Р
Е Ш Е Н И Е № 39
гр. Хасково, 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, НО, I
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети март две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Галя
Кирилова и в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова, като разгледа
докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНОХД № 554 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 61 от 24.09.2019г., постановена по НОХД № 109 по описа за 2019г. на
Районен съд – Хасково подсъдимият Т.З.Г. е признат за виновен в това, че в
периода месец октомври 2016г. – 11.11.2016г. в гр. Х., с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у Т.Р.В. *** заблуждение, че ще му закупи
от Федерална република Германия строителен багер на стойност 25 000 евро
или 48 895,75 лева и с това причинил на „Тентранс“ ЕООД, гр. Х., ЕИК ********* имотна вреда
в големи размери на стойност 48 895,75 (четиридесет и осем хиляди
осемстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т.
5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца, което да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим. С присъдата подсъдимият Т.Г. е осъден да заплати
направените разноски в наказателното производство – 1173,28 лева за досъдебното
производство и 360,40 лева за съдебното, както и сума в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Т.Г., с която
присъдата се оспорва като неправилна и необоснована. От събрания доказателствен
материал не може да се направи категоричен извод за авторството на
инкриминираното деяние и вината на подсъдимия. Излагат се аргументи относно
необосноваността на присъдата, тъй като изводите за фактическата обстановка са
направени при неправилно тълкуване на доказателствената съвкупност и при
допускане на логически грешки при оценката й. Счита се, че обективната истина
не е установена в хода на наказателното производство. С оглед посочените
твърдения подсъдимият иска отмяна на обжалваната от него присъда и
постановяване на нова такава, с която да бъде оправдан.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени
възражения.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия, адвокат Б.И., поддържа депозираната
от подзащитния му жалба. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до
незаконосъобразни и неправилни изводи относно въпросите по чл. 301 от НПК.
Допълва, че според него е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, за което е било направено
съответното възражение. Предвид посоченото подкрепя искането на подзащитния му
за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която да
бъде признат за невинен, а при условията на евентуалност моли за връщане на
делото за ново разглеждане.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна.
Противопоставя се на твърденията за неправилна оценка на доказателствения
материал, напротив изразява личното си становище, че първоинстанционният съд е
извършил детайлна проверка на всички доказателства и доказателствени средства,
като ги е обсъдил подробно в мотивите към постановената присъда. Намира за
правилно частичното даване на вяра на обясненията на подсъдимия, доколкото в
останалата част ги оценява като житейски нелогични, изолирани и противоречиви
на доказателствения материал. Посочва, че макар да се твърди необоснованост на
присъдата, видно от изготвените мотиви, същата е постановена след подробна
аргументация, обсъждане на всички доказателства и доказателствени средства и
посочване на тези, които водят до извода за извършване на инкриминираното
деяние, неговото авторство и вината на подсъдимия. Намира, че мотивите на
първоинстанционния съд следва да бъдат споделени съответно потвърдени. По
отношение на наведеното от защитника на подсъдимия твърдение за наличие на
съществено процесуално нарушение в пледоарията си прокурорът намира същото за
неоснователно. Счита, че такoва не е било допуснато при разглеждане
на делото пред първата инстанция. Пледира за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на атакуваната присъда като обоснова, правилна и справедлива.
Повереникът
на частния обвинител, адвокат Д.Г., също намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване изцяло на
обжалваната присъда. Счита, че първоинстанционният съд подробно и
обстоятелствено е разгледал въпросите, касаещи всеки един елемент от състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинението. От доказателствената
съвкупност по категоричен начин се установявало постъпването на процесната
парична сума по сметка на подсъдимия, нейната цел (за закупване на определена
техника), както и неосъществяването й. Излага своето становище, че подадената
въззивна жалба е бланкетна, доколкото макар да се твърди постановяването на присъда
при неизяснена фактическа обстановка, доказателствени искания не са направени
от подсъдимия и неговия защитник.
Частният
обвинител, Т.Р.В., изразява съгласие с изложените аргументи от неговия
повереник и не желае да допълни същите.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия Т.З.Г. - адвокат Б.И., твърди необоснованост
и неправилност на оспорената присъда. Пледоарията му включва две групи
обстоятелства, водещи до различните пороци на присъдата. Относно необосноваността
счита, че още в обстоятелствената част на обвинителния акт е наложено
престъпното деяние да се извлича от действията на подсъдимия, извършени след
довършване на инкриминираното деяние. Само в една малка част от него са
изложени факти за действията на подсъдимия преди довършване на престъплението.
Тези въпроси се повдигат от защитника на подсъдимия по повод разликата между
престъплението „измама“ и гражданскоправната „измама“, която се състои именно в
действията преди извършване на измамата. Посочва, че за да се приеме наличието
на престъплението „измама“ е необходимо изначално да е липсвало намерение за
изпълнение на поетите задължения. Защитникът на подсъдимия акцентира, че
въпросът за намерението на подсъдимия при постигането на уговорка за закупуване
на багерите, съответно за наличието на престъпление „измама“ или на
гражданскоправна „измама“ като порок на сделката не е разглеждан нито в
обвинителния акт, нито в мотивите към постановената присъда. Същевременно
посочва, че първоинстанционният съд е игнорирал подписаната между подсъдимия и
пострадалия разписка. Видно от нея подсъдимият е признал получаването на
процесната сума и се е задължил да върне същата, поради неосъществяването на
сделката. Посочва, че това обстоятелство води до извод за липса на субективна
страна и не е било разгледано от първоинстанционния съд. Отделно връщането на
сумата е от съществено значение за правилното индивидуализиране на наказанието.
Защитникът счита, че е следвало да бъде отчетено поне като смекчаващо вината
обстоятелство. Относно неправилността на присъдата защитникът на подсъдимия,
адвокат И., намира, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция
е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно допуснатото изменение на
обвинението. Счита, че същото е било недопустимо, доколкото не касае нови
обстоятелства, станали известни в хода на съдебното следствие, а такива, които
дори са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Намира, че
първоинстанционният съд е допуснал абсолютно процесуално нарушение, тъй като
чрез института на изменение на обвинението е позволил на представителя на
държавното обвинение да отстрани грешка, допусната при съставянето на
обвинителния акт. Предвид изложеното моли настоящата въззивна инстанция да
отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за невиновен, алтернативно
да отмени присъда и да върне делото за ново разглеждане от съответната фаза.
В своя защита
подсъдимият Т.З.Г. със съгласява с казаното от защитника му. Допълва, че
повдигнатото спрямо него обвинение е фалшиво и измислено. Акцентира върху
конкретни обстоятелства и моли настоящата инстанция да насочи вниманието си към
тях, а именно датата на извършване на паричния превод от частния обвинител
(11-ти), получаването му от подсъдимия на 15-ти. Подсъдимият посочва, че точно
забавянето в получаването на паричния превод, представляващ продажната цена за
багера, е станало причината за неосъществяване на сделката за покупко-продажба.
На следващо място твърди, че събраните гласните доказателствени средства са
недостоверни и неправилно първоинстанционния съд им е дал вяра, без да отчете
наличието на приятелски и роднински взаимоотношения между свидетелите и частния
обвинител. Друг факт, на който подсъдимият набляга, е височината на изпратения
товарен автомобил, с който да се осъществи транспортирането на процесния багер,
а именно 3 м. Процесният багер е с височина 3,61 м., поради което подсъдимият
счита, че е обективно невъзможно транспортирането да се осъществи. На следващо
място посочва, че при извършения доказателствен анализ не е обърнато внимание
на подписаната между него и частния обвинител разписка, както и на поставения
върху нея фирмен печат. Подсъдимият счита, че всички изложени обстоятелства
водят до извод, че обжалваната присъда е необоснована, тъй като намира
обвинението за недоказано.
В последната
си дума подсъдимият моли бъде оправдан.
В хода на
въззивното производство не са искани, допускани и събирани нови доказателства и
доказателствени средства.
Съдът,
като прецени материалите по делото и обсъди доводите в жалбата и нейното
допълнение, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че са налице основания за нейното отменяне и за връщане на делото
за ново разглеждане:
С
обвинителен акт, внесен на 01.02.2019г., Т.З.Г. е обвинен за това, че в периода
месец октомври 2016г. – 11.11.2016г. в гр. Х. с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у Т.Р.В. *** заблуждение, че ще му закупи
от Федерална република Германия строителен багер на стойност 25 000 евро
или 48 895,75 лева и с това му причинил имотна вреда в големи размери на
стойност 48 895,75 (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки) лева.
В
съдебно заседание, проведено на 09.07.2019г., представителят на държавното
обвинение е направил искане за изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, изразяващо се в промяна на лицето, на което е причинена имотната вреда. Това
искане е направено с мотив, че на прокурора му е станало известно основанието
за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението в резултат на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства. Съдът с нарочно определение е допуснал изменение на обвинението при
съществено изменение на обстоятелствената част, като обвинението против
подсъдимия Т.З.Г. е променено досежно пострадалото от престъплението лице, като
имотната вреда е причинена на „Тентранс“ ЕООД вместо на първоначално посочения Т.Р.В..
Поради направено от подсъдимия волеизявление, че не разбира повдигнатото му
обвинение след направеното изменение, разглеждането на делото е отложено за
друга дата.
В
следващо съдебно заседание, проведено на 24.09.2019г., защитникът на подсъдимия
е възразил против допуснатото изменение на обвинението, като е изложил подробни
съображения защо намира същото за недопустимо. Първоинстанционният съд с
протоколно определение от същото съдебно заседание е оставил без уважение
искането на Р.Т. Р. в качеството й на едноличен
собственик на капитала и управител на „Тентранс“ ЕООД за съвместно разглеждане
на предявения против подсъдимия иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и е прекратил
производството по предявения от Т.Р.В. и приет за съвместно разглеждане такъв
иск.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при разглеждане на
делото пред въззивната инстанция.
Институтът
на „изменение на обвинението“ допуска отклонение от принципното положение в наказателния
процес, че съдът се произнася в рамките на обвинението, което е внесено от
прокурора с обвинителния акт. Точно поради характера на изключение от
нормалното протичане на наказателното производство в неговата съдебна фаза
изменение на обвинение се допуска само при наличието на определени
предпоставки. Съгласно разпоредбата на
чл. 287, ал. 1 от НПК са възможни две хипотези, които да доведат до изменение
на обвинението, когато на съдебното следствие се установи основание за 1)
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за 2)
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
В
настоящия случай представителят на държавното обвинение е поискал изменение на
обвинението поради наличието на първата хипотеза - съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. Следователно първоинстанционният съд е
следвало да направи преценка за наличието на две групи обстоятелства дали е
налице основание за съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението и дали то е установено на съдебното следствие.
Предмет
на наказателното дело е обвинението, което се формулира по окончателен начин от
прокурора с внесения в съда обвинителен акт и съдът се произнася по това
обвинение. Обвинителният акт се изготвя след завършване на разследването,
поради което представителят на държавното обвинение разполага с целия
доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство, протекло
под негово ръководство. Съгласно чл. 246, ал. 1 от НПК прокурорът съставя
обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.
Обвинителният акт има изключително значение в наказателното производство, тъй
като с него се повдига окончателното обвинение и се определят рамките на
доказването в съдебното производство, доколкото на доказване подлежат
фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт и по отношение
на лицата, спрямо които е повдигнато обвинение. Предвид значимостта на
обвинителния акт, той следва да бъде продукт на задълбочен анализ на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. В
обстоятелствената му част представителят на държавното обвинение излага
фактическите си твърдения относно престъплението и авторството му.
Съдебното
производство заема централно място в наказателния процес, поради което е
възможно в хода на съдебното следствие да се установят факти, налагащи промяна
в обстоятелствената част на обвинението, тоест в твърденията на прокурора. Чрез изменение на обвинението се дава
възможност на представителя на държавното обвинение да приведе обвинението в
съответствие със събрания в съдебната фаза доказателствен материал. Тази
възможност не е неограничена и не трябва да бъде използвана за отстраняване на
пропуски и грешки, допуснати още при
съставянето на обвинителния акт.
Предишната редакция на чл. 287, ал. 1 от НПК
(ДВ, бр. 86 от 2005г., в сила от 29.04.2006г.) е предвиждала ограничение в
правото на прокурора да повдигне ново обвинение, тъй като е съществувало
изискване обстоятелствата, даващи основание за изменение на обвинението, да не
са били известни на органите на досъдебното производство. В настоящия вариант
на чл. 287, ал. 1 от НПК правото на прокурора да измени обвинението е
разширено, но не следва да се възприема като безгранично. Действително дори и
обстоятелствата да са съществували на досъдебното производство представителят
на държавното обвинение може да установи в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, че е налице основание за изменение на обстоятелствената част
на обвинението. Но обстоятелствата, които налагат изменението на обвинението,
трябва да са установени именно в хода на съдебното следствие, тоест в резултат
на събиране на доказателства и доказателствени средства, и да не са били
включени в обвинителния акт.
В настоящия
случай е поискано изменение на обстоятелствената част на обвинението досежно
пострадалото лице. Прокурорът е посочил, че в хода на съдебното следствие се
установяват факти, подкрепени с писмени доказателства, както и с експертиза, че
имотната вреда от престъплението е настъпила за „Тентранс“ ЕООД, а не за Т.Р.В..
При така формулираното искане първоинстанцинният съд е следвало да прецени
неговата допустимост, тоест дали основанието за изменението се установява едва
в хода на съдебното следствие.
Видно от
събрания доказателствен материал обстоятелствата за това изменение не се
установяват за първи път в хода на съдебното следствие и в резултат от
събирането и проверката на доказателства и доказателствените средства, а са
съществували още на досъдебното
производство. Този извод следва както от внимателния анализ на доказателствената
съвкупност, така и от съставения от прокурора обвинителен акт. В хода на
съдебното следствие не е разкрито като ново обстоятелството, че „Тентранс“ ЕООД
е платило сума в размер на 25 000 евро на подсъдимия. Това обстоятелство е
било ясно и известно на прокурора и е намерило отражение в изготвения от него
обвинителен акт. В неговата обстоятелствена част представителят на държавното
обвинение е приел, че на 11.11.2016г. Т.Р.В. е превел сума в размер на
25 000 евро на името на подсъдимия Т.З.Г., като било уточнено, че “като „Наредител“ била вписана
фирма „Тентранс“ ЕООД – Х. ЕИК ********* и че
„пострадалият Т.Р.В. направил паричен превод на сумата от 25 000 евро от
сметката на представляваното от него дружество „Тентранс“ ЕООД по сметката на
обвиняемия“. Следователно пострадалото лице и причинените вреди, са били
известни още на досъдебното производство. Въпреки това в диспозитива на
обвинителния акт, без да са изложени каквито и да е обстоятелства, налагащи
този извод, Т.З.Г. е обвинен в извършване на престъплението измама, с което е
причинена имотна вреда на Т.Р.В.. Подобно противоречие между различните части
на обвинителния акт (обстоятелствена и заключителна), касаещо наличието на
пострадало лице и имотна вреда, като елементи от състава на престъплението, е
недопустимо и същото е следвало да бъде отстранено в друг етап от съдебната
фаза на наказателното производство. Чрез изменение на обвинението не следва да
се заобикаля реда, по който е възможно отстраняването на пропуски в
обвинителния акт, ако изобщо това е било допустимо. В такава хипотеза ще бъде
нарушен не само процесуалния ред за извършване на съответните действия, но и
основните принципи на наказателното производство, доколкото се дава
преимущество на страната, изпълняваща функцията по обвинение.
С оглед
изложеното искането на прокурора за изменение на обвинението е било недопустимо.
Същото не е следвало да бъде допускано и на още едно основание. Изменение на
обвинението се прави тогава когато има основание за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинителния акт. Понятието „съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинителния акт“ е въведено още с разпоредбата на
чл. 285 от НПК от 1974г. (отм. ДВ, бр. 86 от 2005г.), поради което в правната
доктрина и съдебната практика няма спор относно съдържанието му. Във връзка с
приложението на института на изменение на обвинението съответно наличието на
изискуемите за него предпоставки са дадени указания, обективирани в
Тълкувателно решение № 61 от 13.12.1977г., постановено по н.д. № 60 по описа за
1977г. на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 57 от 04.12.1984г., постановено по
н.д. № 43 по описа за 1984г. на ОСНК на ВС и Постановление № 7 от 23.12.1976г.,
постановено по н.д. № 10 по описа за 1976г. на Пленум на ВС. Приема се, че
обстоятелствената част на обвинението обхваща съвкупността от всички
обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление и неговия автор,
следователно основание за съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинителния акт може да бъде и факт извън елементите от състава на
престъплението. Въпреки това изменение на обвинението не се допуска във всички
хипотези на промяна на обстоятелствата, характеризиращи престъплението и
неговия автор. Чрез изменение на обвинението не следва да се стига до повдигане
на изцяло ново обвинение. Ето защо е недопустимо чрез изменение на обвинението
да се разширява обвинението с нови деяния и/или лица, да се повдига обвинение
за напълно различно деяние или спрямо лице, което не е било привлечено като
обвиняем до този момент. Чрез изменение на обвинението не следва да се стига до
напълно различно обвинение, а да се приведе в съответствие със събрания
доказателствен материал и установените в съдебното следствие обстоятелства вече
съществуващото такова. Израз на това
ограничение е невъзможността чрез изменение на обвинението да се включва нов
пострадал, тъй като се променя носителят на правото, което е било засегнато от
престъплението. Имуществените права на различен субект на правото са накърнени
от деянието – вредата е възникнала за друг.
Наказателният
процес обвързва претърпяването на вреди от престъплението с определени права в
досъдебната и в съдебната фаза на производството. С промяната на пострадалия от
престъплението чрез изменение на обвинението в хода на съдебното следствие
новият пострадал е лишен от възможността да упражни тези права, доколкото те
могат да бъдат осъществени в определен момент от разглеждане на делото пред
първата инстанция. Не може да се конституира нито като частен обвинител, нито като
граждански ищец в следствие на приет за съвместно разглеждане граждански иск. Макар
изменение н обвинението да е възможно при ново разглеждане на делото в първа
инстанция, конституирането на нови страни в този процесуален стадий е
недопустимо, което е аргумент за невъзможността чрез изменение на обвинението
да се променят страни в производството.
В настоящия
случай с допуснатото изменение на обвинението е променено именно пострадалото
лице, като подсъдимият Г. е обвинен, че е причинил имотна вреда на „Тентранс“ ЕООД вместо на първоначално
посочения Т.Р.В.. Като резултат от допуснатото изменение на обвинението се е
стигнало до промяна в страните в хода на наказателното производство макар
изричен съдебен акт в тази насока да няма. Новото пострадало лице е юридическо
лице, поради което същото не може да бъде конституирано като частен обвинител,
а и на този етап от развитието на наказателното производство подобно искане би
било недопустимо. Същевременно в разпоредителното заседание е бил конституиран
частен обвинител в лицето на Т.Р.В.. Същият не може да бъде заличен като страна
в процеса, но след допуснатото изменение на обвинението, макар да е бил редовно
призован и да се явил в съдебно заседание на 24.09.2019г., не е дадена
възможност нито на него лично, нито на неговия повереник да участва в съдебните
прения, което само по себе си представлява също процесуално нарушение. Именно
поради невъзможността вече конституираният частен обвинител да бъде заличен
като страна в съдебното производство същият заедно с неговия повереник е
призован и е участвал в разглеждане на делото пред настоящата съдебна
инстанция. Но участието на частния обвинител и повереника му в съдебното
производство пред въззивната инстанция, включително в етапа на съдебните
прения, не води до саниране на допуснатото нарушение пред първата инстанция.
С
оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК
настоящата въззивна
инстанция намира, че при разглеждане на делото са
допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени
само от първата инстанция. Ето защо се
налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд от стадия на подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание и разпоредителното заседание.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 61 от 24.09.2019г., постановена по НОХД № 109 по описа за
2019г. на Районен съд – Хасково.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Хасково за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.