№ 66
гр. Тетевен, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100313 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП., от М. Х. Г. ,с който се
иска съда да приеме , договор за парична гаранция № 3996130 сключен
между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е нищожен Предявен е
иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД, с който се претендира да бъде
осъден ответника платеното по нищожния договор за гаранция №
3996130/04.12.2020г в размер на 150 лева да бъде възстановено на ищцата .
Въпреки дадените от съда указания ответника „Файнешъл България“
ЕООД и третото лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“АД не са
представили договор за заем № 3996130/04.12.2020г. и договор за
поръчителство № 3996130/04.12.2020г.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза на
базата на представеното извлечение от ЦКР на БНБ с писмо № БНБ -
71734/28.06.2023г. ,л. 47 от делото . Като в справката за кредитната
задлъжнялост на ищцата към 31.05.2023г. в който е посочен кредит №
3996130/04.12.2020г-300лв , вид на кредита -гаранционна сделка , дата на
издължаване 29.03.2021г.
Съобразно чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът
приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
Предвид на което съдът приема ,че така твърдяното възнаграждение по
договора за поръчителство има значението на скрита възнаградителна лихва,
която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, поради което
процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
1
Тоест клаузата на чл.4 от договор за паричен заем №3996130/04.12.2020г.
сключен между М. Х. Г. и „Изи Асет Мениджмънт" АД е нищожна , а от там
нищожен е и договорът, както и договорът за поръчителство
№3996130/04.12.2020г . сключен между М. Х. Г. и „Файнешъл България
“ЕООД, като се взема предвид ,че договора за паричен заем не е предмет на
настоящия иск , а само договорът за поръчителство.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена
практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на150лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство №3996130/04.12.2020г. сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 26.04.2023г. в
съда до окончателното изплащане на вземането.
С молба с вх.№3984/14.08.2023г /л.62/ ищцовата страна е направила
искане съдът да се произнесе по реда на чл.238 ГПК с неприсъствено
решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение . На ответника, съгл. чл. 239 ГПК
са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно
заседание с Разпореждане № 805/ 27.04.2023г., връчено, ведно със
съобщението и исковата молба на 10.05.2023г. Съгласно нормата на чл. 239,
ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Съвкупната оценка на представените с исковата молба писмени
доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически
твърдения, предявените искове с основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП ипо чл.55 ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.24 от ЗПК са основателни.
По разноските :
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да
заплати на ищеца направените разноски производството в размер на 50 лв.
за ДТ и 5лв за удостоверение .
На л. 37 от делото е представен договор за правна защита и съдействие с
адв. Б.З. за сумата от 1000лв , на л. 64 от делото е представен договор за
правна защита и съдействие с адв. Б.З. за сумата от 4500лв , на л.112 от
делото е представен списък с разноските от адв. Б.З. . На л.151 от делото
,втора страница е представен списък на разноските от адв. Д. М. , като отново
се претендира сумата от 5500лв за адвокатско възнаграждение по договорите
сключени между адв. Б. З. и ищцата .
Предвид горното следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от
ГПК ответника да заплати на ищцата за представителството и от адв.Б. З.
от САК сумата от по 200лв за всеки един от исковете или общо 400лв ,т.е
под мининума на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения ,
съгласно Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори
състав) от 25 януари 2024 година е решено ,че „Член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС .Тоест минимумите в Наредба №1 не
важат за съда, дори и да отговарят на пазарните цени, тъй като по делото е
2
подадена една искова молба , същото е без фактическа и правна сложност
,подадени са писмени молби ,адвоката не се е явявал по делото , а за
нищожността на процесния договор съдът следи служебно , като се взема
предвид и цената на иска ,която е 150 лева , както и че в случая е постановено
и неприсъствено решение .
Предвид факта ,че експертизата по делото е заплатена от бюджета на съда
следва да се осъди ответника да заплати на Р.С.Тетевен сумата от 150 лева .
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК
съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на
поръчителство №3996130/04.12.2020г. сключен между М. Х. Г. с ЕГН
********** от гр. ТТ. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********
седалище гр. С., представлявано от П. Б. Д. на основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с
чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК
„ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ "ЕООД , с ЕИК:********* , със седалище и адрес
на управление: гр. С., представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Г. с
ЕГН ********** от гр. ТТ. сумата от 150 лева недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № 3996130/04.12.2020г ., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба 26.04.2023г. в съда до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК „„Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********* седалище гр. С., представлявано от П. Б. Д. да заплати на
Районен съд Тетевен сумата от 150лева разноски по делото за експертиза .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ
"ЕООД , с ЕИК:********* , със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.
ТТ. сумата от 455 лв. разноски по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ "ЕООД , с
ЕИК:********* , със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано
от П. Б. Д., срещу когото решението е постановено , че може да поиска от ОС-
Ловеч неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при
условията на чл.240 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4