Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-133 18.11.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и втори
октомври две хиляди и
деветнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 1121 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 30121/11.07.2019г. на РС-Бургас от
„Център за нови стоки и мода” ООД, ЕИК- *********, заявена чрез пълномощника адв.Б.Темелков с
посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Климент Охридски № 1, ет.3 против решение № 1461/10.06.2019г. по гр.д.№ 5576/18г.
по описа на БРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск по чл.76 ЗС
за осъждане на К.З.А. с ЕГН-********** и А.З.А. с ЕГН-********** да предадат
владението върху недвижими имоти с идентификатори №№ 67800.503.550,
67800.503.552, 67800.503.553, 67800.503.175 и 67800.503.51, поради отнемането им
по скрит начин, като дружеството е осъдено да заплати сторените от ответниците
разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при
неправилно тълкуване и в противоречие на събраните по делото доказателства и в
противоречие със закона-чл.76 ЗС. По-конкретно се навежда, че след като съдът е
приел, че въззивника е владял имота и владението му е било отнето на
17.05.2018г., когато ответниците са влезли във владение в отсъствие на
представител на въззивника и без да го уведомят, е отхвърлил претенцията тъй
като е приел, че това не е сторено по скрит начин.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова
по същество, с което да бъде уважена исковата претенция на дружеството, като се
претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции. Не са сторени
доказателствени искания. Не се сочат доказателства за събиране.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор
против въззивната жалба от въззиваемите К. и А. А.и, заявен чрез упълномощения
процесуален представител, в който са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и
анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че не са
налице предпоставките
за уважаване на иска по чл.76 от ЗС. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания.
Страните не се явяват в с.з., като чрез процесуалните
си представители-адвокати, поддържат подадените въззивна жалба, съответно
отговор. Не ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.76, пр.2 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че
процесните имоти представляват част от активите, включени в капитала му, тъй
като е универсален правоприемник на държавна фирма ЦНСМ. В нейните активи е бил включен и недвижим имот с пл. № 1025, кв. 88 по ЗРП на гр. Созопол ведно със
сградите в него, в който сега
попадат имоти с идентификатори №№ 67800.503.550,
67800.503.552, 67800.503.553, 67800.503.175 и 67800.503.51.
В тази връзка заявява, че владее процесните имоти
от октомври
1991 г. до месец май 2018г.. Ищецът е посочил, че с ответниците води съдебни
дела/като към момента е висящо гр.д. № 4403/17г. на БРС/, тъй като последните
основават свои претенции за собственост на основание извършена реституция.
Твърди се също така, че ищецът отдал имотите си под наем на трето лице - Й.С., но постройките в тях били
премахнати от Общината въз основа на административни актове за това.
Това препятствало възможността за ползването им като складова база от страна на наемателя, поради което С. ги
преотдал под наем на 05.01.2018г. на „МОТО-89“ ЕООД за паркинг. Впоследствие
обаче в имота се появили работници, които започнали да разчистват останките от съборените сгради, за които станало
ясно, че са служители на „ВАСЕР“ ЕООД, което дружество пък било наемател на ответниците. След
проведен разговор с управителя на това дружество и представител на ищеца
станало ясно за спора между ищеца и ответниците и същият изтеглил своите работници.
След това обаче, на 18.05.2018г. в имота се появили други работници, които
започнали да го разчистват, изравняват и да поставят нова ограда. Същите се
представили за служители на „АПОЛОНИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД, като след среща с
управителя на дружеството станало ясно, че има сключен договор за наем с
ответниците, като от този момент ищците не можели да влязат във владението на
имотите.
Така
въззивника твърди/в искова
молба и две уточняващи молби/, че е владял имота от
октомври 1991г., включително и чрез своите наемател и пренаемател; владението му е било
отнето, когато ответниците чрез свои наематели са навлезли, доразчистили имотита и
установили свое владение в отсъствие на представител на въззивника и без да го уведомят. Поради това
счита, че владението му е било отнето от въззиваемите по скрит начин и моли
последните да бъдат осъдени да му
възстановят владението върху имоти с идентификатори № № 67800.503.550,
67800.503.552, 67800.503.553, 67800.503.175 и 67800.503.51. По отношение датата на отнемане на владението, ищецът твърди, че не му е
известно кога е станало отнемането, но е узнал за него на 18.05.2018г.. Въпреки
указания на съда в уточняваща молба допълва, че отнемането е станало най-рано
на 17.05.2017г. и най-късно на
18.05.2018г..
С постъпилия писмен отговор на
исковата молба ответниците оспорват исковата молба
изцяло, като считат претенцията за
недопустима на осн.чл.359 ГПК и
неоснователна. Оспорва се
твърдяното от ищеца правоприемство. Заявяват, че държавното
предприятие не е било собственик на земята. Сочат, че в полза на държавното
предприятие ЦНСМ е била предоставена в оперативно управление единствено сгради-паянтова постройка и паянтов склад, които понастоящем
не съществуват, но не и земя. Земята не се е водила в баланса на предприятието,
съответно не е била обект при привативатизацията му.
С
отговора се оспорва обстоятелството, че ищецът
има качеството на владелец по отношение на имотите, като излагат подробно доводите си в
тази връзка. Оспорват се и твърденията за осъществявано държание върху имотите
от страна на Й.С. и ,,МОТО-89“ ЕООД, с оглед на изложеното в исковата молба в
тази връзка.
Не
на последно место се твърди, че първите три от процесиите имоти са собственост на
ответниците, а останалите два не били тяхната собственост и същите нямали
отношения към тях. В подкрепа на това твърдение се представя констативен
нотариален акт/л.115/ за собственост на ПИ с идентификатори № 67800.503.550, 67800.503.551, 67800.503.552 и 67800.503.553. Посочва се и че искът е предявен след изтичането на
предвидения от закона 6-месечен преклузивен срок.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Събрани са
гласни и писмени доказателства.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Относно
законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките на служебно
дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид
предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на държавна фирма „ЦНСМ“,
чиито активи са включени в капитала му. Първоначалната му регистрация е
извършена с решение от 18.10.1991г. по ф.д.№ 22220/1991г. по описа на СГС като
„Център за мода“ ООД с принципал Министерство на индустрията, търговията и
услугите. Дружествените дялове на държавата-едноличен собственик на капитала са
били обект на приватизационна процедура, за което представя договор за
приватизационна продажба от 07.01.2009г., като сред активите на приватизираното
предприятие са включени три броя сгради, построени в недвижим имот пл.№ 1025,
кв.88 по ЗРП на гр.Созопол. Ищецът твърди, че от месец октомври 1991г., когато е преобразувана
ДФ“ЦНСМ“ и е учредено ТД “Център за нови стоки и мода“ ООД до месец май 2018г.,
е упражнявал добросъвестно, спокойно, явно и необезпокоявано владение върху
процесните имоти/описани по-горе/.
Във връзка с твърдението за владение на имот пл.№ 1025, кв.88 по ЗРП на
гр.Созопол, от който са образувани процесните ПИ, настоящият съдебен състав
съобрази Решение № 427/05.12.2013г. по гр.д.№ 1224/2013г. по описа на
ОС-Бургас, потвърдено с Решение № 28/22.04.2014г. по в.гр.д. № 39/2014г. по
описа на АС-Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
617/18.11.2014г. по гр.д. № 4612/2014г. по описа на ВКС/вж.л.251-264 по гр.д. №
5576/18 на БРС/, с което е отхвърлен положителен установителен иск за
собственост предявен от настоящият ищец – „Център за нови стоки и мода“ ООД
против настоящите ответници К. и А. З.и/които заявяват реституционни права
върху същия терен/. В мотивите на цитираните решения съдебните състави са приели, че със заповед № 517/28.05.1984г. на
председателя на ИС на ОСН-Созопол на ДП“ЦНСМ“-праводател на ищеца е предадена в
оперативно управление паянтова сглобяема постройка, ведно с паянтов склад със
застроена площ от 260кв.м.; производствената дейност на предприятието се е
развивала в периода 1984-1991г., след което обектът е преустановил дейността
си, бил е затворен и това продължава до констатацията му през 2014г./вж.л.258/;
съдилищата са приел, че извършената реституция в полза на ответниците не е в
противоречие на чл.10б ЗСПЗЗ, тъй като постройките за със статут на временни,
липсва план за застрояване, експерименталната производствена дейност заради
която са разрешени постройките е извършвана до 1991г., което не може да бъде
определено като мероприятие, за което те са изградени, за да се приложи
изключението по чл.10б ЗСПЗЗ; както и че от постановяване на Решение №
882/20.10.1999г. на бивша ПК-Созопол за възстановяване в стари реални граници
на ответниците, като наследници на З.А.А. на бивша нива от 4дка в землището на
гр.Созопол, местност „М.“ макар да не са предявили иск за собственост са
оспорвали правата на ищеца и са извършвали действия в своя защита, поради което
са приели че няма как да настъпят последиците на чл.79, ал.1 ЗС, изискващи
владението да е необезпокоявано.
По-нататък по делото не е представен целия приватизационен договор, ведно с
приложенията му, но е налично прието писмо изх.№ Т-94 К-10/06.03.2000г. на
Министерство на Икономиката, отдел „Приватизация и държавно участие в
търговията“, видно от което
„ЦНСМ-гр.Созопол е предаден за оперативно управление на ЦНСМ-София на
основание чл.94 от Наредбата за държавните имоти със Заповед № 517/28.05.1984г.
на Председателя на ОНС-Созопол; разрешение за стореж № 61/30.11.1984г. е
издадено на основание чл.120 от ППЗТСУ; С Акт образец № 16, подписан на
19.11.1985г. обектът е приет от гереналния директор на ЦНСМ. В това писмо е
посочено и че постройките са включени в
баланса на дружеството, но теренът в гр.Созопол не се води в баланса на
дружеството в сметка „201“ и няма документ доказващ правото на собственост
върху земя от 229,95кв.м..
Със
заповеди на кмета на Община Созопол от 2016 г. е наредено премахването на
незаконни строежи „полумасивни сгради“ в различни имоти, сред които и част от
процесните, с изпращане на покана за доброволно изпълнение до ищеца. С констативен
протокол от 22.11.2017г. е установено, че в изпълнение на дадените
разпореждания собственикът на сградите е извършил тяхното разрушаване, като са
останали непремахнати части от сгради и имотът не е почистен, включително и от
отпадъците в резултат на премахването.
По
делото са представени отправени от ищеца до ответниците покани/вж.л.122 и л.123
по първоинстанционното производство/ с предложения за закупуването на имота им
в гр. Созопол, с площ от 1 870 кв.м. с повишаване на предложената цена /първата
с дата 29.05.2015 г., датата на втората покана не е видна/.
С писмо
от 17.04.2018 г. Община Созопол отправя покана към ответниците, в качеството им
на собственици на поземлени имоти 67800.503.550, 67800.503.552 и 67800.503.553,
да предприемат спешни действия по разкриване и прекъсване на канализационната
връзка, преминаваща през имотите, поради изтичане на отпадни води, както и по
привеждане на терена в подходящ вид за летния сезон. С констативен протокол от
24.04.2018 г. на Община Созопол е установено, че е извършен качествен ремонт на
канализационното отклонение и с материали отговарящи на изискванията.
Видно
от представен от ищеца договор за наем от 01.02.2017 г. ищецът е отдал на Й.М.С.
под наем процесиите имоти за срок от две години, като договора е с клауза,
даваща право на наемателя да преотдава
наетите имоти под наем на трети лица.
Така на 05.01.2018 г. наемателя С. е сключил
договор за наем с „МОТО-90“ ЕООД, с който е преотдал имотите за срок до
20.10.2018 г. С анекс от 16.05.2018 г. наемателят се е задължил да изгради
ограда и да заравни целия нает терен.
С
договор за наем от 17.05.2018 г, ответниците пък отдали под наем на „Аполония
Инвест“ ЕООД четири поземлени имота - поземлен имот с идентификатор
67800.503.550, поземлен имот с идентификатор 67800.503.551, поземлен имот с
идентификатор 67800.503.552 и поземлен имот с идентификатор 67800.503.553 т.е.
три от имотите - предмет на иска и един, който не е предмет на делото. Така
видно от представен от ответниците констативен нотариален акт/л.115/ за
собственост, същите са признати за собственици
на ПИ с идентификатори № 67800.503.550, 67800.503.551, 67800.503.552 и 67800.503.553. От молба, уточняваща
исковата молба се установява, че ищецът е насочил исковата си молба срещу
ответниците за отнемане на владението по скрит начин на ПИ с идентификатори №
67800.503.550, 67800.503.552, 67800.503.553, 67800.503.175 и
67800.503.51.
Страните сочат и гласни доказателства досежно периода
и начина на упражняване владението на всяка върху имотите. Така свидетелят Й.С. посочва, че като
наемател на ищеца първоначално държал в имота техника и строителни материали,
както и мебели, които впоследствие разпродал. При наемането на имота в него
имало три постройки/преди да ги съборят/ и една масивна ограда/вж.стр.6 от
протокол от с.з. на л.294 по дело на БРС/. Поради промяна в обстоятелства по
наемането на терена го преотдал под наем на М.Р.. Един ден видял в имота
техника, която заравнява и разчиства терена. В крайна сметка, след проведени
разговори с Г., който след време също бил едно от лицата, започнали да
разчистват терена, че и той има договор за наем и отказва да напусне терена.
Доколкото помни разрушаването на сградите в терена било извършено някъде през
септември-октомври 2017 г., като не знае от кого е извършено, но счита, че е по
възлагане от общината. След това не бил виждал никой до месец май, когато видял
К./св.К. А./ да извършва дейности по разчистването му. Св.М. Р., посочва, че
като собственик на „МОТО-89" ЕООД е сключил договор за наем с Й.С., но не
могъл да го ползва, тъй като малко преди летния сезон, в имота имало други
хора, които разчиствали и извършвали заравняване на терена. Св.Р. посочва, че
при сключване на договора за наем,
посетил имота, като при това посещение установил, че в имота има отпадъци и
останки от разрушените сгради. След това до месец май не го бил посещавал, но
когато минавал от там виждал, че има хора да събарят и разчистват постройките.
Св.К. А.
- познат на ответниците, заявява че се е срещнал с тях по повод разчистването
на терена им, където след разрушаването на постройките били останали боклуци и
някакви строителни отпадъци. Така по възлагане от тях той разчистил терена
постепенно, като не си спомня точната дата, но сочи, че със сигурност е
приключил тези дейности преди 15-ти май 2018 г., защото тогава влизала в сила
забрана за извършване на такива. Споделя и за разговор с Й.С., като не си
спомня точните му детайли, но смисълът му бил, че теренът е негов и да спре
разчистването. Преди сезона на 2018 г. отстранили и аварията по спуканата
канализационна тръба, минаваща през имота. След това през летния сезон имотите
се ползвали за паркинг. Св.М. К., също близка на ответниците, посочва, че по
тяхно пълномощие /от тяхно име и за тяхна сметка/ е следвало да извършва
действия във връзка с възстановените им имоти. По заповед от Общината били
съборени постройките на ЦНСМ, като тя лично била на място, отишла и видяла
техника, извършваща тези дейности, като сред хората бил и И. - бивш ***** на
ЦНСМ, който споделил, че по възлагане от ЦНСМ се извършват тези дейности.
После, по възлагане на К., започнало и разчистването на терена още през август
2017 г., което трябвало да бъде извършено от К.. Дейностите продължили и през
ноември и декември, като била изградена ограда от дървени колове и бодлива тел,
която по-късно била разрушена /предполага от ромите, живеещи в близост/. Св.М.К. твърди, че всеки месец са се извършвали
някакви дейности по разчистването. По-късно била отстранена и авария по една
канализационна тръба по възлагане от Общината. След това от К. разбрала, че
имотите били отдадени под наем на Г.. Св.М.К.
твърди, че всички дейности по ограждане на имота, възстановяването на
авариралата канализационна тръба, разчистването на отпадъците от разрушените
постройки и заравняването на терена са извършвани винаги явно, през светлата
част на денонощието още от месец август 2017г.. Тази свидетелка допълва и че
градът бил малък, а имотът попадал на място, където има голям автопоток и няма
как тези дейности да останат скрити. В тази насока са и показанията на
свидетеля Г. Г., също близък с К., който посочва, че непрекъснато е следял
дейностите по разчистването на имота й; помагал е на М. и знае за обажданията
на св.Р. и св.С., които се представяли за собственик/първия/ и наемател/втория/
на имота и на които той обяснил, че има договор за наем със собственичките на
имота. Описаните от предходните свидетели дейности от ответниците по
разчистване на имота се потвърждават и от св.Д. С., която допълва, че
държавното предприятие ЦНСМ е работило до 1992-1993 г., като след това никой не
е ползвал терена и същият бил западнал и буренясъл.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 76, пр.2-ро от ЗС, както правилно е квалифициран от първоинстанционния
съд.
Основателността на предявените искове, при квалификацията на чл.
76, изр. 1, предл. 2 ЗС предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) ищецът да е бил владелец
или държател на процесния недвижим имот и 2) владението му да е отнето от
ответниците по скрит начин – по начин и/или по време,
което обективно не е позволявало възприемането на нарушението от ищеца.
Съгласно чл.
357, ал. 1 ГПК в рамките на настоящото
производство на доказване подлежат факта на владението и фактът на нарушението,
откъдето следва, че принадлежността на правото на собственост върху процесния
имот към правната сфера на някоя от страните е ирелевантно за предмета му.
Отнемане на вещта по скрит начин има тогава, когато е извършено по начин или
време, които правят трудно възприемането му от владелеца или държателя. За да
има отнемане по скрит начин трябва самото отнемане да е
извършено по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищеца/Р. № 73/02.04.2014г.
по гр. д. № 731/2014 г. на ВКС/.
Споделя се напълно изводът на първоинстанционния съд,
че не е налице твърдяната от ответниците недопустимост на основание чл. 359 от ГПК поради
висящност на производството по гр.д. № 4403/2017
г. по описа на БРС, доколкото по същото исковата молба е депозирана на 22.06.2017г., като в тази част
настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение на
осн.чл.272 ГПК.
Съгласно чл. 76 ЗС
владелецът или държателят, на когото е отнето по скрит
начин владението върху недвижим имот, може в 6 - месечен срок да иска връщането
му от лицето, което го е отнело. Установеният срок за предявяване на пасивно
субективно съединените искове е преклузивен и за спазването му съдът следи
служебно.
Ищецът
твърди, че е упражнявал фактическа власт върху
недвижимия имот от 1991г. до 18.05.2018г., включително и чрез наемателя по договор за наем от
01.02.2017г./и пренаемател по договор от
05.01.2018г. и анекс от 16.05.2018г..
Това твърдение не се установява от събраните по делото доказателства. Така
ищецът е придобил по силата на приватизационна продажба два броя временни
постройки, но не е придобивал земя. Съгласно разпоредбата на
чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото
това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. В конкретния случай ищецът
може да ползва земята в рамките очертани в чл.64 ЗС. От свидетелските показания се установява, че от години
теренът е празен, не се използва и е западнал, буренясъл. Според св.С. - ********
към Община-Созопол, на която е било възложено да р. п. държавното предприятие
ЦНСМ е работело до 1992-1993г.. След това до 1997г. никой не е ползвал сградите
и терена. Имотът буренясъл и обрасъл, а циганите, които живеели в съседство го
превърнали в сметище.
Тези постройки са били съборени през 2017г. по заповед от 2016г. на Кмета на община Созопол, като в терена са останали
непочистени отпадъците от събарянето им. От показанията на свидетелите К., К.А.
и С. се установява, че ответниците са започнали чрез наети работници и фирми да
разчистват терена от остатъците от съборените постройки и други боклуци веднага
след приключване на летния сезон на 2017г., като са налични разминавания в
показанията досежно началния момент на разчистването част от свидетелите
твърдят, че то е започнало още в края на месец август 2017г., други че е
започнало по-късно – октомври 2017г.. От показанията на св.С./наемател на ищеца/ се
установява, че е ползвал имота само няколко месеца, след като е сключил
договора за наем през месец февруари 2017г., като първоначално държал там
мебели, които в последствие разпродал.
След това съборили постройките, имота останал така, той повече не го е
ползвал. След време сключил договор за наем, с който преотдал имота на св.Р.,
който смятал да го ползва за паркинг, но и той не го е ползвал. В имота имало
техника и работници. Това станало след като сключили договора/ 05.01.2018г./. Св.Р.
посочва, че анекса към договора му за наем бил сключен, тъй като в имота имало
работници на друга фирма. Свидетелят Р./посочен
от ищеца/ заявява, че често минава от там, тъй като пътят от едната до другата
му къща минава от там. Св.С. също посочва, че даже е направил клип на
събарянето на постройките през 2017г. и е уведомил управителя на ищцовото
дружество. Съгласно
чл. 233, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да
съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени
върху наетата вещ, поради което ищецът се счита уведомен и това е
следвало още при събарянето на постройките през 2017г./за което ищецът твърди,
че не знае от кого е сторено, но предполага, че е по разпореждане на
Община-Созопол/, както и за предприетото разчистване на терена второто
полугодие на 2017г. от ответниците.
От гореизложеното следва, че липсват каквито и да било доказателства за
наличието на намерение у ищеца да владее друго освен постройките/но не и
недвижимия имот/ като свои по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, липсват доказателства
и за държане, но такова не се и твърди в исковата молба или последващите
уточняващи такива. Нещо повече не се установява фактическо господство на ищеца
върху терена да е установявано по какъвто и да било начин след първото
полугодие на 2017г.. Следователно не се установява по делото ищецът да е
установил фактическа власт върху терена/земята и това владение да е трайно и
постоянно. Владението представлява поредица от
действия, сочещи намерението да се стопанисва имотът като собствен, и
противопоставяне на всяко действие, пречещо на владението, а по делото липсват
безспорни доказателства ищецът да е осъществявал действия по стопанисване на
имота като собствен.
Предвид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 76 от ЗС е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен изцяло.
От събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен и категоричен начин, че ищеца е упражнявал владение
върху процесните имоти. Следователно не е налице първата необходима и
задължителна предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от ЗС, а именно да е налице фактическа власт на ищеца върху вещта, като тази
власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е
необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на
намерението да държи вещта като своя. С оглед на това не следва да се обсъждат
и наличието или липсата на останалите две предпоставки за наличието, на които
съдът следва да провери при предявен иск по чл. 76 от ЗС, а именно: отнемане на фактическата власт от ответника и това отнемане да
е извършено по "скрит начин" /по
начин и време, които правят трудно възприемането му от ищеца/, тъй като не се
установява по делото, че ищеца е владелец на процесните имоти, за да се обсъжда
наличието или липсата на следващите предпоставки.
Независимо от горното от събраните гласни
доказателства по делото се установява, че ответниците са във владение на имота
от лятото на 2017г./м.август/ и това е станало известно на ищеца чрез свидетеля
С.. Следователно 6-месечният срок е изтекъл м.февруари 2018г., а исковата молба
е подадена пет месеца по-късно на 26.07.2018г.. В тази насока са показанията на
всички разпитани по делото свидетели, които видно от съдържането на протокола,
в който са отразени показанията им са от гр.Созопол. Така от показанията им се
установява, че процесният терен се намира на място през което минава голям
автопоток. Разчистването на терена от отпадъците от съборените през есента на
2017г. постройки, заравняването на терена, отстраняването на аварията на
канализационната тръба в имота от ответниците по заповед на Кмета на гр.Созопол/вж.Констативен
протокол от 24.04.2018г. за извършен качествен ремонт на канализационното
отклонение с материали отговарящи на изискванията/ е извършвано от ответниците
през деня, чрез наемане на фирми, притежаващи съответната техника и работници.
Следователно действията са извършвани по такъв начин и време, че са станали
достояние на множество хора, включително и на свидетелите С. и Р. и то в
рамките на продължителен период от време от средата на 2017г. до .
На основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция
препраща и към мотивите, отразени в първоинстанционното решение досежно липсата
на последния елемент от фактическия състав на чл.76 ЗС-отнемане на владение по
скрит начин.
В този смисъл
и като взе предвид, че крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че
то следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода по делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите сторените разноски пред настоящата инстанция за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 2400лв.. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на въззивника за прекомерност на адв.възнаграждение
на въззиваемите, тъй като както е посочил и първоинстанционния съд, защитата
обхваща претенции на ищеца досежно пет отделни имота, т.е. са заявени пет самостоятелни
иска с различна цена, като сборът на минималните адвокатски възнаграждения по
всички искове съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е над заплатеното възнаграждение от 2 400 лв..
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 1461 от 10.06.2019г. по гр.д. № 5576/2018г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Център за нови стоки и мода /ЦНСМ/“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тулово“ № 7, представлявано от управителя Ивайло Христов Аловски да заплати на К.З.А., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д.“ **, ап. ** и А.З.А., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „М.*“, бл. ***, вх. *, ап. ** сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лв./, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: