Разпореждане по дело №88/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 33/23.07.2012 г., постановено по гр.д.№19/2012 г., А. районен съд е отхвърлил предявения от А. Ш. Ю. против Н. Ш. Ю., и двамата от С. И., О., иск с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху 1/2 идеална част от поземлен имот с кад. № 130, с площ от 280 кв.м., заемащ части от УПИ V и УПИ ХІІІ в кв.18 по ПУП на С. И., общ. А., одобрен със Заповед № 432/03.05.1977 г., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок приземен етаж с обща разгърната застроена площ от 140 кв.м., от която застроена площ от 70 кв.м. на призема, състоящ се от складови помещения и помещения за отглеждане на животни, и 70 кв.м. застроена площ на жилищния етаж, състоящ се от четири стаи и коридор, при граници на имота: изток- ПИ № 192; запад-ПИ №128, юг-улица и север –ПИ № 128.

Недоволен от решението е останал ищецът А. Ш. Ю., който го обжалва изцяло. Жалбодателят твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, постановено при съществÕни нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излага съображения. С оглед на тях жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение изцяло, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявената искова претенция, или евентуално ако счете, че са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила да отмени решението и върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Жалбодателят претендира разноски и за двете инстанции.

В надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Н. Ш. Ю.. Същият претендира разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят, лично и чрез процесуалните си представители адв. Х. и адв. М., поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Адв. Х. поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба, а именно, че от събраните по делото свидетелски показания се установявало, че процесният имот бил останал в наследство на страните по делото, и че те го владеели заедно; че ответникът не бил оспорил в първоинстанционното производство факта на съсобственост върху спорния имот и че спорът между страните по отношение на процесния имот бил от три години, все обстоятелства, които решаващият съд не обсъдил в своето решение. Адв. М. изтъква и че в атакувания първоинстанционен акт съдът не е обсъдил в цялост и в съвкупност събраните по делото гласни доказателства, в частност не обсъдил изобщо показанията на св. Р.З.; че съдът се е предоверил на представените писмени доказателства, които съставлявали само декларативни и др. изявления на ответника пред общинските технически и данъчни служби.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Н. Ш. Ю., чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния А. районен съд е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху 1/2 идеална част от поземлен имот с кад. № 130, с площ от 280 кв.м., заемащ части от УПИ V и УПИ ХІІІ в кв.18 по ПУП на С. И., общ. А., одобрен със Заповед № 432/03.05.1977 г., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок приземен етаж с обща разгърната застроена площ от 140 кв.м., от която застроена площ от 70 кв.м. на призема, състоящ се от складови помещения и помещения за отглеждане на животни, и 70 кв.м. на жилищния етаж, състоящ се от четири стаи и коридор, при граници на имота: изток- ПИ № 192; запад-ПИ №128, юг-улица и север –ПИ № 128.

Както беше посочено, предявената искова претенция намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

В аспекта на така очертаната правна рамка съдът съобрази следното : Ищецът в производството твърди, че с ответника са братя и процесният имот им бил оставен в наследство от баща им Ш. Ю.П.. Твърди, че от процесния имот, състоящ се от поземлен имот от 280 кв.м. и едноетажна, полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м. на призема, състоящ се от складови помещения и помещение за отглеждане на животни, и жилищен етаж със застроена площ от 70 кв.м., той лично ползвал две от складовите помещения на призема, като държал в тях сено за животни, но от три години не бил допускан от брат си Н. до жилищния етаж и бил лишен от него от възможността да преминава през парцела.

От прочита на депозирания от ответника по делото Н. Ш. Ю. отговор на исковата молба се установява, че ищецът му е брат, че същите са наследници на починалия им баща Ш. Ю.П. и че същите са наследили процесния имот. От контекста на цитирания отговор се установява, че под про÷есен имот ответникът приема, че това е едноетажната полумасивна жилищна сграда, като изтъква, че наследствените квоти не били по 1/2 от цялата къща, а по 1/4 от същата, доколкото съсобствениците на цялата сграда били баща им и неговият брат, чиято част ответникът закупил, а ищецът ползвал своята част от наследствения имот, отговаряща на две стаи от процесната сграда, необезпокоявано.

В този ход на констатции съдът приема, че не е спорно в производството, че страните- А. Ш. Ю. и Н. Ш. Ю. са братя и са наследници по закон на баща си Ш. Ю.П., б.ж. на с. Бял И., О., починал на 14.10.1965 г. От направените в производството признания на страните обаче безспорно се явява обстоятелството, че същите в наследство от своя баща са получили 1/2 ид.част от процесната жилищна сграда, чието ползване са си разпределили необезпокоявано. Безспорността на така установеното се налага от направените признания - от ответника в отговора на исковата молба, а от ищеца, направените чрез процесуалния му представител адв. Х. в откритото съдебно заседание и чрез стоящата в основата на настоящото въззивно производство жалба, признания, че няма претенции по отношение на жилищната сграда.

Т.е. в производството всъщност спорно остава само обстоятелството дали страните в производството са наследили от починалият си баща процесното дворно място, съставляващо поземлен имот с кад. № 130, с площ от 280 кв.м., заемащ части от УПИ V и УПИ ХІІІ в кв.18 по ПУП на С. И., общ. А., одобрен със Заповед № 432/03.05.1977 г., при граници : изток- ПИ № 192; запад-ПИ №128, юг-улица и север –ПИ № 128. За да изгради своето становище по повод спорния предмет на производството съдът съобрази събраните относими гласни и писмени доказателства. Свидетелските показания на разпитаните две групи свидетели – на ищцовата страна -

св. С. Е.и св. Р. Н., и на ответната страна – св.Н. Д. и св. Г.К., обсъдени поотделно и в цялост действително установяват факта на съществуващ спор между страните по делото по отношение на двор, но техните свидетелски показания определено не установяват наследствения характер на собствеността върху този двор. Действително свидетелят на ищцовата страна св. С.Е.изтъква, че имало между страните спор за двор, ползван от бащата на страните, но за който двор уточнява, че се намирал от източната страна на къщата и в който друг двор нямало нищо построено. Така направената от свидетеля индивидуализация определено не води до извод, че това е процесния двор, в който ищецът твърди, че има построени две сгради-старата-наследствена и новата на ответника. Нещо повече, св. С.Е.твърди, че процесният спор е за двор, който страните ползват, но е негова лична собственост. Свидетелката Р.Н. също установява факта на спор между страните за двор и път, но определено не установява този двор да е наследствен от баща им. Св. Н.Д. също установява съществуващ спор между страните, при който обаче ищецът пречел на ответника да ползва двор-да свари буркани на двора. Т.е. и при наличие на свидетелски показания, които наблягат основно на факта на спора, но не и на характера на собствеността на обекта на спора, то може да се каже, че ищецът не е успял да докаже пълно и точно своята собственическа претенция.

В този случай при констатираната непълнота на ангажираните от ищеца гласни доказателства, съдът следва да обсъди и представените и обсъдени като такива, ангажирани от ответника писмени доказателства. Съдът ги намира за относими към спора. В този смисъл от прочита на приложената скица изх.№210/30.11.2011 г. на Община А., установява, че процесният поземлен имот с кад № 130 с неприложена регулация, в кв.18 на С. И., кв.”Д.”, О., е записан в разписния лист към Кадастралния и регулационен план, утвърден със заповед № 432/03.05.1977 г. на името на Н.Щ.П., който пък с оглед приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена е име на ответника Н. Ш. Ю.. От приложения по делото, безспорно приет и обсъден като доказателство, протокол № 03/31.07.09.г. на Община А., се установява, че имот с № 130 и с № 129 в кв.18 на с.Д., в които е определена строителна линия и е дадено ниво на строеж, са собственост на Н. Ш. Ю. – ответник в производството. Дори в този смисъл съдът да приеме довода на процесуалния защитник на жалбодателя, адв. М., че обсъдените писмени доказателства отразяват декларативни и др. изявления на ответника, направени пред общинските технически и др. служби, при отсъствие на други оборващи ги доказателства, съдът им дава вяра.

Или изложеното води до извода, че обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани, но във възивното производство не се установява такива да са направени, не се и следват на ответника по жалбата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 33/23.07.2012 г., постановено по гр.д. № 19/2012 г. по описа на А.я районен съд.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.