Решение по дело №9463/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 749
Дата: 2 март 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20211110209463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110209463 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 547526-F552022/13.11.2020 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, на *********, с *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Боянски водопад № 20,
за това, че при извършена на 06.06.2020 г. в 10:45 часа проверка на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – *******, находящ се в гр. София,
*********, стопанисван от *********, с *******, била установена разлика между
разчетената касовата наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в
размер на 197,90 лева (положителна разлика), която представлявала въвеждане на пари в
касата, извън случаите на продажби, което не било отразено на фискалното устройство в
момента на извършването й, поради което ********* не бил изпълнил задължението си,
извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касова наличност (въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство, чрез функциите “служебно
въведени” или “служебно изведени” пари. С горното ********* нарушил чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Предвид горното, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от *********, чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се изтъкват допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, свързани с неточно индивидуализиране на
1
проверявания обект. Излагат се аргументи за „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, като алтернативно се моли НП да бъде изменено в частта за наложената
имуществена санкция и вместо такава от 3000 лева по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, бъде
определена имуществена санкция от 500 лева по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като
нарушението било извършено за първи път и него не били произтекли вредни последици. За
с. з., редовно призовано, дружеството не изпраща представител.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща
представител, който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
представени на съдебното следствие заверено копие на Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
на ИД на НАП, във връзка с компетентността на АНО и актосъставителя); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; мястото на извършване на твърдяното
нарушение е индивидуализирано по достатъчно ясен и точен начин; нарушените законови
разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив и достатъчно ясен начин, тоест
не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 06.06.2020 г. в 10:45 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП, в лицето
на свидетелите М.В. и К.Н., извършили проверка на обект – *******, находящ се в гр.
София, *********, стопанисван от *********, с *******.
При проверката било установено, че в обекта било монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство (ФУ) модел „Датекс FP-2000 KL“, с ИН на ФУ DТ790847
и ИН на ФП 02790847, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката. Съгласно дневния финансов „Х“ отчет (ДФО) № 0059628/06.06.2020 г.,
разчетената от ФУ касова наличност била в размер на 147,40 лева. ФУ, инсталирано в
обекта, притежавало операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми за
регистриране на извършената промяна в касовата наличност, които към момента на
проверката били активни.
Фактическата наличност в касата на обекта в момента на проверката, преброена
по банкноти и монети от Костадин Петров Петров, на длъжност „барман“, и вписана в опис,
била в размер на 345,30 лева. Установена била положителна разлика между фактическата
2
наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 197,90 лева.
За констатираното проверяващите изготвили протокол за проверка №
0037466/06.06.2020 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите непосредствено участвали
в проверката М.В. и К.Н., както и от приложените по делото писмени доказателства –
протокол за проверка 0037466/06.06.2020 г.; опис на парите в касата от 06.06.2020 г. и ДФО
№ 0059628/06.06.2020 г.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и
кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите
кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за
установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава от нито едно
гласно или писмено доказателство. Следва да се има предвид, че наказаното дружество не е
изложило възражения нито в АУАН, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че
горепосоченият обект - *******, находящ се в гр. София, *********, стопанисван от
*********, с *******, представлява «търговски обект» по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС. Безспорно доказано е също, че функциониращото и експлоатирано в горепосочения
търговски обект ФУ е притежавало операциите "служебно въведени" и "служебно изведени"
суми, по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от горепосочената Наредба Н-18/13.12.2006 г., извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми.
В този смисъл, предвид така установената към момента на проверката от
06.06.2020 г. положителна разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена
от ФУ в размер на 197,90 лева, която представлявала въвеждане на пари извън касата, което
не било регистрирано в инсталираното и работещо в обекта ФУ чрез функцията “служебно
въведени” пари, извън случаите на продажби, Съдът счита за безспорно доказано, че
********* е осъществил формално нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г., издадена от Министъра на финансите, на основание чл. 118, ал.
4 от ЗДДС.
За нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. АНО е
наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева по санкционната разпоредба на чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Така наложеният размер на имуществената санкция очевидно
сочи, че АНО приема, че нарушението е довело до неотразяване на приходи (по аргумент на
противното от чл. 185, ал. 2, изр. второ и доколкото максималната имуществена санкция по
3
ал. 1 е 2000 лева). За да приема обаче съставомерност на нарушението по посочената
квалифицираща разпоредба, АНО е следвало да изтъкне мотиви защо счита, че нарушението
е довело до неотразяване на приходи, при положение, че има отчетени продажби чрез ФУ.
Такива мотиви не само не се сочат, но и АНО въобще не твърди текстово, че нарушението е
довело до неотразяване на приходи. Мълчанието на АНО по този въпрос води до извода за
недоказаност на посоченото квалифициращо обстоятелство, което налага изменение на НП в
частта за основанието и размера на наложената имуществена санкция. Предвид наличието
единствено на смекчаващи обстоятелства (нарушението е осъществено за първи път, както е
посочено изрично в НП) и липсата на изтъкнати и отчетливи отегчаващи обстоятелства, НП
следва да бъде изменено като вместо имуществена санкция в размер на 3000 лева по чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, бъде определена имуществена санкция в минималния определен от
законодателя размер от 500 лева по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, като най-
съответен на тежестта на нарушението.
Същевременно, случаят не може да бъде третиран като «маловажен» по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението е формално и съставомерно при нерегистриране
на всяка промяна на касовата наличност (включително въвеждане на пари във и извън
касата) във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Самата установена разлика в касовата наличност в размер на 197, 90 лева не е
пренебрежимо незначителна или минимална, за да се приеме, че обществената опасност на
нарушението е с изключително ниска степен.
С оглед изменението на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към
момента на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование “). Съобразно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с
оглед изхода от делото, наказаното дружество следва да заплати на НАП юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 547526-F552022/13.11.2020 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, на *********, с *******, в ЧАСТТА за
основанието и размера на наложената имуществена санкция, като вместо имуществена
санкция в размер на 3000 лева по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, ОПРЕДЕЛЯ
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр.
ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА *********, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на НАП
4
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5