Р Е Ш Е Н И Е №260042
17.08.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юни хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 10026/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Гарант Кредит Консулт„ (старо
наименование към датата на подаване на исковата молба „Лайт Кредит Консулт“ ) ЕООД, ЕИК/ Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет №
1 ет.2 , депозирана
против Г.И.Х. , ЕГН **********,***.
Според
изложеното в исковата молба, между ответника и трето на спора лице „Лайт
кредит“ ООД, бил сключен на дата 09.02.2017
г. договор за заем под №*****. На ответника е предоставена в заем сума от 800
лв., която последният се задължил да върне заедно с възнаграждение на кредитора, на шест равни месечни вноски от 149.31
лв. или общо 895.86 лева. За обезпечение за вземането за договора за заем е
сключен ( между ответника, кредитора му и ищеца като гарант), тристранен
договор за гаранция гаранция от същата дата 09.02.2017 год. с който ищцовото
дружество гарантирало плащането на вноските от страна на кредитополучателя,
срещу което последният се задължил да плати на гаранта шест месечни премии от 62.08
лв. Х. платил на „Лайт кредит“ ООД само 298.62 лв., а на гаранта – само 154.28 лв. от гаранционното възнаграждение. Гаранцията
била активирана и ищецът платил задълженията на ответника, суброгирал се в
правата на удовлетворения кредитор и поканил Х. да му плати, което не станало. Затова ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47.
ал. 5 от ГПК. Ищецът, комуто е даден срок по чл. 422 ГПК, иска да се установи следното вземане против
ответника: общо 815.34 лева, от които 597.24 лв. плащане на активирана гаранция, и 218.10
лв. неплатена част от възнаграждение по
договор за гаранция, както законната
лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението - 25.02.2019г до окончателното изплащане на
вземането. Моли се и да се присъдят
сторените по двете производства разноски.
Ответникът оспорва иска в своевременен
отговор – не съществували договорите , от които ищецът черпи права. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че в касата на
кредитора „Лайт Кредит„ ООД са постъпили от Х. общо 453 лева, с които са
погасени 249.39 лева от главницата по
кредита, 49.23 лева от договорната лихва и 154.38 лева от гаранционното
възнаграждание. Остават за плащане
550.61 лева от главницата , 46.63 лева кредиторово възнаграждение и 218.10 лева
гаранционно възнаграждение . След
активирането на гаранцията , по банковата сметка на кредитора „Лайт Кредит„ ООД
са постъпили от „Гарант Кредит Консулт„ ООД 597.24 лева , представляващи
плащане на главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит.
Установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79
от ЗЗД и чл. 74 от същия закон. Исковете са допустими, ищецът разполага със
заповед за изпълнение, като има идентичност между заповяданото за плащане
вземане, и това, предмет на исковата молба; спазени са сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК.
Предвид фактите и ангажираните доказателства,
съдът съобрази следното:
Двата договора от дата 09.02.2017 год (
договор за заем под №***** и тристранния договор за гаранция), от които ищецът
черпи права, са представени по делото в неоспорени от ответника копия .
Между страните не е формиран спор относно
това, че сумата от 800 лева е получена от Х.. Затова и предвид реалния характер на договора за заем,
съдът приема, че такъв има между ответника и третото лице „Лайт Кредит„ ООД.
Оттам, ответната страна има облигационното задължение да върне полученото,
ведно със договорената възнаградителна лихва. Плащания на заемната сума в пълен
размер ответникът не твърди, следователно той е изпаднал в забава да плати и е
настъпило условието , при което гаранцията може да бъде активираната , като
кредиторът поиска и получи от гаранта плащане на вземанията си.
На л. 4 от делото е представено
уведомление до „Гарант Кредит Консулт„
ЕООД, с което от това дружество е
поискано плащането на задълженията по договора; на л. 5 от делото е представено
копие от платежно нареждане, от което личи , че сумата от 597.24 лева ( която според вещото лице представлява остатък
от главница - 550.61 лева , и
46.63 лева остатък от възнаградителна лихва) , е преведена по банков път
на кредитора по договора за кредит на дата 06.02.2019г. Тоест, за ищеца е
възникнало суброгаторното право по смисъла на чл. 74 от ЗЗД да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор.
Вярно е , че според 1.2 от договора за
гаранция, заемодателят се е задължил да предяви иска си най- напред срещу
заемателя, и едва ако искането не бъде удовлетворено , да иска плащане от
гаранта. От това възражение обаче ответникът не черпи никакви права, макар да е
страна по договора; така или иначе , той дължи плащане. Тази договорка е с
характер на правоотлагащо ( дилаторно ) възражение в полза на гаранта, което
дружество единствено може да се позовава на нея в отношенията си с кредитора, отлагайки въ времето евентуален иск на кредитора
срещу гаранта за изпълнение на задълженията по договора . Тя обаче не изключва
по никакъв начин исковете на суброгиралия се в правата на удовлетворения
кредитор гарант - срещу длъжника. Затова
съдът не кредитира възражението на ответника за недопустимост на исковете срещу
него.
С оглед възраженията в отговора и след
служебна проверка в Търговския регистър , се установи, че действително към
датата на платежното нареждане , 06.02.2019г., управител на „Гарант Кредит
Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, е лице, различно от
подписалия платежното нареждане Ж. Д. И. Въпреки това, съдът не отрича плащането на
сумата , доколкото представеното платежно нареждане не е оспорено в качеството
си на документ, а стойността му кореспондира със заключението на вещото лице за
размера на дължимия за плащане остатък
главници и лихви. В тази връзка , следва да се спомене, че гарантът винаги има
интерес да плати , а ответникът е
извършил както плащания на главницата и лихвите , така и на част от гаранционното
възнаграждение.
Същевременно обаче , нищожни са , като
привидни и заобикалящи закона, клаузите на чл. 3.1 и 3.2
от договора за гаранция. Като потребител и по двата договора , включително на
основание чл. 3 от ЗПК , Х. подлежи на защита по смисъла на Закона за
потребителския кредит , какъвто е получения такъв.
Заобикаля целта по чл. 2 от Закона за
потребителския кредит - насърчаване
на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит - конструкцията, при която паралелно с договор за потребителски кредит , е
задължително за потребителя да сключи друг договор за възмездно поръчителство,
по който кредиторът е страна, и по който плащането на възнаграждението за
гаранция не е обусловено от забавата в плащанията по договора за кредит. В тази
хипотеза, плащането на гаранцията е нееквивалентно, тоест самоцелно, при което
прикрива допълнително плащане на суми по договора за кредит, и същевременно
- избягва се по този начин приложението
на правилата за потребителската защита, в частност, включването на сумата за
гаранционното възнаграждание като част от годишния процент на разходите. Затова
договорката за възнаграждение по договора за гаранция е привидна – тя прикрива
част от кредиторовото възнаграждание, а оттам – и нищожна по смисъла на чл. 19
ал. 5 във връзка с чл. 3 от ЗПК. Затова
вземане в полза на ищеца за възнаграждение по договора за гаранция не е
възникнало, и иска му следва да се отхвърли.
Разноските
по делото се присъждат в тежест на ответника пропорционално на уважената част
от исковете , в размер от 490.78 лева ( 670 /815.34*579.24); в полза на последния разноски не се присъждат,
тъй като не е направил такива: бил е представляван от назначен от съда особен представител.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Г.И.Х. , ЕГН **********,***,
че в отношенията между страните , дължи на „Гарант Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , плащане на общо 815.34
лева, за които е издадена заповед за плащане № ***/01.03.2019г. по
частното дело № 3164 по опис на РС Пловдив за 2019г, от които:
550.61
лева – суброгаторно вземане за остатък от главница по договор за кредит
10631/09.02.2017г с „Лайт Кредит „ ООД;
46.63 лева – суброгаторно вземане за остатък
от възнаграждение на кредитора по същия договор , както и законната лихва върху сумите, считано от
подаване на заявлението - 25.02.2019г до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта , представляваща 218.10
лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция 10631/09.02.2017г
с ищеца, като неоснователен .
Осъжда Г.И.Х. , ЕГН **********,***, да
заплати на „Гарант
Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2, сумата от 490.78 лева разноски по
двете дела.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