РЕШЕНИЕ
№ 14576
гр. ....... 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110167644
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от .................,
седалище и адрес на управление: ................., срещу Н. Л. В., ЕГН: **********,
адрес: ............... (лично и като наследник по закон на починалата в хода на
процеса ответница Ц. И. В., ЕГН: **********, починала на ............... г.) и М.
А. М., ЕГН: **********, настоящ адрес: .............., с която са предявени
кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) за осъждане на
ответника Н. Л. В. да заплати на ищеца следните суми: 1271,98 лв. –
представляваща ½ част от стойността на доставена в апартамент № ..............
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането; 188,76 лв. – представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 05.11.2021 г.; 17,58 лв. – представляваща ½ част от стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 4,00 лв. –
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г.; 2) за осъждане на ответницата М.
А. М. да заплати на ищеца следните суми: 1271,98 лв. – представляваща ½
част от стойността на доставена в апартамент № .............. топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането; 188,76 лв. – представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г.;
17,59 лв. – представляваща ½ част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането; 4,00 лв. – представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
05.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Н. Л. В. и М. А. М., като
наследници на починалия А. В. К., били клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
................. на потребители в гр. ....... приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ................. и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за
който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна
енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № .............. през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ............ През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени
по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не
било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. А. М. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.Твърди, че
през процесния период не е живяла в имота, като настоящият й адрес бил в
друго населено място.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Л. В. е подал отговор на исковата
молба чрез назначения особен представител – адв. С. П.. Процесуалният
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
вземанията.
2
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Ако потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има
възможност да възрази и се договори индивидуално с топлопреносното
предприятие. В случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално
договаряне“. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно
отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени
имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
В настоящия случай между страните по делото не е спорно, че в рамките на
исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. апартамент № .............. е бил
топлоснабден. От приетото като писмено доказателство копие от договор за
продажба на жилищен имот от жилищния фонд на Министерството на
народната отбрана, сключен на 24.06.1982 г. между Министерството на
народната отбрана, представлявано от министъра на народната отбрана, от
една страна, и А. В. К. и ............, от друга страна, се установява, че А. В. К. и
............ са придобили правото на собственост върху апартамент № ..................
Идентичността на този имот с процесния се установява от приложеното по
делото удостоверение от .................. г., съгласно което стар адрес .............. е
идентичен с настоящ адрес ........... Съгласно чл. 13 СК от 1968 (отм.)
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите
през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството, но доколкото в конкретния случай няма данни към датата на
сключване на договора купувачите да са били в граждански брак, то следва да
се приеме, че между тях е възникнала обикновена съсобственост при равни
дялове (½ ид. ч. за всеки) – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.
По делото служебно са изгответни справки за А. В. К., ........... А. В. и Ц. И.
В.. Съгласно справката относно А. В. К., същият е починал на 23.07.2005 г.,
3
като ............ К.а е негова съпруга (починала), ........... А. В. – син (починал) и
М. А. М. – дъщеря. Съгласно справката относно ........... А. В., същият е
починал на 27.10.2014 г. и е оставил наследници по закон своята съпруга Ц. И.
В. и своя син Н. Л. В., като А. В. К. е негов баща (починал), ............ К.а –
майка (починала) и М. А. М. – сестра. Съгласно справката относно Ц. И. В.,
същата е починала на ............... г., като е оставила единствен наследник по
закон сина си Н. Л. В., като ........... А. В. е негов съпруг (починал). По делото
липсва справка относно ............ К.а. Съдът, като взе предвид от една страна, че
М. А. М. е сестра на ........... А. В., без изрично да е отбелязано в справката, че е
негова еднокръвна сестра, т.е. единствено с общ баща – А. В. К., а от друга
страна, че ............ К.а е майка на ........... А. В., намира, че следва логичния
извод, че ........... А. В. и М. А. М. са пълнокръвни брат и сестра, респ.
последната е наследник по закон и на ............ К.а. При това полжение, след
смъртта на А. В. К. и ............ К.а (доколкото по делото не се установяват други
нейни наследници по закон) е възникнала обикновена съсобственост между
........... А. В. и М. А. М. при равни дялове от по ½ ид.ч. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. А
след смъртта на ........... А. В. е възникнала обикновена съсобственост между
неговите наследници по закон, а именно Ц. И. В. – съпруга и Н. Л. В. – син, и
ответницата М. А. М., при следните дялове: ¼ ид.ч. за първите двама и ½ ид.ч
за последната. След смъртта на Ц. И. В. на ............... г. същата се наследява от
ответника Н. Л. В. – чл. 5, ал. 1 ЗН.
Следователно, с оглед посочените норми от ЗЕ, се налага извод, че през
исковия период 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. между „--------------- и Ц. И. В., Н.
Л. В. и М. А. М. е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за същите е възникнало
задължение да заплащат в полза на ищеца стойността на доставената в имота
топлинна енергия, което правоотношение е възникнало по силата на закона,
без да е било необходимо съгласие от страна на ответника. След смъртта на Ц.
И. В. ответникът Н. Л. В. е придобил по наследяване нейната ¼ ид.ч. от имота,
поради което на основание чл. 60 ЗН отговаря за наследствени задължения за
цена на потребена от Ц. И. В. топлинна енергия приживе като страна по
договор за доставка на топлинна енергия. В обобщение, всеки от ответниците
има задължение за заплащане на ½ част от стойността на потребената през
исковия период топлинна енергия. Тук е мястото да се посочи, че съгласно
разпоребите на Закона за енергетиката задължени за плащане на стойността на
реално доставената топлинна енергия са собсвениците или вещните
ползватели, като обстоятелството дали същите или трети лица са обитавали
имота реално, респ. ползвали топлинната енергия, е ирелевантно, ако между
третите лице и „............ няма сключен индивидуален договор. В този смисъл е
и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС.
Доколкото по делото няма данни, а и твърдения, между страните да е
било сключено писмено допълнително споразумение, отразяващо предложени
от ответниците и приети от ищеца специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то
4
към договорното отношение между тях се прилагат публично известни общи
условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. По силата на този
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото
дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците.
А ответниците, в качеството им на купувачи, са се задължили да заплащат
реално доставената им топлинна енергия по определена цена и по начин и в
сроковете, посочени в действащите общи условия. Стойността на реално
доставената през исковия период в имота на ответниците топлинна енергия се
установява от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компететно. Съгласно заключението за исковия период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. по прогнозни данни е начислена топлинна енергия на стойност
2183,09 лв. За отоплителния период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. след извършено
изравняване от фирмата за дялово разпределние е налице сума за доплащане
от потребителя в размер на (+) 47,80 лв., а за отоплителния период м.05.2019 г.
– м.04.2020 г. е налице сума за доплащане от потребителя в размер на (+)
183,52 лв. В заключението се сочи, че сумата за доплащане за втория
отоплителен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. преди преизчисляване съгласно
решение № Ц-24/Ц-25/2020 на КЕВР е 183,52 лв., а след преизчисляване за
периода м.07.2019 г. – м.04.2020 г., сумата за доплащане от потребителя е в
размер на 66,43 лв. При определянето на размера на вземането на ищеца по
реда на чл. 162 ГПК съдът взе предвид следното. Към начислените суми за
прогнозно потребление трябва да се прибавят сумите по изравнителните
сметки за доплащане, а именно 47,80 лв. и 66,43 лв. Следва да бъде уточнено
още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. При това
положение стойността на реално доставената в имота топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата в размер на 2297,32 лв.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че за ответниците е
възникнало задължение да заплатят на ищцовото дружество общата сума
2297,32 лв. – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. при квоти от по ½ част за всеки от тях. От страна на ответниците
не се твърди, че са заплатили тази сума. Обстоятелството, че стойността на
доставената през исковия период топлинна енергия не е заплатена от
ответниците се установява и от заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид обстоятелството, че се установява твърдението на „---------------,
че има непогасено вземане срещу ответниците за стойността на доставената в
имота топлинна енергия, следва да бъде разгледано наведеното от ответника
Н. Л. В. възражение, че част от него е погасено по давност. Задълженията на
потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за
периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите
5
условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г.
по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Чл.
116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на
иск относно вземането. В настоящия случай исковата молба е подадена в съда
на 30.11.2021 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 30.11.2018 г. Последната фактура, чийто
падеж е настъпил преди 30.11.2018 г., а именно на 15.11.2018 г., е тази за
м.09.2018 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. са погасени по давност. Непогасени се явяват
вземанията за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., които по прогнозни
данни (фактури) съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
са в общ размер на 2050,81 лв. Към тази сума следва да бъде прибавена
изравнителната сметка за доплащане за периода, непогасен по давност, която
съгласно данните в заключението на съдебно-техническата експертиза възлиза
в размер на 98,27 лв. По делото няма данни за извършени от ответниците
плащания в периода, непогасен по давност. Следователно, общото задължение
на ответниците за топлинна енергия, непогасено по давност, е в размер на
2149,08 лв.
Предвид липсата на възражение за погасителна давност от страна на
ответницата М. А. М. същата дължи половината от установената за исковия
период обща стойност на топлинната енергия, т.е. ½ от 2297,32 лв., или
1148,66 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., до който размер и
период предявеният срещу нея иск е основателен и следва да се уважи, а за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 1271,98 лв. следва да
се отхвърли като неоснователен.
Доколкото по възражението на ответника Н. Л. В. се установи по делото,
че част от претенидраните вземания за исковия период са погасени по давност,
същият дължи половината от установената за непогасения по давност период
обща стойност на топлинната енергия, т.е. ½ от 2149,08 лв., или 1074,54 лв. за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., до който размер и период
предявеният срещу него иск е основателен и следва да се уважи, а за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 1271,98 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случая за исковия период са приложими общите условия на „--------
------- от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016
г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
6
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от
2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ................. тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С
оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на
фактурата за съответния отчетен период.
В случая фактурата, обективираща задълженията за отчетен период от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., е издадена на 31.07.2019 г., видно от приетото
копие от съобщение към тази фактура. В нея е посочено, че абонатът дължи
общо 1151,35 лв. Стойността на реално доставената за този период топлинна
енергия, съгласно данните от заключението на изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза възлиза на 1146,97 лв. (1099,17 лв. по
прогнозни данни + 47,80 лв. за доплащане от потребителя след извършено
изравняване за периода). Поради това се налага извод, че за ответниците е
възникнало задължение да заплатят на ищеца обезщетение за забава върху
сумата 1146,97 лв. (независимо, че фактурата е за по-голяма сума), считано
от 15.09.2019 г. (изчислен по правилото на чл. 72, ал. 1 ЗЗД – 45 дни след
31.07.2019 г.). За периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г. лихвата за забава
възлиза в размер на 249,47 лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК.
Фактурата, обективираща задълженията за отчетен период от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г., е издадена на 31.07.2020 г. за сумата 1142,62 лв. Стойността
на реално доставената за този период топлинна енергия, съгласно данните от
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза
възлиза на 1150,35 лв. (1083,92 лв. по прогнозни данни + 66,43 лв. за
доплащане от потребителя след извършено изравняване за периода). Поради
това се налага извод, че за ответниците е възникнало задължение да заплатят
на ищеца обезщетение за забава върху сумата 1142,62 лв. (колкото е
посочено във фактурата), считано от 15.09.2020 г. ( изчислен по правилото на
чл. 72, ал. 1 ЗЗД – 45 дни след 31.07.2019 г.). За периода от 15.09.2020 г. до
05.11.2021 г. лихвата за забава възлиза в размер на 132,36 лв., определен от
съда на основание чл. 162 ГПК.
Следователно общият размер на мораторната лихва за исковия период от
7
15.09.2019 г. до 05.11.2021 г. възлиза на 381,83 лв. С оглед вече изложеното
ответницата М. А. М. дължи половината от тази сума, а именно сумата в
размер на 190,92 лв. Доколкото обаче ищецът претендира сумата от 188,76
лв., с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6, ал. 2 ГПК искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответницата М. А. М.
следва да бъде уважен за предявения размер и период.
Предвид релевираното от ответника Н. Л. В. възражение и установеното
по делото погасяване по давност на част от главницата за топлинна енергия,
мораторна лихва се дължи само върху непогасената по давност главница.
Както се посочи по-горе първата фактура, издадена на 31.07.2019 г., обхваща
задължения за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., като стойността на
реално доставената за този период топлинна енергия, съгласно данните от
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза
възлиза на 1146,97 лв. Втората фактура, издадена на 31.07.2020 г., обхваща
задължения за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., като стойността на
реално доставената за този период топлинна енергия, съгласно данните от
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза
възлиза на 1150,35 лв. Установи се, че доставената през исковия период
топлинна енергия е на обща стойност 2297,32 лв., а за непогасения по давност
период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността й възлиза на 2149,08 лв.
Следователно, за погасения по давност период от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.,
която попада в обхвата на фактурата от 31.07.2019 г., стойността на
топлинната енергия възлиза на 148,24 лв. Като дължимата по фактурата от
31.07.2019 г. мораторна лихва следва да се изчисли върху разликата между
стойността на реално доставената топлинна енергия за отчетния период по
тази фактура и стойността на погасения по давност период (1146,97 лв. –
148,24 лв.), т.е. върху 998,73 лв. За периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г.
лихвата за забава възлиза в размер на 217,22 лв., определен от съда на
основание чл. 162 ГПК.
По отношение на дължимата по фактурата от 31.07.2020 г. мораторна
лихва е приложимо изложеното по-горе, доколкото същата не обхваща
погасен по давност период.
При това положение, при отчитане на погасената по давност главница за
топлинна енергия, дължимата за исковия период от 15.09.2019 г. до 05.11.2021
г. мораторна лихва върху непогасената по давност главница възлиза на 349,58
лв., от която ответникът Н. Л. В. дължи половината, т.е. сумата от 174,79 лв. С
оглед изложеното предявеният срещу ответника иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за сумата от 174,79 лв. и за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021
г., до който размер и период следва да се уважи, а за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 188,76 лв. следва да се отхвърли.
Разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по системата на дялово разпределение – чл. 139, ал.1 ЗЕ. Съгласно
чл.139, ал.2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между
8
клиентите в сгради-етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл.
36, ал. 1 от приложимите ОУ задължението за заплащане на стойността на
услугата дялово разпределение е на потребителя. Същата клауза на ОУ сочи,
че стойността се формира от цената за обслужване на партидата, включваща
изготвяне на изравнителна сметка, както и цената за отчитане и обработка на
данните на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента. В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки
от търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на
партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно счетоводство.
В чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия на ищцовото држество е
предвидено, че дялово разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. на Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
сграда-етажна собственост. А ал. 2 предвижда, че клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец.
По делото не се спори, че процесния апартамент се намира в сграда-
етажна собственост. Видно от представения по делото договор от 23.04.2002
г., собствениците на обекти в сградата са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение, въз основа на взетото от ОС на ЕС решение,
където под ............. фигурира името на наследодателя на ответниците – А. В.
К. и аб. № .............., който няма спор, че е на процесния имот. Видно от
представения протокол за общо събрание е прието валидно решение
извършването на разпределението в процесната сграда етажна собственост да
се извършва от ..... Видно от неоспореното от страните експертното
заключение по СТЕ, което се кредитира от съда, дяловото разпределение в
имота е извършвано от ..... като услугата е предоставена през процесния
период. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно, се установява,
че стойността на извършената услуга за дялово разпределение в периода от
01.10.2018 г. до 31.03.2020 г. възлиза на 35,18 лв., за която сума няма данни да
е погасена чрез плащане. Следователно всеки ответник дължи половината от
посочената сума, а именно по 17,59 лв. При това положение искът срещу
ответницата М. М. е доказан по основнаие и размер и следва дас се уважи
изцяло. Доколкото, в настоящия случай от ответника Н. В. се претендира
сумата от по 17,58 лв., с оглед спазване на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), искът следва да се уважи за
предявения размер и период.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
9
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016 г. редът и начинът на
заплащане на дялово разпределение се определят от ищеца и се обявява на
клиентите. Като вземания, за който няма падежна дата за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след отправена от кредитора покана (чл. 84, ал. 2
ЗЗД).Ищецът нито твърди, нито доказва да е обявил такъв ред, нито да е
отправил покана за плащане до ответника. В представените фактури няма
перо за дялово разпределение, а и няма данни същите да са достигнали до
ответниците. Следователно исковете по чл. 86 ЗЗД във връзка с дяловото
разпределение са изцяло неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, определи в минимален размер от 100 лв. – чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП.
Във връзка с предявените срещу ответника Н. Л. В. (лично и като като
наследник по закон на починалата входа на процеса ответница Ц. И. В.)
ищецът е сторил разноски в общ размер на 1500,44 лв. (½ част от
държавнта такса + ½ част от депозитите за СТЕ и ССчЕ + депозити за
особен представител). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски сърармерно с уважената част от
исковете, а именно сумата от 1325,13 лв.
Във връзка с предявените срещу ответницата М. А. М. ищецът е сторил
разноски в общ размер на 700,44 лв. (½ част от държавнта такса + ½ част
от депозитите за СТЕ и ССчЕ + депозити за особен представител). На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски сърармерно с уважената част от исковете, а именно сумата от
685,98 лв.
Ответникът Н. Л. В. е бил представляван от особен представител и не е
сторилразноски, поради което такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Л. В., ЕГН: **********, адрес: ............... (лично и като
наследник по закон на починалата входа на процеса ответница Ц. И. В., ЕГН:
**********, починала на ............... г.) да заплати на ................., седалище и
адрес на управление: ................., на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
10
86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1074,54 лв., представляваща ½ част от
стойността на доставена в апартамент № .............. топлинна енергия през
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането; 174,79 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г.;
17,58 лв., представляваща ½ част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 1271,98 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.; иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 188,76 лв. и иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,00 лв. за
периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН: **********, настоящ адрес: .............., да
заплати на ................., седалище и адрес на управление: ................., на
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1148,66
лв., представляваща ½ част от стойността на доставена в апартамент №
.............. топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 188,76 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г.; 17,59 лв., представляваща ½ част от
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1271,98 лв.; и иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,00 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 05.11.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Л. В., ЕГН: **********,
адрес: ............... (лично и като наследник по закон на починалата в хода на
процеса ответница Ц. И. В., ЕГН: **********, починала на ............... г.) да
заплати на ................., седалище и адрес на управление: ................., сумата от
1325,13 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. А. М., ЕГН: **********,
настоящ адрес: .............., да заплати на ................., седалище и адрес на
управление: ................., сумата от 685,98 лв. – разноски по делото.
11
Решението е постановено при участието на ............, ЕИК: ...........,
седалище и адрес на управление: гр. ....... ..............., като трето лице помагач на
страната на ищеца ..................
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12