Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21.08.2020 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав
на десети юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1926 по описа за 2019 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Мелон
България“ ЕАД твърди, че на 14.12.2007 г. между «Първа инвестиционна
банка» АД и С.К.Ч. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 06РКО-Б-0531, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 20 000 лева, а той се е задължил
да заплаща всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако
падежа е в неработен ден минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. При непогасяване
до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо, длъжникът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода годишен лихвен процент в размер
на 27%. Освен това банката начислява и наказателна лихва от 12%. Твърди,
че длъжника не обслужвал
кредита и не извършвал плащания
за погасяване на дълга от
06.07.2010 г., когато е направено
последното плащане. На 02.04.2018
г. между «Първа инвестиционна
банка» АД и «Мелон България»
ЕАД е сключен договор за цесия.
Ответникът е уведомен за цесията чрез ЧСИ С.Г.на
09.04.2019 г. Ето защо
молят да бъде признато за установено, че към 09.08.2019 г. ответникът дължи на ищеца претендираното вземане в общ размер на 2 520.73 лева, от които главница в размер на
1 392.67 лева, част от просрочена наказателна
лихва начислена на основание т.8 от договора за кредит за тригодишния
период от 09.08.2016 г. до 09.08.2019 г. в размер на 1128.06 лева. Молят да бъде присъдена и законната лихва върху претендираната главница от подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата. Ищецът с уточняваща молба в процесе на производството е конкретизирал претенцията си за част от просрочена наказателна
лихва, начислена на основание т.8 от договора за кредит за тригодишния
период от 09.08.2016 г. до 09.08.2019 г., като е претендирал сума в размер на 711.64 лева. Претендира направените по делото
разноски, както и тези, направени в заповедното производство. Моли да се
допусне ССчЕ, с конкретно посочени въпроси.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника С.Ч., с който оспорва изцяло иска с твърдението,
че не дължи сумата, за която е предявен иска за установяване съществуване на
вземане. Твърди, че не е обслужвал кредита и не е извършвал плащания за
погасяване на дълга от 06.07.2010 г., когато е направил последното плащане.
Освен това ищецът не бил посочил на какво основание твърди, че вземането съществува,
как е възникнало задължението, в какъв размер, ако има погасяване на части от
задължението какъв е размера на погасеното задължение, каква част от
главницата, лихвите и такси са погасени, какъв е остатъка от задължението –
главница, лихви, такси. Как е формирана главницата, която се претендира и върху
която да се начислява наказателна лихва не е посочено. За тези обстоятелства не
са ангажирани доказателства от ищеца. Твърди, че ищеца следва да допълни
исковата си молба, като изложи твърдения за задължението – основание за
възникване, размер, погасяване, остатък на задължението и да ангажира
доказателства за установяването им. Оспорва изцяло съществуването на вземането.
Не оспорва, че е подписал договорът за издаване на кредитна карта на 04.12.2007
г., но веднага след това е заявил, че не желае да ползва такава. Твърди, че не
е получил карта, не е ползвал такава издадена по договора, не е получавал
каквито и да е суми по посочената сметка и не му е известно от какво произтича
задължението, след като не е получавал под каквато и да е форма кредит по
договора. Освен това прави възражение за погасяване на задължението по давност.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен, ангажира доказателства
и претендира за направените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1702/2019 г. по описа на Асеновградския РС е видно, че по същото е издадена заповед
за изпълнение за вземането, предмет на предявения установителен
иск, както и че срещу нея е подадено възражение от длъжника. Настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок от съобщението за това до заявителя,
поради което е допустим.
Между ответника С.К.Ч. и „Първа инвестиционна банка“ АД е
сключен договор от 14.12.2007 г. за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 06РКО-Б-0531. Съгласно същия банката е предоставила кредит/овърдрафт в
размер на 20 000 лева, която ответникът се е задължил да ползва и върне,
съгласно раздел т.18 от ОУ към договора: всеки месец до падежа или на следващия
работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по сметката на банката
минималната погасителна вноска, посочена
в извлечение по картовата сметка.
Ответникът е декларирал, че се е
запознал и са му предоставени ОУ към договора. На осн.чл.8
от договора при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.
Въпреки поетите от ответника задължения по договора, същия не е извършвал
плащания за погасяване на дълга от 06.07.2010 г. /когато е направено последното
плащане/, поради което кредита е бил обявен за предсрочно изискуем – за което
длъжникът е бил уведомен.
От приетата по делото ССчЕ на
вещото лице Марияна А., която съдът кредитира като компетентно изготвена и
неоспорена от страните се установява, че за периода от 01.01.2008
г. до 22.11.2019 г. от данни за движение на разплащателната сметка на кредитна карта
с титуляр С.Ч. по посочения договор е установено, че кредитния лимит по КК е
усвояван многократно чрез плащане на ПОС и теглене на пари в брой от АТМ, като
към датата 07.06.2010 г. задължението е в размер на 15 431.86 лева,
формирано от главница и лихва КК, подробно посочено в раздел трети. С извършените плащания по сметката от
името на ЕТ „Кооп
Тупси С.Ч.“ на 10.06.2010 г. – 15432 лв. и на
06.07.2010 г. – 184.87 лв. /последно плащане/ към датата на цесията –
09.04.2018 г. задължението по КК е в размер на 2210.08 лв., в т.ч. главница
1392.67 лв. и лихва от 717.41 лв. Главницата от 1392.67 лв. е формирана от
дължими годишни такси за поддръжка и обслужване на кредитна карта, всяка в
размер на 250 лв., дължими съгл.раздел VІІ б чл.3 т.4.4.
от Тарифа на банката, които са намалявали лимита на кредита на главницата. След
като таксите са погасявани с главницата от кредита в размер на 20 000 лв.
същите са олихвяване с лихвен процент в размер на 18.64 % годишна лихва.
Съгл.т.8.1.4. от ОУ при недостатъчна наличност по сметката, банката
капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към главницата на
овърдрафта в резултат на което е формиран неразрешения овърдрафт по сметка в
размер на 1392.67 лв. главница. По вариант І – Към дата 09.08.2019 г. /датата
на подаване на азвлението по чл.410 ГПК в съда/ при
изчислена наказателна лихва с ГЛП от 27 % в/у дължимата главница от 1392.67
лв., съгл.т.8 от договора от 14.12.2007 г. – 1128.06 лв. задължението по КК е:
главница 1392.67 лв., наказателна лихва 1128.06 лв. /от 09.08.2016 г. до
09.08.2019 г./ - общо 2 520.73 лева. По вариант ІІ - Към дата 09.08.2019
г. задължението по КК е 1392.67 лв. главница, наказателна лихва 954.19 лв. /от
09.08.2016 г. до 09.08.2019 г./ - общо 2 346.86 лева. НЛ от 954.19 лв. е
изчислена върху главница от 1392.67 лв. за следните периоди: от 09.08.2016 г.
до 10.04.2018 г. – 453.52 лв. при ГЛП от 18.64 % изчислена от банката, от
10.04.2018 г. до 09.08.2019 г. – 500.67 лв. при ГЛП от 27 % съгласно т.8 от
Договора.
От представените доказателства се установява, че
издадената карта по договора е ползвана от ответника към 07.06.2010 г. – когато
е платено сумата 15 431.86 лева и на 06.07.2010 г. когато е внесена сумата
184.87 лева, като след тази дати ответникът не е ползвал издадената му кредитна
карта.
От ответника е направено възражение, че претендираното задължение е погасено по давност – което е
основателно. От приетата ССчЕ се установи, че претендираното задължението е формирано от годишни такси за
поддръжка и обслужване на кредитната карта – всяка по 250 лв., дължащи се на
07.12.2010 г. и 07.11.2011 г., лихва която е начислена в/у главницата до
20.07.2015 г. /капитализирана в главницата/. Съгласно чл.110 от ГПК с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Няма твърдения и доказателства обаче, че от подписване на
договора между страните 24.07.2007 г. до датата на подаване заявлението по
чл.410 от ГПК в съда е прекъсван давностния срок за
погасяване на задължението, поради което задължението е погасено по давност
изцяло към 07.12.2016 год. Ето защо
предявеният иск ще да следва да бъде отхвърлен.
От ответника е направени втори възражение за нищожност на
клаузата, даваща право да се капитализират както такси, така и лихви върху тях,
които отново да се облагат с лихва. Тази клауза е неравноправно по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителя вр.чл.10 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400 лева, за
заплатен адвокатски хонорар – за което по делото са представени доказателства.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
от „Мелон
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Мария Луиза“ № 100, ет.3, представлявано от Н.К.П.и П.В., против С.К.Ч.,
ЕГН ********** ***, за признаване на
установено, че същия дължи сумата от 1392.67 лева (хиляда триста деветдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) представляваща
главница, сумата от 711.64 лева (седемстотин
и единадесет лева и шестдесет и четири стотинки) представляваща част от
просрочена наказателна лихва, начислена на осн.чл.8
от Договор от 14.12.2007 г., за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 06РКО-Б-0531, за
периода от 09.08.2016 г. до 09.09.2019 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 941 от 13.08.2019 г. по
ч.гр.д.№ 1702/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Мария Луиза“ № 100, ет.3, представлявано от Н.К.П.и П.В.,
да заплати на С.К.Ч., ЕГН ********** ***, сумата от 400 лева (четиристотин лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: