РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. гр.Мадан, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100186 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ф. А. Б. против
„СИТИ КЕШ" ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 2414,94 лева (след допуснато изменение в о.с.з) – платена без правно
основание по нищожен договор за кредит от 11.07.2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2022 г. между страните бил
сключен договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на
ищеца сумата в размер на 2000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 40,05%, годишен процент на разходите - 48,02%. Съгласно чл. 6
договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията на чл.ЗЗ от ОУ към договора, а именно:
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
1
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 33
от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана
в чл.6.2 на кредитора в размер на 4054,90 лева, която той следвало да
престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира
месечна вноска за неустойка, като водила до скрито оскъпяване на кредита.
По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца
заемодател и го обогатява неоснователно. Договорът за кредит бил нищожен,
като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на
принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Ищецът
сочи, че бил заплатил в полза на ответника сума в размер на 4414,94 лева,
поради което разликата над главницата от 2000 лева подлежала на връщане,
тъй като била платена без основание. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковата молба като неоснователна и предявена в
условията на злоупотреба с права. Ответникът сочи, че ищцата е депозирала
пред РС Мадан пет идентични искови молби, с които се оспорва идентична
уговорка за заплащане на неустойка по 5 договора за кредит - настоящото гр.
д. 186/2024 г., гр. д. № 471/2023 г., гр. д. № 61/2024 г., гр. д. № 317/2023 г. и гр.
д. № 315/2023 г.. Сочи, че гр. д 61/2024 г., гр. д. 317/2023 и гр. д. 315/2023 г. са
решени и по тях са присъдени разноски в полза на ищцовата страна. Сочи, че
процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да
се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на
разноски в прекомерен размер. Ответникът се позовава на Решение на Съда
от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г.
по дело С-417/22 на СЕС. Счита, че при успешен развой на делото за ищеца, в
полза на същия не следва да бъдат присъждани разноски. Сочи, че исковата
молба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Счита, че не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на
ЗПК. Сочи, че кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на
договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на
ответното дружество. Едновременно с това ищецът разполагал с 14 дни, за да
упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите
условия и чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ. По отношение на
формирането на годишния процент на разходите били спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Уговорената неустойка
не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи
2
ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна,
неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните,
като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на
кредитодателя след сключване на договора. Изначално било невъзможно
уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Сочи че клаузите на
договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят
на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не била
налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това
клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно
описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти
на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.
Освен това между страните са налице общо 8 договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между Ф. А. Б. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за
паричен заем Кредирект № * от 11.07.2022 г., по силата на който ищцата
получила в заем сумата от 2000 лева, при следните параметри: Размер на
погасителна вноска: 4х 66,75 лв. и 14 х 181,15 лв., Ден на плащане: четвъртък,
Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: 48,02 %, Брой вноски:
18, Фиксиран годишен лихвен процент: 40,05 %, Дата на първо плащане:
11.08.2022, Обезпечение - поръчител или банкова гаранция – по избор на
кредитополучателя; Дата на последно плащане: 11.01.2024 г., Обща сума за
плащане: 2803,10 лв.
Съгласно т. 6, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по
начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител
или банкова гаранция. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (общодостъпни на
интернет страницата на ответното дружество https://credirect.bg/obshti-uslovia)
обезпечението може да бъде: поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; При двама поръчители: размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната; Да не са поръчители по други договори за кредит,
сключени от Заемодателя; Да не са кредитополучатели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; Да нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”,
3
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответен документ; удостоверяващ размера на получавания от тях
доход. Банковата гаранция следва да е безусловна, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка за период, включващ от сключване на договора за заем
до изтичане на 6 месеца преди падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем вкл. договорената главница и лихва.
Според т. 6.2 от договора при неизпълнение на задължението на заемателя за
предоставяне на обезпечение, последният дължи неустойка в размер на
4054,90 лева, която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора
погасителен план. Видно от погасителния план към договора размерът на
дължимата месечна вноска с неустойка възлиза на 381 лева.
По делото е представена справка за извършени плащания от Ф. А. Б. по
процесния договор за кредит, от която е видно, че общият размер на
плащанията възлиза на 4414,94 лева, с която сума са погасени 1913,59 лева –
неустойка, 471,35 лева – лихва и 2000 лева – главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК.
Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба и уточнението към нея са релевирани основания за
недействителност на договора заем свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
4
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай,
твърденията за недействителност на процесния договор поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани
съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата от т.6.2 от договора,
предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на
задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по т.6.1 от
договора. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Така въведените изисквания в чл. 33, ал.1 от ОУ от договора за
вида обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури физически лица-поръчители, отговарящ на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях или банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща главница и лихва, до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема, при положение, че самият
потребител има необходимост от кредитиране. Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът
цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне
на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него
„неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът
му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би бил
635.88%, служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор при
следните параметри: размер на кредита 2000 лева, дължими месечни вноски:
5
18 бр. в размер на 381 лева всяка, включващи неустойка, лихва и главница.
Предвидено е неустойката да се разсрочи съобразно погасителния план по
договора, като по този начин на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата
стойност на кредита възлиза на 2000 лева. От представената от ответното
дружество справка се установява, че общо заплатената сума от ищеца е в
размер на 4414,94 лева, поради което разликата между чистата стойност на
кредита и погасената от ищеца сума възлиза на 2414,94 лева, която сума е
заплатена без основание и подлежи на връщане от ответника на осн. чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 96,60 лева – представляваща заплатена държавна такса в
производството.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. От извършена справка в РС Мадан се установява, че между
същите страни са образувани 5 бр. производства – настоящото гр.д. 186/2024,
както и гр.д. 471/2023, гр.д. 315/2023г, гр.д. 317/2023г и гр.д. 61/2024г, по
които ищецът е бил представляван от един и същ пълномощник. Предмет на
гр.д. № 317/2023г. по описа на РС Мадан е бил Договор за паричен заем
Кредирект № * от 11.07.2022 г, който е предмет и на настоящото дело. По гр.д.
6
317/2023г по предявения от Ф. А. Б. против СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *
установителен иск е била прогласена за нищожна клаузата на чл. 6.2 от
Договор за паричен заем Кредирект №* от 11.07.2022 г., предвиждаща
заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС в полза на ЕАД Е.
И.. Съдът намира, че този подход за претендиране на разноски за адвокатски
хонорар по всяко едно от делата с предмет едно и също правоотношение е в
нарушение на принципа по чл. 3 от ГПК за добросъвестно и съобразено с
добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в
съдебните производства и техните процесуални представители. По този начин
посредством законово установени средства се цели постигане на
противоправен резултат - неоснователно обогатяване чрез калкулиране в
тежест на ответника на неоправдано висок размер на разноски за адвокатско
възнаграждение в рамките на образувани две дела с предмет едно и също
правоотношение. Поради това съдът съобразявайки, че законът не допуска
упражняването на права за постигане на противоправен резултат, счита, че не
следва да присъжда адвокатско възнаграждение по настоящото дело по реда
на чл. 38 ал. 2 от ЗА, тъй като по предходното производство касаещо същото
правоотношение вече е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева с вкл. ДДС. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение
съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението в полза на
пълномощника на ищцата, а е свободен да определи справедлив размер на
адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата
сложност на делото (аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22 г.). Касае се за искове за недействителност на договор за потребителски
кредит и неоснователно обогатяване, по които има установена обилна съдебна
практика и които са с ниска фактическа и правна сложност, поради което
адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с вкл. ДДС, което вече е
присъдено по предходното водено между страните производство съответства
на критериите за разумност и пропорционалност съгласно Решение по дело С-
57/15 на СЕС. Ето защо искането на ищцовата страна за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в настоящото
производство следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр. С. да заплати на Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от
2414,94 лева (две хиляди четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет
и четири стотинки) – недължимо платена сума по Договор за паричен заем
Кредирект № * от 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба - 14.05.2024 г. до окончателното й
изплащане.
7
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр. С. да заплати на Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от
96,60 лева (деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки) – представляваща
заплатена държавна такса в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв за адвокатско
възнаграждение в полза на ЕАД Е. И. като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8