Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
гр. Пловдив, 25 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К. , като разгледа
административно дело № 3391 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във връзка с чл.20а, ал. 1 от ЗПЗП , във вр. с чл. 44 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и
реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане
на лозаро – винарския сектор за периода 2014 г. – 2018 г. (Наредба № 2 от 2014
г.).
Жалбоподателят
– “***” АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителен директор А.С.Т., ЕГН **********,
чрез адв.Е. Н., със съдебен адрес в гр. ***обжалва
Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 02-2600/7879 от
01.10.2018 г., с който е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
41514,14 лева .
В жалбата, както и в писмената защита на адв. Н. / л. 327/ са
изложени съображения за незаконосъобразност на акта и за допуснато от органа неоснователно и необосновано забавяне на
решение , вследствие на всевъзможни бюрократични спънки, които напълно са
обезсмислили действията на жалбоподателя. Твърди се, че с жалба с вх. № 02-2600/7879 от 22.02.2017г., по описа
на ДФЗ, са посочили наличието на неоснователно забавяне от страна на ДФЗ повече
от 50 дни, поради което жалбоподателят не е разполагал с техническо време за
подготовка и извършване на ефективни действия по изпълнение на своите
отговорности по договора. Претендират се
и съдебни разноски.
Ответникът – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ, чрез процесуален
представител юр. Д. К. оспорва жалбата, като неоснователна и претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена , не
встъпи в съдебното
производството.
По допустимостта на жалбата съдът
установи , че АУПДВ е връчено на лицето на 15,10,2018г. , а жалбата е подадена
в ДФЗ на 29,10,2018г. , т.е. в законоустановения срок , от лице с правен
интерес , поради което следва да се приеме за
процесуално допустима , а разгледана по същество е неоснователна.
От приетите по делото писмени
доказателства съдът приема за установено
на следното от фактическа страна:
Няма спор, че жалбоподателят е
винопроизводител и дружеството се представлява от изп.директор г-н Т., както и
че между страните е сключен /л.11/ Договор № 004/04.05.2016 г. за
предоставяне на финансова помощ, за
период от 3 години, с одобрен бюджет в размер на общо 208 768,72 лева: от
които 52 126,12 лева за първи период, 85
852,52 лева за втори период и 70 790,08 лева за трети период от изпълнението на
одобрения промоционален проект „Тракийското вино - предимството на европейското
качество“.
Съгласно разпоредбите на чл. 34, ал.
1 и ал. 2, чл. 44, ал. 1 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. и чл. 5, т. 29 от
горния договор на 24,06,2016г. е подадено заявление за
окончателно плащане за първи период на
промоционалния проект, като са отчетени
извършени разходи в размер на 51 893,57 лева , като изплатените средства от ДФЗ са в размер
на 41 514, 14 лева.
С писмо вх. № 02-2600/4604 от 29.07.2016 г., на основание чл. 5, т. 25 от
сключения договор, „***“ АД иска замяна на одобрените дейности в Приложение 1
от сключения договор, а именно: замяна на изложение с бюджет 2.1.3 „Сиаngzhоu import fооd Ехhibition“ с изложение „Рго Winе Сhinа 2016- Sanhai“ и замяна на изложение с бюджет
2.1.5 „РНС Сhinа“ с „Сhinа Food Ехро – Ningbo“. С писмо с изх. № 02-2600/4604 от 15.08.2016 г.
дружеството е уведомено, че съгласно чл. 44, ал. 7 от Наредбата искането за
промяна е одобрено, в резултат на което е сключено допълнително споразумение №
1/19.08.2016 г.
С писмо с вх. № 02-2600/6011 от 05.10.2016 г. на основание чл. 5, т. 25 от
сключения договор, жалбоподателят е поискал промяна по одобрените дейности в
Приложение 1 от сключения договор и прилежащото към него допълнително
споразумение № 1/19.08.2016 г., а именно: дейности с бюджетен код 2.1.3 „Рго
Winе Сhinа 2016- Sanhai“ и 2.1.5 „ Сhinа
Food Ехро – Ningbo“ да отпаднат от
договора, а дейности с бюджетен код 1.3.1 „Организиране на срещи със
заинтересованите страни“ и 3.1.1 „Тематични вечери / дегустации“ от общо 8 броя
да се намалят на 4 броя предвид отпадането на горецитираните изложения. Фондът
също така е уведомен, че предвид исканите промени, дружеството няма да се
възползва от правото си на междинно плащане за първия период от втората година
на проекта. В допълнение дружеството посочва, че исканите промени касаят само
втори годишен период и същите няма да променят желания ефект от реализацията на
проекта и не водят до увеличаване на размера на разходите на одобрения проект.
С писмо с изх. № 02-2600/6011 от 08.11.2016 г. жалбоподателят е уведомен, че
исканата промяна е неоснователна, не е мотивирана и противоречи на чл. 5, т. 14
от сключения договор № 004/04.05.2016 г.
С писмо с вх. № 02-2600/7879 от 22.12.2016 г. жалбоподателят отново иска промяна
на одобрените дейности в Приложение 1 от сключения договор и прилежащото към
него допълнително споразумение № 1/19.08.2016 г., а именно: изложение с
бюджетен код 2.1.3 „Рго Winе Сhinа 2016- Sanhai“ да
бъде заменено с изложение „Ехро finefood 2017 - Shanhai“ и изложение с бюджетен код 2.1.5 „
Сhinа Food Ехро – Ningbo“ да бъде заменено с “Vinitali
Internazionall
Сhinа Cengdu“. С
писмо изх. № 02-2600/7879 от 13.02.2017 г. жалбоподателя е уведомен, че
съгласно чл. 44, ал. 7 от Наредбата искането за промяна е одобрено, като е отказал да подпише допълнително споразумение.
С жалба с вх. № 02-2600/7879 от
22.02.2017 г. излага следните мотиви: „Отказваме
да подпишем допълнително споразумение към договор № 004/04.05.2016 г. поради
голямото забавяне от ваша страна за одобряване на исканите от нас промени по горе
цитирания договор (изминали са повече от 50 дни от датата, на която внесохме
молба с Ваш вх. № 02-2600/7879 от 22.12.2016 г.) Поради това не разполагаме с
техническо време за подготовката на дейности с бюджетен код 2.1.3, 2.7.5,1.3.1
и 3.1. 1.
„***" АД депозира искане за промяна на
две изложения три месеца след сключване на договор за предоставяне на финансова
помощ а , ДФЗ разглежда искането, в резултат па което е сключено допълнително споразумение № 1 от 19.08.2016
г.
Два месеца след първото искане за
замяна само на две от изложенията, „ ***“ АД отново депозира искане за замяна
на същите изложения. По - конкретно, дружеството желае същите да отпаднат. ДФ
„Земеделие " отказва исканата промяна, тъй като ползвателят на помощта
следва да се придържа към договорените дейности. Два месеца по-късно,
дружеството отново депозира искане за замяна на същите две изложения, което ДФ
„Земеделие“ одобрява, но дружеството отказва да разпише изготвеното
допълнително споразумение, тъй като е имало значително забавяне от страна на
компетентния орган. Нещо повече, дружеството счита, че именно забавянето на ДФ
„Земеделие“ е причина за неизпълнение на сключения договор.
В цитирания договор, общият брой на одобрените
изложения е 5, като за 3 от тях са предвидени участия през втори и трети период
от изпълнението на проекта. Така общият брой на участията на „***“ АД в
изложения по време па целия промоционален проект е 8. Исканите промени от
дружеството касаят само 2 изложения, като едно от тях е предвидено за
изпълнение само по време на втора година. Исканите промени от дружеството
касаят промяна само за втория период от проекта, като изрично в исканията му е
подчертано, че промените не касаят трети период на изпълнение.
Дружеството е имало възможност за участие в 6
броя заложени в договора изложения, но не се е явило на нито едно от тях, нито
през втори период, нито през трети период от изпълнението на проекта. Отказът
и/или забавянето на ДФ „ Земеделие “ в изготвянето на допълнително споразумение
№ 2 не отменя задължението на „*** " АД да се яви на останалите 6
изложения.
На 27.12.2016 г. е изтекъл приемът на заявления за междинно
плащане съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата и чл. 5, т. 28 от сключения договор
между страните, като от жалбоподателят
такова заявление не е депозирано, въпреки, че съгласно разпоредбите на
чл. 5, ал. 24 от Договор № 004/04.05.2016 г. в ДФЗ е предоставен временен
график за изпълнение на дейностите от втори годишен период с вх. № 02-2600 3301
от 14.05.2016г.
Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 , чл.
44, ал, 1 от Наредбата и чл. 4, т. 29 от договор № 004/04.05.2016 г. „ срокът
за подаване на заявление за окончателно плащане и/или отчет за авансово плащане
за отчитане па втори период от изпълнението на промоционалния проект е приключил на 26.06.2017г.
В акта е посочено , че до юли 2017 г.
в ДФ „Земеделие“ не е депозирано заявление за окончателно плащане и/или отчет за авансово плащане за
отчитане на втори период , като същевременно от страна на „***" АД не е
получена и информация съгласно изискванията на чл. 5, т. 19 от договора, за
събития, които възпрепятстват изпълнението на договор № 004/04.05.2016 г.
Към м. декември 2017 г. в ДФ
„Земеделие" не е получен отговор на писмо с изх. № 02-2600/7879 от
26.07.2017 г. като същевременно стартира прием за междинни плащания за трети
период в периода 15-28 декември 2017 г. съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата. И
на този прием от страна на жалбоподателя не е депозирано заявление за междинно
плащане, както и информация за възникнали обстоятелства, възпрепятстващи
подаването на заявление.
На 15 юни 2018 г. е стартирал прием
съгласно чл. 44, ал. 1 за подаване на заявления за окончателно плащане и
отчитане на трети, последен период от изпълнението на промоционалните проекти,
сключили договор с ДФЗ. Посочено е че отново от страна на жалбоподателя не е депозирано
заявление за окончателно плащане и/или информация за обстоятелства,
възпрепятстващи подаването на заявление съгласно разпоредбите на чл. 5, т. 19
от сключения договор.
В заявлението / л.31/ за окончателно плащане за първи период с №
301004240616 от 24.06.2016 г. са включени за възстановяване следните разходи: Сценарий и изработване на видеоклип
- 4 770,00 лв., Дизайн и изработка на лого - 1 026,00 лв., Дизайн и изработка
на листовки - 760,00 лв., Дизайн и изработка на брошури/картички - 1 950,00
лв., Дизайн и изработка на плакат - 850,00 лв., Дизайн и изработка на
промоционални подаръци - 11 260,00 лв., Дизайн и изработка на уебсайт - 7
300,00 лв., Организиране и провеждане на пазарно проучване - 5 200,00 лв.,
Организиране и провеждане на икономическо проучване - 5 200,00 лв.,
Организиране и провеждане на техническо проучване - 5 200,00 лв.. Организиране
и провеждане на маркетингово проучване - 5 200,00 лв., Измерване на резултатите
от действията - I 461,48 лв. и Разходи на контрагента - 1 715,19 лв. Общата
стойност на подаденото заявление е в размер на 51 892,67 лв., като изплатените
от ДФЗ са в размер на 41 514,14 лв., представляващи 80 % от заявените разходи
съгласно чл. 35, ап. 1 от Наредбата.
Посочено е, че „***“ АД „стои стабилно на пазара, като
дружеството непрекъснато увеличава асортимента си в търговските магазини с цел
заемане на по-голям дял“. В проучванията се посочва още, „че пазарът и
търговските отношения с Китай са тествани от „***" АД, като от 2008 г.
насам са изнасяни малки количества червени вина“. В направените проучвания не
са посочени предпоставки, които да доведат до неизпълнение на проекта.
В подадения промоционален проект, „***“
АД е посочило, че специфичната цел на проекта е „...да се постигне двойно
повишаване ръстовете на продажби на български червени вина в Китай, т.е. ако до
момента тенденцията е годишен ръст от 30 %, то през следващите 3-5 години ръста
да бъде двойно по- голям“.
От друга страна в акта е посочено, че
дружеството не само не е изпълнило целта
си, но неподаването на заявление за окончателно плащане и/или отчет за авансово
плащане води до неусвояването на 85 852,52 лева за втори период и 70 790,08
лева за трети период от бюджета на Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарскня сектор за периода 2014-2018 г. за мярка „Популяризиране на
пазарите в трети държави“. Същото е довело до неизпълнение на задължението по
чл. 5, т. 14 във вр. с т. 28, т. 19 и т. 24 от договора с ДФЗ за периода
15.06.2016 г. - 15.06.2017 г. и 15.06.2017 г. - 15.06.2018 г., тъй като с
неподаването на заявка за плащане се погасява правото да се претендират
извършените разходи.
В съдебната фаза СЪДЪТ е дал възможност на
Изпълнителния директор г-н Т.да се яви
с адвокат и направи искания по
доказателствата, както и е УКАЗАЛ на страните, с оглед разпределение на
доказателствената тежест да ангажират относимите към правния спор
доказателства, като при непредставяне на такива, делото ще бъде обявено за
решаване при този обем от събрани доказателства.
В следващото и последно с.з.
жалбоподателят , чрез адв. Н. е заявил единствено , че няма искания по
доказателствата и е поискал ход по същество. В хода по същество адв. Н. твърди,
че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при
неправилно прилагане на материалния закон, както и при съществено нарушение на административно
производствените правила.
В писмената си защита , адв. Н.
основно твърди / лист 327/, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, т.к. налице е
надделяващ обществен интерес от предлаганите промени на местоизпълнението и
времевите периоди, с цел максимална ефективност от участието, рекламите и
достигането на предлаганата информация до значително по-голям брой
заинтересовани специалисти. Твърди и че ответникът не е оборил презумпцията за
наличието на надделяващ обществен интерес за исканите промени и не е изложил
мотиви, опровергаващи посочения обществен интерес.
Предвид горното и с оглед
непредставянето на каквито и да е доказателства от страните съдът счита че
следва да се изследва приложимите
материално правни норми и наличието
евентуално на съществени процесуални нарушения , които по някакъв начин да са
нарушили /съществено/ правата на жалбоподателя.
Отделно от горното съдът счита , че
договореното между страните в процесния договор от 04,05,2016г. на лист 11 по
делото има силата на закон за тях и жалбоподателя е длъжен да го изпълнява.
Съдът от правна страна следва да изложи следното:
Съдът след анализ на процесния
договор № 4 /л.11/ установи , че съгласно чл. 5, т. 14 от договора жалбоподателя
се задължава да извърши одобрените дейности в периодите съгласно договора и в
съответствие с Приложение I към него, съгласно чл. 5, т. 16 се задължава да предостави на националния компетентен орган
всяка информация и документи, свързани с осъществяване на разходите, необходими
за контрола по спазване на задълженията по договора и съгласно чл. 5, т. 19 да информира в писмен вид
националния компетентен орган, като приложи всички писмени доказателства, с
които разполага, за всяко едно събитие, което би затруднило изпълнението на
договора в десетдневен срок от възникване на събитието. Съгласно чл. 5, т.28 от цитирания договор:
,,Изпълнителят има право в срок до 10 дни след изтичане на първото полугодие,
считано от началото на съответния период, посочен в чл. 2, ап. 2 и ал. 3 да
подаде заявление за и при условията на чл. 43 от Наредба № 2/04.04.2014. В
конкретния случай дружеството посочва причина, поради която няма да подава
заявление за междинно плащане, но последвалото бездействие от страна на
дружеството води до нарушаване на договора.
Чл. 5, т. 29 от сключения договор регламентира че: „Изпълнителят се
задължава да подаде заявление за окончателно плащане и/или отчет за авансово
плащане в срок до 10 дни след датата на приключване на дейностите за съответния
период, посочен в чл. 2, ал. 2. Тези дейности се отнасят до плащанията,
извършени през съответния годишен период. След изтичането на този срок се
погасява правото за депозиране на заявление за окончателно плащане и/или отчет
за авансово плащане освен в случаите на възникнали форсмажорни обстоятелства,
за което изпълнителят е информирал националния компетентен орган в десетдневен
срок от възникването му“.
До края на последния прием в програмния период
по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор по
промоционалния проект е отчетено само изготвяне на информационни и
промоционални материали по време на изпълнението на първи период, които следва
да засилят ефекта от останалите дейности в промоционалния проект. Жалбоподателят
не е депозирал информация и документи, свързани с осъществяването на разходи за
одобрените дейности, по време на които да използва и реализира създадените
информационни и промоционални материали.
В подаденото заявление за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Популяризиране на пазарите на трети
държави“ в част IV - Документи за кандидатстване „***“ АД отбелязва, че ще
подаде заявления за междинно плащане за втори и трети период от изпълнението на
промоционалния проек, но такива заявления не са депозирани.
„***“ АД не е изпълнило задължението си да
подаде заявление за окончателно плащане, за отчитане на втори и трети период, като
срокът за което е изтекъл съответно на 26.06.2017 г. и 25.06.2018 г.
Както се каза по-горе налице е и
неизпълнение на чл. 5, т. 19 от Договора, тъй като дружеството не е уведомило
ДФ „Земеделие“, в случай че са възникнали събития, възпрепятстващи изпълнението
на договора, в това число и подаването на заявление за окончателно плащане за
втори период.
Съгласно чл. 5, т. 4 от процесния договор : „Националният компетентен орган
има право да откаже изплащане на част или на цялата помощ, да изиска
възстановяване на част или цялата сума по получените плащания заедно със
законната лихва, както и да преизчисли финансовата помощ в случай на авансово
изплащане на финансовата помощ, като разликата се възстановява на националния
компетентен орган доброволно от изпълнителя или се усвоява учредената в полза
на националния компетентен орган банкова гаранция когато: б. изпълнителят не е
изпълнил някое от задълженията си по този договор, по Наредба № 2 04.04.2014 г.
и приложимото законодателство на Европейския съюз.“ В конкретния случай е
налице фактическият състав на неизпълнение на договора на няколко посочени
основания, което следва да доведе до реализиране от страна на ДФ
„Земеделие“ на правата по посочения по-горе член.
Съдът установи , че с писмо с изх. №
02-2600/7879 от 26.07.2017 г. дружеството „***“ АД е уведомено за неизпълнените
си задължения по договора, но не е
предприело нищо във връзка с указаните му действия и не е изпратило отговор на
цитираното писмо.
С оглед неотчитане на втори и трети
период от тригодишния договор, ДФ „Земеделие“ установява неспазване на договора
и националното законодателство и изисква възстановяване на цялата сума по
получено плащане за първи период от изпълнението на проект „Тракийското вино -
предимството на европейското качество“ по мярка „Популяризиране на пазарите на
трети държави“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор
в периода 2014-2018 г.
Обшият размер на задължението с
определен на 41 514,14 лева (четиридесет н една хиляди, петстотин и
четиринадесет лева и четиринадесет стотинки)
С писмо от 03,07,2018г.
жалбоподателят е уведомен / л. 285/ на
основание чл. 26 от АПК за започване на адм.производство за установяване на
публично държавно вземане. В писмото на
жалбоподателя е предоставена възможност да представи в 14-дневен срок от
получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане.
Съдът обсъди постъпилото писмено възражение от
30,07,2018г. / л. 290/ към което не са
приложени допълнителни документи и доказателства и не се посочват нови факти и
обстоятелства. Във възражението основно се твърди , че „***“ АД добросъвестно изпълнява задълженията
си по Договор № 004/04.05.2016 г.
Дружеството не е предоставило
исканата информация относно реализирането на промоционалния проект, причината
за неотчитане на дейностите през втори период и намеренията за изпълнението на
трети период от проекта.
Съдът установи , че съгласно
процесния Договор № 004/04.05.2016 г. финансовата помощ се предоставя по мярка
за популяризиране на пазарите на трети държави съгласно чл. 45, параграф 1,
буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 както е въведена от Национална програма
за подпомагане на лозаро-винарския сектор в периода 2014 - 2018 г. и има за цел
увеличаване на пазарите на трети страни на определени видове вина чрез
изпълнение на система от дейности, които насърчават търсенето на качествени
вина.
Определени са следните дейности и
свързаните с тях разходи:
Дейност 1. Връзки с обществеността,
мерки за популяризиране или реклама, (рекламни кампании, рекламни материали,
печатни рекламни издания, рекламни дейности, уебсайтове за популяризиране и
разпространение на информация и др.).
Дейност 2. Участия в мероприятия,
панаири и изложения с международна значимост
Дейност 3. Организиране и провеждане
на действия, свързани с информационни кампании (Дейността се изпълнява само
паралелно с провеждане на изложения);
Дейност 4. Във връзка с изпълнението
на дейностите - разходи за възнаграждение на организацията изпълнител.
Дейност 5. Във връзка с изпълнение на
дейностите - разходи за мостри;
Дейност 6. Във връзка с извършване на
административни дейности - разходи за заплати на персонала, както и разходи за
възнаграждения на лица, наети по граждански договори, разходи за управление на
проекта.
Разходите извършени от „***“ АД през първи период на промоционалната програма са по дейност
1 и дейност 4, както следва:
1.1.1. Сценарий и изработване на видеоклип
1.2.1. Дизайн и изработка на лого
1.2.2. Дизайн и изработка на листовки
1.2.3. Дизайн и изработка на брошури/картички
1.2.5. Дизайн и изработка на плакат
1.2.6. Дизайн и изработка на промоционални подаръци
1.3.2. Дизайн и изработка на уебсайт
4.1.1. Организиране и провеждане на пазарно проучване
4.1.2. Организиране и провеждане на икономическо проучване
4.1.3. Организиране и провеждане на техническо проучване
4.1.4. Организиране и провеждане на маркетингово проучване
Измерване на резултатите от
действията и общи разходи на контрагента
Съдът
обсъди установената фактическа обстановка , за което няма спор между
страните и взе предвид, че дружеството –
жалбоподател е имало възможност за
участие в 6 броя заложени в договора изложения, но не се е явило на нито едно
от тях, нито през втори период, нито през трети период от изпълнението на
проекта.
На 27.12.2016 г. е изтекъл приемът на заявления за междинно
плащане съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата и чл. 5, т. 28 от сключения договор
между страните, но от жалбоподателя
такова заявление не е депозирано.
До юли 2017 г. в ДФ „Земеделие“ не е
депозирано заявление за окончателно
плащане и/или отчет за авансово плащане за отчитане на втори период ,
като същевременно от страна на „***" АД не е получена и информация
съгласно изискванията на чл. 5, т. 19 от договора, за събития, които
възпрепятстват изпълнението на договор № 004/04.05.2016 г.
До 15 юни 2018 г. не е депозирано
заявление за окончателно плащане и/или информация за обстоятелства,
възпрепятстващи подаването на заявление съгласно разпоредбите на чл. 5, т. 19
от сключения договор.
Съдържанието на административната
преписка потвърждава спазване на изискванията за провеждане на
административното производство. За откриване на процедурата по издаване на
административния акт, жалбоподателят е бил уведомен редовно и в цялост с
относимите факти.
Съдът приема , че АУПДВ е издаден при наличие
на фактически и правни основания.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях,
а съгласно чл. 154 ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. В хода на делото не
бяха представени доказателства във вр. с твърденията в жалбата.
Съдът не установи наличието в случая
на надделяващ обществен интерес от
предлаганите промени на местоизпълнението и времевите периоди, с цел максимална
ефективност от участието, рекламите и достигането на предлаганата
информация до значително по-голям брой заинтересовани специалисти.
Съдът установи , че такова твърдение
по същество не е направено и във възражението, след уведомяването по чл. 26 от АПК за започване на административното производство по издаване на АУПДВ.
Жалбоподателят не представи
доказателства, който да поставят под съмнение истинността на установените от
административният орган факти.
Актът е издаден в писмена форма, с ясно съдържание и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени и неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от оперативни програми на ЕС, както и лихвите
върху тях, са публични държавни вземания съгласно чл. 162 ал.2 т.8 и 9 ДОПК и
се събират по реда на ДОПК. Доколкото ЗПЗП не посочва специален ред за
издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на мерките от ПРСР, то приложим е
общият ред по глава Пета от АПК, по аргумент от чл. 166 ал.2 ДОПК.
Тоест, при неспазване на нормативните
изисквания, ДФЗ може да възстанови получената финансова помощ по съответното
направление.
В случая следва да се приеме , че извършените
разходи от жалбоподателя сами по себе си не допринасят в никаква степен за
постигане целта на мярката, която е популяризиране на пазарите на трети страни
на продукти, произведени в Европейския съюз, тъй като изработените рекламни и
печатни материали, закупени подаръци и проведени проучвания не са използвани по
предназначение, поради неизпълнение на всички останали дейности по действията, одобрени
съгласно договора.
„ Нередност“ съгласно определението,
дадено в чл. 1, параграф 2 от Регламент 2988/95, означава всяко нарушение на
разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от
икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на
общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или
посредством намаляването ти загубата на приходи, произтичащи от собствени
ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването
на неоправдан разход.
Съдът счита, че извършените разходи за рекламни и печатни
материали, закупени подаръци и проведени проучвания и свързаните с тях разходи
за измерване на резултатите от действията за неоправдан разходи на контрагента, както и
че те не са пряко насочени към постигане на целите на мярката по Националната
програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 - 2018г.
за мярка „Популяризиране на пазарите на трети държави“.
Искането за възстановяване на
платените суми за първи период има за цел да се избегне плащането от фондовете
на суми, които не са послужили за финансирането на цел, преследвана от
съответната програма , поради което следва извод, че Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 02-2600/7879 от
01.10.2018 г., с който е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
41514,14 лева, представлява валиден индивидуален административен акт, издаден
от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени
административно-производствени правила, материално-правни предпоставки и в
съответствие с целта на закона, а жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран
с изложеното и на основание чл. 172 от АПК , съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалба
на “***” АД, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителен директор А.С.Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ***срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-2600/7879 от 01.10.2018 г. на
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” , с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 41514,14 лева,
Осъжда “***”
АД, с ЕИК *** да заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 100лв. за юрк.възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :