Определение по дело №948/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 362
Дата: 12 юли 2018 г. (в сила от 12 септември 2018 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20185220200948
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№……….

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в открито съдебно заседание на 12.07.2018 година, в състав:

                                              

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТЪР БИШУРОВ

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. С.Д.

                                                                      2. М.Г.

                                               

при секретаря Елена Пенова и с участието на прокурора Пламен Пантов като се запозна с материалите по ЧНД № 948/2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК.

         Образувано е по молба на осъдения Г.М.И., ЕГН ********** за определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъда по НОХД № 446/2018г. по описа на ПРС  и с определение по ЧНД № 837/2017г. по описа на ПОС.

         В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик изразява становище, че молбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Лишеният от свобода се явява лично и със служебен защитник, чрез който  излага  съображения за основателност на молбата.  

         Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното правно положение относно съдимостта на лишения от свобода Г.  И.. Той е осъждан общо единадесет пъти и веднъж е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

         Съдът не намира за необходимо да се занимава по същество със съдебния акт постановен по НОХД № 595/2014г. на ПРС, т.к. с него И. не е бил осъден, а освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като наложеното административно наказание по този ред не подлежи на кумулиране.

         Също така съдът не намира за необходимо да се занимава по същество с осъжданията на И. по НОХД № 95/2014 г., НОХД № 616/2014 г., НОХД № 1046/2014 г., НОХД № 1310/2015 г., НОХД № 1012/2015 г., НОХД № 1389/2015 г., НОХД № 2269/2015 г. и НОХД № 2374/2015 г. - всички по описа на Районен съд гр.Пазарджик, т. к. за тези осъждания е било извършено групиране на деянията и кумулиране на наказанията по ЧНД № 337/2016г. по описа на ПРС, като определените общи наказания ЛС са бил изтърпени, а отделно от това те не са в условията на реална съвкупност с деянието по последната влязла в сила присъда – НОХД № 446/18г. на ПРС, ерго тя не разгражда оформените съвкупности по гореописаните дела и няма основание за ново произнасяне.

         В същото време е видно, че с горепосоченото определение по ЧНД № 337/2016г. по описа на ПРС, влязло в сила на 31.03.2016г., извън горецитираните осем НОХД, съдът е групирал в отделна група деянията на И., за които е бил осъден по НОХД № 2094/14г. и НОХД № 2275/14г., двете на ПРС, като е било определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от три години и по чл.42а ал.2, т.4 от НК за срок от шест месеца, като е било приспаднато изтърпяното към онзи момент наказание пробация по НОХД № 2094/14г.

         Видно е също така, че с определение на ОС-Пазарджик по ЧНД № 837/2017г., влязло в сила на 20.12.2017г., съдът е заменил изцяло наложените на И. пробационни мерки с определение по ЧНД № 337/16г. на ПРС, с което е било определено общо най-тежко наказание по НОХД № 2094/14г. и НОХД № 2275/14г., като му е наложил наказание от 11 месеца и 21 дни лишаване от свобода.

При това положение съдът намира, че ще следва да се занимае с въпроса за възможността за определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените на И. с присъдата по НОХД № 446/2018г. по описа на ПРС  и с определение по ЧНД № 837/2017г. по описа на ПОС.

По тези дела И. е осъден, както следва:

По НОХД № 446/2018 год. на ПРС е осъден за престъпление по чл.195 ал.1, т.7 от НК, като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяване, за деяние извършено на 14.12.2017год., а присъдата е влязла в сила на 14.05.2018 година.

По ЧНД № 837/2017 год. на ПОС, влязло в сила на 20.12.2017г., съдът е заменил изцяло наложените на И. пробационни мерки с определение по ЧНД № 337/16г. на ПРС, с което е било определено общо най-тежко наказание по НОХД № 2094/14г. и НОХД № 2275/14г., като му е наложил наказание от 11 месеца и 21 дни лишаване от свобода.

С оглед на това и съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Т.Р. № 6 от 30.06.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ВКС, Г.И. следва да се възприема като осъждан на лишаване от свобода по горепосоченото ЧНД, считано от влизането в сила на определението за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, т.е. считано от 20.12.2017 година.

Това наказание е било приведено в изпълнение на 03.01.2018г. и в момента се търпи от И., като до настоящия момент е изтърпял фактически и от работа общо 4 месеца и 26 дни.

При тези данни от правна страна съдът намира, че деянието по НОХД № 446/18г., което е извършено на 14.12.2017г., се намира в условията на реална съвкупност по отношение на осъждането на И. на ЛС по ЧНД № 837/17г. на ПОС, с което е било заменено наказанието пробация, т.к. той се счита за осъждан на ЛС от момента на влизане в сила на определението за замяна, а това е станало на 20.12.2017г., т.е. шест дни пред извършването на деянието по НОХД № 446/18г.

При това положение са налице основанията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, доколкото двете деяние – по ОХ 446/18г. на ПРС и обхванатите от ЧНД № 837/17г. на ПОС /НОХД № 2094/14г и НОХД № 2275/14г. на ПРС/ са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда на ЛС, за което и да е от тях. По тази причина на Г.И. ще следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание  в размер на една година ЛС, каквото е наказанието по НОХД № 446/18г. на ПРС.

На основание чл.57 ал.1, т.2, бук. Б от ЗИНЗС така определеното общо най-тежко наказание ще следва да се изтърпи при строг първоначален режим.

От така определеното общо най-тежко наказание ще следва да се приспадне фактически изтърпяното до момента наказание ЛС по ЧНД № 837/17г. на ПОС в размер на 4 месеца и 26 дни.

Водим от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.25 ал.1 от НК и във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът,

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И :

 

ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА едно общо на-тежко наказание на  Г.М.И., ЕГН ********** измежду наложените му с присъда по НОХД № 446/2018г. по описа на ПРС  и с определение по ЧНД № 837/2017г. по описа на ПОС в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

 

На основание чл.57 ал.1, т.2, бук. Б от ЗИНЗС определя строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието ЛС.

 

На основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА фактически изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода по ЧНД № 837/17г. на ПОС в размер на 4 месеца и 26 дни.

         Препис от определението да се изпрати на РП-Пазарджик, „Бюро съдимост” при РС-Пазарджик и Затвора гр.Пазарджик, за сведение и изпълнение.

 

       Определението може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.  

 

                                                                                                                           

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

    СЕДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                   2.