Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 335 10.03.2022 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на десети март
две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов
адм. дело № 386 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на И.Н.Р., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора-Бургас, против Заповед № 106/01.03.2022г. на Началника
на Затвора гр.Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
/четиринадесет/ денонощия”. Жалбоподателят изразява становище за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като твърди, че не е извършил
нарушението, а дадените срещу него обяснения са неверни. Счита, че от органите
на Изпълнение на наказанието към него е проявена тенденциозност предвид факта,
че съдът е отменил заповед за определянето на специален режим по отношение на И.Р.,
а наред с това е проявена пристрастност и поради подпомагането на л.о.с. Х.А.,
което Р. е извършвал трайно във времето. Сочи, че е осъществявал както
материална подкрепа на А. така и го е подпомагал за водени дела срещу
администрацията на затвора. Изтъква, че помощта, която е оказвал на А.
означава, че в един по-следващ период той следва да върне на И.Р. средствата,
които са му предоставени, защото помощта не е „безвъзмездна“. Отрича обаче да е
оказвал заплахи спрямо л.о.с. А. и да е искал принудително да му взема някакви
вещи, още по-малко да му е нанасял телесна повреда – побой.
Ответникът Началник на Затвора гр.Бургас, представя
административната преписка. Оспорва жалбата, като неоснователна и моли заповедта
да бъде потвърдена.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид изложените от страните доводи и становища,
съобрази приетите по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока за оспорване на заповедта,
визиран в самия административен акт, доколкото не се оспорва от ответната
страна направеното от жалбоподателя в съдебно заседание твърдение, че е
предоставил жалбата на 04.03.2022г. на служител на затвора. Въпреки, че на
жалбата е поставен печат с отразяване на дата 07.03.2022г., съдът намира, че
документалната обработка на жалбата от администрацията на затвора и отразената
по-късна дата не могат да обосноват извод за нейното просрочване и предвид
направеното от ответника изявление, че не се оспорва факта за подаване на
жалбата на 04.03.2022г. същата следва да се приема за представена в законния
срок – 3 /три / дни от връчване на заповедта, а именно считано от 01.03.2022г.
Жалбата съдържа необходимите реквизити и
форма, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган –
началника на Затвора Бургас, като в нея са описани както фактическите така и
правните основания за издаването й, а именно обсъдени са събраните
доказателства установяващи извършването на дисциплинарно нарушение от страна на
И.Р. на 13.01.2022г. в Затвора Бургас, когато е ударил с юмрук в лицето л.а.с. Х.А.
и му е причинил увреждане на дясната вежда. Причиненото увреждане е описано в медицинския
документ приложен по преписката, а именно формуляр за регистриране на травматични
увреждания изготвен на същата дата – 13.01.т.г. По преписката са представени
писмени сведения от пострадалия Х.А., който саморъчно е написал, че е бил
ударен от И.Р. с юмрук в областта на окото. Същото е заявено в обяснение на Д.С.
- л.о.с., който пребивава с Х.А. в една килия, като С. бе изслушан в съдебно
заседание в качеството на свидетел, който потвърди заявеното, а именно, че
преди около месец и половина имало подобен инцидент в затвора и след като е чул
шум от килията, която в момента е отворена, заради провеждане на санитарен
полуден е излязъл и видял, че Х.А. е наранен в областта на лицето, имало е
кръв, попитал го какво се е случило и А. е заявил, че е ударен от И.Р., като
поводът е че Р. е искал от него цигари и пари.
По делото не е спорно, че между лишените от свобода във
времето са създадени отношения, като Х.А. е бил подпомаган включително и от
л.о.с. И.Р. по повод осигуряване на вещи и съдействие за придобиване на пенсия,
но тези факти и обстоятелства нямат отношение към извършеното процесно деяние,
тъй като физическата саморазправа в затвора е самостоятелно дисциплинарно нарушение.
Независимо от факта какви отношения във времето - имуществени или неимуществени
са създадени между тях, законът забранява извършване на всякаква физическа саморазправа
между лишените от свобода, включително нанасяне на удари. В конкретния случай
съдът намира, че е доказано извършването на вмененото деяние от представените
по делото писмени доказателства и гласни такива, доколкото кръгът на лицата,
които са били на място по време на случилото се на 13.01.2022г е ограничен и не
се твърди друго лице да е причинило това увреждане на А.. Вярно е, че
свидетелят С. заяви, че е запознат със случаи, в които Х.А. се е самонаранявал,
като е изгорил ръката си на парното в помещението, в което пребивава, но в
случая от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка
не могат да опровергаят констатациите в заповедта, че именно И.Р. е причинил
описаното увреждане на л.о.с. Х.А. нанасяйки му удар с юмрук в лицето.
Представено е доказателство за наличието за налагане
на предходни наказания, както и за награждаването на л.о.с.И.Р..
По отношение на искането за спиране на изпълнението на
оспорената заповед съдът съобрази, че съгласно нормата на закона обжалването не
спира изпълнението, поради което действително законът е допуснал предварително
изпълнение на актове от такова естество, макар че към настоящия момент според
заявеното и от двете страни тази заповед не е изпълнена и дори не е започнало изпълнението
й. Предвид факта, че във всеки един момент това изпълнение би могло да бъде
започне, съдът намира че следва да се произнесе по изрично направеното искане в
жалбата, а именно по спиране изпълнението на заповедта. В тази връзка съдът
съобрази, че описаната в заповедта проява е извършена на 13.01.т.г. , а
заповедта е издадена на 01.03.2022г., т.е. месец и половина след извършване на
проявата, поради което счита, че е целесъобразно изпълнението на заповедта да
бъде спряно до приключване на делото с окончателен съдебен акт, тъй като самият
орган до настоящия момент не е предприел изпълнение на наложеното наказание,
поради което и с оглед предвидената възможност за оспорване на съдебния акт
пред касационен състав, съдът счита, че искането за спиране на изпълнението
следва да бъде уважено.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
Според чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС за
дисциплинарно нарушение се смята и физическата саморазправа с лишени от свобода
или служители, както и закана за такава.
От съвкупната преценка на доказателствата по
делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че приетата от административния
орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти
и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя
напълно направените въз основа на нея правни изводи.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за доказани по категоричен начин от приетите
по делото писмени доказателства, които макар и да са оспорени от жалбоподателя,
не са налице други доказателства, които да опровергават истинността на така
установените факти. Нещо повече, писмените сведения на другите лица, които
нямат отношение към случилото се с А., нито са пострадали от инцидента, поради
което заявеното от тях в обясненията им по преписката, респ.показанията на
свидетеля С. са обективни и следва да бъдат кредитирани с доверие.
Настоящият съдебен състав намира, че в издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между
описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми, тъй като
жалбоподателят не само не е спазил забраната на закона да не извършва физическа
саморазправа и осъществил такава с друг затворник. Видът и размерът на
наложеното дисциплинарно наказание съответстват на характера и тежестта на
извършеното нарушение предвид събраните доказателства и засвидетелстваното не
само от пострадалия А., но и от други лица, че л.о.с. Р. осъществява системен
тормоз спрямо А. по повод предходни техни имуществени отношения.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00
(десет) лева.
Ответникът по оспорването претендира разноски,
но с оглед характера на производството съдът намира, че такива не следва да се присъждат
в полза на ответната страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.111,
ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Заповед № 106 от 01.03.2022г.
на Началника на Затвора гр.Бургас, с която на лишеният от свобода И.Н.Р. е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия”.
СПИРА изпълнението на Заповед № 106 от 01.03.2022г.
на Началника на Затвора гр.Бургас до влизането й в законна сила.
ОСЪЖДА
И.Н.Р., ЕГН **********, да
заплати на Административен съд - Бургас, адрес гр. Бургас, ул.Александровска №
101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване
на настоящото дело.
Решението съд подлежи на касационно оспорване
в 14-дневен срок от днес по реда на глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд
- Бургас.
СЪДИЯ: