Мотиви
към присъда № 13/ 09.02.2017 г. постановена по НОХД№ 101/ 16 г., РС-
Димитровград
1. Против
Д.Ж.М., род. на *** г. в гр. Пловдив, жив. в гр. Димитровград, б.гр., средно
образование, неженен, ЕГН **********, осъждан е внесен обвинителен акт, с който
е обвинен в това, че на 25.04.2015 г. в гр. Димитровград причинил на Х.В.И. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на снагата, дължащо се на
счупване на втори поясен прешлен- престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.
2. По
делото бе предявен граждански иск от Х.В.И. , ЕГН **********,***- В- 8, да бъде
осъден Д.Ж.М. да `и заплати сумата в
размер на 5,000.00(пет хиляди лева) лв., представляваща обезщетение за
претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законна лихва
върху нея, считано от 25.04.2015 г., до
окончателното `и изплащане и направените по делото разноски, съдът я
конституира по нейно искане като граждански ищец и частен обвинител.
3. ПРОКУРОРЪТ-
А. Палхутев пледира за доказаност на обвинението, предлага налагане на
наказание пробация, в съответни параметри. Гражданският иск като основателен да
бъде уважен по справедливост.
4. ПОВЕРЕНИКЪТ-
адв. С. при ХАК също счита обвинението за доказано. Претендира налагане на
наказание към средният размер и изцяло уважаване на гражданският иск.
5. ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ, тя и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- Х.В.И. не пледира.
6. ЗАЩИТНИКЪТ
– адв. Б. И. при ХАК се присъединява към казаното от прокурора, твърди
евентуален умисъл, моли за ниско наказание и справедливо обезщетение.
7. ПОДСЪДИМИЯТ-
Д.Ж.М. се признава за виновен, моли за ниско наказание.
Приложим закон
8.
НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС(НК)
Чл. 129. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се
наказва с лишаване от свобода до шест години.(2) Телесната повреда е
средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно
затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на
функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето,
временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и
коремната кухина.
Факти по делото
9. Г- н М. и г- жа И. били съседи, живущи в гр.
Димитровград жилищен блок № 32 на ул. Захари Зограф, вход В. Г- н М. като дете
проявявал симптоми, които принудили родителите му да потърсят психиатрическа
помощ, а в допълнение- неврологична, поради тикове, които М. получавал. В
периода 14.03- 31.03.2000 г. бил приет за лечение в ПД „Болярово”- ЦПЗ Хасково,
доведен от родителите си . Там били констатирани то лекарски консилиум
агресивни прояви ,в крайна сметка му била поставена диагноза личностово
разстройство, емоционално нестабилна личност. Това означавало, че г- н М. имал
нарушение в структурата на характера и поведенческите тенденции, емоционална
неустойчивост и липса на контрол над влеченията. Проява на това било
емоционална неуравновесеност, поривност, импулсивност и относително слаби
волеви задръжки, с проявена склонност към абнормено поведение- честа смяна на
работно място, скитничество, кражби, конфликтни и агресивни прояви. Тези
състояния били заложени като модели на поведение и не можели да бъдат повлияни
от медикаментозно лечение. Въпреки тази диагноза, г- н М. бил медицински
вменяем, годен е да разбира свойството и значението на постъпките си и техните
последици, да възприема адекватно, да участва в наказателният процес. След
постъпване на лечение до 201 г. не е търсел специализирана медицинска помощ.
10. Проява
на това състояние била загрижеността на М. към улични котки, за които се грижел
през 2015 г. Той им оставял храна в и пред входа, пазел ги от посегателства. Това
обаче провокирало напрежение сред част от живущите в блока, тъй като се появили
бълхи във входа, освен това не всички били съгласни с пребиваването на
безпризорните животни. М. бил загрижен дотолкова за животните, че когато някое
от тях липсвало изпитвал съмнения, че е убито от живущите в блока.
11. И.
работела в Италия, като от време на време се прибирала в гр. Димитровград в
жилищен блок № 32 на ул. Захари Зограф, вход В, където живеела заедно със
съпруга си и сина си – св.И. И. и св.В. И.. Другият син на И.- св. Л. Х. не
живеел при тях. Това сторила в началото на април 2015 г. В този период от време
М. обвинявал съседите си в изчезване на част от котките. На 25.04.2015 г. съпругът на И. ***, а тя се разбрала със сина
си св. Л. Х. да я откара следобед там. В изпълнение на това св. Х. около 17:30
часа паркирал личният си автомобил в близост до вх.В на ********************, а
И. носейки багаж- тава с мусака в двете си ръце излизала от входа. Преминавайки
по оформена пред входа площадка над външните стълби се срещнала с М..
Поздравила го, при което М. и казал, да сподели със сина `и, че той е разбил
мазето. Внезапно М. ударил с лявата си длан
тавата, като ударът с ръка преминал и в лицевата област на И.. Последната
паднала гърбом , първо на седалище и после в цял ръст, след падането изпаднала
в несвяст. Това било възприето от св. Х. и множество други лица , между които и
св. Д.(съсед, която стояла на тераса на горен етаж) и св. Л., която разхождала
кучето си в близост. Х. веднага отишъл при майка си, възприел обилно кръвотечение от
главата `и, викнал за помощ. В същото време св. Д. сигнализирала на
тел.112 за случилото се, а Х. се спуснал
да гони М..
12. След
инцидента И. постъпила на лечение в МБАЛ „ Св. Екатерина”, гр. Димитровград,
където престояла до 28.04.2015 г. Обективните находки били травматичен отток и
подкожни кръвоизливи по дясна буза и скула на окото и обилно кървяща рана на
главата. Изписана била с диагноза мозъчно сътресение и разкъсно – контузна
рана. Веднага след това обаче започнала да се оплаква от болки в кръста, така при контролният преглед на
05.05.15 г. били направени рентгенови снимки, с констатация снишаване на тялото
на ІІ прешлен. На 12.05.15 г. било извършено целенасочено компютърна томография
с данни са компресионно счупване на тялото на ІІ-ри поясен прешлен. Това
счупване било причинено по индиректен механизъм при действието на твърди тъпи
предмети, не там, където е приложена силата. В случая енергията от падането се
е насочила към гръбначния стълб, телата на прешлените се подложили на рязко
притискане, което отговаря на фактите- че И. е паднала на седалището си. В
следствие на това , прешлена не се счупвал, а пропуквал и сплесквал, намалявала
се неговата височина. Освен това компресията причинявала промяна в
междупрешленното разстояние, засягане на нервните окончания. Това счупване е причинило трайно затрудняване в движението на снагата
за повече от 30 дни, възстановяването му траело 6- 12 месеца.
13. Характера
на травмата бил такъв, че разместване на прешлени понякога не настъпвал, но
било съпроводено с остър болков синдром. В случаят това принудило И., без да има
външна причина да осъществи прегледа на таза си. След това носейки корсет
отново отишла в началото на юни 2015 г. да работи като домашна прислужница в
Италия. Не успяла обаче да се справи със силните болки и се върнала за
постоянно в България.Корсажът носела 6
месеца, а лечението продължавало и до сега.
14. Подсъдимият
бил осъждан по смисъла на НК по НОХД№ 8/ 1995 г. на РС- Димитровград за кражба
по чл. 195 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години, присъда в сила от
09.12.1996 г.; НОХД№ 13/ 2002 г. на РС- Царево, наложени наказания лишаване от
свобода от 3 месеца и 1 година, отложени по реда на чл. 66 от НК за срок от 4
години, присъдата в сила от17.04.2002 г. ; и по НОХД№ 266/ 93 г. на РС-
Димитровград, с наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца и отмяна на условното осъждане по НОХД№ 13/ 2002 г. на РС- Царево, за
наказанието лишаване от свобода от 3 месеца, което също било търпяно ефективно
по реда на чл. 68, ал.1 от НК, присъдата в сила от 03.01.2007 г.
15. Горните
факти се установиха от събраният по делото доказателствен материал- свидетелски
показания, съдебно медицински експертизи, съдебно психиатрични експертизи,
който материал е непротиворечив, взаимнодопълващ се, поради което и доверен от
съда.
Правни изводи
16. Несъмнено
по делото се установи, че г- н М. е извършител на престъпление по чл. 129, ал.1
от НК- на 25.04.2015 г. в гр. Димитровград
причинил на Х.В.И. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на снагата, дължащо се на счупване на втори поясен
прешлен.
17. Еднопосочният
гласен доказателствен материал- свидетелски показния , а и самопризнанието на
подсъдимият установяват, че на посоченото време и място, подсъдимият нанася
удар с лявата си длан, който попада в дясната половина на лицето на И.. Това се
потвърждава и от съдебно- медицинските експертизи и използваните от тях писмени
доказателства.
18. Несъмнено
от същите доказателства се установи, че в следствие на този удар г- жа И. пада
на земята и при това падане получава компресионно счупване на тялото на ІІ-ри
поясен прешлен. Това счупване е по причина на удара, няма незабавен ефект, но
се появява в последствие.
19. Безспорно
от съдебно- медицинските експертизи се установи, че в резултат на счупването е
налице трайно затруднение в движенията на снагата на г- жа И., което се
съставомерява в изискванията на чл. 129, ал.2 от НК.
20. За
да извърши престъплението М. е действал при евентуален умисъл- съзнавал е
обществената опасност, предвиждал е последици от деянието си и е допускал
настъпване на последните. Интензитетът на удара; мястото, където е нанесен-
лицето на пострадалата говорят за това, че М. не пряко е искал да бъдат
причинени тези повреди , но е допускал
това да се случи.
За наказанието
21. Не са налице специалните и общи изисквания на
НК, които да доведат до снемане на наказателната отговорност на подсъдимият за
извършеното В частност той е способен да разбира действията си и да ръководи
постъпките си от момента на извършване на деянието и до приключване на
настоящият съдебен процес, въпреки личностовото си разстройство- в тази връзка са
двете експертизи на д- р М. и устен
доклад в с.з.
22. При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът прие наличие на
множество и изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Това е
евентуалният умисъл при осъществяване на деянието; „намалената“ вменяемост, която е релевантна в наказателно- правен
аспект, в качеството `и на самостоятелно смекчаващо отговорността
обстоятелство, защото предвид заболяването си, волевите задръжки на подсъдимият
са ограничени; стремежа на подсъдимият да избягва извършване на престъпления-
видно от справката за съдимост в един
сравнително дълъг период от време не е осъждан по смисъла на НК. При тези
обстоятелства и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко за подсъдимият, по тази причина, каквото е и становището на прокурора,
съдът на основание чл. 55, ал.2, т.2(б) от НК замени предвиденото в закона
наказание лишаване от свобода с пробация.
23. Отчитайки
тежестта на извършеното, съдът счете за правилно, така наложеното наказание да
е изразено в следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 1(една) година и 6(шест) месеца, с периодичност 2(два) пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1(една) година
и 6(шест) месеца; Безвъзмезден труд в полза на обществото от 150(сто петдесет
часа) за една година.
Граждански иск и
разноски
24. Предявеният
иск е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, той е допустим.
25. С
оглед признаването на М. за виновен в извършване на деликта- престъпление,
искът е основателен.
26. Този
иск е изцяло доказан по размер. За разлика от преценка на размера наказателна
отговорност, гражданската не е свързана с формата на вината, т.е. пострадалата
не следва да бъде ощетявана от факта, че
М. страда от някакво заболяване, което да му пречи да сдържа действията си. Тя
е наранена, причинени са и болки и страдания, които принципно биха отшумели за
срок между 6- 12 месеца. Въпреки това , дори и към момента И. се лекува, което
е в следствие на така нанесената `и телесна повреда. Съдът оценява и несъмненият
факт за значителни болки и страдания- видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза , назначена в хода на съдебното следствие. В този
смисъл справедливо е да бъде обезщетена за сумата от 5,000.00 лева , така,
както е поискана, ведно със законна лихва върху нея, считано от 25.04.2015 г., до окончателно
изплащане .
27. М.
следва да заплати на И. направените оп делото разноски в размер на 720 лева.
28. С
оглед на осъждането си в наказателна и гражданска част, подсъдимият следва да
плати направените по делото разноски по сметка на ОДМВР- Хасково в размер на
736,36(седемстотин тридесет и шест лева 36 ст.) лв., по сметка на РС-
Димитровград разноски от 1,155.92(хиляда и сто петдесет и пет лева и 92 ст.)
лв. и ДТ= 200.00(двеста) лева, съобразно уваженият граждански иск.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
