№ 20543
гр. София, 15.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110164642 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „С.“ ЕООД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
са предявени искове за признаване съществуването на вземания на ищеца срещу Й. АНГ. П.,
за които по ч.гр.д. № 10999/2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парични
задължения, както следва: за сумата от 225,36 лв., представляваща обезщетение за нанесени
на работодателя имуществени вреди по време на изпълнение на трудови задължения, ведно
със законна лихва от 24.02.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва върху сумата
от 225,36 лв. в размер на 13,52 лв. за периода от 17.07.2020 г. до 24.02.2021 г., сумата от 610
лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законна лихва от 24.02.2021
г. до изплащане на вземането, законна лихва върху сумата от 610 лв. в размер на 23,89 лв. за
периода от 01.09.2020 г. до 24.02.2021 г.
С исковата молба ищецът твърди, че на 15.06.2020 г. е сключил с ответника безсрочен
трудов договор, по силата на който последният е заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил международни превози“. В периода 17.06.2020 г. – 30.06.2020 г. ответникът е бил
командирован извън Република България заизвършване на международен превоз по релация
България – Унгария – България. На 25.06.2020 г. в 06:58 ч. при преминаване през
територията на Унгария с поверения му служебен автомобил не е включил бордово
устройство за таксуване на пътни такси, с оглед което унгарските пътни власти са
констатирали нарушение, за което е било издадено наказателно постановление, с което на
ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 40 000 HUF с равностойност в
лева към момента на заплащане на санкцията 225,36 лева /17.07.2020 г./. Поддържа, че с
действията си работникът е нарушил трудовата дисциплина и е причинил на работодателя
имуществена вреда, с оглед което на 27.07.2020 г. е била издадена заповед по чл. 205, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 206, ал. 1, вр. чл. 210 КТ за определяне на имуществената отговорност на
работника. Същата е била изпратена на ответника по куриер, но е била върната на
изпращача поради отказ на получателя да получи книжата.
С исковата молба ищецът твърди още, че на 30.06.2020 г. ответникът е оставил поверения
му служебен автомобил на служебен паркинг и не се е явил на работа следващите два
работни дни. На основание чл. 190, ал. 1, т. 2 до работника на 03.07.2020 г. е била изпратена
покана да даде писмени обяснения за причините за неявяването си на работа. Поканата е
била получена на 06.07.2020 г. като в предоставения му срок обяснения не са били
представени. Издадени са били заповед № 3/10.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно
наказания „дисциплинарно уволнение“ и заповед № 4/10.07.2020 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение. Ответникът е бил поканен да заплати на работодателя
обезщетение в размер на 1 брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева поради
дисциплинарното уволнение. Заповедите са били получени от ответника на 16.07.2020 г.,
1
като към момента на предявяване на исковете сумите не са били заплатени от ответника.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Не оспорва,
че се е намирал в трудово правоотношение с ищеца, но излага твърдения, че не е бил
командирован от ищеца в сочения в исковата молба период за извършване на международен
превоз, както и да е извършил твърдяното от ищеца нарушение на територията на Унгария.
Оспорва и твърденията, че не се е явявал на работа два последователни дни /01 – 02.07.2020
г./. В тази връзка сочи, че на 02.07.2020 се е почувствал зле – вдигнал е температура и го е
боляло гърло. Не е могъл да се свърже с лични си лекар, с оглед което е уведомил ищеца, че
не може да се яви на работа. Управителят на дружеството е изразил становище, че следва да
се яви на работа, което за ответника е било неприемливо и невъзможно, с оглед което и
изпратил на 02.07.2020 г. до ищеца волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение. На 08.07.2022 г. е изпратил отново искане до ищеца, като го е уведомил за
причината, поради която прекратява трудовия договор и е поканил работодателя да му върне
трудовата книжка. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявените искове,
съдът приема, че е сезиран с претенции с правно основания чл. 206, ал. 1 КТ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 221, ал. 2 КТ, вр. чл. 228, ал. 3 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД 45, ал. 1 ЗЗД.
По предявения иск за реализиране на имуществената отговорност на работника в тежест на
ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, че в резултат
от поведението на ответника при изпълнение на трудовите си задължения за работодателя е
възникнала имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, която възлиза на
търсената сума, че е издал заповед, с която е определил основанието и размера на
отговорността на работника, както и че е връчил тази заповед на работника. В тежест на
ищеца е да установи падежа на задължението и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника по този иск при доказване на горните факти е да докаже погасяването
на дълга на падежа.
По предявения иск по чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение, прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, поради наложено наказание дисциплинарно наказание „уволнение“, която е
връчена на ответника, както и изпадането на ответника в забава за плащане на това вземане
на ищеца.
В тежест на ответника по този иск е да докаже възражението си, че трудовото
правоотношение е било прекратено на друго основание.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът ОБЯВЯВА на страните, че НЕНУЖДАЕЩИ се
от ДОКАЗВАНЕ в производството са следните обстоятелства: че помежду им на 15.06.2020
г. е бил сключен трудов договор, по силата на който ответникът е заемал длъжността
„шофьор на товарен автомобил международни превози“, както и че уговореното с договора
брутно трудово възнаграждение е в размер на 610 лева.
Следва да се приемат представените с исковата молба и с отговора документи като
доказателства по делото с изключение на представените от ищеца на чужд език документи,
за които се твърди, че съставляват снимка, наказателно постановление /заповед за забрана за
ползване на превозно средство и касов бон/, като в тази връзка на ищеца следва да се дадат
указания по чл. 185 ГПК. По приемането на същите съдът ще се произнесе в случай че бъдат
представени в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел следва да бъде отложено за първото по делото открито съдебно заседание.
Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
2
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с
отговора документи с изключение на представените от ищеца на чужд език документи, за
които се твърди, че съставляват снимка, наказателно постановление /заповед за забрана за
ползване на превозно средство и касов бон/.
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
представи документите, съставени на чужд език с точен превод на български език с препис
за ответника, като УКАЗВА на страната, че при неизпълнение на тези указания в
предоставения срок, искането за приемането им като писмени доказателства по делото ще
бъде оставено БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ОТВЕТНИКА за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
обстоятелствата, за които е поискан с отговора на исковата молба за първото по делото
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2022 г. от 11:30
часа, за когато да се призоват страните, чрез процесуалните им представители.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3