№ 17008
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110108289 по описа за 2023 година
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявени от Б. И. Г., ЕГН ********** срещу „М.К.“
ЕООД, ЕИК ******, установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от
Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г. – чл. 12, предвиждаща заплащането на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, като
заобикаляща закона, евентуално като противоречаща на добрите нрави и евентуално поради
това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 50 лв., предявен като частичен от 296,01 лв. - недължимо платена по
нищожна клауза на Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., предвиждаща
заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021
г., по силата на който й е предоставен заем в размер на 400 лв., който следва да бъде върнат
на 13 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 34,18 лв., размерът на лихвения
процент не е посочен, а ГПР е в размер на 41,63 %. В чл. 12 от договора е предвидено, че
заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение за задълженията по
договора чрез поръчителство. Страните са договорили, че в случай на непредставяне на
обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 296,01 лв.,
която е начислена още със сключването на договора и е включена в погасителния план, като
вноската е увеличена на 56,95 лв. Ищцата твърди, че клаузата на чл. 12 от договора
противоречи на ЗПК, като с нея се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на
ГПР – чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е недействителна на основание чл. 21 ЗПК.
Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение противоречи и на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като така
уговорена, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, както и
противоречи на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че е налице и заобикаляне на закона на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД – а именно на чл. 33, ал. 1 ЗЗД и евентуално е неравноправна клауза, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Счита, че са налице основания за
прогласяване недействителността и на целия договор за паричен заем. Претендира сумата от
50 лв., като част от дължимата и заплатена неустойка, начислена въз основа на нищожна
клауза. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Признава,
1
че между страните е сключен договор за заем от 23.06.2021 г., въз основа на който на
ищцата е предоставен заем в размер на 400 лв. Излага съображения, че в договора за заем е
посочен правилно размерът на ГПР и същият е в рамките на допустимия максимален
размер, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, а именно 41,63 %. Сочи, че договорът за заем е съобразен
с императивните изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК. Излага съображения, че предвидената
неустойка не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй като нейната
изискуемост настъпва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Твърди, че
клаузата не противоречи и на добрите нрави, доколкото по всяко време ищцата би могла да
осигури поръчител, с което да отпадне задължението за неустойка, а уговарянето й е
проявление на принципа за свобода на договаряне – чл. 9 ЗЗД. Излага съображения, че
клаузите по договора са индивидуално уговорени и не са неравноправни. Сочи, че не е
приложим чл. 33 ЗПК, тъй като неустойката не се дължи на основание забавата на
длъжника, а на основание неизпълнението на договорно задължение на длъжника,
уговорено в чл. 12. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД
и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в нейна тежест е да докаже, че неустоечната клауза за
непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021
г. противоречи на закона, заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, както и
твърденията си за нищожност на договора за заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че неустоечната
клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем №
51484/23.06.2021 г. е индивидуално уговорена, както и че на потребителя при сключването
на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният
да прецени икономическите последици от сключването на договора, за което не сочи
доказателсвта.
УКАЗВА на ищцата, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в нейна
тежест е да докаже, че е заплатила претендираната сума на основание оспорената клауза от
договора за паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на основание за
задържане на сумата.
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е
сключен Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., по силата на който на ищцата са
предоставени в собственост заемни средства в размер на 400 лв., които следва да бъдат
върнати на 13 вноски, размер на лихвения процент не е посочен, при ГПР – 41,63 %, както и
че в договора – чл. 12 е предвидено задължение за заемателя да предостави обезпечение,
неизпълнението на което се санкционира с неустойка в размер на 296,01 лв., както и че
ищцата е заплатила всички дължими суми по договора за заем на ответника - общо 740,37
лв. – 400 лв. - главница, 44,35 лв. – договорна лихва, 296,01 лв. – неустойка по чл. 12.
По доказателствата:
2
Представените към исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
допустими, относими и необходими за изясняване на спора.
Следва да се уважи искането на ищцата по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., погасителен план и СЕФ, договор
за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договора за заем, както и счетоводна
справка за извършените плащания.
Искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза следва да се остави без
уважение, с оглед това, че ответникът не оспорва, че сумите по договора за заем,
включително процесната неустойка са били заплатени от ищцата, както и че сумата за
неустойка не е включена при посочения ГПР от 41,63 %, а въпросът дали следва да бъде
включена е правен такъв, за което не са необходими специални знания.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред БНБ
за снабдяване с информация за всички сключени договори между ищцата и ответника, както
и данни за движенията по тях, следва да бъде отхвърлено, тъй като информацията, с която
иска да се снабди ищцата е неотносима към предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.06.2023 г. – 11,45 часа , за които дата и час
да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, на ищцата и
препис от отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до датата на съдебното
заседание да представи Договор за паричен заем № 51484/23.06.2021 г., погасителен план и
СЕФ, договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договора за заем, както
и счетоводна справка за извършените плащания, като указва на ответника, че
непредставянето им ще бъде ценено по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3