Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско
отделение, 23-състав,
в открито заседание, проведено на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива И. като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 5807/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108
ЗС за установяване, че ищците са собственици на апартамент № 9 ( бивш 21) в гр. София, район „Слатина“, ул. „********,
състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 119,10 кв.м., при съседи стълбище, Х.К., Ж.П., Р.ул. „Ч.“, заедно с избено
помещение № 4 /четири/, при съседи коридор, Н.Ц.Н., С.Н.Г., ведно с 2,003 %
/две цяло три хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.704.550.1.39 и да се осъдят
ответниците да им предадат владението върху него.
ИЩЦИТЕ- М.В.И., ЕГН: ********** и Е.В.И.,
ЕГН **********, чрез адв. В.В. твърдят, че са собственици на посочения горе
недвижим имот, като в тази връзка излагат, че са наследили същия от техния баща
В.Н.И., ЕГН: **********, който е починал на 12.03.2011 година. От своя страна
той се легитимира като собственик въз основа на нотариален акт № 102, том LVI, дело № 11182, 1996 година, с
който ¾ идеални части от
процесния недвижим имот са му дарени от неговата майка Л.К.Н.. Другата
¼ идеална част е придобил по
наследство от неговия баща. При извършеното дарение, Л.К.Н. е запазила право на
ползване върху горния имот до смъртта си, която настъпва на 19.11.2008 година. Посочват,
че въпреки горното от месец ноември 2013 година собственият им апартамент се
владее без правно основание от ответниците. В тази връзка излагат, че нотариален акт за продажба на недвижим имот №
178, том II, peг. № 07630, дело № 334/2002 год., на който те основават
владението си, не е годен да ги легитимира като собственици на имота. Посочват, че праводателят на ответниците
- Г.Л.Я.- не е бил собственик на
процесния апартамент, тъй като нотариален акт № 200, том I, peг. № 7670, дело 200
от 2002 г., с който се е легитимирал като собственик при изповядване на
сделката, е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение от 22.06.2004 г.
по гр. дело № 738/2002 година на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I
отделение, 7-ми състав. Намират, че това решение има сила и спрямо ответниците,
в качеството им на последващи приобретатели на имота. Твърдят, че отмяната на нотариален
акт № 200, том I, peг. № 7670, дело 200 от 2002 г. на праводателите на
ответниците има обратно действие по отношение на всички лица до момента на
сключването му. Приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар
и да черпи права от вписан акт. Твърдят, че ответниците са отнели неправомерно
владението им върху процесния недвижим имот, считано от ноември 2013 година. До
този момент процесният апартамент се владеел от техния баща, а след смъртта му
и от тях. Последното било причината, поради която ответниците завели иск срещу
тях по реда на чл. 108 ЗС пред Софийски районен съд, но делото било прекратено
по подсъдност и образувано в Софийски градски съд, 1-14-ти състав под номер
2279/2011 год., след което прекратено към момента поради отказ от иска,
депозиран на 18.11.2013 година.
Ответниците се отказали от иска, тъй като непосредствено преди него влезли в апартамента
и от тогава го владеят без правно основание. С оглед на изложеното молят
настоящия съд да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС.
ОТВЕТНИЦИТЕ- Е.Е.Г., ЕГН **********, и А.З.В., ЕГН **********,
чрез адвокат М.З. оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че са
придобили процесния апартамент на
07.06.2002 г. с нотариален акт № 178, том II, peг. № 07630, дело № 334/2002 г.
на нотариус В.Б., peг. № 302 на НК, вписан във вх. peг. № 15871, акт № 93, том
I, дело № 11648, дв. вх. peг. № 167052 от 07.06.2002 г. на АВ, Служба по
вписванията - гр. София. Закупили го от Г.Л.Я., ЕГН **********, и Ц..А.Я., ЕГН **********,
които са го придобили на 07.04.2002 г. с нотариален акт за покупко-продажба от В.Н.И.,
ЕГН **********. Към датата на
придобиване за същия не били налице никакви тежест, с изключение на запазеното
пожизнено право на ползване върху него от Л.К.Н.. Сочат, че, исковата молба от В.
И. срещу Г.Я.е вписана на 20.06.2002 г. (и то само срещу праводателя Г.Л.Я.) -
във вх. peг. № 17322, акт № 111, том III, дв. вх. peг. № 176561 от 20.06.2002
г. на Служба по вписванията - гр. София. Навеждат, че към тази дата вписванията
се водят само по персонална партида - чл. 6 от Правилника за вписванията (ДВ бр.
101 от 18.12.1951 г., изм. и доп. -редакция от ДВ. бр. 8 6 от 30.09.1997 г.,
действаща до ДВ. бр. 69 от 6.08.2004 г.). Твърдят, че постановеното решение от
22.06.2004 г. по горното гр.дело № 738/2002 г. на СГС, 1 — 7 състав, няма сила
на присъдено нещо спрямо тях, както и спрямо праводателя им Ц..А.Я. - чл. 298,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като излагат и че това решение не е вписано и до настоящия
момент, поради което вписването на исковата молба е загубило действието си на
основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗС. Предвид това намират, че
владението им над имота не се счита за прекъснато по аргумент от чл. 84 от ЗС
във вр. с чл. 116, б. „б“, изр.2 от ЗЗД. На следващо място излагат, че са добросъвестни при придобиването на
апартамента и не са били страна в исковото производство по гр.дело № 738/2002
г. на СГС, 1 - 7 състав. Съответно посочват, че са придобили имота на правно
основание -договор за покупко-продажба - нотариален акт № 178, peг. № 07630,
дело № 334/2002 г. от 07.06.2002 г. на нотариус peг. № 302, което е годно да ги
направи собственици, без да знаят, че придобиват от несобственик, както и че
добросъвестността им е съществувала при възникване на правното основание - чл.
70, ал. 1 от ЗС. Ответниците излагат, че при огледа през м. май 2002 г. преди
придобиването на апартамента са се запознали с Л.К.Н., ЕГН **********, и след
покупката на същия, са се срещали многократно с нея. Тя имала право на ползване
върху имота и никога не е оспорвала
правото им на собственост. На два пъти в апартамента са срещали и сина й В.Н.И.,
ЕГН **********, като той също не оспорвал собствеността им. Твърдят, че
владението им над имота датира от закупуването му, като е осъществявано първоначално
чрез ползвателя Л.Н.- до 2009 г. и
съответно твърдят, че още към 08.06.2007 г. са придобили процесния апартамент
по давност - чрез упражнявано непрекъснато добросъвестно владение в продължение
на повече от пет години. Ответниците сочат, че през 2009 г. са научили, че ползвателят Л.Н.е починала, а апартаментът е
зает от сина й - В.Н.И., ЕГН **********. С нотариална покана peг. № 3325, т. I,
акт № 193 от 07.07.2009 г. на нотариус М.К., peг. № 425 на НК, поканили същия
да им предаде владението. Поканата е
връчена на 08.07.2009 г. при отказ на В. И., който
не им предал имота на указаната дата. Поради това предявили иск с правно
основание чл. 108 ЗС срещу него, по
който е образувано гр. дело № 2279/2011
г. на СГС, 1 - 14 състав. Оспорват твърденията на ищците, че след смъртта на
баща им са упражнявали владение върху процесния апартамент. В тази връзка
посочват, че през пролетта (началото на лятото) на 2012 г. научили, че В. И. е
освободил жилището и същото е необитаемо. В края на 2012 г. научили и че е
починал, поради което през м. февруари 2013 година се нанесли в имота. Поради
възстановяването на владението и липсата на правен интерес се отказали от
предявения иск по гр. дело № 2279/2011 г. на СГС, 1 - 14 състав. Излагат, че
при нанасянето им в апартамента същият бил без външна брава и в окаяно
състояние, като в него нямало каквото и да е обзавеждане, позволяващо
ползването му. В периода м. февруари 2013 г. - м. август 2013 г. изнесли (на
части) изгнили шкафове и гардероб, счупен диван и няколко стола и други
неизползваеми вещи в изключително лошо състояние. Твърдят, че от възстановяване
на владението им през м. февруари 2013
г. вкл. до настоящия момент самостоятелно и необезпокоявано владеят процесния
апартамент. Направили и цялостен основен ремонт на същия и подменили изцяло:
старата дървена дограма на всички стаи в апартамента като поставили общо 21
кв.м. трикамерна дограма на всички външни прозорци и врати към балконите;
фаянсовите и теракотните плочки и цялото обзавеждане в тоалетна и в баня с
тоалетна; тръбите за топла и студена вода в апартамента; подовите настилки —
паркет и теракотни плочки, в целия апартамент; външната (входна) врата и всички
интериорни -шест врати и каси на стаите и две врати и каси на тоалетна и на
баня с тоалетна; електрическата инсталация в хола, коридора, кухнята и дневната
(столова) и в двете спални, частично подменили инсталацията в двете мокри помещения
(тоалетна и баня с тоалетна); остъклили част от балкона и разширили и напълно
обзавели кухнята, извършили шпакловане, грундиране и боядисване на целия
апартамент - всички стени на стаите и коридора и таваните на всички помещения. Посочват,
че с оглед направините подобрения стойността на апартамента е значително
повишена с около 100 000 лв. В тази връзка при условие на евентуалност
правят възражение с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС като претендират съдът да
им присъди сумата от 102 000 лв., представляващи увеличената стойност на
процесния апартамент, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на възражението до окончателното изплащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за
установено следното:
От представените по делото удостоверения за
наследници е видно, че Л.К.Н. е била женена за Н. И. Н. и е имала син В. И. Н..
Н. И. Н. ( съпруг) е починал на 29.10.1992 г. и е
оставил като негови наследници Л.К.Н. (съпруга) и В. И. Н..
По делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 07.06.1996 г. с № 102, том LVI, дело
11182/1996 г. на нотариус Д. Т., нотариус при Нотариална служба при СРС, с
който Л.К.Н. подарява на В.Н.И. ¾ ид.части от имот, съставляващ апартамент
№ 9( бивш 21) в гр. София, район Слатина, ул. ********/втори/, вх. ********/пети/
състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 119,10 кв.м. /сто и деветнадесет цяло и десет стотни/ при съседи
стълбище, Х.К., Ж.П., Р.ул. „Ч.“, заедно с избено помещение № 4 /четири/, при
съседи коридор, Н.Ц.Н., С.Н.Г., ведно с 2,003 % /две цяло три хилядни върху
сто/ идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото и да се осъдят ответниците да им предадат
владението върху него, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.704.550.1.39. Дарителят запазва пожизнено право на ползване.
От своя страна с нотариален акт от 09.04.2002 г. с № 200, том I, дело 7670,
дело 200/2002 г. на нотариус А.Ч.с рег. № 310 на Нотариалната Камара, В.Н.И. е
продал целия апартамент № 9 (бивш 21) в гр. София, район Слатина, ул. ********/втори/,
вх. ********/пети/, състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 119,10 кв.м. /сто и деветнадесет цяло и десет
стотни/ при съседи стълбище, Х.К., Ж.П., Р.ул. „Ч.“, заедно с избено помещение №
4 /четири/, при съседи коридор, Н.Ц.Н., С.Н.Г., ведно с 2,003 % /две цяло три
хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото и да се осъдят ответниците да им
предадат владението върху него, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.704.550.1.39 на Г.Л.Я., който към момента на продажбата е
бил в граждански брак с Ц..А.Я. на базата на удостоверение за граждански брак №
3248/24.07.1984 г., представено пред нотариус В.Б., което обстоятелство не се
оспорва по делото и съдът приема за доказано. В нотариалният акт е посочено, че
върху имота е налице запазено право на пожизнено ползване в полза на Л.К.Н.
върху ¾ ид.части.
Г.Л.Я. и съпругата му Ц..А.Я. от своя страна продават
пред Нотариус В.Б. процесния апартамент на Е.Е.Г. с нотариален акт от 07.06.2002 г. с № 178, том II, рег. №
07630, дело № 334/2002 г. Съдът приема за доказано обстоятелството, че към този
момент Е.Е.Г. е в граждански брак с другия ответник А.З.В. и това обстоятелство
не се оспорва по делото. В нотариалният акт е посочено, че върху ¾
ид.части е налице пожизнено право на ползване в полза на Л.К.Н.. Посоченото
право на ползване е единствената вписана тежест върху процесния имот към датата
на сключване на сделката, съобразно удостоверение за тежести от 07.06.2002 г.
на Служба по вписванията при СРС.
Впоследствие В. И. Н. предявява иск срещу Г.Л.Я. за
обявяване за нищожна на сключената покупко-продажба с нотариален акт от
09.04.2002 г. с № 200, том I, дело 7670, дело 200/2002 г. Исковата молба е вписана в Служба по
вписванията на 20.06.2002 г. Образувано е гр.д. № 738/2002 г. по описа на СГС,
приключило с решение от 22.06.2004 г., с което сключената продажба е обявена за
нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Решението е потвърдено със съдебно
решение от 04.08.2006г., постановено по гр.д. № 1008/2005 г. по описа на
Софийски апелативен съд и е влязло в сила на 27.10.2006 г. съобразно поставения
печат.
Представени са и писмени доказателства за
завеждането на дело по реда на чл. 108 ЗС от Е.Е.Г. и А.З.В. срещу В.Н. И. с № 38287/2009 г. по описа на СРС досежно процесния
недвижим имот, което е прекратено поради направен отказ от иск, видно от
определение от 20.12.2010 г. В тази връзка по делото е представена и нотариална
покана, предхождаща завеждането на делото, отправена от Е.Г. и А.В. до В. И., с
която се иска от последния да предаде владението на ответниците. В разписката
на нотариуса е посочено, че поканата е връчена на 08.07.2009 г. при отказ на В.
И. да я приеме.
От представените удостоверения за наследници и
преписи от акт за смърт е видно, че Л.К.Н. е починала на 19.11.2008 г. и е
наследена от сина си В.Н.И., а той е починал на 12.03.2011 г., като е оставил
като наследници по закон ищците М.В.И. и Е.В.И..
От представената справка от Служба по вписванията
към Агенция по вписванията се установява следното: На 04.12.2009 г. е вписана
исковата молба, предявена от ответниците срещу В.Н.И., по която е образувано
гр.д. № 38287/2009 г. по описа на СРС.
На 30.07.2007 г. е направено отбелязване за влязло в
сила съдебно решение по предявения от В. И. иск срещу Г.Л.Я. за обявяване
нищожност на покупко- продажба, обективирана в нотариален акт 09.04.2002
г. с № 200, том I, дело 7670,
дело 200/2002 г. на нотариус А.Ч.с рег. № 310 на Нотариалната Камара, която
искова молба е вписана на 20.06.2002 г. На 09.04.2002 г. е вписана покупко-
продажбата на имота с продавач В.Н.И. и купувач Г.Л.Я.
По делото е отделено като безспорно, че от ноември
2013 г. ответниците владеят процесния недвижим имот.
Съобразно представено по делото писмо от Столична
община, Дирекция „Общински приходи“ , изх. № ДСЛ 19-Ди11-10/1/15.11.2019 г. се
установява, че процесният имот е бил деклариран като собствен на В.Н.И. и със
запазено право на ползване в полза на Л.К.Н. към януари 2002 г. На 11.04.2002 г. имотът е деклариран като
собственост на Г.Л.Я. и Ц..А.Я. с по ½ ид.част. ¾ идеални части
от правото на ползване върху него са декларирани за Л.К.Н.. Тази партида е
закрита, след заплащане на задълженията за 2002 г.
На 31.07.2003 г.
е декларирано прехвърляне на имота от 07.06.2002 г. като за собственици са
посочени Е.Е.Г. и А.З.В. като е вписано и правото на ползване върху ¾
ид.части в полза на Л.К.Н.. Това е последната партида, декларирана пред
общинските органи, като е активна и към момента. Е.Е.Г. е заплатил данъчни
задължения за припадащата му се 1/8 от имота до края на 2019 г., а А.В.
за припадащите и се 1/8 ид.части – до края на 2017 г. За идеалните части с право на ползване не са заплащани данъчни
задължения от 2003 г. до момента на издаване на писмото.
Представено е писмо от Топлофикация София ЕАД, от
което е видно, че от присъединяване на сградата, в която се намира процесният
апартамент, до ноември 1998 г. за него е открита партида на името на Н. Н. (баща
на В. И.). След тази дата В. И. е титуляр на партидата като собственик, а от януари
2019
г. за такъв е вписан Е.Г..
От представено писмо от Софийска вода АД, от което
се установява, че до 12.12.2018 г. титуляр на партида за процесния имот е Н. Н.,
като за периода от 2011 г. до 2018 г. не са формирани задължения за
предоставени и ползване ВиК услуги. От 12.12.2018 г. титуляр на партида за
имота е Е.Г..
По делото е представен констативен
протокол от 01.07.2013 г. с рег. № 8 том VIII, акт № 21871 на Нотариус Р.Д.с
рег. № 274 на Нотариалната Камара, съставен по
молба на Е.Е.Г., с който е констатирано състоянието на процесния апартамент към
посочената дата. Посочено е, че в входната врата на апартамента е дървена, не е
заключена, без брава е и е привързана с въже. Във вътрешните помещения е
установено следното: коридор- под -мозайка, вграден гардероб; тоалетна –
плочки; празно складова- мокро помещение;
кухня- под- паркет, стари дървени вградени кухненски шкафове – горни и
долни, кухненска маса, без мивка и батерия; хол-под частично на паркет, като
останалата част от паркета е премахната, два стари фотьойла, една табуретка,
малка висока маса, четири стола, диван в разтегнато състояние, шкаф; спалня (
южна)- подът е частично на паркет, останалата част от паркета е премахната,
празен петкрилен гардероб. Спалня (южна)-
с премахнат паркет пред входната врата, празен двукрилен гардероб.
Описаният констативен протокол е оспорен досежно
неговата истинност, за което е открито производство по чл. 193 ГПК. Във връзка
с това производство, а и досежно останалите релевантни обстоятелства, в
частност направеното от ответниците възражение за придобиване на имота въз
основа на давностно владение, по делото са разпитани следните свидетели:
Свидетелят Е. Н.а Г., без дела и родство със страните, установява с показанията си следното:
Познава В. И. от 2002 г. и е виждала майка му Л.Н.. Те живеели двамата в
процесния апартамент, където преди живеела и Н., която е бивша съпруга на В..
Ходила е по-често в апартамента преди да почине Л.Н.. Преди да почине В. е
ходила няколко пъти в апартамента с дъщерята на Н.( ищцата), с зет й също,
носили разни неща на В., който там си живеел. Не пускал хора вътре, гледал си
апартамента като собственик. Свидетелката се познава с Н. от 2001 г., когато
дошла да живее в Слатина. Не знае в какви отношения точно са били с В., но Н.
се грижела за него, давала му пари, хранела го, помагала му. Той си бил болен
човек, с шизофрения, но не му личало. След смъртта му е придружавала в
апартамента Н., тъй като тя не обичала да ходи там сама, поради трагичните
обстоятелства около смъртта на В., който починал във ваната. Н. си имала ключ и свободен достъп до апартамента след смъртта
на В. и няколко пъти ходили да чистят там заедно с нея, с дъщеря й и зет й.
Почиствали боклуци да не мирише, че било „малко неприятно“. След като го
почистили, апартаментът вече имал вид, не бил като в началото. Имал си врати,
прозорци, чисто било. В антрето било с мозайка, а в останалите стаи с паркет.
Бил годен да се живее в него, не било лукс, но било добре. Свидетелката обаче
посочва, че не е влизала в спалните на апартамента, а при посещенията с Н.,
дъщеря й и зет й е оставала само в коридора да ги изчака да внесат и изнесат
каквото трябва. Поради тази причина всъщност тя не знае какво е било
състоянието на стаите извън коридора, не е виждала да е имало клошари в
апартамента, нито има сведения и е виждала да има следи от горян паркет
вътре. Излага, че след като почистили и
оправили в апартамента, един път през ноември 2013 отишли с Н. и не могли да
влязат, защото ключът не ставал на ключалката.
Свидетелят Н.С.С., без
дела и родство със страните, установява с показанията си следното: Познава
семейството на В. и Н. от 2000 г. покрай заведението, което са имали. В. имал
психични проблеми от 2002 г. и изгонил Н. и децата, на което присъствала и
самата свидетелка и им помогнала да си съберат нещата. И тогава и след това В.
живеел с майка си в апартамента, били се „окупирали“ там двамата, капсулирали
се били вътре. Тя ги посещавала заедно с Н. и децата, които им помагали. Ходили
заедно и два -три пъти след смъртта на В. за морална подкрепа поради трагичния
начин, по който той починал. Н. имала ключ от апартамента и си влизала,
почиствала, изнасяла неща. За последно ходила там през лятото на 2013 г. Не е обикаля жилището, винаги стояла в
кухнята и пушела там докато Н. и децата си свършат работата, предвид което не е
виждала и да липсва паркет някъде, но преди това през години била влизала вътре
и знае, че апартаментът е с паркет в стаите, има и мозайка на пода. При
последното и посещение апартаментът бил в добро състояние, не е виждала да има
клошари вътре.
Свидетелят Н.й С.М., без дела и родство със страните, установява с показанията си следното:
Познава ответниците от 1996 г., съдружник е с Е.Г. в две фирми. Той ги е
запознал с брокера, който им предложил апартамента и ходил там заедно с тях още
през август 2002 г. Тогава в апартамента
била Л.Н.и се държала нормално. Те и занесли разни сокове, бонбони, тя ги
питала какво мислят да правят сега с имота. Ответниците й казали, че докато тя
е жива няма да правят нищо с него и никой няма да я притеснява. След две- три
години отново отишли и разбрали от сина й, че е починала. Той бил в
апартамента, държал се зле и ги изгонил. Видно било, че не е добре психически.
След няколко години отишли пак в апартамента и разбрали, че и синът на бабата е
починал. Той влизал навсякъде и вътре било „абсолютна кочина“- плочките били
измъкнати, нямало батерии, паркетът бил изваден на места и бил горен вътре,
вратата била разбита и била вързана с връзка за обувка, вътре имало развалена
храна, дограмата била счупена, носела се ужасна миризма, нямало мивки. Било все
едно клошари са живеели вътре. Съседите много се зарадвали, че идва някой и ще
почисти, защото и те страдали от миризмата от апартамента и казали, че имало
клошари вътре. Свидетелят не е присъствал постоянно при почистването на
апартамента от ответниците, но изтъква, че то е продължило доста дълго време и
знае, че ответниците са ремонтирали всичко вътре- инсталации и дограми също и в
момента жилището е в много добро състояние.
Свидетелят А. Г. М., без дела и родство със страните, установява с показанията си следното:
Той работи при ответника Е.Г. като шофьор и не е запознат кога точно е купен
процесният апартамент и кой какви права е имал върху него. Разбрал за имота две
три години след като е закупен, когато през 2007-2008 г. закарал Е. там да
внесе някакви неща. Когато влязъл вътре
видял пълна разруха- всичко било разбито, нямало кранове, паркетът бил разбит,
имало пален дюшек, не можело да се живее вътре. Той участвал в почистването на
имота и изхвърляли от там стари мебели, вътре миришело на мърсотия и боклуци.
Поне една година продължило почистването, след което обаче апартаментът също не
бил годен за живеене, тъй като нямало нищо, което да може да се ползва в него.
Ответниците направили основен ремонт.
Свидетелят Р.Л.А., без
дела и родство със страните, установява с показанията си следното: Познава и Е.Г.,
тъй като са имали съседни офиси около 2005-2006 г., и В. И. познава, защото
живее над него. В. имал психични
проблеми и в процесния апартамент живеели той, майка муЛ., жена му и децата.
Имало скандали и караници. После съпругата на В. се преместила заедно с децата
и там останали само В. и майка му. Те живеели в жилището заедно освен когато
той бил настанен за лечение някъде. След катоЛ. починала В. продължил да живее
в апартамента, но положението му се влошило- започнал да кани хора там и
постоянно се въртели някакви такива с неизвестен произход, изхвърлял боклуци
през балкона, във входа и в мазето, било мръсно, носели се зловония, видът на
жилището бил на запуснато. През 2012 г. свидетелят разбрал, че ответниците са
закупили жилището и от 2013 г., когато станал касиер на входа, от тях събирал
таксите за етажната собственост като от собственици. Е. направил голям ремонт,
но не знае в какво точно се състой той, тъй като не е влизал вътре. Знае, че
ответниците дълго са почиствали и не е виждал съпругата и децата на В. да идват
в апартамента. Ответниците живеят в апартамента след ремонта, който бил преди
две-три години.
С оглед изслушаните свидетелски показания, съдът
установи, че в рамките на производството по чл. 193 ГПК не се установи
оспореният констативен протокол от 01.07.2013 г. с рег. № 8 том VIII, акт № 21871 на нотариус Р.Д.с рег. № 274 на Нотариалната Камара да е
неистински. В тази връзка съдът приема, че показанията на свидетелите Е. Н.а Г.
и Н.С.С. по отношение на вътрешното състояние на апартамента не следва да се
кредитират, тъй като едната е влизала само в коридора на имота, а другата само
в кухнята на същия, предвид което не е имало как да възприемат реалното
състояние на стаите и конкретно на паркета в спалните. По отношение на
мебелите, чиято наличност е установена с протокола, свидетелите не дават данни,
които да го опровергават. Внасянето и изнасяне на вещи кореспондира с установените в протокола празни
шкафове, помещения и гардероби към 2013 г. Единият от свидетелите на ищцовата
страна установява, че през лятото на 2013 г. вратата е имала ключалка и се е
заключвала. Кога през лятото обаче е било това, не е уточнено, което само по
себе си не изключва обективната възможност към 01.07.2013 г. вратата вече да е
била без ключалка и да е била привързана с въже. Другият свидетел на ищцовата
страна пък установява с показанията си, че е виждала майката на ищците да влиза
в апартамента с ключ, но не е посочила точните моменти, в които това се е
случвало. Сам по себе си фактът, че през ноември 2013 г. на вратата е имало
вече ключалка и майката на ищците не е могла да влезе не влече след себе си
извод, че към 01.07.2013 г. вратата не е била без брава и се е затваряла с
въже.
С оглед горното съдът намира, че следва да кредитира
представения пред него констативен протокол за състоянието на апартамента към
01.07.2013 г.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно
същото стойността на твърдените от ищците ремонтни дейности в апартамента към
2018 г. е в размер на 22 100 лв.
Стойността на процесния имот без извършените подобрения е в размер на
257 200 лв., а след тяхното извършване се е покачила до 359 200 лв.
Други относими доказателства по делото не са
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ
или имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да установи по безспорен начин,
че е собственик на спорната вещ /имот/ и че ответникът го владее, а последният
следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта.( решение № 181 от
07.10.2016 г. по гр. д. № 4988/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното
установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на
всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Ако ищецът не
успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска.( Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК).
В настоящия правен спор ищците претендират, че са
собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, настъпило
между тях и техния баща В. И.. Сочат, че неговото право на собственост се
основава отчасти на договор за дарение на ¾ ид.части от имота от
неговата майка и отчасти на наследствено правоприемство от неговия баща, който
е бил собственик на останалата 1/ 4 ид.част от имота.
В подкрепа на твърденията си те са представили по
делото нотариален акт, от който се установява, че ¾ ид. части от
процесния апартамент са били дарени на наследодателя им В. И. от неговата майка
Л.Н.и доказателства ( удостоверения за наследници), че между тях и В. И. (техен
баща) е налице наследствено провоотношение. По отношение на останалата на
¼ ид.ч. от процесния имот обаче, ищците са установили единствено, че са
законни наследници на В. И., който от своя страна е законен наследник на баща
си Н. И. Н., като в същото време не са представили никакви доказателства, от които
да се установява, че самият Н. Н. е бил собственик на останалите ¼ ид.ч. от имота и съответно, че за тези
¼ ид.части от недвижимия имот е настъпило наследствено правоприемство в
тяхна полза.
Предвид горното от представените пред съда
доказателства не се установява ищците да са собственици на ¼ ид.части от
правото на собственост върху процесния имот, поради което за тези идеални части
искът им следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на останалите ¾ ид. части от
недвижимия имот, а и като допълнително основание за отхвърляне на исковете по
отношение на останалите ¼ ид.части от имота, съдът намира следното:
В рамките на настоящето производство ответниците
противопоставят на ищците право на собственост, възникнало въз основа на правна
сделка като основание за владението им над процесния имот. Видно от
представените по делото нотариални актове, В. И. (наследодател на ищците)
приживе се е разпоредил с процесния недвижим имот в полза на Г. и Ц.Я.като е
сключил с тях договор за покупко-продажба на 09.04.2002 г. От своя страна
посочените купувачи са продали имота на настоящите ответници на 07.06.2002 г.
Междувременно, от приложеното към делото гр.д. № 738/2002 г. по описа на СГС се
установява, че на 28.05.2002 г. В. И. е предявил иск срещу Г.Я.за обявяване
нищожността на сделката, с която на 09.04.2002 г. му е продал апартамента. Това
дело е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което договорът е обявен
за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.
При така установеното съдът намира за неоснователни
възраженията на ответниците, че не са обвързани от влязлото в сила съдебно
решение и то не може да им бъде противопоставено. Субективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението се разпростира по отношение на
правоприемника единствено в хипотезите на чл. 298, ал.2 ГПК, когато правоприемството е настъпило след влизане в сила на
съдебното решение по отношение на праводателя, както и в хипотезата на чл. 298, ал.
1 от ГПК т.е. когато правоприемството е настъпило в хода на процеса.
В настоящия случай е видно, че висящ процес във връзка с обявяването на
сделката, с която праводателят на ответниците е придобил правото на собственост
върху процесния апартамент е налице, считано от 28.05.2002 г., когато е
подадена исковата молба, от което следва изводът, че сделката, по силата на
която ответниците са придобили право на собственост върху жилището е сключена
при условията на чл. 298, ал.1 ГПК и съответно те са обвързани от постановеното
съдебно решение, доколкото правоприемството е настъпило в хода на процеса. В
тази връзка следва да се има предвид, че досежно горното е ирелеванта датата на
вписване на исковата молба в Служба по вписванията, която действително е
20.06.2002 г. т.е. след сключването на договора между ответниците и
праводателят им, тъй като, ако се установи, че праводателят е придобил
собствеността на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третото
лице, придобило права от праводателя, без оглед на това дали е било
добросъвестно. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на
актове, подлежащи на вписване има само оповестително действие. Дори исковата
молба да не бъде вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само
правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите
приобретатели, освен в изрично посочени от закона случай, като например по чл.
33 ЗЗД. (арг. от Решение № 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г.,
I г. о., ГК).
Във връзка с горното следва да се има предвид и че
от представените писмени доказателства се установи, че гражданското дело, в
рамките на което сделката между В. И. и Г.Я.е призната за нищожна, е водено
само между тях двамата. Към момента на сключване на сделката обаче Г.Я.е бил в
граждански брак с Ц.Я., което обстоятелство не се оспорва от страните, поради
което имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Съответно в
рамките на производството Г. и Ц.Я. имат качеството на необходими другари,
поради което съпругата Ц.Я. също е обвързана от влязлото в сила съдебно
решение, макар и да не е била участвала в процеса.( Решение № 13 от 5.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1970/2019 г., I г. о., ГК).
Поради това възраженията на ответниците, че не са обвързани с това съдебно
решение за припадащата се част на Ц.Я.,
тъй като тя не е участвала в процеса се явяват неоснователни, включително и
поради факта, че съпружеската имуществена общност е бездялова.
От така изложеното следва изводът, че ответниците са
обвързани от постановеното съдебно решение, с което сделката, с която техният
праводател е придобил правото на собственост върху процесния имот, е обявена за
нищожна, предвид което отпадат и всички права, които те са придобили от
праводателя досежно същия имот, независимо от вписванията в Служба по
вписванията на придобивната им сделка и на исковата молба. Съответно
противопоставеното като основание за владение върху имота право на собственост
не е доказано и искът се явява основателен за ¾ ид.части от недвижимия
имот, доколкото горе е посочено, че ищците не са доказали, че са собственици
въз основа на наследствено правоотношение на останалата ¼ ид.части от
него и искът не може да бъде уважен и спрямо тях.
С оглед приетото съдът следва да разгледа
направеното от ответниците възражение за придобиване на имота въз основа на
добросъвестно давностно владение в продължение на пет години. В тази връзка
съдът намира следното:
Съобразно чл. 77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Чл. 79
ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владението е
добросъвестно. Разпоредбата на чл. 70,
ал.1 ЗС предвижда, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното(ал.2).
От събраните по делото доказателства се установи, че
ответниците са сключили договор за покупко-продажба на процесния апартамент с
лицата Г. и Цветанка Яневи, обективиран в нотариален акт от 07.06.2002 г. с №
178, том II, рег. № 07630, дело № 334/2002 г. Те от своя страна са основали правото
си на собственост като продавачи на сключен договор за покупко-продажба на
недвижимия имот с В. И., обективиран в нотариален акт от 09.04.2002 г. с № 200, том I, дело 7670,
дело 200/2002 г. на Нотариус А.Ч.с рег. № 310 на Нотариалната Камара, който с
влязло в сила съдебно решение, обвързващо ответниците, е обявен за нищожен. Следователно
макар и сделката, по която праводателят на ответниците е придобил собствеността
върху процесния имот, да е недействителна, тази, сключена между него и
ответниците, е валидна, но доколкото е сключена с несобственик, не е проявила транслативния
си ефект.
От събраните по делото доказателства се установява и
че към момента на сключване на сделката между ответниците и техния праводател единствената
вписана в Служба по вписванията тежест върху имота е учреденото право на
ползване на Л.Н., поради което
ответниците се явяват добросъвестни, т.е. те не са знаели, че придобиват от
несобственик.
По делото се установи и че при даряването на
¾ ид.части от процесния недвижим имот на В. И., неговата майка си е
запазила пожизнено право на ползване върху тях и е била ползвател на имота до
19.11.2008 г. Ответниците са закупули жилището с правото на ползване и
съобразно отразеното в нотариалния акт по тази сделка и свидетелските показания
на свидетеля Н.й М. са знаели за учреденото право на ползване, посетили са
имота през август месец 2002 г., осъществили са контакт с ползвателя, който
също е бил наясно, че апартаментът има нов собственик и са наложили
фактическата си власт именно чрез него ,като са я осъществявали по този начин
до смъртта на ползвателя, настъпила на 19.11.2008 г. В тази връзка следва да се
има предвид, че по правило предявяването на иск за обявяване нищожност на
договор за покупко-продажба на имот, не смущава владението и не прекъсва
придобивната давност ( арг. решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр. д. №
2182/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Съдът намира и че В. И. със своето
поведение през периода от купуването на имота от ответниците до смъртта на Л.Н.не
е смутил владението, тъй като в имота постоянно е бил ползвателят, чрез който
ответниците са осъществили владението си, а самият В. И. е пребивавал в него
като близък роднина на ползвателя, като в нито един момент не е обективирал
пред ответниците намерение да им отнеме фактическата власт. Съответно още през
септември 2007 г. ответниците са придобили собствеността върху процесния имот с
изтичането на петгодишната придобивна давност. Следва да се има предвид, че
доколкото върху имота има учредено пожизнено право на ползване в периода до 19.11.2008
г., то за ответниците, които добросъвестно са се считали за собственици на
имота, не е било налице основание да променят партидата на имота във връзка с
предоставяната електрическа и топлинна енергия, както и пред Софийска вода.
Същите обаче са декларира жилището като свое собствено и са заплащали данъчните
задължения за него за периода от 2013 г. до септември 2007 г.( както и след
това). Последващото поведение на В. И. (след 2008 г., когато умира Л.Н.) е
ирелевантно, доколкото ищците не са заявили друго придобивно основание освен
наследственото правоотношение на правото, възникнало въз основа на договор за
дарение(досежно процесните ¾ ид.части от имота).
С оглед изложеното съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни, предвид което не следва да разглежда
направеното от ответниците възражение за подобрения.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ответниците имат право на
направените от тях деловодни разноски, които съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК и доказателства са в размер на 415 лв. Ответниците са претендирали
да им се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9800 лв.,
но срещу това искане е направено своевременно възражение за прекомерност, което
съдът следва да разгледа. Съобразно установеното в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес следва да е в размер на
4996,78 лв. за двамата ответници. Като съобрази това, както и фактическата и
правна сложност на правния спор, активното процесуално поведение на адвоката на
ответниците и броя на съдебните заседания по делото, съдът намира, че
договореното адвокатско възнаграждение действително се явява прекомерно и
следва да бъде намалено до размера от 6000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.В.И., ЕГН: ********** и Е.В.И., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: *** чрез адв. В.В. срещу Е.Е.Г., ЕГН **********
и А.З.В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** чрез адвокат М.З.
искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на АПАРТАМЕНТ № 9 ( бивш 21) в гр.
София, район Слатина, ул. ********/втори/, вх. ********/пети/ състоящ се от две
стаи, хол, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 119,10
кв.м. /сто и деветнадесет цяло и десет стотни/ при съседи стълбище, Х.К., Ж.П.,
Р.ул. „Ч.“, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 /четири/, при съседи коридор, Н.Ц.Н.,
С.Н.Г., ведно с 2,003 % /две цяло три хилядни върху сто/ идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.704.550.1.39 и за връщане на владението върху него като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М.В.И., ЕГН: **********
и Е.В.И., ЕГН ********** да заплатят на Е.Е.Г., ЕГН ********** и А.З.В., ЕГН **********
сумата от 415 лв. деловодни разноски и 6000 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: