Р Е Ш Е Н И Е
№
22.03.2018г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина
Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д. №9172/2017г. по
описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от *** ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** против Н.И.В.
с ЕГН ********** ***, в която се твърди, че на 21.12.2015г., между „***“ ООД с ЕИК ***в качеството на кредитодател
и Н.И.В. в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за кредит „***“ № ***, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, с който дружеството се
задължило да предостави револвиращ кредит с максимален размер от 1200,00 лева,
под формата на разрешен кредитен лимит, който ще се усвоява чрез международната
кредитна карта ***. Кредитополучателят
се е задължил да използва отпуснатите суми и да ги върне на Кредитодателя при
спазване на условията, описани в Договора. Твърди, че с цел усвояване на кредита, кредитодателят
издал на кредитополучателя платежен инструмент,
а именно: международна кредитна карта, с №***, издадена
от „***“ АД, като заедно с нея Картополучателят
(Кредитополучателят), удостоверила, че е получила в запечатан плик нужният за
ползването й ПИН - код. Твърди, че редът и условията, при които
Кредитодателят е отпуснал заема се уреждат от Договора и Общите условия (под
формата на Приложение 1 към Договора), към Договор за кредит „***“ с КИД *** от 02.12.2015г., които са неразделна част
от него. Твърди, че условията, за които страните са се договорили са следните:
1. Предоставеният кредит е револвиращ
потребителски кредит за срок от 2 години при фиксиран годишен лихвен процент по
заема 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита
Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата
се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни, а годишният процент на разходите /ГПР/ на заема е
45,9 %; Общата сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл.11. ал.1 т.10 от ЗПК възлиза на сбора от усвоената и непогасена главница, договорната лихва
върху нея, както и таксите за ползване на картата, съгласно Тарифата,
използвана от кредитодателя. Заплащането на текущото задължение, дължимо за
предходен месец, (което представлява сбор от усвоена и
непогасена главница на текущия месец, начислена и непогасена договорна лихва
върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за
събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец) става до всяко 2-ро число на месеца. Твърди, че в
конкретния случай, Кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както
следва: 400,00 лв. на 06.12.2015г, 790,00 лв. на 07.12.2015г.; или обща сума в
размер на 1190,00лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по
кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора,
която се начислява ежедневно. Твърди, че на посочените по-горе основания и
поради забава при заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е
начислена договорна лихва в размер на 87,68 лв. за периода от 07.12.2015г. до
06.02.2016г. В случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение
на падежа, съгласно условията на
сключения договор, страните са договорили задължение на Кредитополучателят
да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на
Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на
месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение.
На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 238,00 лв., за периода от
09.01.2016 г. до 06.02.2016г. Твърди, че разпоредбите на договора за кредит
предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя
както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит. Твърди, че кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят е начислена
такса разходи за събиране в размер на 72,50 лв. за периода от 09.01.2016г. до
06.02.2016г.
Твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава в размер на 173,61 лв. за
периода от 06.02.2016г. /датата, на която вземането е
станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на
задължението в съда. Твърди, че подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на
Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 /сто и двадесет/
лева. включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. Твърди, че така общият размер на всички плащания,
договорени от страните при подписването на договора за кредит, който
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя е сбор от: усвоения
размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава,
неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата се дължи
съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора
и Общите условия. Твърди, че съгласно договореното от страните,
Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените
с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/
на Кредитополучателят на посочена интернет страница, който Кредитополучателят
се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за
кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението
на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на
Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой
дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Твърди, че
така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички
съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като
например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит,
информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите,
извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за
намаляване на кредитния лимит по картата и др. Твърди, че ответницата не е
извършвала плащания към дружеството. Твърди, че така описаното вземане по
Договор за кредит „***“ № *** от дата 02.12.2015г.
срещу Н.И.В., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, чрез Рамков договор за цесия между ***ООД
с ЕИК ***като цедент и ***ЕАД с ЕИК ***, като цесионер на дата 07.11.2014г
(бивше дружество ***ООД, с ЕИК ***- правноогранизационна форма, с която е
участвало при сключване на договора за цесия). Вземането е описано подробно в
Приложение 1 към Договора за цесия от дата 11.11.2016г., което е неразделна
част от него, съгласно чл. 2.1. от Рамковия договор за цесия. На цесионера ***ЕАД,
е дадено потвърждение за извършената цесия, съгласно разпоредбите на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Излага съображения, че съгласно законовите разпоредби и пълномощно
от цедента, новият кредитор *** ЕАД, (съгласно пълномощно от *** ООД, както и разпоредбата на т.4.5 от Договора за
цесия, където е указано, че *** ЕАД, в качеството на цесионер се е задължило от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия),
съобщава на длъжника за извършената цесия чрез изпращане на уведомително писмо,
с изх.номер УПЦ-П-АФ/*** от дата 16.11.2016г, изпратено на посочения в договора
постоянен адрес на длъжника, получено лично от ответницата. В случай, че съдът
не счете за релевантни опитите н.***ЕАД да уведоми длъжника за станалата цесия,
моли той да се счита уведомен за нея с получаване копие на исковата молба,
заедно с прилежащите й документи, съгласно константната съдебна практика и
решение на ВКС № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. Моли съдът да счете
получаването на исковата молба заедно с приложените документи за факт, настъпил
след подаване на исковата молба, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Твърди, че в
качеството си на цесионер, *** ЕАД, е подала заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. *** по описа
на РС - Плевен, е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е постигало
писмено възражение от длъжника. Моли, да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи н. *** ЕАД сума в общ размер на
1881,79 лв, от които главница: 1190 лв., договорна лихва: 87,68 лв., неустойка:
238 лв., такса разходи събиране: 72,50 лв., такса разходи за дейност на
служител: 120,00 лв. и лихва за забава в размер на 173,61 лв., както и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни
разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока за отговор ответницата е изразила становище, че искът е допустим, но неоснователен и
моли същия да бъде отхвърлен. Твърди, че договорът за заем е реален, но ищеца не представя доказателства
за превеждане на сумата по договора. Оспорва твърдението, че е получила сумата
от 1190 лева. Оспорва размера на лихвата, която се претендира, тъй като
съгласно чл.33 ал.1 и 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Твърди, че
претенцията за разноски, въведена с две клаузи в договора е нищожна, тъй като
заобикаля закона. Оспорва настъпване на предсрочна изискуемост. Оспорва задължението да осигури
поръчителство по договора в случай на забава.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №3871/04.08.2017г, по ч. гр.д.№ ***по описа на ПлРС. В указаният от
съда срок, след възражение от длъжника, ищецът
предявил настоящия иск, поради което същият е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Безспорно се установява от
представените пред ПлРС писмени доказателства, че на 02.12.2015г. между ***
ООД, *** и Н.И.В. е сключен
договор за кредит „***“, по силата на който кредитополучателят е получила револвиращ
кредит в максимален размер 1200 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта ***, и се задължава да го ползва и
върне съгласно условията на договора. Видно от договора, а това се установява и
от заключението на вещото лице, при подписването му, кредитополучателят е получила карта, валидна
за срок от две години и запечатан плик, който съдържа ПИН-код за ползване на
картата. В договора страните са уговорили, че кредитополучателят може по всяко
време да усвои суми до размера на кредитния лимит, като се задължава до второ
число на месеца да заплаща текущото си задължение за предходния месец. Видно от
представения договор, страните са уговорили текущото задължение към всяко
последно число на месеца да се определя като сбор от: 1.усвоена и непогасена
главница между 1 и 19 число, 2.усвоена и непогасена главница между 20 и
последно число на предходния месец, 3.начислена и непогасена договорна лихва
върху двете главници на основата на посочения в договора годишен лихвен
процент, 4.неустойка за неизпълнение, 5.лихва за забава, 6.разходи за събиране,
ако такива са начислени през текущия месец.
Страните са договорили като обезпечение
на кредита в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на
падежа в тридневен срок, да предостави допълнително обезпечение чрез поръчителство
по кредита, като поръчителят следва да отговаря на посочени в договора условия.
Ответницата
оспорва твърдението в исковата молба, че е ползвала кредит по договора. Това
спорно обстоятелство се изясни от назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че при подписване на
договора, на кредитиполучателката е предоставена карта с ПИН-код. От
счетоводните записвания вещото лице е установило, че от предоставената на
ответницата кредитна карта са изтеглени суми както следва : на 06.12.2016 сума
от 400 лева и на 07.12.2015г. сума от 790 лева, с което е усвоила 1190 лева. В
заключението си вещото лице е установило, че ответницата не извършила нито едно
плащане. От заключението се установява, че освен, че по главницата няма нито
едно плащане, договорната лихва за периода 07.12.2015г.-06.02.2016г е в размер
на 87,68 лева, неустойката за периода 09.01.2016г.-06.02.2016г. е в размер на
238 лева, такса разходи на служител е в размер на 120 лева, такса разходи за
събиране за периода 09.01.2016г. – 06.02.2016г. е в размер на 72,50 лева, а
обезщетението за забава за периода 06.02.2016г.-03.08.2017г. е в размер на
173,61 лева.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК), „при уговорена в договора за
заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към
този момент анюитетни вноски, вкл. в частта им за възнаградителни лихви и
такси“. В случая, с оглед приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, съдът приема, че ответницата е усвоила посочената главница и след
като не е направила нито една вноска по връщането и, то съгласно уговорените
клаузи в договора, същата дължи претендираните договорна лихва, неустойка,
такса разходи за служител, такса разходи за събиране и обезщетение за забава.
По отношение на размера на обезщетението за забава ответницата е възразила,
че съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Ищецът претендира обезщетение за забава върху главницата от
1190 лева за периода 06.02.2016 – 03.08.2017г. в размер на 173,61 лева.
Законната лихва върху главницата за този период е в размер на 160,64 лева.
Съдът споделя становището на ответницата и приема, че клаузата в договора,
която определя обезщетението за забава в размер над законната лихва е нищожна,
поради което задължението на ответницата за заплащане на обезщетение за забава
е основателно до размера на законната лихва – 160,64 лева, като за разликата до
173,61 лева претенцията са явява неоснователна.
Съдът не споделя становището на ответницата, че няма настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията. Дружеството, с което ответницата е сключила
договор за кредит представлява небанкова финансова институция. Обстоятелството,
че извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране не я
прави банка, поради което сключеният между *** и ответницата договор за кредит
няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява
договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в случая, тъй като се касае
за небанкова финансова институция по отношение на
договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение №
41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. В конкретната
хипотеза, чл.22 от Договора за кредит предвижда автоматична предсрочна
изискуемост при забава на което и да е плащане с повече от 10 дни или неплащане
на 15 % от разрешения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца
предсрочната изискуемост автоматично е настъпила на 06.02.2016г. и не е било
необходимо за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да е налице
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед
гореизложеното, съдът приема, че вземането на кредитора по кредита за
главницата е станало изцяло предсрочно изискуемо на 06.02.2016г.
Безспорно се установява от
представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
на 07.11.2014г. между *** ООД *** и ******, че със същия кредитодателят по чл.3
от ЗКИ, в качеството на цедент е прехвърлил на ищцовото дружество, в качеството
на цесионер ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за заем и договори за потребителски кредити като продадените и
прехвърлени вземания са описани в приложение № 1/11.11.2016г., което е
неразделна част от договора. Безспорно се установява от т.4.4 на същия договор,
че със сключването му цедентът е упълномощил цесионера и последният поел
задължение да изпрати от името на цедента писмени уведомления до длъжниците във
връзка с извършеното прехвърляне на задължението им към нов кредитор съгласно
чл.99 от ЗЗД, като на 24.08.2015г. цедентът е предоставил на цесионера
пълномощно, по силата на което да изпраща посочените уведомления до длъжниците.
Безспорно
се установява от представената част от приложение № 1/11.11.2016г. към договора,
приложено към исковата молба, че под № 155 в същото фигурира договор за кредит
№ ***8/02.12.2015г., на името на ответницата Н.И.В. с ЕГН **********.
Безспорно
се установява от представеното по делото уведомление за извършено прехвърляне
на вземания от *** ООД чрез ищцовото дружество *** ЕАД, ***, че ответницата е уведомена за
сключения Договор за цесия от 07.11.2014г. и прехвърлянето на вземането й от ***
ООД, *** н. ******, произтичащо от договорът й за кредит с финансовата институция.
Видно от уведомлението, в същото е посочена банкова сметка ***. По делото е
представено известие за доставяне, от което е видно, че е връчено на
ответницата. С оглед изричната клауза в договора за
цесия в 4.5, с която цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по
договорите за кредит, чиито вземания са прехвърлени с договора за цесия и
наличие на изрично писмено уведомление от страна на цесионера, в качеството на
представител на цедента по реда на чл.99 ал.3 от ГПК, съдът приема, че
договорът за цесия е породил валидно правно действие по отношение на длъжника
на прехвърленото вземане.
Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД при цесия прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, т. е. цесионерът придобива вземането в този вид и с тези
характеристики, които то е имало у стария кредитор.
Ето защо, съдът счита, че предявените искове за главница,
договорна лихва, неустойка, такса разходи за събиране, такса разходи за дейност
на служител и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изпращане са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Относно предявения
иск за обезщетение за забава върху главницата от 1190 лева за периода 06.02.2016г.
до 03.08.2017г. съдът счита, че е основателен до размера на законната лихва –
160,64 лева, като за разликата до 173,61 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 424,69 лева съобразно
на уважената част от исковете.Следва ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№ ***на ПлРС, в размер на 87,03
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. *** ЕАД ЕИК ***, на основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Н.И.В. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ Н. ***
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата от 1190,00 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-03.08.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 87,68 лева, представляваща договорна
лихва за периода 07.12.2015г. – 06.02.2016г., сумата от 238 лева представляваща неустойка за периода 09.01.2016г. –
06.02.2016г., сумата от 120 лева
такса разходи за служител, сумата от 72,50
лева представляваща такса разходи за събиране за периода 09.01.2016г. –
06.02.2016г., както и сумата от 160,64
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 06.02.2016г.-
03.08.2017г. като за разликата от 160,64 лева до 173,61 лева за обезщетение за
забава отхвърля иска като неоснователен, като сумите са дължими по
договор за кредит *** с № ***, и за същите има издадена заповед за
изпълнение №3871/04.08.2017г, по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ Н. ***
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 424,69 лева., съставляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ Н. ***
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 87,03 лева съставляващи направени разноски
по ч. гр.д.№ *** на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: