Р Е Ш Е Н И Е
№332
гр.
Велико Търново, 10.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на първи
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Светлана Иванова, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №278 по описа на Административния съд за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на „Лясковец“ ООд – гр. Лясковец, чрез процесуалния
му представители адв.К. и В.от ВТАК, предявена срещу ответника Агенция Митници.
С молбата, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира
осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 7 680 лв., представляващо
имуществени вреди, претърпени с оглед заплатени от адвокатски възнаграждения за
защита по АНД №550/2018 г., и АНД №792/2018 г. по описа на Горнооряховския
районен съд, редсп .по КНАХД №10397/18 г. и КНАХД №10040/2019 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, по повод обжалването на издадени две наказателни
постановления, които са впоследствие отменени частично от съда.
Сочи
се в молбата, че срещу ищеца са били издадени две наказателни постановления от
органи, намиращи се в системата на ответника по иска, като с първото
постановление /№145/2018 г./ е била наложена на ищеца имуществена санкция от
10 681, 66 лв., отнети са в полза на държавата акцизни стоки и е забранено
на дружеството да извършва дейност в стопанисвания от него обект за срок от
един месец. ТО е било надлежно обжалвано пред районният съд, като в хода по същество
е поддържана само отмяната на постановлението в частта му досежно имуществената
санкция с оглед интереса на жалбоподателя – настоящ ищец. Сочи се, че именно в
тази му част постановлението е било отменено от съда, като това решение е било
оставено в сила от касационната инстанция. Аналогично на посоченото, в
обстоятелствената част на молбата е описано, че с друго наказателно
постановление №177/2018 от 31.08.2018 г. на органи, намиращи се в системата на
ответника, е била наложена на дружеството ищец имуществена санкция в размер от
83 154, 34 лв., отнети са в полза на държавата акцизни стоки и е забранено
на ищеца да извършва дейността си в стопанисвания от него обект за срок от един
месец. Подобно на първото коментирано постановление, и това наказателно постановление
е било обжалвано пред съда, като е заявено първоначално искането за цялостната
му отмяна, но в хода на делото по същество е поддържана отмяната само на
постановлението в частта му, с която е наложена имуществената санкция.
Съответно това постановление е отменено от съда досежно наложената на ищеца
имуществена санкция, като решението на ГОРС е било оставено в сила с решение на
касационната инстанция в обжалваната му от ответника по иска част, касаеща
имуществената санкция. Ищецът твърди и,
че във всяко от съдебните производства по обжалването на наказателните
постановления, респ. на първоинстанционните решения, той е бил представляван от
процесуален представител – адвокат, като е направил и разходи, представляващи
заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Заплащането му се установява на
база на представените доказателства – договори за правна защита и съдействие,
като общият размер на тези направени от ищеца разходи е от 7680 лв. Аргументира
се, че тези направени от ищеца разходи за правна защита и съдействие в
производствата по обжалване на двете наказателни постановления, представляват и
са претърпяна от него имуществена вреда, която е в пряка причинно – следствена
връзка с незаконосъобразните наказателни постановления. Въз основа на тези обстоятелства
е направено и искането до съда ответника по иска да заплати посоченото
обезщетение в размер от общо 7680 лв., като е поискано и присъждането на лихви
върху сумата от общо 1680 лв. считано от 18.02.2019 г. /датата на влизането в
сила на съдебното решение, с което е приключил спора по законосъобразността на
НП №145/2018 г./ до окончателното заплащане на сумата, както и лихви върху
сумата от 6000 лв., считано от 29.03.2019 г. /датата на влизането в сила на
съдебното решение, с което е приключил в сила спора по НП №792/2018 г./ до
окончателното заплащане на тази сума. Ищецът претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
по иска Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител отрича
основателността на иска. В хода на пренията изтъква, че искът е недоказан и не
се основава на закона. Издаването на НП не води до настъпване на вреди у ищеца,
а и твърдяната вреда е в размер, определен на база на договорни отношения между
ищеца и процесуалните му представители. При това изтъква, че липсва пряка и
непосредствена причинно следствена връзка между заплатените адвокатски
възнаграждения и незаконосъобразните наказателни постановления.
Прокурорът
дава заключение за частична основателност на исковата претенция. Според
прокурора, предвид мотивите, посочени в ТР №1/2017 г. на ВАС, установени са
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по иска, като
претендираният размер на претенцията следва да се редуцира предвид частичната
отмяна на наказателните постановления.
По допустимостта:
Исковата
молба е допустима. С исковата молба се претендира обезщетение за твърдени
причинени от незаконосъобразен акт имуществени вреди на ищеца. Поддържа се в
молбата, че тези вреди – заплатен адвокатски хонорар – са платени по повод на наказателни
постановления, издадено от служители на настоящият ответник, като тези актове
са отменено по надлежен съдебен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
административни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от твърдени като отменени
наказателни постановления, адресат на чиито неблагоприятни последици е именно настоящият
ищец.
От
друга страна исковата претенция, обективирана в предявената искова молба, е насочена
срещу надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК с оглед обстоятелството, че
издателите на наказателните постановления, чиято незаконосъобразност е повод за
настъпване на претендираните имуществени вреди, са издадени от началника на
Митница Свищов, който съобразно съобразно тогава съществуващата структура на
Агенцията е административен орган в рамките на административната му система –
арг. от чл.7, ал.4 от ЗМ, ред. ДВ, бр. 58 от 2016 г. Предявеният иск е допустим
и с аргумент от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като са налице отменени като
незаконосъобразни наказателни постановления, по повод на която
незаконосъобразност се претендира и настъпването на вредата за ищеца.
Най
– сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд –
административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
По
същество исковата претенция е частично основателна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
От
приобщеното по настоящото дело АНД №550/2018 г. по описа на ГОРС се установява,
че действително ищецът е адресат на НП № 145/2018 г. от 12.06.2018 г. на
началника на митница Свищов, като с него е наложена на ищеца като юридическо
лице /търговско дружество/ имуществена санкция от 10 681, 66 лв., отнети
са в полза на държавата 1769 броя бутилки алкохолни напитки и е разпоредена
забрана за дружеството да извършва дейност в обекта, находящ се в град
Лясковец. От приобщеното АНД се установява, че дружеството, чрез АД „К. *** е
обжалвало това постановление. Към жалбата е приложено пълномощно /л.6 от АНД
№550/2018 г. по описа на ГОРС/, видно от което е, че дружеството е упълномощено
да представлява настоящият ищец пред съда по административно-наказателното
дело. Според представения договор за правна защита и съдействие, бланков
№02033193, договореното възнаграждение е в размер от 1080 лв., като то е
платимо по банков път. Видно от протоколите за проведените по това дело
заседания, на всяко едно от тях са присъствали двама адвокати от адвокатското
дружество /л.105, л.111, л.167 от делото/, като същите са извършвали активни
процесуални действия, искайки и събиране на писмени и гласни доказателства.
Отново двама адвокати от посоченото дружество са изготвили и подписали писмената защита по делото /л.175
от него/, като видно от съдържанието и, на практика защитната позиция на
настоящият ищец е била за незаконосъобразност на постановлението в частта му
относно наложената му имуществена санкция. С решение №513/30.11.2018 г. състав
на ГОРС е отменил това постановление в частите му, с което на ищеца е наложена
имуществена санкция в размер от 10 681, 66 лв. и е забранен достъпа на
дружеството до обекта му за срок от един месец. Постановлението е потвърдено в
частта му, с която са отнети в полза на държавата 1769 броя бутилки с алкохолни
напитки, като от мотивите се установява, че законодателното решение обуславя
този постановен резултат и при неизвестен нарушител /установено е в процеса, че
собственикът на акзцизните стоки е заличен търговец/. Настоящият ищец не е
обжалвал решението в частта, му, с която е потвърдено наказателното
постановление, докато митница Свищов е обжалвала решението в частта му, с която
е отменено наказателното постановление. По тази касационна жалба е образувано
КНАХД №10397/2018 г. по описа на АСВТ. Пред касационната инстанция ищецът е бил
представляван от адв. В.от същото
адвокатско дружество на база на пълномощното, представено пред районният съд,
като е представила друг договор за правна помощ, в който е определено отделно
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната
инстанция в размер от 600 лв. с ДДС, платена в брой. С решение №6/18.02.2019 г.
състав на АСВТ е оставил в сила обжалвана част на решението на ГОРС. От
представените пред настоящият съд доказателства се установява, че сумата от
1080 лв. – договореното възнаграждение за процесуалното представителство пред
ГОРС – е била преведена по банков път от ищеца на адвокатското дружество – л.24
от делото. Като основание за плащането е посочена фактура № …716/25.06.2018 г.,
издадена от адвокатското дружество. От самата фактура се установява, че ищецът
разполага с ИН /идентификационен номер/ по ЗДДС, т.е. той е регистриран за
целите на ЗДДС, като адвокатското дружество – доставчик също е регистрирано за
целите на ЗДДС и има такъв идентификационен номер. Видно е от този данъчен
документ, че основата по сделката е 900 лв., а начисленото ДДС е от 180 лв. за
плащането на адвокатското възнаграждение по КНАХД №10397/2018 г. е издадена
фактура №663/17.01.2019 г., в която на отделен ред е посочено ДДС от 100 лв.,
като и в този случай доставчикът и получателят са с идентификационни номера по
ЗДДС.
Съответно,
от приобщеното към настоящото дело АНД №792/2018 г. по описа на ГОРС се
установява и, че ищецът е адресат на НП № 177/2018 г. от 31.08.2018 г. на
началника на митница Свищов, като с него е наложена на ищеца като юридическо
лице /търговско дружество/ имуществена санкция от 83 154, 34 лв., отнети
са в полза на държавата 20 979, 67
литра алкохолни напитки и е разпоредена забрана за дружеството да извършва
дейност в обекта, находящ се в град Лясковец. От приобщеното АНД се установява,
че дружеството, чрез АД „К. *** е обжалвало това постановление. Към жалбата е
приложено пълномощно /л.12 от АНД №792/2018 г. по описа на ГОРС/, видно от
което е, че дружеството е упълномощено да представлява настоящият ищец пред
съда по административно-наказателното дело. Според представения договор за
правна защита и съдействие, бланков №02031197, договореното възнаграждение е в
размер от 3600 лв., като то е платимо по банков път. Видно от протоколите за
проведените по това дело заседания, на всяко едно от тях са присъствали двама
адвокати от адвокатското дружество /л.323, л.333 от първоинстанционното дело на
ГОРС/, като същите са извършвали активни процесуални действия, искайки и
събиране на писмени и гласни доказателства. Отново двама адвокати от посоченото
дружество са изготвили и подписали писмената
защита по делото /л.343/. от съдържанието и се установява, че на практика е
поддържана незаконосъобразност на процесното наказателно постановление досежно
наложената имуществена санкция. С решение №602/17.01.2019 г. състав на ГОРС е
отменил това постановление в частите му, с което на ищеца е наложена
имуществена санкция в размер от 83 154, 34 лв. и е забранен достъпа на
дружеството до обекта му за срок от един месец. Постановлението е потвърдено в
частта му, с която са отнети в полза на държавата 20 979, 97 литра
алкохолни напитки, като от мотивите се установява, че законодателното решение
обуславя този постановен резултат и при неизвестен нарушител /установено е в
процеса, че собствениците на акцизните стоки са заличени /. Както и в горният
случай, настоящият ищец не е обжалвал пред касационната инстанция решението на
ГОРС в частта му, с която е постановено отнемането на количествата акцизни
стоки, а Митница Свищов е обжалвала частта на решението, с която е отменено
наказателното постановление. Образувано е КНАДХ №10040/2019 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново. По това дело не са провеждани открити
съдебни заседания /предвид актуалната редакция на чл.217, ал.2 от АПК вр. с
чл.63 от ЗАНН/, като процесуалният представител на ищеца е представил писмен
отговор на касационната жалба /л.14 от касационното дело/. С решение №
63/29.03.2019 г. състав на АСВТ е оставил в сила обжалваната част на решението
на ГОРС. Видно от представеното пълномощно, пред касационната инстанция ищеца
се представлява от адв. К. от посоченото адвокатско дружество, като според
договора за правна защита и съдействие /л.20 от касационното дело/ за
процесуалното представителство пред съда е договорено възнаграждение в размер
от 2 400 лв. с ДДС, платимо по банков път. От представените към исковата
молба доказателства /л.47 от делото/ се установява, че договорената сума за
адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца пред ГОРС е заплатена на
12.09.2018 г. по банков път, като основанието за плащане е фактура
№…720/11.09.2018 г. Съответно, и в този случай от самата фактура /л.48 от
делото/ се установява, че ищецът разполага с ИН /идентификационен номер/ по
ЗДДС, т.е. той е регистриран за целите на ЗДДС, като адвокатското дружество –
доставчик също е регистрирано за целите на ЗДДС и има такъв идентификационен
номер. Видно е от този данъчен документ, че основата по сделката е 3000 лв., а
начисленото ДДС е от 600 лв. За установяването на заплащането на възнаграждението
по договора за правна защита и съдействие на ищеца по касационното дело е
представено доказателство за заплащането му по банков път /л.50 от делото/ на
7.2.2019 г. като е вписано като основание фактура 665/7.2.2019 г. Както и в
дотук коментираните случаи от този данъчен документ /л.51 от делото/ установява
наличието на идентификационни номера по ЗДДС и за доставчика и за получателя и
/ищеца/, както и данъчна основа от 2000 лв.и начислено ДДС от 400 лв.
Впрочем
следва да се маркира, че така установените факти и обстоятелства не се оспорват
от ответника по иска, нито той противопоставя на ищеца правоизключващи,
правопогасяващи или правопроменящи факти и обстоятелства и релевантни за тях
доказателства.
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има
деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо
казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод
на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като незаконосъобразно
действие или бездействие или като издаване на незаконосъобразен акт. Извън това
следва да се маркира и, че за разлика от класическия деликт, уреден в
разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт,
произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като
фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или небрежност.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че държавата
носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по
повод изпълнението на административна дейност. Основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона – така и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. №
2/14 г. на ВКС и ВАС.
При това във фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно,
предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Както се отбеляза и наказателните
постановления, адресат на които е ищеца, са отменени в частите им, налагащи
имуществени санкции в общ размер от общо 94016 лв. и забраняващи достъпа на
ищеца до обекта му в гр. Лясковец за общо два месеца. Следва да се отбележи най
- напред, че ищецът претендира вреди по повод на тези две частично отменени
наказателни постановления, които представляват съответната част от заплатените
адвокатски възнаграждения по повод на реализираната защита при обжалването на
законосъобразността им относно наложените имуществени санкции. Всъщност именно
върху материален интерес, представляващ размера на тези имуществени санкции процесуалните
представители на ищеца са определили и възнаграждението си – арг. от чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи и, че и в двата
случая договореното като данъчна основа
възнаграждение е под минимума, предвиден в тази разпоредба от Наредбата, при
съобразяване на размерите на наложените на ищеца имуществени санкции. Очевидно
е, че отделно възнаграждение досежно частите на НП, с които е постановено
отнемането на акцизните стоки и забраната за достъп на дружеството до обекта му
за срок от един месец не е уговаряно, а и предвид процесуалните усилия на ищеца
и неговият интерес, такъв резултат не е бил преследван.
Обратно на твърдението на ответника и
поддържаната от него теза, съдът намира, че е налице и причинно
следствена връзка между незаконосъобразните части на отменените наказателни
постановления и причинените във връзка с тези части имуществени вреди. При
положение, че едно от условията на АПК за образуване на производство по
реализиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е административният акт да бъде
отменен по административен и/или по съдебен ред и при положение, че в хода на
обжалването му съответният субект е ползвал правна защита, предоставена му от ***с
оглед невъзможността му сам да защити правата и законните си интереси, то
възнаграждението за това процесуално
представителство е именно имуществена вреда, намираща се в пряка причинно –
следствена връзка с отменения акт и е непосредствена последица от него, а не
неприсъщ и неотносим разход. Следва да се отбележи, че обратно на становището
на ответника, неразделната взаимовръзка между издаденото постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска помощ и съдействие е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден
акт, засягащ правната му сфера. Безспорно, адвокатската помощ и оттам платеното на ***възнаграждение е
пряка и непосредствена последица от издаденото постановление, тъй като неговото
обжалване е законово регламентирано и е единственото средство за защита на
лицето, което твърди, че не е нарушило закона и, че неговите права и интереси
са засегнати неблагоприятно от акта, издаден от администрацията.
В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че ЗАНН, а и НПК към
който пък ЗАНН препраща, не предвиждат друга възможност за осъждане на
държавата да заплати на невиновния за претендирано нарушение субект направените
от него разноски за установяване на тази невиновност, които разноски включват и
адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл.1, ал.1 от същия закон. Както се отбеляза, по
делото не се спори, а и доказателствата установяват, че процесуалните
представители на жалбоподателя по двете НАХД, респ. по двете образувани КНАХД
са изпълнили в рамките на съответните производства и според съответния
процесуален закон процесуалната си роля на защитници, като са извършили – в
рамките на съответните процесуални правила дължимото процесуално поведение,
изразяващо се в участие в производството, вкл. и чрез ангажирането на
доказателства пред районният съд, като по КНАХД №10040/2019 г.
процесуалния представител на ищеца е депозирал в рамките на приложимия в този
момент процесуален закон отговор на касационната жалба.
Както се отбеляза, прокурорът застъпва тезата, че не следва да се
присъжда цялата претенция по иска.
Що се касае до размера на вредите, претендира се, че това са всички
заплатени от ищеца на процесуалните му представители суми по представените
договори за правна защита и съдействие и за процесуалното представителство пред
районния съд и за процесуалното му представителство пред Административен съд
велико Търново.
В мотивите на ТР №1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. е
аргументирано, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и
справедлив“, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Както се отбеляза, и ищецът и адвокатското дружество, съдружниците
адвокати на което са реализирали защитата му пред районният и административният
съд, са регистрирани по реда и при
условията на ЗДДС субекти, като платеното адвокатско възнаграждение, което се
претендира като обезщетение, включва и начисленото и платено на адвокатското
дружество ДДС. Настоящата инстанция намира, че начисленото ДДС по фактурите, с
които е фактурирано договореното адвокатско възнаграждение, не може да бъде
част от обезщетението за причинени на ищеца вреди по повод на административната
дейност на органи на ответника. ДДС е косвен данък, с който се облага само
крайното потребление. Самият данък не представлява, нито е елемент от цената на
услугата, която се предоставя на получателя и, а е дължимо публично държавно
вземане, което се дължи по силата на закона при реализиране на данъчно събитие.
Както се маркира изрично по-горе, ищецът е регистриран по ЗДДС оператор, като
несъмнено има правото да приспадне начисления му от адвокатското дружество
косвен данък – чл.71, чл.88 от ЗДДС. С оглед на това, присъждането на сумата за
ДДС, начислена върху стойността на адвокатските услуги, обективно би довело до
възможността ищецът да се обогати за сметка на ответника по делото, тъй като на
практика тази сума може да се приспадне ефективно от ищеца чрез включването и в
рекапитулационна декларация по ЗДДС и едновременно да се получи като част от
обезщетителната претенция. Най – сетне, обезщетението по ЗОДОВ представлява
частно, а не публично вземане и е правно нетърпимо в неговия обхват да се
включват суми, които по същество представляват публично вземане, принудителното
изпълнение върху което е уредено по различен процесуален ред и в различен
закон. При това положение, съдът не следва да съобразява претенциите на ищеца
за обезщетение, които обхващат сумите за ДДС в общ размер от 1260 лв., събрано
от адвокатското дружество по фактури, както следва: №716/25.06.2018 г.,
№663/17.01.2019 г., №720/11.09.2018 г., №665/07.02.2019 г., тъй като те не
могат да бъдат обезщетение за претърпените от ищец вреди. В този смисъл е
например определение №12 355 от 16.10.2017 г. на ВАС по АД №10522/2017 г.
на ВАС.
Следва да се отбележи за пълнота, че във връзка с КНАХД №10040/2019 г.
по описа на АСВТ е представен договор за правна помощ и съдействие, от
съдържанието на който се установява, че предметът му е осъществяване на правна
защита и процесуално представителство пред касационната инстанция по повод на
касационната жалба на ТД Дунавска към ответната Агенция против решението на
ГОРС. Действително по касационното дело не са извършвани процесуални действия в
открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ищеца пред
съда, но е изготвен и депозиран писмен отговор на касационната жалба. При това
положение, предвид характера на спора и защитимия материален интерес,
разпоредбата на чл.9, ал.3 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и предвид липса на възражения от страна на ответника по иска досежно размера на
тази част от претендираното обезщетение, съдът намира, че сумата от 2000 лв.,
от която ищецът се е лишил, плащайки на процесуалният си представител за защита
по касационното дело, следва да бъде присъдена.
При това положение искът е основателен за
обезщетение за претърпени имуществени вреди до размер от общо 6420 лв., като в
останалата си част е неоснователен.
Що се касае до претендираните върху тези суми лихви, трайната практика
на ВАС е, че лихвите върху присъдените обезщетения за причинени на ищците по
повод на административна дейност вреди се изчисляват от момента на
предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане. В този смисъл са
например следните решения на ВАС, трето отделение, а именно: №13065/29.01.2018
г., №12894/24.10.2017 г., №12 372/15.10.2018 г., №11712/03.10.2018 г. и
други. При това положение следва върху посоченото по-горе обезщетение да се
присъдят законните лихви, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора и при липса на възражение от страна на
ответника, на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски в
размер от 1010 лв., представляваща ефективно внесено адвокатско възнаграждение
и разноски за ДТ от 50 лв. По аргумент от чл.10, ал.2 от ЗОДОВ за ответника не
се следват разноски.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ – гр.София, да заплати на „Лясковец“ ООД – гр.Лясковец, ЕИК
*********, обезщетение в размер от 6420
лв. за имуществени вреди, причинени от отменените наказателни постановления
№145/2018 от 12.06.2018 г. и №177/2018 от 31.08.2018 г. на Началника на Митница
Свищов, в едно със законните лихви върху тази сума, считани от датата на
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на „Лясковец“ ООД – гр.Лясковец, ЕИК *********, в останалите
и части.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ – гр.София, да заплати на „Лясковец“ ООД – гр.Лясковец, ЕИК
*********, разноски по делото в размер от 1010 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: