№ 19648
гр. София, 11.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110157474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. В. Ц., чрез адв. Д. М.,
против "********" ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "**********" №*******, представлявано от Н.П.П., с искане за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит №
*******/28.04.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща императивните
разпоредби на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК
Ищецът твърди, че на 28.04.2023г., сключил с „********“ ООД договор за
потребителски кредит № ******* за сума в размер на 800 лева, при лихвен процент от 44,50
% и годишен процент на разходите от 56,66 %. Поддържа, че на основание чл.11, ал.2 от
процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова
гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът
следвало да заплати неустойка в размер на 461,64 лв., която неустойка се начислявала
ежемесечно към всяка една от погасителните вноски, съгласно погасителния план. Сочи, че
предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в
посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11,
т.9 и 10 ЗПК, тъй като било предвидено същата да се начислява към погасителните вноски,
което по скрит начин оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й почти двукратно
надвишавал сумата по кредита, като по този начин неустойката загубила присъщите си
обезпечителна и обезщетителна функция. Отправя се и искане в мотивите на съдебното си
решение, съдът да се произнесе по действителността на целия договор за потребителски
кредит.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "********" ООД е подал отговор на исковата
молба, както насрещна искова молба. В отговора на исковата молба са изложени подробни
съображения за действителността на процесната клауза за неустойка, като ответникът счита
предявения иск за изцяло неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
В подадената насрещна искова молба, ответникът не оспорва наличието на договорно
правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от 28.04.2023г.,
както и предоставянето на сумата на кредитополучателя.
Ответникът предявява частичен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
1
за сумата от 632 лв. – незаплатена главница по договора за потребителски кредит.
В срока за отговор по насрещния иск, ищецът по първоначалния такъв заема
становище за неоснователност на предявения насрещен осъдителен иск.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 28.04.2023г., ищцата сключила с „********“ ООД
договор за потребителски кредит № *******, както и че същата е получила сумата по
кредита.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно твърдените основания за нищожност на клаузата на чл.11 от договора за
потребителски кредит.
По насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че
сключеният договор за потребителски кредит е действителен и като такъв е породил
задължението на ответницата по насрещния иск, да изпълни задълженията си по него.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба и насрещната
такава, за редовни по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Съдът намира искането на ищеца по чл.190, ал.1 ГПК за неоснователно, поради
което същото следва да бъде оставено без уважение.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2024г.
от 09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 28.04.2023г., ищцата
сключила с „********“ ООД договор за потребителски кредит № *******, както и че същата
е получила сумата по кредита.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба и насрещната искова молба, документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл.190,
ал.1 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3