№ 90
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900841 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм) и чл.86 ЗЗД.
Ф. Ц.. К., ЕГН ********** от ****, чрез процесуалния си представител
адв. П. К., адрес за призоваване : ****, твърди, че на 12.01.2016 г., около
22.55 часа, по път 1-6, км, 525+497, лек автомобил „Мазда” с рег. № РВ **
МВ, управляван от водача И.Н.Д., който нарушава правилата за движение по
пътищата, блъска Р.Ц. К., ** на ищеца, който вследствие на получените
травми, несъвместими с живота, почива.
Твърди също, че с присъда № 17/12.03.2019г. водачът И.Н.Д. е признат
за ВИНОВЕН в това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, като е нарушил правилата за движение по пътищата по
чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. С Решение № 69/05.05.20г. по ВНОХД № 231/
2019 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, присъдата е потвърдена.
Излага твърдения също, че за увреждащия лек автомобил „Мазда” с рег.
№ РВ ** МВ, управляван от водача И.Н.Д., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, по застрахователна полица ВО/06/115001297324/
11.05.2015 г., със срок на валидност една година, считано от 12.05.2015 г. до
12.05.2016 г. с ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, гр.
1
София.
Ищецът твърди, че с починалия му ** са имали изключително силна
емоционална връзка, поради което изключително тежко преживява смъртта
му. Тя е била неочаквана и съкрушителна за него. Връзката по между им е
била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, като винаги са си
помагали и подкрепяли. Двамата били отгледани и възпитани заедно в дух на
взаимно уважение и разбирателство. Поради тази причина между тях са
възникнали много по-здрави, силни и дълбоки взаимоотношения, отколкото
са нормалните такива между двама **я. Те са поддържали редовно контакт
по-между си и не са прекъсвали силната връзка, която са изградили с
годините. Твърди, че
и до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на ** му
предизвиквали силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените
болки и страдания се отразявали изключително негативно и на психическото
му състояние. Така претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от
смъртта на ** му, ищецът твърди, че са настъпили в резултат на виновното
поведение на водача И.Н.Д., като предвид сключената застраховка претендира
за бъдат обезщетени от ответното дружество със сумата 40 000 лв., частичен
иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането,
пълното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, гр. София оспорва исковете
по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение за процесния автомобил, както и че от ищеца е била
предявена пред дружеството писмена претенция за изплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди с вх. № 0-92-18182/17.1.2019 г., по
което не е изплатено обезщетение. Оспорва твърденията на ищеца относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на водача И.Д.
Оспорва твърдяната родствена връзка между ищеца и починалия, както и
наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между тях, поради което
счита, че същият не попада в кръга на лицата, по чл. 493а, ал.4 от КЗ, които
следва да бъдат обезщетени. Оспорва също интензитета на претърпените от
ищеца болки и страдания. Излага твърдения за наличие на съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат с поведението на починалия, който: се е
2
движил след употреба на алкохол, която се е отразила върху възможностите
му на преценка на пътната обстановка; движел се е против правилата - по
пътното платно, при това в платното и по посоката на движение на
автомобилите, а не в насрещното платно; бил е облечен в тъмни дрехи, както
и че е изскочил внезапно пред автомобила, поради което водачът му не е имал
техническа възможност да избегне удара. Оспорва и началният момент, от
който е предявен иска за заплащане на законна лихва върху главницата, като
счита, че ако такава се присъди, се дължи след изтичане на три месеца от
уведомяването на застрахователя или считано от 17.01.2020 г. Ангажира
писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните намира за установено следното:
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
на 12.01.2016 г., на път 1-6, км, 525+497. Съгласно същия, на посоченото
място, около 22.55 ч. е възникнало ПТП между лек автомобил „Мазда” с рег.
№ РВ ** МВ, управляван от водача И.Н.Д., и пешеходеца Р.Ц. К. от **.
С влязла в сила присъда № 17/12.03.2019 г., водачът И.Н.Д. е признат за
ВИНОВЕН в това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК, като е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на
Р.Ц. К.. С Решение № 69/05.05.20г. по ВНОХД № 231/ 2019 г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив, присъдата е потвърдена.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от З.Д. и вината на последния, по
отношение на които факти възраженията на ответното дружество, съдът
намира за неоснователни.
Представено е удостоверение за родствени връзки, неоспорено от
ответното дружество, от което се установява, че ищецът е ** на починалия
Р.Ц. К., поради което оспорването в тази насока на ответното дружество,
съдът намира за неоснователно.
Приетата от съда и без резерви от страните комплексна съдебна
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. **. С М. и ** С.,
както и показанията на изслушаните свидетели, очертават като най – вероятен
3
от техническа гледна точка следния механизъм на станалото ПТП:
Водачът Д. е управлявал процесния автомобил «Мазда 626» по платното
за движение на път I-6, км.252+437м, между гр.** и гр.**, по посока от изток
на запад, като се е движел в дясната/северна лента. По същото време,
пешеходецът Р. К. е бил върху или извън платното за движение. Настъпил е
удар в предна дясна част на автомобила и задно-странично на пешеходеца.
След удара пешеходецът е преминал през предния капак на автомобила,
главата му се е ударила в предната част на тавана, след което е бил отхвърлен
и е паднал върху северния банкет до платното за движение на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Според експерта, не са налице данни за направлението
на движение на пешеходеца преди момента на настъпване на удара. Същият
би избегнал удара, ако не се е движил по платното за движение или ако не е
навлязъл на платното.
