Р Е Ш Е Н И Е № 165
гр. Пазарджик, 29.12.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд , търговска колегия, в открито съдебно заседание ,
проведено на седми декември , през две хиляди и шестнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Н.В. и в
присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
окръжен съдия Н. Попова търговско дело № 147 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Исковата
молба подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК, тъй като съдът е
сезиран с иск, очертаващ спор, произтичащ от търговска сделка, по смисъла на
чл.365 т.1 от ГПК.
Делото е
образувано по предявена искова молба от „Р.****“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Стоян Ангелов“ №91,
представлявано от управителя Д.Р.. чрез адв. М.М., против „ЗЕНИТ-ГЕО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“ №4, представлявано от
управителя В.Г.К..
В исковата
молба са изложени следните фактически обстоятелства: На
05.08.2008г. между страните бил сключен договор №047/2008г., съгласно който на ответника било възложено изпълнението на фактически
и правни действия, изразяващи се в следното : 1) изработване на ПУП - ПРЗ за
промяна предназначение на поземлени имоти № 113017 с площ 4.052 дка, № 113029 с
площ 14.593 дка, № 113051 с площ 5.692 дка, № 114030 с площ 14.190 дка, №
114051 с площ 7.758 дка и № 114052 с площ 12.060 дка, с обща площ на имотите -
58.345 дка, всички находящи се в м. „Айдарица", в землището на с.
Добровница, общ. Пазарджик, за обект: „Търговия и услуги"; 2) внасяне на проектната документация за разглеждане от Експертен съвет; 3) придвижването и получаването на
становища от съответните инстанции, необходими за провеждането на процедура за
промяна предназначението на земеделска земя; 4) внасяне на проектната
документация за проучване и одобряване в Общината; 5) да подготви, съгласува и
представи пред Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Пазарджик всички необходими
документи за промяна на предназначението на земеделската земя; 6) да представи
окончателното решение от Комисията по земята за
промяна предназначението на земята. Сочи се, че изпълнителят по договора бил упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. №
6923/16.09.2008г. да представлява ищеца пред различните инстанции за
процедурите по смяна предназначението на земята. В пълномощното било изрично
посочено, при вземането на каквито и да са решения, касаещи правата на
упълномощените лица, те се задължават да обсъдят всички въпроси и вземането на
решения с упълномощителя. Твърди, че по силата на чл.4 ал.4 от сключения
договор ответникът – изпълнител се съгласил да уведомява писмено
възложителя за хода на изпълнение на договорените услуги и постигнатия
резултат. Сочи се се, че единствената цел за сключване на договора с
изпълнителя била промяна на предназначението на земеделските земи за
неземеделски нужди – за търговия и услуги, тъй като имало кандидат-купувач,
който желаел да придобие същите на цена от 60 лв. за кв.м. при сменено предназначение.
Посочено е, че първоначално ответното дружество изпълнявало задълженията
си по договора, но впоследствие имало забавяне. Отбелязва се също така, че и
самият ищец не бил напълно изряден при
изпълнение на своите задължения, което принудило ответника да предяви иск с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД. Посочва се, че в тази връзка било постановено и Решение
№115/09.10.2013г. по т.д. № 104/2013г. на ПзОС, потвърдено с Решение
№218/10.04.2014г. по в.гр.д. №1358/2013г. на ПАС, с което ищецът в настоящото производство бил осъден да заплати сумата от 25 010,00 лв., представляваща част от уговореното и неизплатено възнаграждение за
извършена работа по договора.
Твърди се, че с писма изх. №38/17.10.2013г. и изх. №42/12.11.2013г.
ищецът бил уведомен от ответника, че Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик върнала образуваните във
връзка с договора преписки и постановените решения, поради незаплатена от страна на ицщовото дружество държавна такса за
промяна предназначението на имотите. Сочи се, че от приложените 6 бр. писма на
ОД „Земеделие“ гр. Пазарджик, адресирани до „Р.****“
ЕООД, чрез пълномощника му Г. Д. Г., с изх.№РД-09-2219/14.10.2013г., №РД-09-2228/14.10.2013г.,
№РД-09-2461/04.11.2013г., №РД-09-2462/04.11.2013г.,
№РД-09-2463/04.11.2013г. и № РД-09-2465/04.11.2013г.,
ставало ясно, че Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е постановила решения за
промяна предназначението на 6-те имота, предмет на договора, като за
постановените решения ищцовото дружество е било уведомено с писма на ОД „Земеделие“ гр. Пазарджик изх.
№РД-09-171/08.03.2010г., №РД-09-472/08.02.2010г., №РД-09-1792/09.08.2010г.,
№РД-09-446/22.04.2010г., №РД-09-444/22.04.2010г. и №РД-09-1791/09.08.2010г.
Твърди се, че същите писма били получени от ответника, в качеството му на
пълномощник, но тъй като последният не уведомил ищеца за тях, не била заплатена
и дължимата държавна такса по чл.30 от ЗОЗЗ, поради което постановените решения за промяна предназначението на
земеделските земи загубили правното си действие.
Поради изложеното било налице неизпълнение на задълженията по чл.4 ал.4
от договора от страна на ответника, а именно: „Изпълнителят е длъжен да информира Клиента за хода на изпълнението на
услугите и писмено да го уведоми за постигнатия резултат“. Твърди се, че постановените решения на Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от
ЗОЗЗ били завършващ етап от дейността на изпълнителя по договора, като поради
бездействие от негова страна, не била заплатена дължимата държавна такса и решенията загубили правно
действие. Твърди се, че описаното неизпълнение на ответника било толкава
съществено, че се приравнявало на липса на изпълнение, а платената присъдена
цена по договора в размер на 25 010,00 лв., представлявала
претърпяна загуба, в резултат на неизпълнението на договора от страна на
ответника. Освен това била налице и пропусната полза, описана подробно в
исковата молба общо размер на 2 500 000,00 лв., представляваща печалба при реализиране продажбата на имотите. Сочи
се, че претърпяната загуба и пропусната полза били пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на договора, тъй като неговата единствената цел
била получаване на Решението на комисията за промяна на предназначението, а
инвестиционните намерения на ищеца за получаване на това решение били именно
реализиране на печалба от продажбата на тези земи след промяна на
предназначението им.Моли се съда да постанови съдебно решение, с
което да бъде осъдено ответното дружество за заплати на ищеца следните суми: 25 010,00 лв., представляващи претърпяна загуба - заплатена сума по Договор
№047/05.08.2008г. за извършената от ответника работа, която работа обаче е
негодна за нейното договорно предназначение в резултат на неизпълнението на
договора от страна на ответника, изразяващо се в бездействието му да уведоми
ищеца за постановените решения на Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промененото предназначение на земеделските земи за неземеделски
нужди; 25 010лв., представляващи част от пропусната полза в общ размер 2 500 000,00 лв. за реализиране на печалба от продажбата
на поземлени имоти № 113017 с площ 4.052 дка, №113029 с площ 14.593 дка,
№113051 с площ 5.692 дка, №114030 с площ 14.190 дка, №114051 с площ 7.758 дка и
№114052 с площ 12.060 дка, с обща площ на имотите - 58.345 дка, всички
находящи се в м. „Айдарица“, в землището на с. Добровница, общ. Пазарджик, в резултат на
неизпълнението от страна на ответника на Договор №047/05.08.2008г. изразяващо се в бездействието му да уведоми ищеца за постановените
решения на Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промененото предназначение на земеделските земи за неземеделски
нужди, в резултат на което решенията не са породили правно действие; законната
лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на
исковете. Претендират се и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна –„ЗЕНИТ-ГЕО“ ЕООД, гр. Пазарджик, представлявано от управителя В.Г.К., с който се оспорват заявените от ищеца претенции – относно тяхната допустимост
и основателност.
В отговора се съдържа възражение по допустимостта на
исковете, основаващо се на наличието на спор, по който са постановени невлезли
в сила /към момента на подаване на отговора/ първоинстанционно и въззивно
решение, съдържащи произнасяне по изложените в исковата молба
твърдения и обстоятелства - на Пазарджишкия Окръжен съд – по т.д.
№104/2013г. и на Апелативен съд Пловдив –
по В.гр.д.
№1358/2013г.
Въпросът за допустимостта на исковете ,
предявени в настоящото производство е разрешен с влязъл в сила съдебен акт –
определение №508/07.12.2015г. по В.ч.т.д. №747/2015г. по описа на ПлАС.
В представения по делото отговор, ответникът излага и
своите възраженията по основателността на исковете, които се свеждат на първо място до възражение за
погасителна давност. По отношение на неоснователността на исковете ответникът
се позовава и на мотивите на постановените решения по т.д. №104/2013г. по описа на ПОС и В.т.д. №1358/2013г. по описа на ПАС, касаещи релевираното
с настоящата искова молба неизпълнение.Оспорват се всички фактически твърдения
/относно неизпълнението на задълженията на изпълнителя за писмено и устно
уведомяване, относно момента на узнаване на решенията на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ/ и правни
доводи на ищеца.Към отговора на исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В
представената по реда на чл.372 от ГПК допълнителната искова молба от ищеца се
поддържат доводите и съображенията, изложени в исковата молба. Оспорва фактическите
твърдения и правни доводи на ответника. Бланкетно се оспорват писмени
доказателства, представени от ответника – без конкретизация на същите.Ищецът
заявява, че ще се ползва от представения и оспорен от ответника Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от
01.08.2008г.
В
представения в срока по чл.373 от ГПК допълнителен отговор ответната страна поддържа възраженията,
изложени с първоначалния отговор.
В последното по делото заседание на основание чл. 214 ГПК , съдът е допуснал
изменение на предявения частичен иск за претендирано обезщетение за пропуснати
ползи, чрез увеличение на неговия размер от 25010,00 лв. на 618 293,20 лв.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа страна следното:
Не се
оспорва между страните , че между тях е валидно сключен Договор №047/05.08.2008г., имащ правните
характеристики на търговска сделка със сложен фактически състав – договор за поръчка и договор за изработка по
смисъла на чл.258 от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ, по който ищецът е възложител,
а ответникът – изпълнител. Твърдяното от ищеца неизпълнение според изложените от него обстоятелства касае неизпълнение произтичащо от договора за
изработка. Съгласно чл.1 от договора основният му предмет е изпълнението на действията , описани в чл.1
ал. 1 до 6 на договора/ изработване на ПУП - ПРЗ за промяна
предназначение на на шест земеделски имота с обща площ от 58.345 дка, всички находящи се в м.
„Айдарица", в землището на с. Добровница, общ. Пазарджик, внасяне на
проектната документация за разглеждане от Експертен съвет; придвижването
и получаването на становища от съответните
инстанции, необходими за провеждането на процедура за промяна предназначението
на земеделска земя; внасяне на
проектната документация за проучване и одобряване в Общината; подготовка , съгласуване представяне пред
Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр. Пазарджик всички необходими документи за промяна на предназначението
на земеделската земя и представянето на окончателното решение от Комисията по земята за
промяна предназначението на земята по чл.17 ал. 1 т.
1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земеделските
земи , които са описани в договора. Неразделна част
от договора са описаните в него : Приложение №1 ,в
което е посочен обхвата на проектантските услуги и е определен крайния срок за изпълнение на
възложената работа, който е 30. 04. 2009г. и Приложение № 2 , в което страните са
уговорили възнаграждение за извършената работа в размер на 37 614, 60 лв. без ДДС и поетапно разплащане в размерите и
сроковете по чл. 2 на Приложението.
Представено е по делото издаденото във връзка
с договорното изискване на чл. 3 ал. 5
от договора нотариално заверено пълномощно от 16. 09.2008г. , с което
възложителят е упълномощил две лица / Н.
И. К. и Г. Д. Г./ да го представляват заедно и поотделно пред съответните
инстанции , както и да подават ,подписват и получават от негово име всички необходими документи във връзка с
процедурата по промяна предназначението на земеделските имоти.
По делото са представени от страните
писмени доказателства удостоверяващи , последващата във времето кореспонденция
във връзка с изпълнението на договора.
Хронологически тази кореспондеция
включва : Уведомление от 04. 02. 2009г., с което възложителят е уведомил изпълнителя , че поради голямата
забава по отношение на предходни сключени договори / договори от
2007г. и от 2008г. / във взаимен
интерес е да се прекрати действието на договор
№ 47/ 05. 08. 2008г. , като ще бъде заплатена извършената до този момент работа . С
уведомление от 09. 02. 2009г. до
изпълнителя и съответните институции възложителя е оттеглил
пълномощията на лицата Н.К. и Г. Г.. С уведомително писмо от 16. 02.
2009г. възложителя е уведомил изпълнителя за това, какво е извършено до този момент по договора
от 05. 08.2008г. , като е посочил ,че до
този момент е трябвало преписките по
договора да са към финализирането
им.Уведомил е изпълнителя ,че прекратява
сключените договори за промяна предназначението на земеделските земи ,поради
неизпълнението им от страна на възложителя и поради претърпените до този момент
финансови щети по сключени от
възложителя предварителни договори. По-
късно обаче с уведомително писмо от 20. 02. 2009г. възложителят е уведомил
изпълнителя и съответните институции за
това ,че е постигнат консенсус
относно сключените договори за промяна предназначението на земеделските земи ,поради което възстановява правата
по издадените от него пълномощни до завършване на процедурата по преотреждането
на имотите. Писмо в същия смисъл е
изпратено на 28.10.2009г. и до ОД
„Земеделие “ гр. Пазарджик. Междувременно
, видно от представения по реда на чл. 192 ГПК
от ОСЗ протокол от 16.07.2009 г., упълномощен от Д.Р. представител с
нотариално заверено пълномощно- лицето В. С.Б. се е явали в областната дирекция
и е повръдила положените от нея лично подписи
и е потвърдила от името на упълномощителя , представителната власт на
лицето Г. Д. Г..
По делото са представени като писмени
доказателства – приложенията към писмо изх. № ПО -03-4444/16.02.2016 г. на
Директора на ОДЗ гр. Пазарджик. От приложените 6 бр. писма на ОД
„Земеделие“ гр. Пазарджик, адресирани до „Р.****“ ЕООД, чрез пълномощника му Г..
Д. Г., с изх. №РД-09-171/08.03.2010г., №РД-09-472/08.02.2010г.,
№РД-09-1792/09.08.2010г., №РД-09-446/22.04.2010г., №РД-09-444/22.04.2010г. и
№РД-09-1791/09.08.2010г. се установява ,
че същите касаят уведомления за това , че предложенията за промяна на предназначението на земедеската земя е било разгледано от комисията по чл. 17
ал.1 т.1 от ЗОЗЗ и са били постановени
на 21. 01. 2010г.,
18. 02. 2010г. , 13. 04. 2010г. и 06. 08. 2010г. съответните решения. Освен това в писмата е
указано , че се дължи заплащането на държавна
такса по чл.30 от ЗОЗЗ в посочаните от комисията размери и са указани и последиците от неизпълнение на тези
задължения. Четири от писма са с отбеляване „ Получих на ръка „ , подпис и дата
, без други данни относно автора на това изявление. Страните не оспорват , че
този автор е лицето посоченото като адресат на уведомлението – Г. Г.- пълномощник
на „Р.**** „ ЕООД.
Не е спорно и се установява от
представените по делото шест броя писма изх. № №2219 и 2228/14.10.2013 г. и
изх. № 2461, 2462, 2463 и 2465/
04.11.2013 г. изпратени от Директора на ОДЗ гр. Пазарджик до „Р.**** „ ЕООД
чрез неговия пълномощник Г. Д.Г. , че със същите писма ОД е върнала целите
преписки заедно с постановените решения
на Комисията по чл. 17 ал.1 т.1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на
процесните имоти, тъй като не са били платени държвните такси и решенията не били влезли в сила . Освен
това тъй като е бил изтекъл срок от
повече от 3 години от издаването на решението
на основание параграф 3 ал.3 Правилника за прилагане на Закона за
опазване на земеделските земи ,
решенията са изгубили изцяло своето действие
и реализирането на процедурата може да се извърши само с внасянето на
ново предложение.
С две писма – изх. № 38/ 17.10.2013 г. и
изх. № 42/ 12.11.2013 г. с идентично съдържание , изпълнителят по договора от
своята страна е уведомил възложителя , че преписките са били върнати заедно с
решенията , тъй като последният в 3 -годишен срок не е заплатил дължимата
държавна такса. Освен това е поканен да си получи документите в офиса на фирмата , като е уведомен , че следва да заплати дължимото
възнаграждение по договора.
По делото като доказателство е
представен писмен договор наименован „ предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти „ от 01.08.2008 г., според който ищецът „Р.**** „
ЕООД е поел задължението да продаде на
„ВАМ ТРОН“ООД представлявано от управителя А.А. А.- шестте земеделски имота
описани в процесния договор с обща площ
от 58,345 дка – с променено предназначение за търговия и услуги – при цена от
60,00 лв. на кв.м. без ДДС – след окончателното снабдяване на имотите със скица с промененето предназначение. Уговореният
срок е три години , считано от датата на подписването на предварителния
договор.
Във връзка с липсата на достоверна дата
на този договор и направено оспорване от страна на ответника по делото, като
свидетел е разпитан законния представител на съконтрахента на ищеца по
посочения по-горе предварителен договор – А. А. А. , който поддържа , че между
тях бил подписан този договор , като неговата търговска фирма искала да закупи
земите с променено предназначение от ищеца , с цел да ги препродаде на друг
купувач с печалба.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка Г. Д. Г. се установява, че тя е била слугител на ответното дружество
и е била упълномощената да подава
документи във връзка с процесната промяна на предназначението на земеделските
земи. Свидетелката установява , че тя е лицето , което е получило
уведомителните писма от ОД Земеделие за
изготвянето на решенията и дължимостта на държавните такси. Свидетелката
установява, че тя лично е уведомила служителката
на ищцовото дружество В.Б. , с която
комуникирали и контактували във връзка с договора. Свидетелката твърди,
че уведомила Б.най- напред по телефона , а след това лично и предала копия от
писмата за изготвяне на решенията, тъй като в тях била посочена банковата
сметка, по която трябвало да се внесе следващата се държавна такса. Другият
разпитан по делото свидетел Н.К. , също поддържа , че цялата кореспонденция във
връзка с изпълнението на договора е била водена от Г. Г. , а от друга страната
-представител на възложителя – Б.. Свидителят е категоричен, че е контактувал със законния представител на
ищеца , който често изисквал информация за изпълнението и бил много подробенв своите изисквания .
Твърди , че г-н Р.не бил споделял какви са му намеренията за тези земеделски
земи и не бил споделял за сключен предварителен договор. Свидетелят поддържа,
че Д.Р.. останал задължен на изпълнителя за заплащане на възнаграждение във
връзка с изпълнение на договора и това принудило ищцовата търговска фирма да
заведе съдебни искове.
Не е спорно по делото и се установява ,
че с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 104/ 2013 г. по описа на ПзОС , ищецът
в настоящото производство „Р.**** „ ЕООД е осъден да заплати на ответника
„Зенит Гео“ ЕООД сумата в размер на 25010,0 лв. / с включен в цената ДДС / представляваща част от уговорено и неизплатено
възнаграждение общо в размер на
45137,52 лв. / с ДДС/ по процесния договор
№ 47 / 05.08.2008 г. , ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на подаване на исковата молба / 05.09.2012 г. / до окончателното
изплащане. Решението е потвърдено с решение № 218 от 10.04.2014 г. по в. т. д. № 1358/ 2013 г.
по описа на ПлАС , като с определение № 599/ 20.07.2015 г. по т.д. № 2378/ 2014
г. по описа на ВКС , ТК , І т.о.- не е допуснато до касационно обжалване.
Не е спорно, а и от представение по
делото писмени докозателства – покана за доброволно изпълнение на ЧСИ
А. и платежно нареждане се
установява, че ищецът е извършил в хода на образуваното изпълнително
производство плащане на дължимата сума присъдена с горното съдебно решение,
ведно с присъдената върху нея законна лихва на 30.06.2014 г.
С писмо изх. № 55/ 21.08.2014 г. ,
ищцовото дружество – като възложител по прецесния договор – е изпратило на
ответника изявление по чл. 87 ал.2 ГПК за разваляне на договора, считано от
датата на неговото получаване поради
това, че по-нататъчно изпълнение е
станало безполезно. Това изявление е достигнало до адресата съгласно
представеното по делото копие от известие за доставяне – на 22.08.2014 г.
По делото са представени и други писмени
доказателства , част от които не са приобщени към доказателствения материал с
нарочно определение на съда – поради тяхната неотносимост към спора. Приети са
по делото писмени докозателства – нотариални актове и договори за продажба на
недвижими имоти , които съдът не подлага
на анализ, тъй като тези документи нямат доказателствено отношение по спорни в
настоящото производство обстоятелства.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото е допуснато
изслушването на единична, допълнителна и тричленна съдебно- техническа
експертиза. Според заключението на ВЛ В., процесните имоти са закупени от ищеца
/по представените по делото нотариални актове/ с обща цена от 6629,48 лв., а разходите за
промяна на предназначението на имотите е била в размер на 202 573,49
лв. Вещото лице В. дава заключение, че средната
единична цена на имоти с променено предназначение със сходно на процесните
местоположение към момента на промяната
на предназначениие през 2010 г. е била около 9,87 лв./ кв.м. , а към
настоящия момент тази цена е 10,07 лв. Според вещото лице това е така, тъй като
в периода 2009/2010 г. е запазена инерцията
от предходните години за
предлагане на високи цени , а към настоящия момент няма голям интерес към имоти с променено предназначение за обекти като процесните поради въведения в
ЗОЗЗ срочен разрешителен режим. Във
връзка с оспорване на заключението изготвено от ВЛ В. е допуснато изслушване на тричленна съдебно-
техническа експертиза. Трите вещи лица обосновават своето заключение за
справедлива пазарна стойност на процесните имоти с променено предназначение – за всеки имот
поотделно, като съобразяват освен полщта
на всеки един от имотите , но неговото
местоположение и отстоянието му до регулацията на гр. Пазарджик, разстояние спрамо асвалтов главен път и лице
към този главен път. Според заключението на тази тричленна експертиза, което
съдът цени като компететно изтовено и подробно обосновано
след обстойни провеки в ОД
„Земеделие „ гр. Пазарджик, справедливата пазарна стойност на шестте земеделси
имота , при промяна на тяхното предназначение през 2010 г. би била в размер на
827 496,17 лв.
Въз основа на установената по делото
фактическа страна на спора, съдът по основатеността на предявените искове
приема следното :
Ищецът
предявява обективно съединени искове с правно основание чл.286 във вр. с чл.288
от ТЗ, във вр. с чл.79 и чл.82 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпяна загуба - заплатената сума по Договор №047/05.08.2008г. за извършената от ответника работа,
която работа обаче била изцяло негодна за нейното договорно предназначение , както и обезщетение претендирано като част от пропусната полза в общ размер 2 500 000,00 лв. за реализиране на печалба от продажбата на шест поземлени имоти с обща площ на
имотите - 58.345 дка, всички находящи се в м. „Айдарица“, в землището на с. Добровница, общ. Пазарджик, в резултат на
неизпълнението от страна на ответника на Договор №047/05.08.2008г. изразяващо се в бездействието му да уведоми ищеца за постановените
решения на Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промененото предназначение на земеделските земи за неземеделски
нужди, в резултат на което решенията не са породили правно действие.
Според обстоятелствата, изложени в исковата молба, ищецът основава
нарушеното си материално право на неизпълнение от страна на изпълнителя на
вмененото му с клаузата на чл.4 ал.4 от договора от страна на
ответника, а именно: „Изпълнителят е длъжен да информира
Клиента за хода на изпълнението на услугите и писмено да го уведоми за
постигнатия резултат“. Твърди се, че постановените решения на
Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, които не са му били съобщени писмено - били завършващ етап от дейността
на изпълнителя по договора, като поради бездействие от негова страна, не била заплатена дължимата държавна такса и решенията загубили правно
действие, което се приравнявало на пълна липса на
изпълнение. Ищецът претендира обезщетяване за претърпени от него загуби и
пропуснати ползи , за които твърди , че са пряка и непосредствена последица от
посоченото по-горе договорно неизпълнение – по чл. 4 ал.4 от договора.
По договора за изработка, за да ангажира отговорността на
ответника на основание чл. 79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на
компенсаторно обезщетение, ищецът следва да докаже при условие на пълно и
главно доказване, че е налице виновно неизпълнение на поетите задължения по
договора от страна на ответника, от
което е претърпял вреди,изразяващи се в претърпяна загуба и пропусната полза,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, могли са бъдат
предвидени при пораждане на задължението, както и техния размер. За да ангажира
отговорността на ответника ищецът следва
да е изправна страна по договора .
След анализ на всички събрани по делото доказателства
съдът приема, че в приложение на процесуално- правната норма на чл. 154 ал.1 ГПК ищецът е ангажирал
доказателства, които обаче не докават наличието на всички обстоятелства относими към хипотезата на чл. 79 ал.1 във
връзка с чл. 82 ЗЗД. На първо място съдът намира за недоказан основния твърдян
от ищеца правопораждащ факт за отговорността на ответника, а именно – наличието
на договорно неизпълнение. Безспорно се установява, че възложената работа е
изпълнена от ответното търговско дружество , като с решения на Комисията по чл.
17 ал.1 т.1 ЗОЗЗ е постановено промяна
на предназначението на притежавани от ищеца земеделски земи , който са били предмет на процесния
договор. Безспорно също така се установява, че тези решения са съобщени на възложителя по договора от страна на ОД
„Земеделие „ гр. Пазарджик – чрез връчване на преписи на упълномощен от ищеца
представител.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка Г.
установява, че именно тя в качеството си на уплъномощено
лице е получила уведомителните писма до
управителя на ищцовото дружество и също
така тази свидетелка е категорична , че тя е уведомила слижителката на ищеца
- Б.
- най- напред по телефона, а след това лично и е предала тези
уведомителни писма, тъй като именно в писмата била посочена банковата сметка ,
по която ищецът – възложител да заплати дължимите държавни такси. Свидетелят Н.
К. , като лице разполагащо с изрично пълномощно
от управителя на ищцовото дружество , също установява, че ответникът точно е изпълнявал договорните си задължения ,
като редовно е информирал ответното дружество за хода на изпълнението по
договора. Тези показания съдът преценява с оглед на евентуалната
заинтересованост на разпитаните свидетели
от изхода на делото , но изцяло ги кредитира , тъй като по делото не са
събрани каквито и да било други доказателства , които да опровергават или дори
разколебават тяхната доказателствена сила. Затова съдът намира за неосноваетлно
твърдението на ищеца , че ответното дружество
като изпълнител по договора от 05.08.2008
г. не е изпълнило точно задължението си по чл. 4 т.4 – да го информира за хода на изпълнението и писмено да го уведоми за постигнатия
резултат. Дори и да се приеме , че не е спазена писмената форма за
уведомяването , то не се установява именно липсата на такава писмена форма да е
такова договорно неизпълнение , което да
е довело до претендираните от ищеца вреди, след като безпорно се
установява, че упълномощеното лице е
уведомило своевременно служител на ищеца и му е предало самите уведомителни
писма с посочените в тях изрични указания за внасяне на държавната такса и последиците
от това неизпълнение.
В настоящото производство
се твърди от ищеца ,че процесният
договор е развален , но в самата
исковата молба се посочва и не се оспорва , че решенията за промяната
на предназначението на земеделските земи действително са постановени.
Развалянето на договора не настъпва с отправяне на
предизвестие с такова съдържание,ако не са налице другите предпоставки, които дават възможност
договорът за изработка да бъде развален. Възможността за развалянето на този договор е
изключение – само при недостатъци които изключват ползването му по
предназначение- чл. 265 ал. 2 ЗЗД. В настоящото дело настъпилата промяна – отпадане
действието на решенията поради неплащане на
държавната каса , не е в резултат на поведението на ответника – изпълнител, а на
несъобразяването от страна на ищеца на нормативните изисквания. Затова след
като изпълнителят по договора е изпълнил
възложените му фактически действия, така както те са описани в чл. 1 от договора
- не са налице предпоставките за разваляне на
договора. Изявлението по чл. 87 ал. 2 ЗЗД не е породило ефекта на разваляне.
Във връзка с изложеното по-горе съдът взема предвид и влязлото в сила
съдебно решение постановено между същите страни по т.д. № 104 / 2013 г. по
описа на Пз ОС , с което ищцовото дружество е било осъдено да заплати на
ответника сумата в размер на 25010,00 лв. възнаграждение по процесния договор
за изработка , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба. В мотивите си , съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства и въз основа на тях е приел
за неоснователни възраженията на
възложителя за неточно изпълнение по договора, включително и възражението му
във връзка с уведомяването му за извършената работа. Влязлото в сила съдебно решение не се ползва
със сила на присъдено нещо по настоящия правен спор , поради липсата на
идентитет в обективните им предели / предметът , по който силата на присъдено
нещо важи/. Мотивите на това съдебно решение обаче се ползват с доказателствена
сила. Констатациите , които е извършил
съдът са на база събрани и преценени от него доказателства и в този смисъл наподобяват официално
удостоверявания , макар, че нямат задължителна
доказателствена сила. Те могат да бъдат носители единствено на
доказателствена сила , преценявана по вътрешно убеждение от настоящия съдебен
състав, във връзка с всички събрани по делото доказателства. Анализът на тези доказателства мотивират съда в настоящия случай да приеме изцяло доказателствената сила на мотивите в
съдебното решение при пълно съвпадение на собствените му правни и фактически
констатации.
Освен изложеното по-горе , обезщетение за неизпълнение на договорно задължение се дължи, само ако
неизпълнението има за своя пряка и непосредствена последица увреждането на
изправната страна. /в този смисъл са и множество решения на ВКС, напр. решение
№ 179 от 28.05.2004 г. на ВКС по гр. д. 1466/2003 г., II г. о./ За да бъде
присъдено обезщетение в полза на изправната страна следва да бъдат доказани
вреди в пряка и непосредствена връзка с неизпълнението на договора и тези вреди
следва да са реални и конкретни. В настоящия случай, с влязло в сила съдебно решение е прието , че ищецът
дължи на ответника възнаграждение по процесния договор и съдът е длъжен да зачете формираната правоустановяваща воля. От това следва , че
ищецът сам не е бил изправна страна , доколкото не е изпълнил своето основно
договорно задължение да заплати целия длжим остатък от уговореното
възнаграждение. От друга страна безспорно се установява, че ищецът в хода на
образуваното производство за принудително събиране на присъдените със съдебното
решение суми , е извършил плащане в полза на ответника . Вярно е , че това
плащане е намалило неговото имущество , но плащането е извършено в изпълнение
на задължението на ищеца да изпълни присъденото със съдебното решение- т.е това
намаление е правомерна последица от изпълнителната сила на това съдебно решение
и не е в причинно- следствена връзка с твърдяното договорно неизпълнение от
страна на ответника.
Тъй като по двата обективно съединени иска се претендира
обезщетение за претърпени загуби и попуснати ползи от едно и също договорно
неизпълнение , но според изложеното по-горе съдът приема , че не се установява
от събраните по делото доказателства наличието на такова договорно неизпълние ,
което да е в причинно- следствена връзка с претендираните вреди и пропуснати ползи от ищеца, то и двата така предявени иска се явяват
неоснователни и ще следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните претенции за
присъждане на законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът не обсъжда основателността на възражението на
ответника за изтекла погасителна давност , тъй като приема, че претендиранато
от ищеца вземане не съществува.
Ще следва да се осъди ищеца да заплати в полза на ответника сумата в размер на 5005,00 лв. представлаваща
сторени в настоящото производство съдебно- деловодни разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание
чл. 235 от ГПК ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от „Р.****“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Стоян Ангелов“ №91, представлявано от управителя Д.Р.. чрез адв. М.М. и адв. П.
от ПАК против „ЗЕНИТ-ГЕО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул.
„България“ №4, представлявано от управителя В.Г.К. с правно основание чл.286 във вр. с чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 и чл.82 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца : сумата в размер на 25 010,00 лв., представляващи претърпяна загуба - заплатена сума по Договор
№047/05.08.2008г. като възнаграждение за
извършената от ответника работа и сумата в размер 618 293,20
лв., представляваща част от пропусната
полза в общ размер 2 500 000,00 лв. за реализиране на печалба от продажбата на поземлени имоти № 113017 с
площ 4.052 дка, №113029 с площ 14.593 дка, №113051 с площ 5.692 дка, №114030 с
площ 14.190 дка, №114051 с площ 7.758 дка и №114052 с площ 12.060 дка, с обща
площ на имотите - 58.345 дка, всички находящи се в м. „Айдарица“, в землището на с. Добровница, общ. Пазарджик, в резултат на
неизпълнението от страна на ответника на Договор №047/05.08.2008г./ изразяващо се в бездействието му да уведоми писмено ищеца за постановените решения на Комисията по чл.17 ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промененото предназначение на земеделските земи за неземеделски
нужди, в резултат на което решенията не са породили правно действие/ , ведно със законатата лихва върху тези главници считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.09.2014 г. до окончателното изплащане – като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Р.****“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Стоян Ангелов“ №91, представлявано от управителя Д.Р.. чрез адв. М.М. и адв. П.
от ПАК да заплати на „ЗЕНИТ-ГЕО“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“ №4,
представлявано от управителя В.Г.К. сторените по
делото разноски в размер на 5005,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – гр.
Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :