Решение по дело №733/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 299
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20221510200733
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Дупница, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200733 по описа за 2022 година
Делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 145 от 07.07.2022 г. по КАНД №
176/ 2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е обезсилено Решение
№ 102 от 10.05.2022 г., на АНД № 125/ 2022 г. на РС – Дупница. Касационната инстанция е
дала указания, че е налице направилно конституиране на страна ответник.
Производството е по реда на чл. 58 и сл. ЗАНН.
Образувана е по реда на депозирана жалба от „ТЕЦ – Бобов дол“ АД, със седалище и
адрес на управление: с. Големо село, общ. Бобов дол, област Кюстендил, ЕИК: *********,
представлявано от ........... – Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Василена Гиздова,
против Наказателно постановление №300/21.12.2021 г., издадено от Директора на
„Регионална инспекция по околната среда и водите“ – гр. София, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда и водите, е наложил на
„ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД, имуществена санкция в размер на 100 000 (сто хиляди) лева.
Жалбоподателят в жалбата си прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде
отменено, като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,
недоказаност на нарушението, както и за прекомерно висок размер на санкцията. Не
претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, излагайки съображения за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:

Дружеството- жалбоподател осъществява търговска дейност в качеството си на
оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия за което има
1
издадено комплексно разрешително КР № 45-Н4/2019 г. от изпълнителния директор на
ИАОС.
Във връзка с получен сигнал на 14.08.2021 г. за обгазяване на атмосферния въздух от
дейността на дружеството жалбоподател, на 15.08.2021 г. била извършена извънредна
проверка от длъжностни лица от РИОСВ гр. София. При същата бил извършен обход на
производствената площадка и установено, че от работата на енергийните котли /ЕК/ №1 и
№2 се изпускат неорганизирани емисии, поради неуплътнени участъци на газоходите, преди
сероочистващите инсталации./СОИ/. Освен това изпускащото устройство /ИУ №2 е било с
нарушена цялост, през което се изпускали емисии след СОИ 1.
От системите за собствени периодични изследвания /СПИ/, чиито данни се
визуализират, било установено, че СОИ 1 работи с ефективност 98,8%, като са отразени
стойностите на замърсяващите вещества/ SО2,CО и др./, като са отразени показателите
преди постъпването им към СОИ 1 и коригираните стойности след това.
За тези констатации, в присъствие на представител на дружеството, бил съставен
констативен протокол, подписан от последния без възражения.
С писмена покана представителя на дружеството бил поканен за съставяне на
АУАН№170 на 26.08.2021г., в присъствие на управителя на дружеството бил съставен такъв
за нарушение по чл.123в, ал.2 ЗООС.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което е извършено уточнение в цифровата квалификация на нарушението, по реда на чл.53,
ал.2 ЗАНН /изм./, като е посочено, че се касае за нарушение по т.2, а не ал.2 на чл.123в
ЗООС и е наложена посочената по-горе имуществена санкция.
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е неоснователна,
поради което съдът счита, че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление
като законосъобразно по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповед № РД-71/17.06.2020г.
на директора на РИОСВ гр. София. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.42
ЗАНН, а атакуваното НП е съобразено с изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Неоснователни са и възраженията за нарушение по чл.42, т.4 ЗАНН. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съдържа всички признаци от
състава на нарушението по чл.164, ал.1 във вр. с чл.123в, т. 2 от ЗООС.
Събраните по делото доказателства установиха, че дружеството-жалбоподател, като
оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия, за което има
издадено Комплексно разрешително КР № 45-Н4/2019 г. от изпълнителния директор на
ИАОС, е осъществило всички обективни признаци на нарушението чл. 123в, т.2 от ЗООС,
като не е изпълнило условие 9.3.1 от Комплексното разрешително, всички емисии на вредни
вещества от инсталацията да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
2
изпускащите устройства. Това неизпълнение е осъществено, като е допуснато изпускане на
емисии отпадъчни газове през неуплътнени газоходи на работещите енергийни котли, преди
сероочиствателните устройства.
Неоснователно е възражението, че нарушението е недоказано, тъй като при
проверката не са извършени измервания на показателите за качество на атмосферния въздух,
като АНО се е позовал от измервания, извършени в периоди, предхождащи проверката, при
които било установено превишение на допустимите емисии за нормите за серен диоксид,
азотен диоксид и др. От констативни протокол се установи, че данните от СПИ са се
визуализирали в реално време, като показателите на вредните вещества са отчетени, преди
постъпването им в СОИ 1 и след това. За сравнение следва да се отбележи, че напр.
количеството вещество в единица обем серен диоксид, преди постъпването на емисиите в
СОИ 1 е било 11393,2 mg/Nm3, а коригираната стойност след СОИ 1 е 139mg/Nm3 т.е.
количеството серен диоксид, изпускано неорганизирано през неуплътнените участъци на
газоходите, преди сероочистващите инсталации, надвишава многократно нормите на
допустимите емисии.
Предвид, че горния текст, ангажира безвиновната отговорност на дружеството-
жалбоподател като юридическо лице, то налице е и субективната страна на нарушението.
При определяне размера на санкцията, наказващия орган е съобразил всички
изисквания на чл.27 ЗАНН, като е наложил такъв в размер който е под средния такъв от
пределите, визирани в чл.164, ал.1 ЗООС, имайки предвид характера на увредените
обществени отношения, касаещи здравето и живота, както и множеството нарушения,
допускани от дружеството жалбоподател по ЗООС.
С оглед изложеното, съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
съобразено с материалния и процесуалния закон и следва да го потвърди като
законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на „Регионална инспекция по околната среда и водите“ – гр.
София, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения
в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно 80.00
(осемдесет) лева
Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №300/ 21.12.2021 г., издадено от
3
директора на РИОСВ гр. София, с което е наложена имуществена санкция в размер на
100 000 лв. за нарушение по чл.123в, т.2 ЗООС на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД с ЕИК *********,
и адрес на управление с. Големо село, обл.Кюстендил, представлявана от изпълнителния
директор ..........., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД с ЕИК *********, и адрес на управление с.Големо
село, обл.Кюстендил, представлявана от изпълнителния директор ........... ДА ЗАПЛАТИ в
полза на РИОСВ гр. София сума в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС- Кюстендил, в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните, на основанията предвидени в НПК и по реда
на глава ХII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4