите
от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява
в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон..
3
С изтичането на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от
2016 г. „Т. С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница
на „Т. С.” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/KnHeHTH/ проверка на сметка.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ
през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението
си.
Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ,
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “Т. с.”
ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Т. с.” ЕООД на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника В. Г. Д. с ЕГН: **********, че дължи на „Т. С.“
сумата от 753,91 лева, от които 602,82 лева - главница, представляваща
4
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 07.2016 г. до
м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 11,09.2020 г. до изплащане на
вземането, 97,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до
02.09.2020г., както и суми за дялово разпределение 44,55 лева - главница за
периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
11.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,9 лева - лихва за
периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който считат, че исковата молба е недопустима в едната си част, а в друга е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Твърди се, че на 08.02.2021 г. ответникът по настоящото дело е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, срещу издадената Заповед за
изпълнение, с което същият е оспорил сумата в размер на 180 лв. за главница
за топлинна енергия за периода м. 07.2016 г.- м.05.2017 г., сумата от 29 лв.
лихва върху главница за топлинна енергия., сумата от 9,29 лв. лихва върху
главница за дялово разпределение от 01.10.2017 г.- 02.09.2020 г.
Твърди се, че ответникът не е оспорил и изрично е признал сумата в
общ размер на 535,62 лв. и съответно издадената заповед за изпълнение е
влязла в сила в тази си част, ето защо съдът следва да остави без разглеждане
ищцовата претенция за процесната сума от 535.62 лв. и да прекрати делото,
тъй като същата е недопустима, предвид липсата на правен интерес за
предявяването й, като се присъдят разноски съобразно прекратената част.
Твърди се, че на първо място в условията на един осъдителен иск
(установителен иск в условията на чл.410 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК)
ищецът е следвало да докаже, че с доверителката ми са се намирали в
облигационни отношение - т.е. че доверителката ми или нейни праводатели
са имали право на собственост, пълно или ограничено право на ползване
върху процесния имот и за процесиия период или облигационен ползвател
5
със сключен договор. Считаме, че по делото не са представени доказателства,
които да обусловят по безспорен начин наличието на това правоотношение.
Твърди се, че съдът е длъжен да разгледа иска така както е предявен от
ищеца. Видно от материалите по делото за периода месец юли 2017 г. до
месец април 2019 г. ищцовото дружество е сторнирало част от процесиите
фактури, като ги е обобщило в общи фактури № ********** от 31.07.2017 г. и
№ 0106403951т 31.07.2019 г Сторнирането на фактурите за период м/07/2017
г. до м/04/2019 г. не новира задължението, което е възникнало, съгласно чл.
107/ЗЗД. Т.е. не е възникнало НОВО задължение, нито е имало „съглашение“
между страните. С оглед общите условия на ищеца, валиднки към процесния
период (Приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28/03/13 г. на Съвета
на директорите на „ Т. С." ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. I от ЗЕ) чл. 33 определя падеж на
фактурите 45-дни. Взимайки предвид, че Заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК е депозирано на 11/09/2020 г., то всички задължения
фактурирани преди м/82017 г. са погасени по давност!
Твърди се, че съгласно общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия за битови нужди (валидни към исковия
период, цитирани по-горе), чл. 33 гласи: „ Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.“. Издаването на
общи фактури през 2018 г. и 2019 г. не съставлява новиране 5а вече
възникналото задължение. В Закона за задълженията и договорите изрично е
записано под чл. 107 - „Задължението се подновява, когато се замени с друго
по съглашение с кредитора“. Видно е, че условията не за изпълнени - няма
възникнало ново задължение, а единствено ново обективиране на вече
съществуващо задължение. С това ищецът щели да заобиколи закона и в
същото време да заблуди длъжниците си относно съдебнитф претенции.
Следва да се посочи, че с оглед датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК.
Твърди се, че съгласно чл. 33 от общите условия изискуемостта на една
фактура настъпва в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнасят. За установяване на датата на изискуемостта ищецът изготвя
Нотариално заверени протоколи. Такива по делото не са представени и не
6
може да се направи извод по безспорен начин кога е настъпила изискуемостта
на всяко едно задължение, следователно е напълно неоснователно и
недоказано претендирането на лихви, без валидна покана за плащане (арг. от
чл. 84 от ЗЗД). За процесния период приложение намират Общите условия,
одобрени с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “Т. С." ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. За разлика от
предходните общи условия /от 2008 г./, приложимите в настоящия случай
такива не предвиждат заплащане на обезщетение за забава върху прогнозно
начислените суми по ежемесечните фактури, а само върху стойността на
реално доставеното количество топлинна енергия, отразено в общата фактура
за съответния отчетен период - чл. 33, ал. 4. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на
фактурата по чл.32, ал. 3, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Твърди се, че за процесният период ищцовото дружество не е имало
валиден договор сключен с фирмата за дялово разпределение. Към
приложенията, представени в исковата молба договор между „Т. с.“ ЕООД и
„Т. С.“ ЕАД е сключен на 13/09/2002 г. за срок от 2 години, тоест за
процесния период договорът с дружеството за дялово разпределение не е
валиден. Оттук следва, че сумите, които са начислени за дялово
разпределение от ищцовото дружество са начислени без правно основание и
същите са недължими. Това са сумите в размер на 9,29 лв. за лихва върху
главница за дялово разпределение от 01.10.2017г,- 02.09.2020 г.
Твърди се, че разпоредбите на чл. 33 са нищожни по смисъла на Закона
за защита на потребителите. Подробни съображение за това са изложени от
Софийски градски съд, поради което е безпредметно да ги „копирам“ в
настоящото становище, поради което ги прилагам за справка.
Твърди се, че в общите условия на ищцовото дружество няма уговорка
за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово
7
разпределение. След като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се
начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал.
2 от ЗЗД. Доказателства за отправена покана от страна на ищеца към
ответника относно заплащане на сумите, претендирани за дялово
разпределение не са ангажирани.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли като
недопустима в едната си част, както и неоснователна и недоказана в другата
си част исковата претенция на „Т. С.“’ ЕАД, с ЕИК ********* срещу
ответника В. Г. Д., ЕГН ********** за дължимост на процесиите суми.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 415 от ГПК.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест е изцяло на ищцовата
страна, която следва да установи наличието на процесуалните предпоставки
за допустимостта на положителния установителен иск, а именно, че е
проведено заповедно производство между същите страни, с предмет
идентичен с предявения по исковото производство и подадено в срок от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
На следващо място да установи основанието, на което претендира
своето вземане, а именно облигационни отношения почиващи на договор за
доставка на топлоенергия. Следва да установи, че е изправна страна по така
създадените между него и ответника договорни връзки.
В тежест на ищеца е да установи вземането си по размер и да установи
неговата изискуемост.
Ответникът следва да установи възраженията си.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът указва на ищеца, че служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. Дава
възможност на ищеца да изрази становище във връзка с наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и да ангажира
доказателства, че договорните клаузи са индивидуално уговорени.
8
За изслушване на допуснатите по делото ССчЕ и СТЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16.11.2021 г. от 13.30 часа, за която
дата и час страните и третото лице помагач уведомени по реда на чл. 56, ал. 2
от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Б.К. и Ц.К., като в призовките им се
укаже, че следва да изготвят заключенията си в законоустановения срок по
ГПК.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 09.45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9