Според експертизата, получените травми на пешеходеца, са в пряка
причинно-следствена връзка с така настъпилия удар.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани, а възражениета на ответното дружество относно
механизма на настъпване на произшествието са недоказани.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.04.2021 г., е изслушан
свидетеля Г.С., без ** с ищеца. Същият заявява, че се познават с него от деца
като Ф. и Р. живеели в **, на различни етажи. Двамата **я работили заедно в
**, били в много близки отношения и постоянно си помагали, събирали се по
празници.
Смъртта на Р. се отразила на Ф. много тежко. Той се натъжавал много и
сега, ако се започне разговор за ** му. Заявява, че ** му ходил често на
гробищата и спазвал обичаите.
Свидетелят С.С. също заявява, че се познавал и с двамата **я от деца.
Заявява, че двамата били в добри отношения, работили заедно, разчитали
един на друг и много си помагали. След смъртта на ** си, когато бил
споменават Ф. много се натъжавал и дори плачел. Според свидетеля, и към
4
момента ищецът не е преодолял смъртта на ** си.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че се
налагат следните правни изводи:
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №
2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата,
изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и **я/**. В традиционните
за българското общество семейни отношения **ята/**те, както и
баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства,
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
5
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на **, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек –
**/или **; баба/дядо; внук, преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите
колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение -
да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и
1969 г.), в частност на **я/** и бабите/дядовците и внуците, за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства, те са създали с починалия особено близка духовна
и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци или **я и **, и
интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по
повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се
понасят в случай на смърт на **/**, баба/дядо и внук. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката
на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като
примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат
продължителното отглеждане и възпитание на **/** от друг **/**; на внук от
6
баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или
работа на родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020, т. по т.
д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно полагане на грижи за единия от
другия, вместо от неговите родители и т.н. Независимо от спецификата на
отношенията, присъждането на обезщетение в полза на **/**; бабата/дядото и
внука, е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на
критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка
с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №
4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени
вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
**/** и баби/дядовци и внуци, морални болки и страдания.
Исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), са предявени след
приемане на тълкувателното решение и възприетите в него разрешения са
задължителни за всички съдебни инстанции, произнасящи се по съществото
на спора.
Съдът намира, че ищеца не доказа изведените в тълкувателното
решение критерии за изключителност като предпоставка за признаване на
право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод
причинената при произшествието смърт на неговия **. Въпреки, че са
изградени върху непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят,
и че не са опровергани от насрещни доказателства на ответника,
свидетелските показания не установяват отношения между починалия и
неговия **, различаващи се по съдържание от традиционните за българското
общество отношения между **я. Описаните факти от ежедневието и
отношенията между тях, съдът намира, че са израз на типичното за
българските традиции отношение между такива родственици. Не са доказани
конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена
духовна и емоционална близост между двамата **я, която да поражда
основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. К.. Не се доказа
емоционалната връзка между ищеца и починалия му ** да е надхвърляла по
съдържание обичайната **ска привързаност, традиционна за българския
7
семеен модел, за да може да се приеме, че ищецът по изключение има право
да претендира обезщетение за вреди от смъртта на своя по-голям **. От
показанията на свидетелите, че смъртта на Р. К., поради силната привързаност
към него на ищеца, както и факта, че същите обитават **, поради което
ищецът е страдал много за загубата на ** си и продължава да го споменава, не
се установява в правната сфера на ищеца да са настъпили неимуществени
вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и
страданията, които е нормално да търпя ** по повод загубата на обичан от
него **. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание
за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия
по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС, води до извод, че ищецът не е активно материалноправно
легитимиран да получи претендираните обезщетения и че предявените искове
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
С оглед изхода на спора, на ответното дружество следва да се присъдят
претендираните от него разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК /л.133/
общо в размер на 2431 лв. Направеното в тази насока възражение от адв. К., в
качеството й на пълномощник на ищеца, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, съдът намира за неоснователно, предвид
правната и фактическа сложност на спора, проведените съдебни заседания и
процесуалното поведение на ответника.
Предвид изложеното, на основание чл. 226 от КЗ (отм) и чл. 86 от ЗЗД
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ф. Ц.. К., ЕГН ********** от
****, чрез процесуалния си представител адв. П. К., адрес за призоваване :
****, против „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, гр. София, ЕИК *********,
съдебен адрес: ****, чрез адвокат М. М. от Адвокатско дружество „М. и И.“,
ЕИК *********, за заплащане на сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
предявена частично от пълен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
8
страдания, причинени от смъртта на неговия ** Р.Ц. К. от **, настъпила на
12.01.2016 г., около 22.55 часа, по път 1-6, км, 525+497, по вина на И.Н.Д.,
управлявал лек автомобил „Мазда” с рег. № РВ ** МВ, както и за заплащане
на дължимата законна лихва от 12.01.2016 г. до окончателното плащане на
главницата.
ОСЪЖДА Ф. Ц.. К., ЕГН ********** от ****, чрез процесуалния си
представител адв. П. К., адрес за призоваване : ****, против „ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, чрез
адвокат М. М. от Адвокатско дружество „М. и И.“, ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 2431 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9